Светът няма да свърши за един човешки ден,
но може би ще можем да го почистим за един звезден миг.

Нощта срещу петък понякога носи ни сънища-прозрения. Не шумната петък вечер -  а притихналата в очакване петъчна ранина - когато сънят идва преди зори, избълван от мозъка, който в четвъртък вечер е пропуснал да се задръсти от телевизия, защото си бил прекалено уморен и си го приспал навреме.
Тези сънища-видения  са подсещането за нещо важно, което мозъкът е съхранил, но е бил твърде уморен да съобщава. Когато се е наспал, той си взима от складовете на подсъзнанието непосредствени образи и прави пастиш, който да привлече вниманието ни и да ни накара да се вслушаме в сигналите, пробили седмичната суета.  

Натежали от плод сънища,
ясни и светли на цвят, 
с образи - ледени късове:
сглобявам  ги в думи, развалям ги
и после наново започвам,
докато внезапно изчезнат
и появи се картината.

Някога звездно дете
играело с топчета шарени: 
черни и бели, жълти, оранжеви
топли, студени, малки, големи
огнени, ледени, синьо-зелени.
После ги пуснало  да се търкалят 
из кадифената бездна на времето. 
За други не знам - не съм ги сънувала,
но на едно зашумели гори,
тръгнали мънички, просто невидими
нишки на разума, пуснали семенца
и избуяли в звездната нощ човешки култури.
Имало нещо нередно в генома
в мъничък свят - най-малки човечета,
странно загрижени що е добро,
с  ген, който после нарекли "човечност".
По някое време древният свят сбъркал в науката,
и синьото топче започнало странно да се разпада.
За да не страда синът му, бащата
взел че поправил го - махнал развалата,
запълнил с вода и направил му шапчици
в двата му полюса - ледени клинове.
После го пуснал да се търкаля
в млечния път на нощтта към безкрая.
Да, но човечета пак народили се
скоро и новият свят замърсил се.
Много отдавна - преди десетина, 
а може би сто или хиляда години,
минало синьозеленото топче
през бездни злокобни и вредни за хората.
Започнали те да усещат прокобата
 но човешкият век е миг галактичен
а звездите далечни - не можели да се достигнат за ден.
Ледени клинове - полюси земни
разхлабили хватката,  пуснали огъня.
Някои казват, че туй е възмездие,
праведен гняв зарад глупост човешка.
Може така да е в нечии сънища
с корени в гена-носител на съвест
Но пък си мисля, че просто е време
за генерален ремонт на планетата.



 "Приказки в рима"
ГеА


 

ремонт, на хората!

но планетата си е за ремонт