Вместо мото: един зов за помощ - непростимо е при развитието на съвременната наука и технологии, едно дете да умира, заради липса на... пари...
 

 http://daimyo.blog.bg/politika/2010/08/18/pomognete-na-4-godishno-dete-da-jivee.593030



 

Трябва да съм била в пети клас или около 12-годишна. Вървях по най-краткия път към къщи в ранния следобед, облечена в светло-синя блуза и морскосиня пола.

Срещу мен се зададоха група младежи, които се смееха и шегуваха по още недостъпен за опита ми и плашещ някак си начин.
Направих се на невидима: светлосиньото около мен се сля с цветовете на късната пролет, вървях тихо, без да поглеждам лица - минах през средата на групата като пътечка от слънчев въздух, удивена от това, че магията проработи. Те се разделиха, без да знаят защо и ме пропуснаха. Изобщо не ме видяха. А за мен останаха само като силуети и гласове.
Сякаш световете бяха преминали един през друг по невидими траектории. 


   

Странно е как от време на време - и вече по-често - попадам на видими пътеки по същите улици, където преди ги е нямало. И там намирам хора, с които сме се разминавали през световете по улиците на един и същи град.
Машината на времето - плетачката на дантели връзва изящни възли за всяка човешка среща, а после подхваща дантелата и я тръсва, а диплите се разместват по неописуем начин.

 

От цикъла "Машината на времето"

ама дали е твоето или моето... ;)))
Будистите казват, че имаш кармична обвързаност дори с човека, който случайно те блъсва с рамо по пътя си. С тези, които не виждаш, просто нямаш. Ама то и това е една дантелена история....
Пък някъде четох, че времето не било линейно, ами скачало от момент в момент... та оттогава като искам приключения - скачам ;)))

Няма случайни срещи, има предстоящи и красиви мигове:)
Нашите мисли, желания, са свързани с невидимите всемирни пътеки!
Чудесно есе Приказно момиче:)

"Нека другите се оплакват, че времената са лоши. Аз се оплаквам, че те са жалки, защото им липсва страст. Мислите на хората са тънки и крехки подобно на дантели, а те самите - достойни за съжаление като плетачки на дантели. Помислите на техните сърца са прекалено жалки, за да бъдат греховни. При някой червей евентуално би могло да се сметне за грях да има такива мисли, но не и при човека, създаден по подобие на Бога. Техните щения са инертни и безметежни, техните страсти - сънливи. Тези дребни душици изпълняват задълженията си, но подобно на евреите си позволяват да поорежат малко монетата. Те са на мнение, че дори Бог да води точна сметка, човек винаги ще може да се измъкне, ако Го поизлъже малко. Пфуй, не ги е срам! Затова душата ми винаги се обръща назад към Стария завет и Шекспир. Там можеш да почувстваш, че говорят хора. Там мразят, там обичат, убиват врага, проклинат потомството си през всички грядущи поколения, там вършат грехове."

Сьорен Киркегор/1843г

имаше сякаш и стихотворение за плетачките на дантели, чие беше

живот на "плетачките на дантели". Интересно, на места дори поетично.:) И на мен понякога ми се струва, че съм вплетена в някаква дантела.;)) Само да не е паяжина..;)))
Браво за хрумката.:))

Да стана невидима, все едно някой ми слага шапка-невидимка ...
Мостове през времето?!
Живеем ли наистина на различни планети?!
Плетачката на дантели - машината на времето така размества диплите, че ...
Очаквам част 2-ра:).
Хубава вечер!

Дори я бях забравил. Само в българия има 7-8 милиона планети, от хубави по-хубави..

:)))

но във връзка с клипа.
Прекрасна песен, която ме връща назад във времето!
Иначе мостовете ги има , ние постоянно се свързваме и разделяме, като в един омагьосан кръг и понякога ни се струва ,че това което виждаме сега сме го срещали и преди (Дежа вю)......
И така си вървим през годините и можеби и през животите си..... можеби!!!!
Поздравления!!!!!
Желая ти всичко най-добро!!!

Това е точно от вида - Мойрите, които предат нишката на живота - а плетачката е друго ниво - тя ги вплита... Има и такъв тайнопис - с възли, а също Агата Кристи използва кода на плетката в един червен шал...

Нищо не разбрах. То при мене е лесно.

Действието се развива пред входа на един от старите тютюневи складове в Пловдив и ми се е запечатало в съзнанието.
И сега ме "лупна" по главата като по-голямата сестра на ябълката на Нютон:)))
Ами така става... - е, не е истина, отивам да пиша наука! Ще разправям по-късно...

Май взех да гледам на тоя блог като на тефтер с чернови:)))) Май вече съм нахълтала дълбоко из едни заглавия, дето ги влача от години и не мога да ги побутна...

Ей, вчера си умувах как се ставаше невидим - повишаваш честотите на трептенето си и хоп - изчезваш за околните. Кеф! И отиваш в друго време или на друго място! Без билет. Скок-подскок.
:))

На времето Ив Монтан беше посъветвал Адриано Челентано да не пее във филмите, в които участва...Челентано не го послуша...И си остана само певец...:)))

особено откакто се маскирах на блондинка - първо не ме виждаха, а днес излязох за малко из махалата - и оооопс, всички ме разпознаха... Май вече съм видима за допълнителните измерения... Лелееее - и нема лабаво - не можеш да се скатаеш от работа:)))

Сигурна съм ,че сме се срещали на невидими улици или една от нас е била невидима...не зная вече ,както ги нижеш красиво и с много тънко чувство за хумор ,
понякога имам чувството ,че присъствам в разказите...
Поздрави !

А ей тука - ами изкопах песента, а после - някакъв спомен, а после - спомних си неща, които мислех, че не са били в моя живот, ей сега се свестявам от шока... Невероятно е какво имам на склад в паметта - и е бистро...
Джани Моранди - не му бях чувала името от първи клас - беше любимец на колежките на майка ми от печатницата в Пловдив - имах някъде снимка от една манифестация - събираха се пред Сточна гара - с онези старомодни кокове - не е истина! Песента е нещо като закачалчица - тоя път май съм хванала кит... Паметта, която работи напред и назад:))) На древните ми снимки баща ми ме е снимал много често с цвят от тиква в ръката. Днес сутринта станах да полея здравеца и тиквите в двора - сега знам защо - тиквата бе нацъфтяла в жегата и ухаеше... Това само по себе си не е кой знае какво, но уханието на цвят от тиква е въдица за паметта...

Само певец - хехехе! Ама Челентано!

скоро бях там и не отидох да погледна - Цар Асен ІІ мисля от площада в центъра на Пловдив диагонално към спирка "Байкал" - уф, сега не знам как се казва - вече минавам само с кола между тунела и Сточна гара - там някъде... Не може да не сме си пресичали пътеките - но са били в различни измерения - странното е, че като вървиш из града като турист с външни хора - не става нищо - хора, къщи, салтанати:) Когато, обаче, срещнеш поне един човек от детството си - светът става... невероятен, неописуем, невъзможен... ти си в центъра на кристално кълбо, кръстопът на светове... И няма място за плач по изгубени неща, защото те са всичките около теб... Страхотно е... Не се връщаш, защото никога не си си тръгвал, дори да си забравил временно това...

...да направим едно добро...
http://daimyo.blog.bg/politika/2010/08/18/pomognete-na-4-godishno-dete-da-jivee.593030

също