Постинг
20.09.2012 14:04 -
Седмичната ми приказка
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 9882 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2013 16:42
Прочетен: 9882 Коментари: 19 Гласове:
34
Последна промяна: 12.02.2013 16:42
Практическа вирусология
Нямаше да се стигне до тая история, ако миналата седмица някой не беше духнал оня прочут грипен вирус на Геката, а той пък дойде да го издуха на мен, докато му пишех програмите за зипове и други училищни удоволствия, щото училищните компютри били заразени от вируси, а принтерите не стигали...
- Мило, разболявам се, може да е вирус - предупреди си ме легално Геката и отиде да лежи пред телевизора.
- Няма страшно - викам аз самонадеяно - нали цяло лято се пека докато газя из водата, калена съм, никакви вируси не могат да ме уплашат.
Да! Ама... Не!
Вирусът се оказа печен.
В понеделник се появи на два пъти в междучасията с внезапно потичане на носа, но по време на лекциите не се появи, гадината му с гадина - кво иска да каже с това - че съм скучна ли... няма да му заверя присъствие и няма да си получи кредитите за курса!
В колата се опита да ме приспи, ама не тия на мен... Освен това ме болеше ченето от шест часа лекции...
И се прибрах успешно, ядох грозде с печена наденица и се опнах да гледам любовите на султан Сюлейман /има там един много готин тип на служба юнак, който посредничи между групата на екстремистите и демократите в харема и падишаха като външна доминираща сила - много ми прилича на наш Росен/, а после и идиотчета от нашите развлекателни програми /ама съм пропуснала епизода с оповестяването на столицата на Великобритания като Англия, пак зарад горния ми любимец - хитрец е той и плъзгав като мрянка/...
И се започна излизането на вируса през носа ми. Два пакета салфетки и незнам колко отскачания до чешмата...
На другия ден рекох да го затормозя и отидох да сея марули, но гадината не се впечатли и продължи да се множи докато ми потекоха и сълзи...
Рекох да я преборя с готина манджа - шницел и сини патладжани с доматен сос и кашкавал на фурна... и всичките му подправки - риган и босилек, чер пипер и индийско орехче... Да, ама гадината блокира обонянието и вкусовите рецептори. Нямаше смисъл да хабя качествената манджа. Освен това - не можех да готвя: аз не опитвам манджите по време на готвене - просто оставям вратата на кухнята открехната и се изнасям от там - по миризмата се ориентирам до коя фаза сме стигнали... И Геката свари картофи. Не разбирам идеята на варените картофи - по-безвкусно нещо няма... Ама той ги обича горещи... е, добре - на вируса не му харесаха - спря да тече. А днес вече мога да сготвя пилешка супа /важно е преди това да измиете пилешкото с оцет и сода, или, ако можете да си го позволите - с лимон и сода, а после да варите докато сварите и последния салмонелен вирус - тия поне са лесни/ и магданозът започна несмело да ухае... Та, приказката се появи след това:
Имало отдавна едно момче, което расло на село, на слънце, радвало се на цветята и зеленчуците, на животните и житото, на майчините гозби... Расло-порасло, умно и ученолюбиво било, изпратили го в столицата да учи и ум и разум да събира. Прилежно било - денонощно работело в лабораторията, вечер се прибирало в студентската квартира и продължавало да чете и да пише с премръзнали пръсти. Харесвали го професорите, викали го на специални консултации, направили го асистент. Всяка зима го хващал грип, но бил млад и здрав, бързо му минавало главоболието. Само едно нещо не разбрало момчето - как по някое време грипът го лишил от усещането за вкус и усещането за ароматите на природата.
Минало време, станало професор, направило си своя ботаническа градина, селектирали видове, произвеждали грамадни ябълки, круши, грозде за чудо и приказ, зеленчуци, невиждани до тогава. Трябвало да ги подхранват редовно с определени химически вещества. Също - следели за повтарянето на определени генетични вериги... Всички се възхищавали - опитът се пренасял по света - всички искали от тези пищни плодове и зеленчуци... Навсякъде, обаче, по света, има хора с повреден усет за вкус и мирис, а в градовете отдавна са забравили как ухае природата.
Генномодифицираните реколти можели да изхранят населението на цялата Земя. Това население, обаче, взело да се оплаква, че храните имали найлонов вкус... Не било достатъчно да са ярки, грамадни, без дефекти, с правилна форма... Не им били вкусни. Не ухаели... Започнали създаването на есенции, за които се искали готвачи-носове... както при производството на одеколоните. Когато свършили естествените продукти с мириса на природата, лабораториите вече можели да синтезират химически ароматите. Но остават още хиляда години докато успеят да направят наново плод, който да е едновременно красив, вкусен, голям и ароматен...
Трудно е да бъдеш бог.
Много по-лесно е да създаваш ад около себе си. Вирусите помагат, защото лишават света от вкус и мирис.
Нямаше да се стигне до тая история, ако миналата седмица някой не беше духнал оня прочут грипен вирус на Геката, а той пък дойде да го издуха на мен, докато му пишех програмите за зипове и други училищни удоволствия, щото училищните компютри били заразени от вируси, а принтерите не стигали...
- Мило, разболявам се, може да е вирус - предупреди си ме легално Геката и отиде да лежи пред телевизора.
- Няма страшно - викам аз самонадеяно - нали цяло лято се пека докато газя из водата, калена съм, никакви вируси не могат да ме уплашат.
Да! Ама... Не!
Вирусът се оказа печен.
В понеделник се появи на два пъти в междучасията с внезапно потичане на носа, но по време на лекциите не се появи, гадината му с гадина - кво иска да каже с това - че съм скучна ли... няма да му заверя присъствие и няма да си получи кредитите за курса!
В колата се опита да ме приспи, ама не тия на мен... Освен това ме болеше ченето от шест часа лекции...
И се прибрах успешно, ядох грозде с печена наденица и се опнах да гледам любовите на султан Сюлейман /има там един много готин тип на служба юнак, който посредничи между групата на екстремистите и демократите в харема и падишаха като външна доминираща сила - много ми прилича на наш Росен/, а после и идиотчета от нашите развлекателни програми /ама съм пропуснала епизода с оповестяването на столицата на Великобритания като Англия, пак зарад горния ми любимец - хитрец е той и плъзгав като мрянка/...
И се започна излизането на вируса през носа ми. Два пакета салфетки и незнам колко отскачания до чешмата...
На другия ден рекох да го затормозя и отидох да сея марули, но гадината не се впечатли и продължи да се множи докато ми потекоха и сълзи...
Рекох да я преборя с готина манджа - шницел и сини патладжани с доматен сос и кашкавал на фурна... и всичките му подправки - риган и босилек, чер пипер и индийско орехче... Да, ама гадината блокира обонянието и вкусовите рецептори. Нямаше смисъл да хабя качествената манджа. Освен това - не можех да готвя: аз не опитвам манджите по време на готвене - просто оставям вратата на кухнята открехната и се изнасям от там - по миризмата се ориентирам до коя фаза сме стигнали... И Геката свари картофи. Не разбирам идеята на варените картофи - по-безвкусно нещо няма... Ама той ги обича горещи... е, добре - на вируса не му харесаха - спря да тече. А днес вече мога да сготвя пилешка супа /важно е преди това да измиете пилешкото с оцет и сода, или, ако можете да си го позволите - с лимон и сода, а после да варите докато сварите и последния салмонелен вирус - тия поне са лесни/ и магданозът започна несмело да ухае... Та, приказката се появи след това:
Имало отдавна едно момче, което расло на село, на слънце, радвало се на цветята и зеленчуците, на животните и житото, на майчините гозби... Расло-порасло, умно и ученолюбиво било, изпратили го в столицата да учи и ум и разум да събира. Прилежно било - денонощно работело в лабораторията, вечер се прибирало в студентската квартира и продължавало да чете и да пише с премръзнали пръсти. Харесвали го професорите, викали го на специални консултации, направили го асистент. Всяка зима го хващал грип, но бил млад и здрав, бързо му минавало главоболието. Само едно нещо не разбрало момчето - как по някое време грипът го лишил от усещането за вкус и усещането за ароматите на природата.
Минало време, станало професор, направило си своя ботаническа градина, селектирали видове, произвеждали грамадни ябълки, круши, грозде за чудо и приказ, зеленчуци, невиждани до тогава. Трябвало да ги подхранват редовно с определени химически вещества. Също - следели за повтарянето на определени генетични вериги... Всички се възхищавали - опитът се пренасял по света - всички искали от тези пищни плодове и зеленчуци... Навсякъде, обаче, по света, има хора с повреден усет за вкус и мирис, а в градовете отдавна са забравили как ухае природата.
Генномодифицираните реколти можели да изхранят населението на цялата Земя. Това население, обаче, взело да се оплаква, че храните имали найлонов вкус... Не било достатъчно да са ярки, грамадни, без дефекти, с правилна форма... Не им били вкусни. Не ухаели... Започнали създаването на есенции, за които се искали готвачи-носове... както при производството на одеколоните. Когато свършили естествените продукти с мириса на природата, лабораториите вече можели да синтезират химически ароматите. Но остават още хиляда години докато успеят да направят наново плод, който да е едновременно красив, вкусен, голям и ароматен...
Трудно е да бъдеш бог.
Много по-лесно е да създаваш ад около себе си. Вирусите помагат, защото лишават света от вкус и мирис.
2.
hristo27 -
А въздуха и водата не са ли вече ГМО?
20.09.2012 17:15
20.09.2012 17:15
А въздуха и водата не са ли вече ГМО?
цитирайyotovava написа:
Чудя се, обаче, тая приказка не можем да я преправим с едно копче "рестарт", ама може пък да се приспособим...
4.
razkazvachka -
Не съвсем, не съвсем... Ама и ние самите не сме съвсем диви китки -
20.09.2012 18:38
20.09.2012 18:38
hristo27 написа:
А въздуха и водата не са ли вече ГМО?
аз ако не дишна поне веднъж седмично бензин, започвам да вехна и да линея, особено сега в дъжда - в по-немодифицираните петна мирисът на умиращото в дъжда лято е потискащ...
5.
sande -
Санде: Човекът е на път да затрие майка си - Земята, а после и себе си ..
20.09.2012 19:23
20.09.2012 19:23
Когато свършили естествените продукти с мириса на природата, лабораториите вече можели да синтезират химически ароматите. Но остават още хиляда години докато успеят да направят наново плод, който да е едновременно красив, вкусен, голям и ароматен...
Трудно е да бъдеш бог.
Много по-лесно е да създаваш ад около себе си. Вирусите помагат, защото лишават света от вкус и мирис.
***
Поздрави!
цитирайТрудно е да бъдеш бог.
Много по-лесно е да създаваш ад около себе си. Вирусите помагат, защото лишават света от вкус и мирис.
***
Поздрави!
Дано да има кой да се поучи от тази приказна дайствителност. Про грип се пий отвара от див коноп или коча билка.
цитирайsande написа:
Когато свършили естествените продукти с мириса на природата, лабораториите вече можели да синтезират химически ароматите. Но остават още хиляда години докато успеят да направят наново плод, който да е едновременно красив, вкусен, голям и ароматен...
Трудно е да бъдеш бог.
Много по-лесно е да създаваш ад около себе си. Вирусите помагат, защото лишават света от вкус и мирис.
***
Поздрави!
Трудно е да бъдеш бог.
Много по-лесно е да създаваш ад около себе си. Вирусите помагат, защото лишават света от вкус и мирис.
***
Поздрави!
8.
razkazvachka -
Благодаря - за другия грип ще съм се приготвила, сега минах на грозде, праскови и кафе
20.09.2012 22:41
20.09.2012 22:41
kasnaprolet9999 написа:
Дано да има кой да се поучи от тази приказна дайствителност. Про грип се пий отвара от див коноп или коча билка.
и чак днес пробвах едно чайче от риган с мед от глухарче - знам, че не е за грип, ама нали вече изтрепах вируса - нека успокои стресирани жлъчки и други неща... Гледах при тебе нещо за белия дроб... трябва да се приготвя и с такова...
Само грипният вирус те лишава от вкус и мирис. Останалите - вгорчават храната. Затова също не са за предпочитане.:) Поздрави!
цитирай
10.
razkazvachka -
Здрасти, Инжи, абе, чудя се все пак - не ми се беше случвало чак да губя обоняние -
21.09.2012 00:08
21.09.2012 00:08
injir написа:
Само грипният вирус те лишава от вкус и мирис. Останалите - вгорчават храната. Затова също не са за предпочитане.:) Поздрави!
голяма гад! Никакви вируси - включвам антивирусни програми всякакви.
А на тебе - безгрипна есен и зима и без никакви други, вгорчаващи нещата...
Би казала Баба Кифляна :))
цитирай
12.
katan -
"Много по-лесно е да създаваш ад около себе си. Вирусите помагат, защото лишават света от вкус и мирис."
21.09.2012 10:47
21.09.2012 10:47
Вирусите са много опасни.
Лишават хората дори от човещина.
цитирайЛишават хората дори от човещина.
osi4kata написа:
Би казала Баба Кифляна :))
14.
razkazvachka -
Именно - защото човекът загубва сетивността си и става едно робоподобно нещо...
21.09.2012 11:22
21.09.2012 11:22
katan написа:
Вирусите са много опасни.
Лишават хората дори от човещина.
Лишават хората дори от човещина.
Пилето от магазин и с тоалетен сапун да го измиеш пак мирише на изгоряла пластмаса.:( Как си мечтая за домашно пиле, ароматно, сочно... ох, ще се удавя:)))
Поздрав и моля те не повтаряй този инквизиторски шрифт!:)
цитирайПоздрав и моля те не повтаряй този инквизиторски шрифт!:)
Опитай с медец. Сутрин по една лъжичка на гладно и през деня, когато се сетиш. Ще им разкажете играта. Нека те си загубят обонянието и им се притъпят вкусовите рецептори, да видят добре ли е. Ама ти трябва истински мед. И много усмивки, вирусите не търпят да сме щастливи, това направо ги убива.
цитирай
17.
razkazvachka -
о, да - този шрифт и аз се чудя откъде го лепнах... ама - тая приказка и без това не ми е най-добрата...
24.09.2012 23:14
24.09.2012 23:14
monaliza121 написа:
Пилето от магазин и с тоалетен сапун да го измиеш пак мирише на изгоряла пластмаса.:( Как си мечтая за домашно пиле, ароматно, сочно... ох, ще се удавя:)))
Поздрав и моля те не повтаряй този инквизиторски шрифт!:)
Поздрав и моля те не повтаряй този инквизиторски шрифт!:)
18.
razkazvachka -
о, ликвидирах ги вече - грозде, ябълки, месо... на четвъртия ден изпих един чай от риган с четири лъжици мед от глухарче...
24.09.2012 23:16
24.09.2012 23:16
makont написа:
Опитай с медец. Сутрин по една лъжичка на гладно и през деня, когато се сетиш. Ще им разкажете играта. Нека те си загубят обонянието и им се притъпят вкусовите рецептори, да видят добре ли е. Ама ти трябва истински мед. И много усмивки, вирусите не търпят да сме щастливи, това направо ги убива.
и ме заболя стомахът... та минах пак на люти чушки и салата...
А днес тотално ги ликвидирахме - ей тва студенцията си е голяма забава...
БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛКО, БЛАГОДАРЯ!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 22446
Блогрол
1. Закачи - откачи!
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM