Прочетен: 11529 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2011 16:40
Първите проекти били смели и възторжени:
# Градовете щели да бъдат дело на роботи.
# Те щели да бъдат от интелигентни материали.
# Те щели да бъдат динамични.
# Те нямало да замърсяват околната среда.
# Те били вдъхновени от природата:
# от дърветата и от цветята.
# Те били свръхлуксозни:
# радвали окото и духа.
На практика, обаче, не станало точно така.
# Изграждането им започнало в консуматорския 21 век и първите от тях били грамадни пазарища, наричани "мол"-ове.
# Постепенно тази зарибяваща стойност на вертикалния град била надграждана и внезапно се оказало, че хората са прекалено уморени, за да ходят по планините или по реките, по кината и по парковете, по пазарищата и по магазините на обичайното градско пространство. Те търсели препитание, развлечения, приключение, възпитатели и занимания за децата си, общуване с други хора, храна и облекло, та дори и спортни игри и зали за тренировки в тези многоетажни градчета, а после започнали да се настанявт да живеят в тях, там ставали сватбите и ражданията, кремирането на мъртвите, здравното обслужване и изобщо - там минавал животът им.
# Хората се изнежили. Зимата ги плашела, а също и летните жеги. Ветровете не им били по вкуса, а природата била враждебна и им причинявала болести.
# Каквото и да се разправя, 21-ият век не е векът на роботите. Тогава още доминира грубата механична работа, за която са необходими хора. Затова и градовете се изграждали с огромен успех в Китай и Индия, където имало многобройно, крайно бедно трудоспособно население, което имало проблеми с изхранването..
# Истински големите градове били започнати в Дубай, Хонг Конг и Шанхай, но всъщност вертикалните нива на града се появявали още със самото зараждане на градовете - долното ниво образувало системата от изби, тунели, канали, проходи, метро, цели улици и подземни равнища на жилищното пространство., а също и подводните зони с аквариуми. След това идвала наземната част с един или много етажи, а после идело третото ниво с терасите, висящите градини, акведуктите,, арките, мостовете, еркерите, зимните градини на покрива.
# Като архитектурни проекти те били чудеса, невиждани до тогава. Извисявали се над потъналите в прах и мръсотия заливи и гета на предишните градове, издигали се над слоевете черно-виолетов градски смог, надминавали циклоните по височина и се надсмивали на ураганите и тайфуните. Били бляскави и прекрасни.
# Но Земята се задъхвала под слоевете човешки боклуци, океаните умирали, съсипаните поля и реки били като язви по лицето на Планетата. Ураганите се надигали с необичайна мощ. Водите се пенели мътни и мъртви. Въздухът не можел да се диша извън сградите. Горите отдавна се изродили, а животните били сведени до някакви градски колонии от кучета, котки, лисици, няколко вида птици, гризачи и няколко вида насекоми, дори имало и пчели покрай висящите градини.
# Нощем от космоса земните градове се виждали като бляскави съцветия с различни светлини и причудливи форми. Те се движели и се извивали, а в пространството се носел специфичният им звук. Едни шепнели като пясък, насипван от вятър, други звънели като тънкостенни чаши, трети ромонели с водите от подводните течения, а имало и многогласи пъстри сгради, които пригласяли на мощните урагани или басово поддържали боботенето ва Земния огън. Първоначално хората не осъзнавали, че са потопени в звуците на своя град. Това било така, защото те не пътували вече, а изпращали своя холопроекция на различни места от света.
# През първия век на хиперурбанизацията всеки вертикален град представлявал една завършена био система, която можела да поддържа определен максимум от живи същества. Никой тогава не можел да си представи, че ще остави дори за ден своя хабитат и ще отиде да изчерпва ресурсите на друг. Пък и онова, което било храна за едни, за други можело да се превърне в убийствена отрова.
# Споменахме преди, че все още във вътрешността на континентите имало диво население. То живеело в пещери и под куполи, но нощем бляскавите съцветия на градовете го изкушавали и диваците започнали да правят набези, катерели се, повреждали робо-конструкторите, отмъквали понякога цели сегменти. От своя страна децата на града развивали рискови спортове като градски алпинизъм или излизане от Града по време на буря.. Случвало се някой смелчак да изпадне от Града, да бъде отвлечен от Дивите или - скитайки из Долните нива - да попадне в друг Град. Но това били редки случаи. Такива хора ставали Пътешественици и те създавали сказания за неконтролирани от Всемирния Биос човешки съдби. Хората си оставали хора и Биосистемата на Земята търпеливо чакала нейните гледани рожби да избуят и дадат нови цветове и плодове на човешкия гений.
Паметта на металите
Разказва се историята за един от фантастичните дизайнери на вертикални градове Жан-Филип Франгов-Фреско, който бил ненадминат в способността да зададе на моделиращата програма хиляда параметри и да получи всеки път уникален резултат във всяко отношение.
Тайната била в балансирането на сетивния ефект - от трептенето или люлеенето, до мириса на въздуха, от нюанса на небето, видимо през прозрачните екраниращи панели, до топлината на стените, от шарките на килима до плетениците на инфраструктурата, от сиянието в безлунна нощ до съчетанието от градските шумове.
Филип бил самотник, останал на Земята по неясно смотолевени причини, когато жена му и двамата му синове заминали да колонизират Венера. Истината била, че по специфичен начин бил мързелив. Останал си на Земята и правел Градове. Трупал галактически кредити и си мислел как някой ден ще ги вложи в изграждането на град за стари и самотни хора.
Като класически представител на епохата на хиперградовете, Филип цял живот прекарал в своя сегмент от Града-Акация на брега, известен от древните времена като Френска Ривиера. Той присъствал на всякакви Глобални, а по-късно - Вселенски конференции, изнасял лекции, но неговото пътуване било само като холо-проекция.
Така станало, че веднъж му се наложило да пътува. Физически. Сегментът, в който живеел - в средните височини на един град-акация - бил отвлечен от пиратски кораб на Града от Обратната страна на Луната.
От наша гледна точка това не е някакво значително пътуване. За него, обаче, било неимоверен стрес, когато погледнел през прозореца, който бил навсякъде околовръст, да не вижда обичайното движение на звездите и сиянието на другите Земни градове до хоризонта. Първо бил държан в хангар, който не предлагал друга гледка, освен безкрайни еднообразни ръмбави стени - и това за малко да го накара да полудее от клаустрофобия. След това бил внимателно прикачен към някаква невероятна Лунна конструкция. Гледката била фантастична и професионалистът Филип бил възхитен, но за първи път усетил как две неща му създават огромно неудобство - едното било необичайното трептене - прекалено тихо и гладко в условията на Лунната гравитация. Другото било зараждащо че чувство за паника от пустотата, която не била нищо друго, а отсъствие на обичайните звуци на неговия Град.
Оказало се, че това отвличане, всъщност било поръчано от група негови студенти, които искали да отбележат сто годишния юбилей на Лунния град, вдъхновен от Жан-Филип и проектиран според развитите от него принципи на конструиране. Първоначалният гняв на Филип бил заменен с възхищение, когато разбрал, че цялата работа била, за да демонстрират нов проект за съвместимост на градските елементи. Това давало възможност за обмен на сегменти между различни градове, както на Земята, така и в орбита, така и на Луната или - още по-далече - на Венера и Марс, които вече набирали ускорение и в изграждането, и в разгръщането на популациите от човешки земен произход.
Съвсем различно било и усещането за млади и жизнени хора - на една стена разстояние, а също и - новост за него - възможността да слезе в общия хол или да се изкачи в някой от покривните мехури и да се срещне с тях на живо. Всъщност, Жан-Филип за първи път от 30 години - откакто жена му и синовете му заминали - докосвал живи хора.
От Луната той не се прибрал веднага. Вестта за неговото излизане в Орбита мигновено се разнесла и той получил покани от различни Градове. Онази, която най-много го развълнувала, дошла от Венера. И той заминал за там и се срещнал с Вероник и момчетата. Вероник била остаряла, но хубава - и не била сама. А момчетата били мъже и имали свои момичета. Жан-Филип изпитал някакво облекчение, че няма да бъде въвлечен в живота им. След като свършили срещите, демонстрациите, разходките из Венерианския град, той бил свободен да се завърне на Земята.
Докато Корабът се приближавал, новият Жан-Филип не стоял затворен в сегмента си, а, както и другите пътници - стоял в общата зала и наблюдавал движението на звездите и ярките, продълговати форми на Орбиталните Градове.
Когато наближили достатъчно близо до Земята, сърцето на Жан-Филип било изпълнено с гордост от прекрасните съцветия в нощната половина. И тогава в панорамната зала на Кораба се разнесли Гласовете на Земните градове. На Жан-Филип най-сетне му станало ясно какво му било липсвало толкова много. Стоял пред прозореца-монитор и слушал жуженето, звънтенето, шепота, ромоленето, многогласието - градове като скъпоценни бижута - всяко със свой Глас.
Било 2111 година, когато в архитектурата на Вертикалните градове бил внесен принципа на Жан-Филип Франгов-Фреско за Индивидуалната Песен на Града. Съвместимостта на градовете позволявала обмен на сегменти, които били съзвучни.
В Библиотеката на Световния Биос и до сега се пазят Песните на Градовете, макар и отдавна тяхното време да е минало. Някой ден може би, на Земята пак ще има Вертикални градове. и те ще пеят. А космическите Пътешественици ще се ориентират по тях и ще знаят отдалече, че там някъде на Синята Планета, ще бъдат посрещнати с песен и няма да бъдат повече сами в Черния космос.
Най-интересното, обаче, е съхранената лична библиотека на Жан-Филип, в която - в специален паметен мехур се пази тайната на създаваните от него Гласове.
"Металите имат свой глас. Използването на различни сплави в различни пропорции, е съхраняване на паметта за оригиналните гласове, вплетени в съзвучия. Идеята за това се съдържа в един древен текст:
Беден и прост ковач някога, сега той беше прочут майстор, при когото идеха поръчки от най-далечни краища. Работа имаше повече, отколкото му трябваше. Сали Яшар не обичаше да връща никого, пък и колкото повече работа имаше, колкото повече трябваше да бърза, толкоз по-добре работеше. Идеха му неподозирани и от него самия сили, разпалваше се, работеше със страст, с увлечение, ръката му ставаше сигурна, погледът - точен и желязото под неговия чук добиваше неочаквано такива съвършени форми, каквито той не би могъл да направи и при най-бавната и внимателна работа. А тъкмо такава работа беше по сърце на Сали Яшар и от неговите ръце излизаха каруци, които бяха същинско чудо: леки, като че сами щяха да тръгнат, напети и гиздави като невести, с шарила и бои, които грееха по тях като цъфнали цветя. Но най-чудното в тия каруци бяха звуковете, които те издаваха, когато вървяха. Като че в железните им оси беше скрита някаква музика. Как ги правеше Сали Яшар, един господ знаеше, но неговите каруци не дрънчаха, не хлопаха като другите коля, а пееха по пътищата.
Невероятно е, че безпокойството на твореца се проявява по един и същи начин при хората. - записал е Филип - Бих искал един ден моето име да се споменава в такъв текст-приказка:
Сали Яшар работеше сега каруцата, която беше обещал на новия си зет. Всичко беше готово, дойде ред да се опитат звуковете, които щеше да издава тая каруца, песента, която щяха да пеят колелетата й. Тайната на пеещите каруци, които правеше Сали Яшар, беше в това, че отвътре, между колелото и основанието на оста, той туряше по един челичен диск и тъй като колелото оставаше малко хлабаво, тоя диск се удряше ту в него, ту в оста и издаваше звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, даваха цяла мелодия. Всичко това беше много просто и ако имаше някаква тайна, тя беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар.
Тия дискове се канеше да изпита сега Сали Яшар на каруцата, която правеше за Джапара. С чук в ръка той се спря пред тях и се замисли. Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората. С тая каруца щеше да се връща Джапар и Шакире щеше да го чака. Тя трябва да пее! И Сали Яшар започна да почуква по дисковете с чука, даваше ухо, внимаваше, ловеше всеки звук, проверяваше всяко съзвучие." (Йордан Йовков, "Песента на колелетата")
Векове след това Звездните Пътешественици се завръщали на Земята, привлечени от Песните на своите градове. А славата на Филип се носела дори когато името му било забравено - Майсторът на Пеещи Градове - Маестрото.
Историята на Жан Филип ме заинтригува. Защо точно тоя текст бе избрал за илюстрация. Дали не е искал да каже още нещо? Какво е правил точно в Града на Обратната страна на Луната? Може би има нещо друго. Шерше ла фам, както биха казали една част от древните му роднини.
Ще потърся записите и ще ви съобщя в следващата неделна история.
Усмивки !:)
Усмивки !:)
05.02.2011 17:49
тровим екосистемата и не мирясваме...
Благодаря ти ,мила !
05.02.2011 19:22
Странното е, че си спомням най-напред съзвучието от красивата носия на Шакире и песента на железните дискове... Помня текстове.
Нашата литература е пълна с текстове от плът и крав, но също от красота за очите и духа, и звуци от песните на сърцеето... Не можем да бъдем пълноценни, ако не я познаваме...
а останалият текст си се изгради между заглавието и разказа на Йовков - снощи го четох два пъти, за да хвана музиката:))))
Благодаря ти ,мила !
"Тайната на пеещите каруци, които правеше Сали Яшар, беше в това, че отвътре, между колелото и основанието на оста, той туряше по един челичен диск и тъй като колелото оставаше малко хлабаво, тоя диск се удряше ту в него, ту в оста и издаваше звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, даваха цяла мелодия. Всичко това беше много просто и ако имаше някаква тайна, тя беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар."
мога по-пълно да разбера сина си, Майстора :) Това е странно, защото съм му майка, но същевременно, много далеч от всекидневния жаргон на "майсторите на (съвременни) каруци" :)
Пак ще кажа... с другата ти визия... може и да се "бия", но заради това наблюдение - поклон!
ххх
Здравей, Шехерезада!
Хубав ден, Талантлива:)
http://www.youtube.com/watch?v=UMp3K6QX988&NR=1
06.02.2011 12:14
"Тайната на пеещите каруци, които правеше Сали Яшар, беше в това, че отвътре, между колелото и основанието на оста, той туряше по един челичен диск и тъй като колелото оставаше малко хлабаво, тоя диск се удряше ту в него, ту в оста и издаваше звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, даваха цяла мелодия. Всичко това беше много просто и ако имаше някаква тайна, тя беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар."
мога по-пълно да разбера сина си, Майстора :) Това е странно, защото съм му майка, но същевременно, много далеч от всекидневния жаргон на "майсторите на (съвременни) каруци" :)
Пак ще кажа... с другата ти визия... може и да се "бия", но заради това наблюдение - поклон!
ххх
06.02.2011 12:15
Здравей, Шехерезада!
Хубав ден, Талантлива:)
06.02.2011 12:18
http://www.youtube.com/watch?v=UMp3K6QX988&NR=1
Ако отиде до друга планета или до съседното село, на връщане сърцето му се разтуптява от "песента на колелетата".
Поздравления, Разказвачко на сбъдващи се приказки!
Но съм сигурна, че звуци ще има. Дори без хора да ги правят. Но пък шарени каручки с душа - няма кой друг.
Поздрави:)))
Поздравления, Сладкодумке, за мъдрата история и за майсторлъка да вплиташ, препращаш, докосваш!
Поздрави и светъл ден! :))) Песенен!
06.02.2011 18:13
Ако отиде до друга планета или до съседното село, на връщане сърцето му се разтуптява от "песента на колелетата".
Поздравления, Разказвачко на сбъдващи се приказки!
06.02.2011 18:15
Но съм сигурна, че звуци ще има. Дори без хора да ги правят. Но пък шарени каручки с душа - няма кой друг.
Поздрави:)))
а Геката се зарече да се научи да прави десилат като хората:))))
Поздравления, Сладкодумке, за мъдрата история и за майсторлъка да вплиташ, препращаш, докосваш!
Поздрави и светъл ден! :))) Песенен!
поздрави!
поздрави!
Но много футуризъм,което аз харесвам и с удоволствие го прочетох.
08.02.2011 18:55
Но много футуризъм,което аз харесвам и с удоволствие го прочетох.
Съжалявам, че свалих предните приказки за ремонт - там имаше завръзката на цялата работа: унищожаването на Земята, загиването на културите и възстановяването им от инфо-банката - което ще рече, че ген.фонд на пчеличките се пази.
Проблемът е с птицечовката, която се оказа, че има 64 двойни хромозоми и то не в обичайния порядък - ама пък сега, ако не се възстанови птицечовката, няма да е чак толкова страшно...
нарамва си жеравите
жаравените небета
и в една писана с песен каруца
се изгубва отвъд полето...
10.02.2011 21:33
нарамва си жеравите
жаравените небета
и в една писана с песен каруца
се изгубва отвъд полето...
11.02.2011 11:14
Поздрави!
Вострото:)
11.02.2011 11:43
Поздрави!
Вострото:)
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM