Дългата нощ на декември - черна нощем, поръсена скъпернически със снежец сутрин, с листа, понесени от вятъра и пеперуди сред дъжда.
Вървя самотно из града, не срещам много хора - останките от емиграцията са болни.
Въздухът ухае като планинска река.  Въздухът ухае на празник.
Изкуството се занимава с правене на фалшиви пари и артистично пазаруване. 
Изнервеното население масово се дърли за ежедневни простотии, докато го обират, калят и обиждат. Но независимо от това ми е весело.
Годината клони към края си. Зад ъгъла е януари. Ние сме тук. Пак сме живи. Има за какво да се смеем. Има за какво да си говорим. Няма с кого. Чакам ви - да си дойдете за празниците. Не бързайте да си отивате.


"Блогърски работи"
ГеА