Сънливият следобед кара пътя да се гуши по сенчестите завои и да изскача, внезапно ослепял от светлина, за да се мушне пак на сянка.
Добре, де, добре. Спирам, отварям всички врати и излизам сред уханието на майските лъки - поляните край ...

               Бедните духом не бива да се пускат в райските градини. Защото ги брулят. Видят някъде надвиснали клони, отрупани с още зелени плодове и започват да подскачат и да дърпат клоните, берат твърдите, горчиви още зелени топчета,...