Постинг
23.05.2012 22:42 -
На Учителя с любов: 4. Класният
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 23991 Коментари: 56 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2012 23:14
Прочетен: 23991 Коментари: 56 Гласове:
41
Последна промяна: 23.05.2012 23:14
Трябваше да се минава през ритуала записване за следващата учебна година и лично минаване през дирекцията на 14ти септември. След като издрапахме през подгответо и бая поразглезени от майчински настроени класни, на следващата година бяхме информирани от големите, че ще имаме класен и той се нарича Нешо Вола.
Защо "Вола", поискахме да знаем. "Защото мучи", рекоха батковците. "Как така мучи?" продължихме да любопитстваме. "Ще видите", рекоха тарикатите и се ометоха.
Та, отидох да се запиша - мадам Пърнел, зам.шефката не ми хареса дантелената якичка и ми отправи последно предупреждение на другия ден да съм с проста, избродирана на ръка с емблема на даскалото. Директорът се оказа сладур - попита ме дали пуша и като заявих, че не, ме почерпи шоколадов бонбон. Това беше. И някаква страничка, където се подписах, че имам горещото желание пак да уча в това налудничаво даскало и отговорността си е само моя. Е, да де - не с тоя текст, но с тоя подтекст, определено. Доколкото разбрах трима не бяха издържали и не дойдоха да се запишат при нас пак, а отидоха в училища за простосмъртни.
На другия ден с гнусната униформа и пълна раница с учебници измарширувахме в ранни зори към класната стая, за да имаме математика. Влезе един чичко, усмихнат, на пръв поглед свестен, със светлокафяв костюм, голям дървен триъгълник, пергел, тебешири и дневник, с които балансираше добре. После извади от горното джобче на костюма черно тефтерче и химикал и ни записа по номера.
След това написа първата задача и тръгна между редиците да види кой какво ще измъдри. Спря на едно място, надвеси се над някого и... "ОООООООООО, я да видим какво си имаме тук?" - това било значи - някак спонтанно избухнахме в смях и той ни взе мярката с поглед - все още не бяхме доказани идиотчета. И така продължи. Възложихме на Пейчо, който имаше дарба за карикатурист да поддържа дневник с нешовизми - излязоха накрая два тома по сто страници.
Карахме някак си две седмици и после ни запратиха на бригада да берем грозде от километричните лозя между Пловдив и Хасково. Класният търчеше между редовете по сив, детективски шлифер с тъмносиньо таке на главата и вечния тефтер - и водеше статистика.
Ние първо записвахме набраните кофи на единия край на реда, после пренасяхме тайно колкото можем повече на другия край - но той се усети. Тогава започнахме да изсипваме наполовина и да закриваме с празна кофа. Той пак се усети. И така продължи надлъгването, където педя по педя ни побеждаваха.
Тогава момчетата си купиха тъмносини такета с топче. Не беше забранено.
Така и така валеше и ни писваше да газим из лепкавата кал.
Направихме волска глава от кал с гроздови зърна вместо очи, побихме я на най-високия кол, някой жертва такето си - положихме го отгоре и се наредихме в племенен кръг, състезавайки се, кой най-дълго може да вика "Ооооооооооо" докато му свърши въздухът. Имаше още някой от учителите с нас - лош колега ще да е бил, но пък на нас ни беше весело, а и на него. Нешо мина, разтури сборището, защото били докарали нов амбалаж и да започваме работа. За тотема въобще не повдигна дума - не съществуваше.
Чудех се - човекът ни юркаше, но пък беше търпелив. Не ни пускаше да му се качваме на главата, ама пък, ако се аргументираш...
Изкарах за двайсет дена бране на грозде двумесечната заплата на майка ми.
И после влязохме в час. Влезе класният, отвори дневника и рече: "ОООО, я да видим сега кой ще бъде безкръвно умъртвен?" - о, малолетно самочувствие, основаващо се на невежество - смеехме се. Но се оказа перифраза от "Ромео и Жулиета" - а бяхме във възрастта на любовта. И трябваше да я учим по програма. Математикът беше пак преди нас. Хъм. И се започнаха задачи до безкрай. Обичах задачките с текст - тогава знаех защо е цялата дандания. На уравненията ми беше разсеяно и губех по някой минус. Обаче като се стигнеше до геометрия, където има рисунки, или както математиците обичат да им викат "чертежи" - нещата ставаха любопитни и предизвикателни. И често ми стояха на главата да се чудят защо решавам трудните задачи, а на лесните се издънвам...
И ми поръча класният да кандидатствам с математика... А аз измързеливих и отидох да кандидатствам в СУ - където бях втора в общото класиране с български и история - и записах философия.
Класният само рече: Е, добре, там ще учите логика.
И закова.
Независимо, че изглежда от страни, че се занимавам с чужди езици.
Няма друг език, освен езикът на логиката, изразена в хубав български текст.
Чудя се, когато мислиш с благодарност за някого, дали стига до него...
Учителю, не знам дали ще стигне до тебе - но бях в световен технологичен институт и можех да съставям теореми. Не знаех преди това че мога, сега пак не го правя, защото тук няма защо... все още... но, може би е време. Явно трудът ти не е бил напразен, а от безкрайното решаване на томове задачи е имало полза... А ние водехме списък с безмислени нешовизми от рода на: "Някои хора по всякакъв начин търсят начин да минат покрай маслото, което не знае защо" - когато се опитвахме да влезем сутрин прикривайки изобретателно някои липси в униформата. Или: "Моля всички прозорци да се затворят, с изключение на отворените и то така, както са" - когато влизайки в класната стая разбутвахме системата от щори и променяхме светлината. Или: "Вие какво правите на двора?" - "Има земетресение" -
"Ааааа, за тая работа си има междучасие."
Странни са пътищата на ума, които изхвърлят от изговора елементите от контекста. Но това е характерно за човешкия език. Роботите не го могат.
Затова учителите на човешките деца трябва да са човеци.
Честит празник!
И нека има логика в езика ни, защото след нас светът няма да свърши, а ние трябва да го опазим от неумеещи да говорят и неумеещи да мислят.
Защо "Вола", поискахме да знаем. "Защото мучи", рекоха батковците. "Как така мучи?" продължихме да любопитстваме. "Ще видите", рекоха тарикатите и се ометоха.
Та, отидох да се запиша - мадам Пърнел, зам.шефката не ми хареса дантелената якичка и ми отправи последно предупреждение на другия ден да съм с проста, избродирана на ръка с емблема на даскалото. Директорът се оказа сладур - попита ме дали пуша и като заявих, че не, ме почерпи шоколадов бонбон. Това беше. И някаква страничка, където се подписах, че имам горещото желание пак да уча в това налудничаво даскало и отговорността си е само моя. Е, да де - не с тоя текст, но с тоя подтекст, определено. Доколкото разбрах трима не бяха издържали и не дойдоха да се запишат при нас пак, а отидоха в училища за простосмъртни.
На другия ден с гнусната униформа и пълна раница с учебници измарширувахме в ранни зори към класната стая, за да имаме математика. Влезе един чичко, усмихнат, на пръв поглед свестен, със светлокафяв костюм, голям дървен триъгълник, пергел, тебешири и дневник, с които балансираше добре. После извади от горното джобче на костюма черно тефтерче и химикал и ни записа по номера.
След това написа първата задача и тръгна между редиците да види кой какво ще измъдри. Спря на едно място, надвеси се над някого и... "ОООООООООО, я да видим какво си имаме тук?" - това било значи - някак спонтанно избухнахме в смях и той ни взе мярката с поглед - все още не бяхме доказани идиотчета. И така продължи. Възложихме на Пейчо, който имаше дарба за карикатурист да поддържа дневник с нешовизми - излязоха накрая два тома по сто страници.
Карахме някак си две седмици и после ни запратиха на бригада да берем грозде от километричните лозя между Пловдив и Хасково. Класният търчеше между редовете по сив, детективски шлифер с тъмносиньо таке на главата и вечния тефтер - и водеше статистика.
Ние първо записвахме набраните кофи на единия край на реда, после пренасяхме тайно колкото можем повече на другия край - но той се усети. Тогава започнахме да изсипваме наполовина и да закриваме с празна кофа. Той пак се усети. И така продължи надлъгването, където педя по педя ни побеждаваха.
Тогава момчетата си купиха тъмносини такета с топче. Не беше забранено.
Така и така валеше и ни писваше да газим из лепкавата кал.
Направихме волска глава от кал с гроздови зърна вместо очи, побихме я на най-високия кол, някой жертва такето си - положихме го отгоре и се наредихме в племенен кръг, състезавайки се, кой най-дълго може да вика "Ооооооооооо" докато му свърши въздухът. Имаше още някой от учителите с нас - лош колега ще да е бил, но пък на нас ни беше весело, а и на него. Нешо мина, разтури сборището, защото били докарали нов амбалаж и да започваме работа. За тотема въобще не повдигна дума - не съществуваше.
Чудех се - човекът ни юркаше, но пък беше търпелив. Не ни пускаше да му се качваме на главата, ама пък, ако се аргументираш...
Изкарах за двайсет дена бране на грозде двумесечната заплата на майка ми.
И после влязохме в час. Влезе класният, отвори дневника и рече: "ОООО, я да видим сега кой ще бъде безкръвно умъртвен?" - о, малолетно самочувствие, основаващо се на невежество - смеехме се. Но се оказа перифраза от "Ромео и Жулиета" - а бяхме във възрастта на любовта. И трябваше да я учим по програма. Математикът беше пак преди нас. Хъм. И се започнаха задачи до безкрай. Обичах задачките с текст - тогава знаех защо е цялата дандания. На уравненията ми беше разсеяно и губех по някой минус. Обаче като се стигнеше до геометрия, където има рисунки, или както математиците обичат да им викат "чертежи" - нещата ставаха любопитни и предизвикателни. И често ми стояха на главата да се чудят защо решавам трудните задачи, а на лесните се издънвам...
И ми поръча класният да кандидатствам с математика... А аз измързеливих и отидох да кандидатствам в СУ - където бях втора в общото класиране с български и история - и записах философия.
Класният само рече: Е, добре, там ще учите логика.
И закова.
Независимо, че изглежда от страни, че се занимавам с чужди езици.
Няма друг език, освен езикът на логиката, изразена в хубав български текст.
Чудя се, когато мислиш с благодарност за някого, дали стига до него...
Учителю, не знам дали ще стигне до тебе - но бях в световен технологичен институт и можех да съставям теореми. Не знаех преди това че мога, сега пак не го правя, защото тук няма защо... все още... но, може би е време. Явно трудът ти не е бил напразен, а от безкрайното решаване на томове задачи е имало полза... А ние водехме списък с безмислени нешовизми от рода на: "Някои хора по всякакъв начин търсят начин да минат покрай маслото, което не знае защо" - когато се опитвахме да влезем сутрин прикривайки изобретателно някои липси в униформата. Или: "Моля всички прозорци да се затворят, с изключение на отворените и то така, както са" - когато влизайки в класната стая разбутвахме системата от щори и променяхме светлината. Или: "Вие какво правите на двора?" - "Има земетресение" -
"Ааааа, за тая работа си има междучасие."
Странни са пътищата на ума, които изхвърлят от изговора елементите от контекста. Но това е характерно за човешкия език. Роботите не го могат.
Затова учителите на човешките деца трябва да са човеци.
Честит празник!
И нека има логика в езика ни, защото след нас светът няма да свърши, а ние трябва да го опазим от неумеещи да говорят и неумеещи да мислят.
Светъл и вълнуващ , най съкровения , най- българския ...
...Учителите на човешките деца трябва да са човеци ...
Поздрави !
цитирай...Учителите на човешките деца трябва да са човеци ...
Поздрави !
Всеки от нас пази спомените си от училище и учителите...
Всеки е имал много любими и не толкова любими предмети и учители...
В училището на живота няма поправителни!
На човещина се учим цял живот...
цитирайВсеки е имал много любими и не толкова любими предмети и учители...
В училището на живота няма поправителни!
На човещина се учим цял живот...
Най-живият Език из Измеренията.
цитирайЧестит празник, Разказвачке! :)
цитирайда мислят логично и да могат да съчленяват двете... почти като "земетресението", което ни чака "зад ъгъла"...
А такива учители всички сме имали, и слава Богу, макар да са били и в различни дисциплини :))))
Честити да са ти празниците, Разк :)
цитирайА такива учители всички сме имали, и слава Богу, макар да са били и в различни дисциплини :))))
Честити да са ти празниците, Разк :)
(учителите по принцип са такива) и днес аз им пожелавам (ако тези гадове са все още живи) да им изсъхнат ръцете и да им изтекат очите!
цитирайЧестит празник, Гери! Да го има словото!
цитирайРазчувства ме с този разказ! :)
цитирайЧестит празник!
И нека има логика в езика ни, защото след нас светът няма да свърши, а ние трябва да го опазим от неумеещи да говорят и неумеещи да мислят.
Благодаря!
Честит празник и от мен! И нека има логика в езика ни, за да го има и духа!!
Прочетох с приятно чувство!! И носталгия за отминалото за нас време!!
Хубав, светъл, празничен ден, Гери!!
цитирайИ нека има логика в езика ни, защото след нас светът няма да свърши, а ние трябва да го опазим от неумеещи да говорят и неумеещи да мислят.
Благодаря!
Честит празник и от мен! И нека има логика в езика ни, за да го има и духа!!
Прочетох с приятно чувство!! И носталгия за отминалото за нас време!!
Хубав, светъл, празничен ден, Гери!!
Развълнува ме с този разказ за дарбата да разбираш , да носиш милост в душата си, да простиш ; да будиш ; светъл спомен за човещината ...
Честит 24 май, Гери!
цитирайЧестит 24 май, Гери!
Свидни спомени...
Честит празник на Славянската писменост и култура - 24 Май! Светъл ден на българина - учителя, ученика, учителката и училището, на всички, които го оценяват и почитат!
цитирайЧестит празник на Славянската писменост и култура - 24 Май! Светъл ден на българина - учителя, ученика, учителката и училището, на всички, които го оценяват и почитат!
Благодаря че сподели! Честит празник 24 май!
цитирай
13.
razkazvachka -
Честит празник, Стела! Светло да ти е и днес та чак до другия 24 май:))))
24.05.2012 13:08
24.05.2012 13:08
stela50 написа:
Светъл и вълнуващ , най съкровения , най- българския ...
...Учителите на човешките деца трябва да са човеци ...
Поздрави !
...Учителите на човешките деца трябва да са човеци ...
Поздрави !
14.
razkazvachka -
Честит празник и на тебе! е, на мен любимият ми предмет беше литература, но най-много учех по математика...
24.05.2012 13:09
24.05.2012 13:09
feq написа:
Всеки от нас пази спомените си от училище и учителите...
Всеки е имал много любими и не толкова любими предмети и учители...
В училището на живота няма поправителни!
На човещина се учим цял живот...
Всеки е имал много любими и не толкова любими предмети и учители...
В училището на живота няма поправителни!
На човещина се учим цял живот...
15.
razkazvachka -
Знаеш ти! Наздраве насред 24-ти тук при нас (разполагам с керацуда в стъклена чаша в ръчичка) а
24.05.2012 13:11
24.05.2012 13:11
osi4kata написа:
Най-живият Език из Измеренията.
zebb написа:
Честит празник, Разказвачке! :)
Да си призная - това винаги ми е бил най-големият празник.
17.
razkazvachka -
Честито, Боди! Пожелавам ти безземетръсен понеделник в Перник и... сбъркай ги!
24.05.2012 13:14
24.05.2012 13:14
svoboda64 написа:
да мислят логично и да могат да съчленяват двете... почти като "земетресението", което ни чака "зад ъгъла"...
А такива учители всички сме имали, и слава Богу, макар да са били и в различни дисциплини :))))
Честити да са ти празниците, Разк :)
А такива учители всички сме имали, и слава Богу, макар да са били и в различни дисциплини :))))
Честити да са ти празниците, Разк :)
18.
razkazvachka -
съжалявам, че не сте могли да купонясате върху недостатъците и слабости учителски----
24.05.2012 13:16
24.05.2012 13:16
apostapostoloff написа:
(учителите по принцип са такива) и днес аз им пожелавам (ако тези гадове са все още живи) да им изсъхнат ръцете и да им изтекат очите!
и все пак... нещо може и да е останало...
19.
razkazvachka -
Честит празник! Мдааа, за съжаление тези неща са рядкост - повечето хора не са дорасли за професията...
24.05.2012 13:17
24.05.2012 13:17
marrta написа:
Честит празник, Гери! Да го има словото!
20.
razkazvachka -
... вероятно, защото е от носталгичните спомени за хубавия млад Пловдив от края на миналото хилядолетие:)
24.05.2012 13:18
24.05.2012 13:18
magicktarot написа:
Разчувства ме с този разказ! :)
tota написа:
Честит празник!
И нека има логика в езика ни, защото след нас светът няма да свърши, а ние трябва да го опазим от неумеещи да говорят и неумеещи да мислят.
Благодаря!
Честит празник и от мен! И нека има логика в езика ни, за да го има и духа!!
Прочетох с приятно чувство!! И носталгия за отминалото за нас време!!
Хубав, светъл, празничен ден, Гери!!
И нека има логика в езика ни, защото след нас светът няма да свърши, а ние трябва да го опазим от неумеещи да говорят и неумеещи да мислят.
Благодаря!
Честит празник и от мен! И нека има логика в езика ни, за да го има и духа!!
Прочетох с приятно чувство!! И носталгия за отминалото за нас време!!
Хубав, светъл, празничен ден, Гери!!
megg написа:
Развълнува ме с този разказ за дарбата да разбираш , да носиш милост в душата си, да простиш ; да будиш ; светъл спомен за човещината ...
Честит 24 май, Гери!
Честит 24 май, Гери!
ckarlet написа:
Свидни спомени...
Честит празник на Славянската писменост и култура - 24 Май! Светъл ден на българина - учителя, ученика, учителката и училището, на всички, които го оценяват и почитат!
Честит празник на Славянската писменост и култура - 24 Май! Светъл ден на българина - учителя, ученика, учителката и училището, на всички, които го оценяват и почитат!
alexs написа:
Благодаря че сподели! Честит празник 24 май!
Та да си кажа:))) Смях ме беше, че епицентърът е Перник :))) Викам си... и там "предизвиках земетресение" :))) Не че точно "перничани" преди това едва не убиха мъжа и детето ми (по магистралата)! Но това е... което Е!
Честит празник, Гери!
цитирай:) Честит и вдъхновен празник!
Ябълков цвят
цитирайЯбълков цвят
28.
razkazvachka -
Боди, не е от тебе - просто тестват гъвкавостта на винкело - земи си един у ръчичка в понеделник - или поне манивелата...
24.05.2012 13:56
24.05.2012 13:56
svoboda64 написа:
Та да си кажа:))) Смях ме беше, че епицентърът е Перник :))) Викам си... и там "предизвиках земетресение" :))) Не че точно "перничани" преди това едва не убиха мъжа и детето ми (по магистралата)! Но това е... което Е!
Та да си кажа:))) Смях ме беше, че епицентърът е Перник :))) Викам си... и там "предизвиках земетресение" :))) Не че точно "перничани" преди това едва не убиха мъжа и детето ми (по магистралата)! Но това е... което Е!
erato7 написа:
Честит празник, Гери!
soueerouseliteratura написа:
:) Честит и вдъхновен празник!
Ябълков цвят
Ябълков цвят
Разказче,ти "безкръвно ме умъртви" с тези мили спомени! Че като си заприпомнях едни бригади и едни щайги с домати;)))
Честит празник и много усмивки!:)
цитирайЧестит празник и много усмивки!:)
32.
razkazvachka -
Честит празник и на тебе! Сетих се - студентите вече задръстиха летищата...
24.05.2012 19:24
24.05.2012 19:24
scarlety написа:
Разказче,ти "безкръвно ме умъртви" с тези мили спомени! Че като си заприпомнях едни бригади и едни щайги с домати;)))
Честит празник и много усмивки!:)
Честит празник и много усмивки!:)
33.
razkazvachka -
е, ти не си Спароток, той не е анонимен, но може би си забелязал, че там има изискване да се пише на български и на кирилица...
24.05.2012 19:25
24.05.2012 19:25
анонимен написа:
Честит празник!
при тебе винаги е ден на българския език:))))
Коцентрирай се в материята която ти е позната,
преди да почнеш да плямпаш глупости.
при тебе винаги е ден на българския език:))))
Коцентрирай се в материята която ти е позната,
преди да почнеш да плямпаш глупости.
34.
анонимен -
- 1. stela50
24.05.2012 19:53
24.05.2012 19:53
Честит празник най вълнуваща , най съкровена!
Благодаря ти звездичке моя!
цитирайБлагодаря ти звездичке моя!
Не помня всичките си учители...
помня онези,от които съм взела
нещо добро и съм го наредила в пъзела на душата си...И обичта ми е завинаги!
Поздрави:)
цитирайпомня онези,от които съм взела
нещо добро и съм го наредила в пъзела на душата си...И обичта ми е завинаги!
Поздрави:)
анонимен написа:
Честит празник най вълнуваща , най съкровена!
Благодаря ти звездичке моя!
Благодаря ти звездичке моя!
37.
razkazvachka -
Преди години се мъчех да се сетя за имената на учителите си - животът така ме беше налегнал, че не се сетих за половината:))))
24.05.2012 21:08
24.05.2012 21:08
tsanynka написа:
Не помня всичките си учители...
помня онези,от които съм взела
нещо добро и съм го наредила в пъзела на душата си...И обичта ми е завинаги!
Поздрави:)
помня онези,от които съм взела
нещо добро и съм го наредила в пъзела на душата си...И обичта ми е завинаги!
Поздрави:)
Това е една серия от разказчета от пловдивските ми години, но онова, което искам да напиша, сега не мога...
Благодаря ти за четенето и хубав празник!
apostapostoloff написа:
(учителите по принцип са такива) и днес аз им пожелавам (ако тези гадове са все още живи) да им изсъхнат ръцете и да им изтекат очите!
не e нужно от частен случай да се правят генерални обобщения-"учителите по принцип са такива"...Ами че аз се почувствах обидена:)Никой досега не ми е казвал,че съм ГАД...Последните ми ученици бяха единадесетокласници,наричаха ме"даскал номер едно":)))/не го приемай като хвалба/-просто знаеха,че ги обичам...
За съжаление,в професията попадат случайни хора,хора без усет към децата,хора,неспособни да обичат...Съжелявам,че си попаднал на такива"учители"!Авторитетът на учителската професия се принизява точно от тези хора,а най-много ме боли за децата,на които нанасят много душевни щети...
Честит празник!
39.
bovari -
Чудя се, когато мислиш с благодарност за някого, дали стига до него...
24.05.2012 22:46
24.05.2012 22:46
Пътищата на сърцето допълват контекста.
Светли пътища, Разказвачка.
:)
цитирайСветли пътища, Разказвачка.
:)
40.
анонимен -
Автор: malchaniaotnadejda7
24.05.2012 23:49
24.05.2012 23:49
АХИЛ
Избирам да живея.
Да ме прониже искрено
смъртта в петата -
стрела на враг или приятел.
Избирам да живея вечно
пред щастието на земята -
уют от толкова предмети,
оръжия и катедрали,
където живите погребват...
Не ще получите и помен
от мен, а мъртвото ми тяло
ще разпилеят ветровете.
Аз мога да живея вечно!
цитирайИзбирам да живея.
Да ме прониже искрено
смъртта в петата -
стрела на враг или приятел.
Избирам да живея вечно
пред щастието на земята -
уют от толкова предмети,
оръжия и катедрали,
където живите погребват...
Не ще получите и помен
от мен, а мъртвото ми тяло
ще разпилеят ветровете.
Аз мога да живея вечно!
41.
анонимен -
СТАРХИЛ
24.05.2012 23:51
24.05.2012 23:51
СТАРХИЛ ВОЙВОДА
Юнаци се сбират
Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войвода,
защо си толкоз почернял,
почернял, още погрознял:
дали ти пушка дотегна,
или ти пътя омръзна,
или ти булче домиля,
или те старост налегна?
Страхил Атмаджи думаше:
- Атмаджа, братко Атмаджа,
снощи на пътя замръкнах,
на пътя на кръстопътя,
навръх на Стара планина,
на хайдушката равнина;
там ми са дрямка додряма,
че са упрях, задрямах,
на пушка на тапанджата.
Страшен съм съня сънувал:
че от долу иде потеря -
до седемдесет татари,
до седемдесет черкези
със седем сини байраци.
Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войвода,
и туй ли да та науча?
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи просешки,
наложи калпак мечешки,
препаши сабля френгия,
земи си блюдо просешко,
че слезни долу на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
на мермер камък поседни
положи блюдо просешко
на тая зелена морава,
под тая бука зелена,
при тая вода студена.
Страхил Атмаджа послуша.
Чакал е малко, ни много
тъкмо ми триння и три нощи.
Погледал Страхил надолу:
задала се е потеря,
сеймени бюлюкбашии,
черкези още читаци -
със седем сини байраци.
Всички са го изминали,
всеки му хвърлил по пара.
Най-подир върви пашата
той му хвърлил пет пари
и си Страхила попита:
- Не си ли видял Страхила,
Страхила, страшен войвода?
Докат си дума издума
Страхил на крак подскочи,
извади сабля френгия
и са на дясно завъртя,
дур са наляво обърне -
сам си пашата останал.
Страхил на паша думаше:
- Пашо ле, турска баницо,
който си търси Страхила -
Страхил е страшен пред него!
И му главата отряза,
и я на кол набучи -
турците сеир да гледат.
цитирайЮнаци се сбират
Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войвода,
защо си толкоз почернял,
почернял, още погрознял:
дали ти пушка дотегна,
или ти пътя омръзна,
или ти булче домиля,
или те старост налегна?
Страхил Атмаджи думаше:
- Атмаджа, братко Атмаджа,
снощи на пътя замръкнах,
на пътя на кръстопътя,
навръх на Стара планина,
на хайдушката равнина;
там ми са дрямка додряма,
че са упрях, задрямах,
на пушка на тапанджата.
Страшен съм съня сънувал:
че от долу иде потеря -
до седемдесет татари,
до седемдесет черкези
със седем сини байраци.
Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войвода,
и туй ли да та науча?
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи просешки,
наложи калпак мечешки,
препаши сабля френгия,
земи си блюдо просешко,
че слезни долу на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
на мермер камък поседни
положи блюдо просешко
на тая зелена морава,
под тая бука зелена,
при тая вода студена.
Страхил Атмаджа послуша.
Чакал е малко, ни много
тъкмо ми триння и три нощи.
Погледал Страхил надолу:
задала се е потеря,
сеймени бюлюкбашии,
черкези още читаци -
със седем сини байраци.
Всички са го изминали,
всеки му хвърлил по пара.
Най-подир върви пашата
той му хвърлил пет пари
и си Страхила попита:
- Не си ли видял Страхила,
Страхила, страшен войвода?
Докат си дума издума
Страхил на крак подскочи,
извади сабля френгия
и са на дясно завъртя,
дур са наляво обърне -
сам си пашата останал.
Страхил на паша думаше:
- Пашо ле, турска баницо,
който си търси Страхила -
Страхил е страшен пред него!
И му главата отряза,
и я на кол набучи -
турците сеир да гледат.
Готов съм да повторя думите ти 1000 пъти!- "И нека има логика в езика ни, защото след нас светът няма да свърши, а ние трябва да го опазим от неумеещи да говорят и неумеещи да мислят."
Честит празник!
цитирайЧестит празник!
Честит празник и от мен, Гергана!
Да възвисяваме достойно завещаното ни слово и култура!
цитирайДа възвисяваме достойно завещаното ни слово и култура!
на формалната логика, скъпа приятелко, и за мен беше удоволствие да те прочета днес.
Празникът отмина, но аз ще ти го честитя за всеки случай! :))
цитирайПразникът отмина, но аз ще ти го честитя за всеки случай! :))
има някои неща, които не разбирам, но звучат любопитно...
Бовари, Спароток и Вен - благодаря, че се отбихте - сигурна съм, че при вас е имало истински празник
цитирайБовари, Спароток и Вен - благодаря, че се отбихте - сигурна съм, че при вас е имало истински празник
46.
анонимен -
ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ - 45. sparotok
25.05.2012 10:27
25.05.2012 10:27
ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.
* За християните още от апостолско време това е денят на Христовото Възкресение - неделя.
цитирай1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.
* За християните още от апостолско време това е денят на Христовото Възкресение - неделя.
следващият път, ако не си напишеш името, слагам цензура срещу всякакви, които проповядват велики неща, а се страхуват да се подпишат
цитирай... и не само си личи, оставил е следи, заради непреклонния си, но силен дидактически похват, който работеше едно време. Поздрави за хубавия постинг!
цитирай
49.
shljko -
Апостолофф, с две фъ-та, скоро ходил ли си на преглед бе, пич :)))))))) ?!
26.05.2012 00:11
26.05.2012 00:11
apostapostoloff написа:
(учителите по принцип са такива) и днес аз им пожелавам (ако тези гадове са все още живи) да им изсъхнат ръцете и да им изтекат очите!
Един бивш учител ти казва, че ако си търсиш някъде тоалетна, можеш да си сереш в твоя блог :))))) и без това няма кой знае, какво друго да ни кажеш!
Мога да пиша и по -образно, но ще се въздържа, защото все пак, тук съм гост! :)))
Всъщност, правя го сега, защото днес те забелязах! Няма по-благородна и по-трудна професия от учителската! Затова поклон пред труда им!
цитирай
51.
анонимен -
Апостолофф, с две фъ-та, що не пуснеш коментари под блога си?!
26.05.2012 22:18
26.05.2012 22:18
Наблюдавам и чакам с нетърпение да се излъжеш, за да ти напиша какво мисля за субинтелектуалците и за тези, които си мислят, че са научели и знаят нещо за живота.
А, да искам да пиша и въшките и за плъховете и мишките и най- вече за гнидите Чакам, да обменим идеи :))))))))))!
Господи, когато си раздавал простотия, защо на някой си давал по два пъти :)))) ?!
Извинявай, Разказвачка, обещавам, че повече няма да мърся блога ти.
цитирайА, да искам да пиша и въшките и за плъховете и мишките и най- вече за гнидите Чакам, да обменим идеи :))))))))))!
Господи, когато си раздавал простотия, защо на някой си давал по два пъти :)))) ?!
Извинявай, Разказвачка, обещавам, че повече няма да мърся блога ти.
52.
анонимен -
Апостолофф, с две фъ-та, що не пуснеш коментари под блога си?!
26.05.2012 22:23
26.05.2012 22:23
Наблюдавам и чакам с нетърпение да се излъжеш, за да ти напиша какво мисля за субинтелектуалците и за тези, които си мислят, че са научели и знаят нещо за живота.
А, да искам да пиша и за въшките и за плъховете и мишките и най- вече за гнидите. Чакам, да обменим идеи :))))))))))!
Господи, когато си раздавал простотия, защо на някой си давал по два пъти :)))) ?!
Извинявай, Разказвачка, обещавам, че повече няма да мърся блога ти.
Не знам защо коментара ми излиза от анонимен, от скоро съм в блог.бж.
shljko съм.
цитирайА, да искам да пиша и за въшките и за плъховете и мишките и най- вече за гнидите. Чакам, да обменим идеи :))))))))))!
Господи, когато си раздавал простотия, защо на някой си давал по два пъти :)))) ?!
Извинявай, Разказвачка, обещавам, че повече няма да мърся блога ти.
Не знам защо коментара ми излиза от анонимен, от скоро съм в блог.бж.
shljko съм.
умееш да бръкнеш на дълбоко в душата. Чак сега прочетох и нахлуха спомени в мен, но все мили и нелогични до логичност. Бригадите, кофите с грозде, обичахме да си казваме: "Ей жени", въпреки, че бяхме деца, а толкова ни се искаше да пораснем. Или задачите по геометрия, странно и аз решавах най-трудните, а на тъпите се дънех. И навсякъде те, дали твоят Нешо Вола, или нашата "мама Пръвка"(светла и памет), или "мама Барба"(килцата и бяха в повече, но беше добряк). Сигурно когато мислим с добро за тях ги стига, не може добрата енергия да се губи и да нестигне мястото към което е насочена. Прегръдки от мен!
цитирайХелоооооууууу!
Разказче, докарах ли го като Нешо, дъ Бул?
Честит празник и прочие, но,като ви гледам със сатирично- кръвясал поглед...
найй-голям ПРАЗНИК Е ЗА НОМЕР 6, БАЙ АПОСТОЛ И ПРОЧИЕ...
ЖИВО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ КАКЪВТО МУ ДАСКЪЛЪТ, ТАКЪВ МУ И БЛОГЪТ!
А, НАЗДРАВЕ!
цитирайРазказче, докарах ли го като Нешо, дъ Бул?
Честит празник и прочие, но,като ви гледам със сатирично- кръвясал поглед...
найй-голям ПРАЗНИК Е ЗА НОМЕР 6, БАЙ АПОСТОЛ И ПРОЧИЕ...
ЖИВО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ КАКЪВТО МУ ДАСКЪЛЪТ, ТАКЪВ МУ И БЛОГЪТ!
А, НАЗДРАВЕ!
с даскала? Амчи той е бил педофил!
цитирайapostapostoloff написа:
с даскала? Амчи той е бил педофил!
Амчи тоя боклук апостолоффф може би обича да му правят задна прашка
Търсене
За този блог
Гласове: 22446
Блогрол
1. Закачи - откачи!
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM