Днес е роден Христо Фотев – поетът, който обичам от дете. И тази година исках да замина за Бургас. Да повървя по малките улици, близо до Булеварда, да се разходя из самотните все още плажове, да послушам звуците на морето, да помисля, да поснимам. Преди да потегля, винаги слагам в раницата, заедно с фотоапарата, неговото „Пристанище”.

Бургас е Фотевият град. 

Помня, след училище, често го срещах по улица "Александровска”. Спирах и дълго гледах след него, докато се разтвори в трепкащата резеда на разлистените липи. Вървеше унесено, „в обятията на самия Март”, стъпвайки леко „на тънкия му слънчев лъч”. И сега виждам силуета му – тънък и изящен, завършващ с ореол от дългата му разрошена от вятъра коса. 

Благовещение. Денят за добрите новини. Дори облаците - любовно, по двойки, в единайсет без пет, се оттеглят от небето. За да засияе следобедът, а здрачът да се забави. За да се наруши равновесието на сезона и празникът да продължи. И везните да се наклонят от многото светлина. По-късно, нощта ще издиша мрака на пресекулки и този тържествен пейзаж вън да потъне в него. За да остане тъмнината на етажи, подредени от кухненските лампи - стотици квартални луни в градските пространства.