Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2012 20:37 - Безусловен контрол: черната книга
Автор: razkazvachka Категория: Изкуство   
Прочетен: 14933 Коментари: 20 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Паметта на човека работи във всички посоки, но човек не е обучен да осъзнава това, поради ограничеността на земния живот.
Когато започнаха да обучават мрежата не само да помни целия човешки опит, който й наливаха, но и да подбира и дава смислени отговори, симулирайки съпричастност в един на пръв поглед най-приятелски мохабет с човека, не бяха още стигнали до идеята, че човешката памет има мощ, неподдаваща се на безусловен контрол. Докато машината ровеше из всичките си складове в търсене на отговори и свързване на информация, която се знаеше, че помни, хората, под въздействие на стреса от превръщането си в ненужна паразитираща фауна за Земята, внезапно откриха, че индивидуалната памет може да работи в посоки на знанието, които човекът сам не подозираше, че притежава.

Ани се мотаеше в съботното утро, засипана с купища маловажни задачи, когато компютърът й внезапно се задръсти и трябваше да го остави за малко време на почистващите програми.
Стана от стола и излезе на задната тераса, откъдето нищо не се виждаше, поради зимната мъгла. Една сврака сниши траекторията на полета си и дойде да почука на прозореца, гледаше я право в очите, наклонила глава и отворила човка. Също като човек, който почуква по масата, за да привлече вниманието на присъстващите, за да им каже нещо.
- Колко е настойчива - каза си Ани. - Какво ли пропускам?
И внезапно осъзна тишината, която я обгръщаше: нямаше мрежа, а телепатичният  безжичен контрол се бе изгубил в мъглата - и без това бе по-слаб в задния двор, който гледаше към покрива на отсрещната дървена къща - мокрокафява с отдавна излющена боя.
Беше напълно откъсната от всички. Но някак не беше самотна. Мрежата бе отслабила хватката си върху съзнанието й, но то си имаше своите пътеки за свързване със света и сега търсеше - потъваше дълбоко в себе си и проникваше през мъглата. От концентрираното усилие, на Ани й се зави свят и тя се върна обратно в къщата и легна в един от широките фотьойли.
Ние може да решим, че това бе сън, но всъщност то бе по-кратко - мигновено пробуждане на знание, което, при необходимост да бъде изказано, щеше да заеме много страници.
Това беше спомняне: изведнъж сякаш от токов удар, съзнанието й се включи и тя видя черната книга.
Нямаше нищо странно в нея, освен това, че беше само един екземпляр. Само една. Беше врата, през която минаваш, за да свършиш нещо.

Уолъстон е на около четиридесет километра от центъра на Бостън - надолу, т.е. на юг по крайбрежието - едно градче-сателит с дървени двуетажни къщи, спретнати дворчета с цветя през лятото и жители, които се прибират от работа между 7 и 9 вечерта, а в съботите и неделите се събират на барбекю или на по питие след бейзбола. Като слезеш от влака и излезеш от метрото, надясно улицата започва да се изкачва по хълма, докато стигне до мрачната сграда на църквата - Света Ана стои отпред - от гълъбов камък, мека и нежна. А зад нея, на запад има още квартали с по-големи градини и с по-големи къщи, но на много от тях боята отдавна е паднала, а прозорците зеят черни. Там понякога обикалят объркани възрастни хора - някога известни сред техно-елита на Бостън, но също - богати имигранти от бившите соц. страни на Европа - с плувнали във влага очи, които се вглеждат в тебе и търсят да чуят от теб нещо забравено.
Когато се прибираше последния петък от работа, Ани излезе от метрото и вятърът налетя на нея сух и студен. Тръгна нагоре към китайския супермаркет, за да си вземе зеленчуци и пилешко за салата и супа. Силуетът на католическата църква чернееше насреща, горе, на високото, след паркинга и високите дървета. Ани импулсивно тръгна нагоре - искаше да види какво има след височината. Пътят продължаваше нататък - към Нантъкет и още по-нататък - все покра брега до Ню Йорк и надолу. От другата страна имаше малки магазинчета и Ани пресече любопитно - да, бутици и едно кафе, което рекламираше петифури и френско кафе. Влезе вътре - наистина имаше хубаво кафе, а дружелюбната продавачка-собственица успя да й връчи няколко сладки в един хартиен плик.
Ани си тръгна сред вятъра и настъпващата нощ и докато се прибра, я втресе.
В събота и неделя я нямаше, в понеделник се събуди на някакво място, което приличаше на болнична стая. Идваха няколко пъти сестри - назоваваха я Маргарет, бяха  й  включили разни системи. Една даже я нарече "упорита бабичка". Ани отиде в банята и видя лицето си - косата й беше по-къса и къдрава, ръцете й бяха други - бенката на показалеца на лявата ръка и другата - в основата на десния палец липсваха. Това не беше тя, а някаква възрастна жена. Опита се да звъни по телефона, но отсрещният глас на оператора й казваше, че няма връзка.
И после пак я вързаха със системите и Ани заспа, а в същото време сградата се завъртя и сниши - а покривите насреща бяха оловни под оловносивото небе на нищото, защото светът бе изчезнал.  И беше така много дълго - толкова дълго, че тя започна да изчезва и беше толкова уплашена да не би да остане така вечно, че би приела болката и изчезването.
И тогава внезапно й казаха, че я изписват, а на рецепцията се появи Фан - нейният хазяин. Тя го повика, но той я подмина и тръгна по количката, в която караха към стаята, която бе освободила, една възрастна жена с прави черни коси - която явно не беше на себе си.
Ани пак повика Фан и той изненадано се обърна, а после тя се втурна към него и се увеси на шията му - "Изведи ме от тук, моля те, моля те". И после - долу в джипа на Фан, тя се видя в страничното огледало - пак си беше тя - но по-млада, а бенките си бяха по местата и ръцете си бяха нейните.

След седмица Ани слезе пак от спирката на метрото и погледна нагоре към хълма - пред църквата имаше множество хора - имаше някакъв празник - малко преди Коледа. Насреща идеше една възрастна жена с широка като нощница дифтинена рокля и наметната върху нея синя жилетка. "Маргарет," повика я и Ани я погледна. Жената сконфузено скри усмивката си: "Извинете, припознах се. Но толкова отдавна я няма."

Когато Ани се прибра, намери компютъра включен, а телефонът звънеше. Стивън беше разтревожен - програмата за паралелно включване на няколко телепатични аватара - била хакната - рече той. Изтриване на виртуалните личности и намеса на някакво много силно теле-поле, което копирало излъчването на човека - на Аза и другото като продукт на материалното тяло на индивида.
Ани беше уморена, слушаше Стивън и кимаше полузаспала. Включи първия си аватар и той внезапно стана прозрачен, като люспа от слюда на лунни лъчи и се разслои на А, Б и С теле-индивиди. Ани се вкопчи в А, който сякаш плаваше навън под дърветата, по алеята и чак до хълма. Но катедралата не беше там, а една черна врата, която приличаше на отворена книга и я привличаше.


Неделята изгря невероятно сияйна, въздухът миришеше на сняг, а на скрина стоеше един кафяв пакет с ароматни петифури. Просто трябваше да стане и да отиде да си направи кафе.

Още се отърсваше от кошмарите на съня, когато Стивън позвъни:
- Можеш ли да дойдеш днес в лабораторията? - не попита, а нареди. - Имаме теле-образ - като книга - прилича на онази митична черна книга, в която се съдържа паметта на човечеството за Другото.

  Следва


 



Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Дано имам време...
06.07.2012 21:41
...да надниквам заедно с теб в черната книга...
Поздрави!
цитирай
2. tili - мечтай си
07.07.2012 20:09
:))) Няма лошо.
цитирай
3. stela50 - Обичам твоите разкази ...
07.07.2012 21:59
Очаквам продължението .
Приятна вечер, Шехерезада !
цитирай
4. razkazvachka - О, ще карам по-лежерно тоя месец, макар че съм щастлива, че пак мога да пиша
08.07.2012 21:54
mamas написа:
...да надниквам заедно с теб в черната книга...
Поздрави!


от няколко месеца бях изгубила способността...
цитирай
5. razkazvachka - абе... има... изчезнали, също... употребени за генетичен експеримент... мизерстващи...
08.07.2012 21:55
tili написа:
:))) Няма лошо.

цитирай
6. razkazvachka - Благодаря, Таня, това наистина ще го продължа и тука...
08.07.2012 21:57
stela50 написа:
Очаквам продължението .
Приятна вечер, Шехерезада !


трябва да се уверя, че наистина мога да пиша пак...
цитирай
7. makont - Ох, проверих си бенката,
09.07.2012 16:40
тук си е. Косицата ми настръхна. Страхотно, чакам продължение, че нещо ми е много весело напоследък. Що ли не си хакна и аз програмата за виртуални личности, така ще ми отива да съм един спретнат и готин бабет. Усмивчици от един счети с бръмнала глава.
цитирай
8. megg - Черната книга - врата ...
09.07.2012 20:57
" ... черна врата, която приличаше на отворена книга и я привличаше."
Привет, Сладкодумке, очаквам - нетърпеливо! - продължението.
Лека и прохладна! :)
цитирай
9. razkazvachka - Горката Счети! Съчувствам ти. Аз съм безмилостно изхвърлена в двоен отпуск от моя работодател,
09.07.2012 21:26
makont написа:
тук си е. Косицата ми настръхна. Страхотно, чакам продължение, че нещо ми е много весело напоследък. Що ли не си хакна и аз програмата за виртуални личности, така ще ми отива да съм един спретнат и готин бабет. Усмивчици от един счети с бръмнала глава.


защото имах 29 дена от миналата година и сега вися на сянка и пиша щуротии и други докторати...
Погледнах си ръцете - опааааа - бенката я няма... и другата я няма... и сега...
цитирай
10. razkazvachka - Хей, Мег, изкушена съм да зарежа едни крайни множества и да понапиша още щуротии нощес...
09.07.2012 21:27
megg написа:
" ... черна врата, която приличаше на отворена книга и я привличаше."
Привет, Сладкодумке, очаквам - нетърпеливо! - продължението.
Лека и прохладна! :)

цитирай
11. henzelski - Гери,
10.07.2012 09:12
само за черната книга съм с тая моя бяла душа... ;)
В името на контраста съм готов на всичко! :)))
цитирай
12. razkazvachka - Опасявам се, че имаш пръст в емоционалния изблик в следващата глава--- някой се опитва да пише стихове...
10.07.2012 15:28
henzelski написа:
само за черната книга съм с тая моя бяла душа... ;)
В името на контраста съм готов на всичко! :)))

цитирай
13. vostroto - Привет!:)
10.07.2012 19:14
Този път минавам само да те поздравя, Разказвачке!
Ще дойда пак утре, надявам се да мога...
цитирай
14. razkazvachka - Винаги
11.07.2012 18:30
си добре дошъл!
цитирай
15. pegas08 - Разказче, като позагря с Геката, гледам че
13.07.2012 15:45
пак си в кондиция!
Ду ит!
цитирай
16. vostroto - :)Разказвачке, може и да се лъжа, но ...
15.07.2012 18:27
:)Разказвачке, може и да се лъжа, но този разказ ми е доста познат, в смисъл, не си ли го публикувала вече?:)
Ще дойда за продължението:)
цитирай
17. razkazvachka - я, кой хулиганства наоколо - де си, бре, Пегасчо
15.07.2012 22:51
pegas08 написа:
пак си в кондиция!
Ду ит!

цитирай
18. razkazvachka - О, трогната съм - ти си ме чел... наистина го извадих от архива и довърших с
15.07.2012 22:53
vostroto написа:
:)Разказвачке, може и да се лъжа, но този разказ ми е доста познат, в смисъл, не си ли го публикувала вече?:)
Ще дойда за продължението:)


нещо, дето беше преди на друг разказ съдържание, но в момент на яд, го бях изтрила - този не е толкова добър, но поне съдържа и двете парчета
цитирай
19. vostroto - Моля, моля - заслугата си е изцяло ...
16.07.2012 18:36
Моля, моля - заслугата си е изцяло твоя:)
Да четеш е лесно, ама ха напиши нещо де?!:)))
цитирай
20. shljko - Поздрав, за отлично написаният разказ !
05.09.2012 21:59
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1836678
Постинги: 291
Коментари: 7478
Гласове: 22445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031