Постинг
28.04.2011 02:18 -
Уханието на копнеж
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 38939 Коментари: 74 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2011 20:45
Прочетен: 38939 Коментари: 74 Гласове:
84
Последна промяна: 30.04.2011 20:45
Вали. В дъжда се носи копнеж на талази. Иде от лехата с момините сълзи. Леха е приблизително казано. Те са плъзнали навсякъде и са гъсти. С много цвят.
Талази от копнеж. Някой някъде е влюбен. Несподелено. Още.
Зелени сънища. Великденски ливади. Сбъдване на съкровено желание.
Руми живееше над книжарницата. Влизаше се странично откъм малката уличка и се минаваше под сив циментов свод назад към продълговатия двор, от който се обръщаш с лице към задната част на къщата и влизаш през жълтокафявата дървена входна врата на ромбоиди.
Дворчето бе дълго и тясно, но имаше място за трендафилите, няколко вида градски цветя като дамско сърце и сини телефончета, виолетови и бели хелиотропи и разпръснати из лехата момини сълзи.
Нататък дворчето завършваше с барака за инструменти и други полезни неща, а след него улицата опираше в насипа към Сточна гара, където растяха безброй бели, розови и алени макове. От другата страна на късата уличка бе кварталната градинка с кестените и красивата зелена трева, а също и бункерите, които бяха любимо място за игра на тайфата от квартала.
Ходех често у тях да я извикам навън. Техните ме одобряваха и ме канеха вътре. Никога не поисках да ми откъснат цвете, а и те не предложиха, но някак си бабата на Руми усещаше, че харесвам цветята й и ме оставяше да изчакам Руми сред тях.
Не осъзнавах, че бе ароматът на момините сълзи. Докато гледах трендафилите - червения и жълтия и дребния розов, от градината извираше фин тъмнозелен копнежен аромат и караше съзнанието ми неспокойно да търси някакъв слънчев цвят, нещо необяснимо, нещо...
А Руми бе влюбена. Не си казваше, обаче.
И не бе само тя. Другите момичета говореха за момчетата, скъсяваха полите си като ги навиваха под блузката или тайно зашиваха подгъва докато някой в къщи или в училище забележеше, говореха нещо с много многоточия, на което знаех латинските названия, но те само предизвикваха кикот или недоумение.
После идваха да ме питат или да искат съвет - за неща, които не ми бяха минавали през главата. Странното бе, че после следваха съветите ми и никоя не се оплака.
Тъмнозелено и уханно на талази. Напомняше ми на нещо, което още не бе тук и сега. Имаше някой някъде.
Не мога да си спомня и сега. И защо започнах да пиша изобщо това. Днес бе сиво и дъждовно, излязох за малко навън, а там бяха нацъфтели хиляда момини сълзи. Набрах огромен букет и сега се кипри в тумбестата порцеланова ваза на отсрещната маса. В стаята е топло. На талази идат към мен зелено-бели вълни и ухание на копнеж. Напомнят ми един парфюм - Сладка отрова в зелено кръгло шише.
Подари ми го едно момиче, защото й бях казала колко много не е готова за предстоящия изпит. Тя се бе провалила, естествено, но бе впечатлена, че някой й е обърнал специално внимание.
Отворих шишето и нямах повече сили да се отделя от него.
Когато пристигнах в Калгари, всичките ми дрехи в малкия мек кафяв куфар ухаеха на момина сълза.
Но аз вече не знаех, защото след като привикнеш с уханието, то престава да се регистрира в съзнанието ти.
- Здравей - каза слабият брадат човек, с табелата с моето име, който стоеше до стълбата, по която слизахме пристигащите. - Аз съм Бил и преподавам Шекспир.
- И приличаш на него - казах, каквото се очакваше от мен. Защото това бе делегацията по посрещането ми насред средата на Канада, за където хората се избиваха да се сдобият с визи, а на мен ми я бяха дали при първо поискване, за да отида на конференция, докато в главата ми се мотаеха и други възможности.
- Изпратиха ме да те посрещна - подчерта очевидното Бил, защото шефката му бе главният организатор на конференцията и държеше приятелите й от екзотичните части на света да бъдат надлежно посрещнати и доставени на откриването същата вечер.
- Ами аз вече не преподавам Шекспир - рекох, за да не го държа в неведение. - Дойде преподавател, който можел само това, а мен ме преместиха на следващия период от литературата, плюс малко семантика за разнообразие.
По пътя от летището до общежитията на университета, а след настаняването ми - до мястото на предстоящото събитие успяхме да си разправим кой какво е преподавал и да обърнем всичко на майтап, без страх, че някой може да натопи другия пред ръководството.
След още два часа мотаене из закрития град-музей и срещи с други колеги, дошли по-рано, вече се бяхме побратимили и влязохме на голяма тумба в конферентната зала, където имаше огромни кръгли дъбови маси и коктейлбар. Необичайно усещане за уют и още по-необичайно усещане да си центъра на шумна веселба.
Аз съм смотана. Не общувам с непознати. Не мога да правя смешки.
Другите ни гледаха завистливо и си представяха как се познаваме от десетки срещи.
Ами запознахме се с колкото може повече. В смесицата от ухания на парфюми и печена сьомга тънко и нежно се преливаше тъмнозелено и бяло копнежно. Защо ли бе това?
- Знаете ли - каза Бил - тя пристигна преди два часа от 10 000 километра разстояние.
- А, значи имаш самолетното замайване - изоставането във времето.. - Каза някой от тайфата местни.
- Денонощието ми продължава вече 32 часа, но не ми е изостанало времето - казах аз - тука се чувствам като у дома. Те се засмяха, защото решиха, че това е комплимент към тях.
Не беше такъв случаят, обаче. Не си признах, че тук бе една част от мен. Другата не бе успяла да мине през магнитната врата на летището. Стоеше там намусена и чакаше да се върна. Стоеше невидима като отпечатък от тънък нежен копнежен, едва доловим аромат. Бяха я спрели.
Докато минавах през електронната врата, митничарките стояха с гръб към нея и весело клюкарстваха със скръстени ръце. Трябваше да си извадим всички метални предмети и монетите от джобовете и да минем през вратата, която сканираше за опасно желязо. Докато минавах вратата се сепна, стресна, почервеня и наду сирената. Митничарките - не по-малко стреснато се обърнаха, съгледаха ме, огледаха ме по женски и започнаха да се кикотят, докато едната сочеше металните катарами на обувките ми.
Вратата млъкна в крайна сметка и злобно ме загледа през зеленото си око. Аз излязох като в сън, пристъпих вън от себе си и минах напред.
Знаех, че нещо остана - сенчестата, инатчийската, неинтересната част от мен.
Затова пък сега другата в мен бе в центъра на купона.
Оказа се, че Бил е прясно разведен. И някак не бе цял.
Беше весело, шумно, смело и... прилично. И минаха един, два, три, десетина дни... А отлюспените ни същности се изпълваха с живот и раните заздравяваха. Имаше погледи, нямаше коментари. - одобрителни погледи от страна на колегите на Бил, мръснички усмивчици и недомлъвки от страна на моите колеги.
Към десетия ден знаех със сигурност, че ще си ползвам обратния билет веднага. Сама, без колегите, които пътуваха по друго време.
На летището сбърках мястото на опашката за заминаващи - щото бях само аз. Трябваше да се наредя три пъти, за да стигна по дългия начин до контрольорката на билетите. Накараха ми се, но на веселото ми Аз това мина покрай двете уши и замина. В момента, когато прекрачих електронната граница между оня и моя свят, полъх на копнеж премина покрай мен и влезе обратно в Канада.
А аз щастливо се запътих към самолета. На летището в София, малкият ми син каза:
"Хайде бе, мамо, цял месец те няма".
Нямаше ме повече време. Станах невидима. След много време тръгнах пак. Дотам. Както би казал Билбо, хобитът, пазителят на пръстена срещу цялата тъмна страна Мордор.
Дотам е много време, когато е еднопосочно. Мирисът на дома изчезна напълно.
Участвах в експеримент. Като прозрачно фолио се отдели първата, а после втората. Остана само рамката. Знаеше, че трябва да я боли, но нямаше с какво да я боли.
Изчезна и рамката. В огледалото имаше едно младо, познато от някога и някъде лице. И тънък мирис на копнеж. По нещо предстоящо. Палаво и изпитателно ме гледаше от огледалото. Какво бе правила тази разбойничка толкова време Оттатък и как бе стигнала до мен? "Знаеш ли?"- премина като мисъл въпрос. "Знам отдавна" - помислих в отговор. "Писахме си имейли няколко месеца, а после Бил се върна при жена си и този път бяха щастливи."
Зелени листа и бели твърди къдрави камбанки. Уханието е плътно. Не носи забрава, а събужда копнежи. За полет. Дотам и Обратно. Пръстенът е цял.
Измъквам подарения ми някога дебел том на Шекспир, а на първата страница се мъдри посвещение, написано на ръка от... Бил. Тогава не го прочетох. И сега няма да го прочета. Знам, обаче, как изглежда на цигулка.
Талази от копнеж. Някой някъде е влюбен. Несподелено. Още.
Зелени сънища. Великденски ливади. Сбъдване на съкровено желание.
Руми живееше над книжарницата. Влизаше се странично откъм малката уличка и се минаваше под сив циментов свод назад към продълговатия двор, от който се обръщаш с лице към задната част на къщата и влизаш през жълтокафявата дървена входна врата на ромбоиди.
Дворчето бе дълго и тясно, но имаше място за трендафилите, няколко вида градски цветя като дамско сърце и сини телефончета, виолетови и бели хелиотропи и разпръснати из лехата момини сълзи.
Нататък дворчето завършваше с барака за инструменти и други полезни неща, а след него улицата опираше в насипа към Сточна гара, където растяха безброй бели, розови и алени макове. От другата страна на късата уличка бе кварталната градинка с кестените и красивата зелена трева, а също и бункерите, които бяха любимо място за игра на тайфата от квартала.
Ходех често у тях да я извикам навън. Техните ме одобряваха и ме канеха вътре. Никога не поисках да ми откъснат цвете, а и те не предложиха, но някак си бабата на Руми усещаше, че харесвам цветята й и ме оставяше да изчакам Руми сред тях.
Не осъзнавах, че бе ароматът на момините сълзи. Докато гледах трендафилите - червения и жълтия и дребния розов, от градината извираше фин тъмнозелен копнежен аромат и караше съзнанието ми неспокойно да търси някакъв слънчев цвят, нещо необяснимо, нещо...
А Руми бе влюбена. Не си казваше, обаче.
И не бе само тя. Другите момичета говореха за момчетата, скъсяваха полите си като ги навиваха под блузката или тайно зашиваха подгъва докато някой в къщи или в училище забележеше, говореха нещо с много многоточия, на което знаех латинските названия, но те само предизвикваха кикот или недоумение.
После идваха да ме питат или да искат съвет - за неща, които не ми бяха минавали през главата. Странното бе, че после следваха съветите ми и никоя не се оплака.
Тъмнозелено и уханно на талази. Напомняше ми на нещо, което още не бе тук и сега. Имаше някой някъде.
Не мога да си спомня и сега. И защо започнах да пиша изобщо това. Днес бе сиво и дъждовно, излязох за малко навън, а там бяха нацъфтели хиляда момини сълзи. Набрах огромен букет и сега се кипри в тумбестата порцеланова ваза на отсрещната маса. В стаята е топло. На талази идат към мен зелено-бели вълни и ухание на копнеж. Напомнят ми един парфюм - Сладка отрова в зелено кръгло шише.
Подари ми го едно момиче, защото й бях казала колко много не е готова за предстоящия изпит. Тя се бе провалила, естествено, но бе впечатлена, че някой й е обърнал специално внимание.
Отворих шишето и нямах повече сили да се отделя от него.
Когато пристигнах в Калгари, всичките ми дрехи в малкия мек кафяв куфар ухаеха на момина сълза.
Но аз вече не знаех, защото след като привикнеш с уханието, то престава да се регистрира в съзнанието ти.
- Здравей - каза слабият брадат човек, с табелата с моето име, който стоеше до стълбата, по която слизахме пристигащите. - Аз съм Бил и преподавам Шекспир.
- И приличаш на него - казах, каквото се очакваше от мен. Защото това бе делегацията по посрещането ми насред средата на Канада, за където хората се избиваха да се сдобият с визи, а на мен ми я бяха дали при първо поискване, за да отида на конференция, докато в главата ми се мотаеха и други възможности.
- Изпратиха ме да те посрещна - подчерта очевидното Бил, защото шефката му бе главният организатор на конференцията и държеше приятелите й от екзотичните части на света да бъдат надлежно посрещнати и доставени на откриването същата вечер.
- Ами аз вече не преподавам Шекспир - рекох, за да не го държа в неведение. - Дойде преподавател, който можел само това, а мен ме преместиха на следващия период от литературата, плюс малко семантика за разнообразие.
По пътя от летището до общежитията на университета, а след настаняването ми - до мястото на предстоящото събитие успяхме да си разправим кой какво е преподавал и да обърнем всичко на майтап, без страх, че някой може да натопи другия пред ръководството.
След още два часа мотаене из закрития град-музей и срещи с други колеги, дошли по-рано, вече се бяхме побратимили и влязохме на голяма тумба в конферентната зала, където имаше огромни кръгли дъбови маси и коктейлбар. Необичайно усещане за уют и още по-необичайно усещане да си центъра на шумна веселба.
Аз съм смотана. Не общувам с непознати. Не мога да правя смешки.
Другите ни гледаха завистливо и си представяха как се познаваме от десетки срещи.
Ами запознахме се с колкото може повече. В смесицата от ухания на парфюми и печена сьомга тънко и нежно се преливаше тъмнозелено и бяло копнежно. Защо ли бе това?
- Знаете ли - каза Бил - тя пристигна преди два часа от 10 000 километра разстояние.
- А, значи имаш самолетното замайване - изоставането във времето.. - Каза някой от тайфата местни.
- Денонощието ми продължава вече 32 часа, но не ми е изостанало времето - казах аз - тука се чувствам като у дома. Те се засмяха, защото решиха, че това е комплимент към тях.
Не беше такъв случаят, обаче. Не си признах, че тук бе една част от мен. Другата не бе успяла да мине през магнитната врата на летището. Стоеше там намусена и чакаше да се върна. Стоеше невидима като отпечатък от тънък нежен копнежен, едва доловим аромат. Бяха я спрели.
Докато минавах през електронната врата, митничарките стояха с гръб към нея и весело клюкарстваха със скръстени ръце. Трябваше да си извадим всички метални предмети и монетите от джобовете и да минем през вратата, която сканираше за опасно желязо. Докато минавах вратата се сепна, стресна, почервеня и наду сирената. Митничарките - не по-малко стреснато се обърнаха, съгледаха ме, огледаха ме по женски и започнаха да се кикотят, докато едната сочеше металните катарами на обувките ми.
Вратата млъкна в крайна сметка и злобно ме загледа през зеленото си око. Аз излязох като в сън, пристъпих вън от себе си и минах напред.
Знаех, че нещо остана - сенчестата, инатчийската, неинтересната част от мен.
Затова пък сега другата в мен бе в центъра на купона.
Оказа се, че Бил е прясно разведен. И някак не бе цял.
Беше весело, шумно, смело и... прилично. И минаха един, два, три, десетина дни... А отлюспените ни същности се изпълваха с живот и раните заздравяваха. Имаше погледи, нямаше коментари. - одобрителни погледи от страна на колегите на Бил, мръснички усмивчици и недомлъвки от страна на моите колеги.
Към десетия ден знаех със сигурност, че ще си ползвам обратния билет веднага. Сама, без колегите, които пътуваха по друго време.
На летището сбърках мястото на опашката за заминаващи - щото бях само аз. Трябваше да се наредя три пъти, за да стигна по дългия начин до контрольорката на билетите. Накараха ми се, но на веселото ми Аз това мина покрай двете уши и замина. В момента, когато прекрачих електронната граница между оня и моя свят, полъх на копнеж премина покрай мен и влезе обратно в Канада.
А аз щастливо се запътих към самолета. На летището в София, малкият ми син каза:
"Хайде бе, мамо, цял месец те няма".
Нямаше ме повече време. Станах невидима. След много време тръгнах пак. Дотам. Както би казал Билбо, хобитът, пазителят на пръстена срещу цялата тъмна страна Мордор.
Дотам е много време, когато е еднопосочно. Мирисът на дома изчезна напълно.
Участвах в експеримент. Като прозрачно фолио се отдели първата, а после втората. Остана само рамката. Знаеше, че трябва да я боли, но нямаше с какво да я боли.
Изчезна и рамката. В огледалото имаше едно младо, познато от някога и някъде лице. И тънък мирис на копнеж. По нещо предстоящо. Палаво и изпитателно ме гледаше от огледалото. Какво бе правила тази разбойничка толкова време Оттатък и как бе стигнала до мен? "Знаеш ли?"- премина като мисъл въпрос. "Знам отдавна" - помислих в отговор. "Писахме си имейли няколко месеца, а после Бил се върна при жена си и този път бяха щастливи."
Зелени листа и бели твърди къдрави камбанки. Уханието е плътно. Не носи забрава, а събужда копнежи. За полет. Дотам и Обратно. Пръстенът е цял.
Измъквам подарения ми някога дебел том на Шекспир, а на първата страница се мъдри посвещение, написано на ръка от... Бил. Тогава не го прочетох. И сега няма да го прочета. Знам, обаче, как изглежда на цигулка.
Преди да дойдат пеперудите
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
и други има наоколо - в ситния пролетен дъжд:))))
Това е отговор на коментара на Руми - Осичката, който бе излязъл като анонимен.
цитирайТова е отговор на коментара на Руми - Осичката, който бе излязъл като анонимен.
аромат на копнеж значи, исках да си купя скоро букетче, три стръкчета момина сълза, цената ме отказа, по-добре един сапун Kappus - имат страхотни аромати - див мак, момина сълза, липа
а скоро си позволих и един аромат на божур на Ив Роше, също е страхотен, изобщо цветните аромати ми оцветяват още повече пролетта
цитирайа скоро си позволих и един аромат на божур на Ив Роше, също е страхотен, изобщо цветните аромати ми оцветяват още повече пролетта
И дъжд.
Поздрав, Разказвачке.
Валя
цитирайПоздрав, Разказвачке.
Валя
Първо: много ми хареса...
Второ: и това е странното, а може би и съвпадението... В градинките на повечето медицински центрове, където съм работила / нали знаеш, че ги правят в центъра, в стари къщи, докато си построят големи бели и студени болници /, имаше момини сълзи. Е, там, където няма, не се задържах дълго... И преди две седмици с приятна изненада установих, че в градинката на най-новото ми работно място също ги има : )... Едно намигване, че ще изкарам до пенсия там : )...
Поздрави!
цитирайВторо: и това е странното, а може би и съвпадението... В градинките на повечето медицински центрове, където съм работила / нали знаеш, че ги правят в центъра, в стари къщи, докато си построят големи бели и студени болници /, имаше момини сълзи. Е, там, където няма, не се задържах дълго... И преди две седмици с приятна изненада установих, че в градинката на най-новото ми работно място също ги има : )... Едно намигване, че ще изкарам до пенсия там : )...
Поздрави!
и мъничко встрани. Но някои магнити си остават по-силни от други винаги. Нали, Мамо?;-)))
А туй с момината сълза... Видях бул.В.Левски и чух Рахманинов през прозореца. Свиреше моята приятелка Тони. Там живееше - след кръга за Сточна гара:))) Ама може ли и в София и в Пловдив все този булевард да води към Сточна гара.
О, на работа! Стига сантименти!
цитирайА туй с момината сълза... Видях бул.В.Левски и чух Рахманинов през прозореца. Свиреше моята приятелка Тони. Там живееше - след кръга за Сточна гара:))) Ама може ли и в София и в Пловдив все този булевард да води към Сточна гара.
О, на работа! Стига сантименти!
Хубаво и наистина копнежно, но ... до едно време:).
"...всичките ми дрехи в малкия мек кафяв куфар ухаеха на момина сълза.
Но аз вече не знаех, защото след като привикнеш с уханието, то престава да се регистрира в съзнанието ти."
Обичах момините сълзи в двора ни, но в един момент се случи нещо, както с лилиума - получавам ужасна алергия от тези нежни и копнежни аромати...
Сега ги гледам само на "картинка":).
Хубав и слънчев ден!
цитирай"...всичките ми дрехи в малкия мек кафяв куфар ухаеха на момина сълза.
Но аз вече не знаех, защото след като привикнеш с уханието, то престава да се регистрира в съзнанието ти."
Обичах момините сълзи в двора ни, но в един момент се случи нещо, както с лилиума - получавам ужасна алергия от тези нежни и копнежни аромати...
Сега ги гледам само на "картинка":).
Хубав и слънчев ден!
Много красива история. Има очарование, но и тъга:).
Насладих се на разказа ти, написан толкова хубаво.
Поздрави!:)
цитирайНасладих се на разказа ти, написан толкова хубаво.
Поздрави!:)
8.
razkazvachka -
Хъм, дали да не обера и другите и да се пласирам на някое кръстовище - току-виж съм изкарала за осигуровките:))))
28.04.2011 09:44
28.04.2011 09:44
martiniki написа:
аромат на копнеж значи, исках да си купя скоро букетче, три стръкчета момина сълза, цената ме отказа, по-добре един сапун Kappus - имат страхотни аромати - див мак, момина сълза, липа
а скоро си позволих и един аромат на божур на Ив Роше, също е страхотен, изобщо цветните аромати ми оцветяват още повече пролетта
а скоро си позволих и един аромат на божур на Ив Роше, също е страхотен, изобщо цветните аромати ми оцветяват още повече пролетта
Така или иначе - отнесох се преди малко да снимам букета - щом сдобия пак жичката на апарата, ще го кача, за да си го ползваш:))))
9.
razkazvachka -
Зелено:)))) Имаше в една английска книга "Мисиз Далауей" на Вирджиния Уулф,
28.04.2011 09:50
28.04.2011 09:50
yotovava написа:
И дъжд.
Поздрав, Разказвачке.
Валя
Поздрав, Разказвачке.
Валя
един момент, в който героинята поръчваше цветя за предстоящия рожден ден - не искаше люляк, защото бил безформен -
мислех си за това, докато гледах момините сълзи - те вероятно биха били съвършени от онази гледна точка, ако не бяха толкова мънички:))))
10.
razkazvachka -
Convallaria Majalis - Лилията на долината - забавя ритъма на сърцето и навява спокойствие:)))))
28.04.2011 09:52
28.04.2011 09:52
nicodima написа:
Първо: много ми хареса...
Второ: и това е странното, а може би и съвпадението... В градинките на повечето медицински центрове, където съм работила / нали знаеш, че ги правят в центъра, в стари къщи, докато си построят големи бели и студени болници /, имаше момини сълзи. Е, там, където няма, не се задържах дълго... И преди две седмици с приятна изненада установих, че в градинката на най-новото ми работно място също ги има : )... Едно намигване, че ще изкарам до пенсия там : )...
Поздрави!
Второ: и това е странното, а може би и съвпадението... В градинките на повечето медицински центрове, където съм работила / нали знаеш, че ги правят в центъра, в стари къщи, докато си построят големи бели и студени болници /, имаше момини сълзи. Е, там, където няма, не се задържах дълго... И преди две седмици с приятна изненада установих, че в градинката на най-новото ми работно място също ги има : )... Едно намигване, че ще изкарам до пенсия там : )...
Поздрави!
11.
razkazvachka -
Старите квартали със старите къщи и дворчета - "Константин Величков" при вливането му с "Христо Ботев" - и
28.04.2011 09:54
28.04.2011 09:54
tili написа:
и мъничко встрани. Но някои магнити си остават по-силни от други винаги. Нали, Мамо?;-)))
А туй с момината сълза... Видях бул.В.Левски и чух Рахманинов през прозореца. Свиреше моята приятелка Тони. Там живееше - след кръга за Сточна гара:))) Ама може ли и в София и в Пловдив все този булевард да води към Сточна гара.
О, на работа! Стига сантименти!
А туй с момината сълза... Видях бул.В.Левски и чух Рахманинов през прозореца. Свиреше моята приятелка Тони. Там живееше - след кръга за Сточна гара:))) Ама може ли и в София и в Пловдив все този булевард да води към Сточна гара.
О, на работа! Стига сантименти!
купища народ с цигулки и пиана, а после - с китара...
Ае, и аз да ходя да съставям тестове за утре:))))
12.
razkazvachka -
Картинките утре - щото съм си забравила жичката на някой от служебните компютри:))))
28.04.2011 09:56
28.04.2011 09:56
katan написа:
Хубаво и наистина копнежно, но ... до едно време:).
"...всичките ми дрехи в малкия мек кафяв куфар ухаеха на момина сълза.
Но аз вече не знаех, защото след като привикнеш с уханието, то престава да се регистрира в съзнанието ти."
Обичах момините сълзи в двора ни, но в един момент се случи нещо, както с лилиума - получавам ужасна алергия от тези нежни и копнежни аромати...
Сега ги гледам само на "картинка":).
Хубав и слънчев ден!
"...всичките ми дрехи в малкия мек кафяв куфар ухаеха на момина сълза.
Но аз вече не знаех, защото след като привикнеш с уханието, то престава да се регистрира в съзнанието ти."
Обичах момините сълзи в двора ни, но в един момент се случи нещо, както с лилиума - получавам ужасна алергия от тези нежни и копнежни аромати...
Сега ги гледам само на "картинка":).
Хубав и слънчев ден!
Изнесох ги през три врати от мен - по някое време започват да стават досадни:))))
13.
razkazvachka -
Привет и благодаря за четенето! Всъщност - няма тъга - просто не съм го докарала на диалог -
28.04.2011 09:59
28.04.2011 09:59
vostroto написа:
Много красива история. Има очарование, но и тъга:).
Насладих се на разказа ти, написан толкова хубаво.
Поздрави!:)
Насладих се на разказа ти, написан толкова хубаво.
Поздрави!:)
но вече обясних на една твоя приятелка, че първо ги пиша тука новите истории, а после ги свалям за евентуален ремонт някой ден...
А сега, както казва мъдро Тили, да се залавяме за работа:))))
Най-хубавата част от пътуването! Дори да не излизаш от дома си! :)
цитирайХареса ми много!
Насладих се на разказа ти!
Поздрав и от мен!
цитирайНасладих се на разказа ти!
Поздрав и от мен!
16.
razkazvachka -
Ей, докторе, излязох до лехата с цветята... Не може цял ден да се пишат тестове, пък били те и по Шекспир:))))
28.04.2011 10:44
28.04.2011 10:44
gkowachew написа:
Най-хубавата част от пътуването! Дори да не излизаш от дома си! :)
pisatelkata написа:
Хареса ми много!
Насладих се на разказа ти!
Поздрав и от мен!
Насладих се на разказа ти!
Поздрав и от мен!
Uxanie..na kopnej!!!
Edna momina suza..v istinskiqt smisul..vinagi e kopnej po ne6to..v istinskiqt smisul:)))!!!!!!
I uxae imenno taka..s tozi aromat! Bojestven!
Pregrudka ,magiosnize...
цитирайEdna momina suza..v istinskiqt smisul..vinagi e kopnej po ne6to..v istinskiqt smisul:)))!!!!!!
I uxae imenno taka..s tozi aromat! Bojestven!
Pregrudka ,magiosnize...
Тоест проекция ли са на някого героите или са измислени?:)само питам.Занимателно четиво..Звучи като да е реална история..
цитирайНаправо лъхна мириса на момини сълзи.Чудесно разказче си сътворила, особенно след този дъждовен копнеж.
Поздравления от мен!:))
цитирайПоздравления от мен!:))
21.
naidobriq -
Много хубаво четиво.Пък и заглавието хваща..
28.04.2011 13:27
28.04.2011 13:27
Беше ми интересно тук разказвачке..
Лек ден ти желая..
цитирайЛек ден ти желая..
И заради " копнежа" съм те прибавила в моята дъждовна блог-вэлна.
цитирайmileidi46 написа:
Uxanie..na kopnej!!!
Edna momina suza..v istinskiqt smisul..vinagi e kopnej po ne6to..v istinskiqt smisul:)))!!!!!!
I uxae imenno taka..s tozi aromat! Bojestven!
Pregrudka ,magiosnize...
Edna momina suza..v istinskiqt smisul..vinagi e kopnej po ne6to..v istinskiqt smisul:)))!!!!!!
I uxae imenno taka..s tozi aromat! Bojestven!
Pregrudka ,magiosnize...
24.
razkazvachka -
Хе, браво за въпроса! По това време на годината трябва да започвам отначало и е много трудно да измисляш истории -
28.04.2011 13:31
28.04.2011 13:31
dmv написа:
Тоест проекция ли са на някого героите или са измислени?:)само питам.Занимателно четиво..Звучи като да е реална история..
просто си разправям по разни картинки, дето Смяна-8 не ги лови...
Ако не беше аромата на момините сълзи, нямаше да се получи толкова вълшебно. Хубав разказ.
Виж тук съм писала и за нея:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/05/08/proletni-bilki-momina-sylza.332112
цитирайВиж тук съм писала и за нея:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/05/08/proletni-bilki-momina-sylza.332112
26.
razkazvachka -
Благодаря, Клео! Чудя си се, обаче - като тръгна да пиша нещо, зимата ми я няма на пейзаж:))))
28.04.2011 13:37
28.04.2011 13:37
kleopatrasv написа:
Направо лъхна мириса на момини сълзи.Чудесно разказче си сътворила, особенно след този дъждовен копнеж.
Поздравления от мен!:))
Поздравления от мен!:))
naidobriq написа:
Беше ми интересно тук разказвачке..
Лек ден ти желая..
Лек ден ти желая..
kleopatrasv написа:
И заради " копнежа" съм те прибавила в моята дъждовна блог-вэлна.
29.
razkazvachka -
Абсолютно - обещах разказче на Хелън за компенсация на вчерашните безпокойства,
28.04.2011 13:40
28.04.2011 13:40
kasnaprolet9999 написа:
Ако не беше аромата на момините сълзи, нямаше да се получи толкова вълшебно. Хубав разказ.
но трябваше основа и се наложи да обикалям къщата, а като обикаляш къщата, стигаш до цветенца разни - едни не ги късаш, но други просто се налага да ги поразредиш...
Хубава влюбена приказка!
И толкова осезаем упойващ аромат на чудно цвете...
цитирайИ толкова осезаем упойващ аромат на чудно цвете...
че ги помним цял живот - и ми е чудно: Те действат като скачени гени - щом се появи аромат, свързан с нещо важно в живота ни, несъмнено отново съвсем-съвсем скоро ни чака нещо важно и подобно. Та в тази връзка се чудя - дали ароматът предизвиква новото случване, или предстоящото ново случване извиква аромата?
А и случката с Бил ми е неясна. Не в разказа, а по принцип - дали такива случки после се отработват в следващи животи, защото са "неслучили се", или са отглас от нещо неслучило се преди, и съответен завършек на същото в настоящето... Но щом остава копнежът - значи има да се случват още свързани неща занапред... Поздрави!:)
цитирайА и случката с Бил ми е неясна. Не в разказа, а по принцип - дали такива случки после се отработват в следващи животи, защото са "неслучили се", или са отглас от нещо неслучило се преди, и съответен завършек на същото в настоящето... Но щом остава копнежът - значи има да се случват още свързани неща занапред... Поздрави!:)
32.
razkazvachka -
Усеща се - радвам се, че ти харесва. Нямаше да е толкова силен, ако не бяха толкова много -
28.04.2011 14:25
28.04.2011 14:25
ivana59 написа:
Хубава влюбена приказка!
И толкова осезаем упойващ аромат на чудно цвете...
И толкова осезаем упойващ аромат на чудно цвете...
Момините сълзи имат навика да порастват в дъжда - цветовете им се разгъват и стават като тънък фарфор - понеже нямах снимка, набрах много-много, и ги сложих до компа - някак си премина ароматът:))))))
33.
razkazvachka -
Маджик, ето и ти го казваш. Всъщност беше друг сън - с тълкувание "среща със стари познати"
28.04.2011 14:30
28.04.2011 14:30
magicktarot написа:
че ги помним цял живот - и ми е чудно: Те действат като скачени гени - щом се появи аромат, свързан с нещо важно в живота ни, несъмнено отново съвсем-съвсем скоро ни чака нещо важно и подобно. Та в тази връзка се чудя - дали ароматът предизвиква новото случване, или предстоящото ново случване извиква аромата?
А и случката с Бил ми е неясна. Не в разказа, а по принцип - дали такива случки после се отработват в следващи животи, защото са "неслучили се", или са отглас от нещо неслучило се преди, и съответен завършек на същото в настоящето... Но щом остава копнежът - значи има да се случват още свързани неща занапред... Поздрави!:)
А и случката с Бил ми е неясна. Не в разказа, а по принцип - дали такива случки после се отработват в следващи животи, защото са "неслучили се", или са отглас от нещо неслучило се преди, и съответен завършек на същото в настоящето... Но щом остава копнежът - значи има да се случват още свързани неща занапред... Поздрави!:)
Мисля, че трябва да започнем пак отначало - да, права си! Аромат за начало...
Случката бе щастлива за всички, използвах я за връзката с Шекспир - хванала ме е амбицията да успея да си вплета малко Шекспир в писанията:))))) Преподавах тези дни пак Шекспир като кръстопът на текстове...
Дебелата тухла е тука наистина, а надписът си е просто приятелски - всички са го чели:)))) Но нали е приказка....
нежно и копнежно цвете .Винаги около мен е имало момини сълзи ,
дори и в момента до компютъра ми ухае малко букетче ...
И някой някъде е влюбен...
Поздрави ,Шехерезада !
цитирайдори и в момента до компютъра ми ухае малко букетче ...
И някой някъде е влюбен...
Поздрави ,Шехерезада !
stela50 написа:
нежно и копнежно цвете .Винаги около мен е имало момини сълзи ,
дори и в момента до компютъра ми ухае малко букетче ...
И някой някъде е влюбен...
Поздрави ,Шехерезада !
дори и в момента до компютъра ми ухае малко букетче ...
И някой някъде е влюбен...
Поздрави ,Шехерезада !
Човек винаги открива нещо...Дори и такива ухания!
Чудесен разказ, който би легнал на сърце на много хора, които познавам. На мен - също!
http://www.playcast.ru/view/1176167/dff7f53ec57ce03d05f9c5a77dbf3f02fde68b81pl
Б.
цитирайЧудесен разказ, който би легнал на сърце на много хора, които познавам. На мен - също!
http://www.playcast.ru/view/1176167/dff7f53ec57ce03d05f9c5a77dbf3f02fde68b81pl
Б.
По Великден, като си ходиме до Видин, в двора бяха нацъфтели невероятните момини сълзи, но сърце не ми дава да ги късам, порадвах им се на място и си ги оставих там, да красят и разнасят аромат, където им е мястото. Ех, как ме върна в детството, сетих се как вярно си навивахме поличките, да изглеждат по-къси, но ако ни изловяха даскалите, следваше изпитване с изненада. А помниш ли черните шорти, за да не ни "святкат" белите гащи? Големи смешки сме били. Хубава и дъхава вечер!
цитирайНай-нежното влюбено цвете! накарала си го да звъни - с ухание на лъчезарна белота...
Поздрави от сърце!
цитирайПоздрави от сърце!
Ухания - с бяла копнежност ... Под тихата милувка на дъжда.
Красиво разказваш, Сладкодумке! :)
цитирайКрасиво разказваш, Сладкодумке! :)
40.
razkazvachka -
Добро утро! Благодаря за линка - много красиво излиза! Ще пробвам довечера като си кача снимката на момините сълзи:))))
29.04.2011 06:42
29.04.2011 06:42
kalin8 написа:
Човек винаги открива нещо...Дори и такива ухания!
Чудесен разказ, който би легнал на сърце на много хора, които познавам. На мен - също!
http://www.playcast.ru/view/1176167/dff7f53ec57ce03d05f9c5a77dbf3f02fde68b81pl
Б.
Чудесен разказ, който би легнал на сърце на много хора, които познавам. На мен - също!
http://www.playcast.ru/view/1176167/dff7f53ec57ce03d05f9c5a77dbf3f02fde68b81pl
Б.
41.
razkazvachka -
О, моите са много - изобщо не им личи, че съм набрала досега два грамадни букета.
29.04.2011 06:46
29.04.2011 06:46
makont написа:
По Великден, като си ходиме до Видин, в двора бяха нацъфтели невероятните момини сълзи, но сърце не ми дава да ги късам, порадвах им се на място и си ги оставих там, да красят и разнасят аромат, където им е мястото. Ех, как ме върна в детството, сетих се как вярно си навивахме поличките, да изглеждат по-къси, но ако ни изловяха даскалите, следваше изпитване с изненада. А помниш ли черните шорти, за да не ни "святкат" белите гащи? Големи смешки сме били. Хубава и дъхава вечер!
И още ще бера, защото са тръгнали да превземат терена на лалетата и джоджена, перуниката и топ карамфилите.
Шорти - вярно, бях ги забравила - хахаха - едни парашутки, но бяха памучни. Но пък за сметка на това винаги ходех с нестандартен анцуг - последният ми беше винено червен с бяло. По онова време, когато униформата беше синьо-черно-бяла това си беше яко нарушение, но след като се води спортно облекло, никой не можеше гък да ми каже:))))
aqualia написа:
Най-нежното влюбено цвете! накарала си го да звъни - с ухание на лъчезарна белота...
Поздрави от сърце!
Поздрави от сърце!
megg написа:
Ухания - с бяла копнежност ... Под тихата милувка на дъжда.
Красиво разказваш, Сладкодумке! :)
Красиво разказваш, Сладкодумке! :)
чакам букетчето:)
цитирайдовечера:))))
Сори, не може сега...
цитирайСори, не може сега...
Чудесен разказ! Четох с интерес.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Помня, че валеше...
Валеше и в тази вечер, когато чашките на момините сълзи ставаха прозрачни...
Когато ароматът нахлуваше, заедно със спомена...
Когато тази приказка се роди, за да разсее нечии тревоги.
Благодаря ти за споделянето, Приказна!
:)))))))
цитирайВалеше и в тази вечер, когато чашките на момините сълзи ставаха прозрачни...
Когато ароматът нахлуваше, заедно със спомена...
Когато тази приказка се роди, за да разсее нечии тревоги.
Благодаря ти за споделянето, Приказна!
:)))))))
Поздрави !
цитирайognena71 написа:
Чудесен разказ! Четох с интерес.
Поздрави!
Поздрави!
babaelenica написа:
Помня, че валеше...
Валеше и в тази вечер, когато чашките на момините сълзи ставаха прозрачни...
Когато ароматът нахлуваше, заедно със спомена...
Когато тази приказка се роди, за да разсее нечии тревоги.
Благодаря ти за споделянето, Приказна!
:)))))))
Валеше и в тази вечер, когато чашките на момините сълзи ставаха прозрачни...
Когато ароматът нахлуваше, заедно със спомена...
Когато тази приказка се роди, за да разсее нечии тревоги.
Благодаря ти за споделянето, Приказна!
:)))))))
iliada написа:
Поздрави !
Отглеждах ги, когато си бях у дома при мама. След като си заминах оттам и поех по своя си път, те лека полека се изгубиха. А там, където отидох, нямах възможност да ги отглеждам.
Много ги обичам и все си търся парфюм с техния аромат. Имаше няколко с особено наситен техен аромат... преди много години. Наскоро намерих един такъв. И уж е същото, уж ароматът е все този - на момините сълзи, но и не е същото. Онзи другият, истинският аромат е някъде назад във времето и някъде навътре в мен... като несбъднат копнеж...
Благодаря ти! И за думите, и за дъхавото букетче момини сълзи!
цитирайМного ги обичам и все си търся парфюм с техния аромат. Имаше няколко с особено наситен техен аромат... преди много години. Наскоро намерих един такъв. И уж е същото, уж ароматът е все този - на момините сълзи, но и не е същото. Онзи другият, истинският аромат е някъде назад във времето и някъде навътре в мен... като несбъднат копнеж...
Благодаря ти! И за думите, и за дъхавото букетче момини сълзи!
razkazvachka написа:
просто си разправям по разни картинки, дето Смяна-8 не ги лови...
dmv написа:
Тоест проекция ли са на някого героите или са измислени?:)само питам.Занимателно четиво..Звучи като да е реална история..
просто си разправям по разни картинки, дето Смяна-8 не ги лови...
54.
razkazvachka -
Истинският аромат - кой знае - може би и времето помага на уханието:)))) Благодаря за коментара!
01.05.2011 11:35
01.05.2011 11:35
kleotemida написа:
Отглеждах ги, когато си бях у дома при мама. След като си заминах оттам и поех по своя си път, те лека полека се изгубиха. А там, където отидох, нямах възможност да ги отглеждам.
Много ги обичам и все си търся парфюм с техния аромат. Имаше няколко с особено наситен техен аромат... преди много години. Наскоро намерих един такъв. И уж е същото, уж ароматът е все този - на момините сълзи, но и не е същото. Онзи другият, истинският аромат е някъде назад във времето и някъде навътре в мен... като несбъднат копнеж...
Благодаря ти! И за думите, и за дъхавото букетче момини сълзи!
Много ги обичам и все си търся парфюм с техния аромат. Имаше няколко с особено наситен техен аромат... преди много години. Наскоро намерих един такъв. И уж е същото, уж ароматът е все този - на момините сълзи, но и не е същото. Онзи другият, истинският аромат е някъде назад във времето и някъде навътре в мен... като несбъднат копнеж...
Благодаря ти! И за думите, и за дъхавото букетче момини сълзи!
55.
razkazvachka -
Хе, стават, ако нямаш друг и ако си се научил - имам една приятелка, която може да снима и днес със Смяна 8. Аз съм забравила.
01.05.2011 11:36
01.05.2011 11:36
dmv написа:
razkazvachka написа:
просто си разправям по разни картинки, дето Смяна-8 не ги лови...
dmv написа:
Тоест проекция ли са на някого героите или са измислени?:)само питам.Занимателно четиво..Звучи като да е реална история..
просто си разправям по разни картинки, дето Смяна-8 не ги лови...
56.
dmv -
Такова нещо не се забравя,щом си се научил,а в подобни снимки има много история.:)
01.05.2011 12:06
01.05.2011 12:06
razkazvachka написа:
dmv написа:
razkazvachka написа:
просто си разправям по разни картинки, дето Смяна-8 не ги лови...
dmv написа:
Тоест проекция ли са на някого героите или са измислени?:)само питам.Занимателно четиво..Звучи като да е реална история..
просто си разправям по разни картинки, дето Смяна-8 не ги лови...
57.
iliada -
А на мен само сватбената рокля беше като нейната и тъй като нямах сестра за кума
01.05.2011 12:37
01.05.2011 12:37
razkazvachka написа:
iliada написа:
Поздрави !
минах и без шлейф!:)))))))))))))))))))))
Красиво разказано ... Поздрави!
цитирайМнооооого са красиви.
Обожавам техния аромат.
Има нещо чисто и моминско ...
Абе, размечтах се :)))
цитирайОбожавам техния аромат.
Има нещо чисто и моминско ...
Абе, размечтах се :)))
Експерименти с копнежи...
То тези момини сълзи с този мирис на копнеж...
Да не говорим за Шекспир...
Разкапах се от удоволствие:)) Тенкю:)))))
цитирайТо тези момини сълзи с този мирис на копнеж...
Да не говорим за Шекспир...
Разкапах се от удоволствие:)) Тенкю:)))))
Рано,рано ме привлече аромат на момини сълзи и копнеж!:) Много приятно,красиво и уханно ми беше и докато четох! Благодаря за хубавото начало на деня;)
П.п.Ама букетът на Кейт наистина беше като твоя,Разказвачке!:)))
Успешна седмица!:)
цитирайП.п.Ама букетът на Кейт наистина беше като твоя,Разказвачке!:)))
Успешна седмица!:)
62.
razkazvachka -
Ей, хора, като ви слушам коментарите, взе и на мен да си ми харесва:))))
02.05.2011 22:09
02.05.2011 22:09
tota написа:
Красиво разказано ... Поздрави!
... ама - нали знаеш, блогът се нарича "изкуство" - наложи се да пипнем тук-таме мъъъъъничко, да пообъркаме времепространството и възможното с въображаемото... Но китките са истински!
63.
razkazvachka -
А как ухаеше днес из горите тилилейски и в подножието на Рила....
02.05.2011 22:11
02.05.2011 22:11
babaelenica написа:
Мнооооого са красиви.
Обожавам техния аромат.
Има нещо чисто и моминско ...
Абе, размечтах се :)))
Обожавам техния аромат.
Има нещо чисто и моминско ...
Абе, размечтах се :)))
64.
razkazvachka -
От Шекспиското е, ше знайш - а днес гадните облаци бидоха отнесени от вятъра и вдъхновението заля света...
02.05.2011 22:13
02.05.2011 22:13
monaliza121 написа:
Експерименти с копнежи...
То тези момини сълзи с този мирис на копнеж...
Да не говорим за Шекспир...
Разкапах се от удоволствие:)) Тенкю:)))))
То тези момини сълзи с този мирис на копнеж...
Да не говорим за Шекспир...
Разкапах се от удоволствие:)) Тенкю:)))))
scarlety написа:
Рано,рано ме привлече аромат на момини сълзи и копнеж!:) Много приятно,красиво и уханно ми беше и докато четох! Благодаря за хубавото начало на деня;)
П.п.Ама букетът на Кейт наистина беше като твоя,Разказвачке!:)))
Успешна седмица!:)
П.п.Ама букетът на Кейт наистина беше като твоя,Разказвачке!:)))
Успешна седмица!:)
Страхотен букет от момини сълзи, зелен аромат, Шекспир, Канада, полети, завръщания... Направо икебана! Достави ми искрено и наситено удоволствие. Благодаря ти, разказвачке!
цитирай4aiotgluhar4e написа:
Страхотен букет от момини сълзи, зелен аромат, Шекспир, Канада, полети, завръщания... Направо икебана! Достави ми искрено и наситено удоволствие. Благодаря ти, разказвачке!
още малко да ги погледам, ще се изкуша;)
цитирай
69.
razkazvachka -
Започнаха да преминават! Но пък цъфнаха белия люляк, лалетата и кандилките, здравеца, граха и фасула:))))
04.05.2011 21:48
04.05.2011 21:48
martiniki написа:
още малко да ги погледам, ще се изкуша;)
Хубави букети от момини сълзи. Пролет. Чувства напъпили.
Чудно е:)
цитирайЧудно е:)
Днес се опитах да изкопая малко коренище за една приятелка - крехко е, трябва да почакам, значи....
цитирайс детство, споменаваха се исимии и после стана въпрос и за кандилки и Крива ДОна, кандилките успях да видя, няма проблем с тях, много снимки в нет-а, обаче с исимиите ударих на камък, а и храста - бил от жасминовите каза Ели, но по-бухлат и уханен, в кремаво цъфтял, не открих в нет
цитирайсигурно има и друго име:)))
цитирайвсъщност още съм тук и там. Там съм от вече осем години, дори и в огледалото не съм цяла. Интересно как преживяваме "кръшванията" в пространството по един и същ начин :))). Мислиш ли, че е случайно?
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 22446
Блогрол
1. Закачи - откачи!
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM