Постинг
15.01.2013 02:52 -
Боб
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 23664 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2013 03:03
Прочетен: 23664 Коментари: 30 Гласове:
38
Последна промяна: 15.01.2013 03:03
Чудя се защо още не са ме включили за номинация за "Гинес". Не познавам друг да е бастисал толкова тенджери с варене на боб.
Всичко започна, когато се преместих някъде посред миналия век да живея под един покрив с Геката. Той имаше трайни навици, създадени от родната казарма: веднъж седмично боб, в петък - риба, когато готвиш пиле с ориз - супата е с ориз и десертът е мляко с ориз. Та в моя списък с кулинарни изстъпления, бобът, рибата и млякото с ориз се ползват с червен картон и ги готвя само при належащи, внесени писмено заявления и при сложни икономически кризи и военни положения, например края на месеца, непосредствено преди заплата или девалвация на лъвчето като по време на оная зима, когато Жан беше отговорен, или по-скоро - безотговорен фактор - като началник на нашенския Кабинет.
Тогава се започна. Криза. Зима. Лъвовете се изпокриха из финансовата джунгла, щото финансовата урва заприлича на Големия каньон и немаше запълване.
За сметка на това разполагахме с два тона ябълки, задължителните количества домашни пиячки със съответните туршии, компоти и лютеници... и боб.
Даже и малкият ми син веднъж яде боб.
В неделя, готвейки се да изчезна на лекции през следващите три дена от седмицата, редовно питах: "Какво да ви сготвя в понеделник?" И отговорът на Геката, когото оставях за наместник да въдворява ред сред поколението, неизменно беше: "Боб".
И трябваше да го варя - според възприетата тогава финансова дисциплина - на нощна енергия.
Мразя икономиите. Не водят до нищо друго, освен до разхищение. И в тоя случай беше така.
Ето как протичаше процедурата:
Турям сутринта още боба в една голяма паница със студена вода, да се накисва и да омеква, забравям го и започвам да си върша неделните задачи.
Знайно е, че неделята е от друго измерение, в което плановете за деня обикновено претърпяват невероятни мутации, пропадат задачи в черни космически дупки и въобще - колкото и да нямаш работа, към шест часа вечерта вече ти е черно пред очите, още повече, че токът е на минимум и зимната нощ е замацала хоризонта яко.
Та, някъде след вечеря - т.е. към 20 ч. - командировам младежите в тяхната стая и издавам заповед да не ми се мяркат пред очите и да не чувам детски глас да вика "мамо" - иначе от там се чуваха разни бойни викове и поредната детска серия... Геката собственоръчно донасяше тенджерата за боба - от онези бели поцинковани тенджери от три или от пет литра, дето бабите ги купуваха за чеиз на внуците. Аз турях набъбналия или сбръчкан боб - съобразно претенциите на сорта - заедно с половин глава кромид и малко олио и го слагахме на котлона.
Геката отиваше да зяпа телевизия и да спи, а аз сядах на компа да си готвя лекциите.
Към 2 часа през нощта се събуждах от някаква процеждаща се миризма на бойно поле - щото готвенето се извършваше през три врати от мене - скачах от компа, отивах в кухнята, отварях широко прозореца, за да излезе бойният газ навън, хващах нажежената до червено тенджера с две кърпи за ушите и я метвах след дима. Изгорелият боб мирише силно, натрапчиво и с амбицията да създаде обстановка като от бомбардировка над Софийското сметище.
След това се шмугвах на пръсти през банята до леглото, а сутринта заминавах за работа.
Следващата неделя ритуалният диалог се повтаряше, но поради твърдия ми отказ да готвя на икономична енергия, тоя път семейството се сдобиваше с пълна тенджера боб. Когато се връщах в сряда, една от първите ми дейности беше да хвана тенджерата с непипнатия прокиснал боб за ушите и да я излея в тоалетната. Миризмата на прокисналия боб е като на оня препарат, с който се пръскат въшките по зелето - мирише на смес от зарин, зоман и табун, подправени със стар китайски чесън.
Младежите гузно се умилкваха - изяли седмичната доза яйца на омлети за закуска, а следобед Геката пържел по един тон картофки на човек. Единственото, което ги спасяваше, беше че винаги имаше и за мен.
Съответно - на следващата неделя, след настоятелните увещания на Геката, пак слагах боба на нощна енергия...
И така - докато изгорих седмата тенджера.
- Мило, какво искаш за осми март - пита Геката там някъде в края на гнусната зима.
- Тенджера - давам оригинален отговор аз и Геката не верва на ушите си.
- А, не - твърдо отказва, защото е възпитан от добро семейство и вярва, че за осми март се подаряват китки и носи някаква саксия с нещо цъфнало.
Е, пресадих го в една от продънените тенджери. После отидох на пазара и си купих един комплект тумбести тенджери с дебели дъна и цветенца отгоре. Четири.
За Великден се наложи да купя пак тенджера, защото нямаше нито една, която да не става за саксия.
През лятото залежите на боб на семейството се изчерпаха, аз започнах да готвя пиле с картофи и круша, пиле със сос от рози, домати с банан и други вкусотии, които са на километри от идеята за боб.
Следващите години изобретих купища свестни манджи само и само да не готвя боб.
Нооооо... казармените навици не умират никога. Ако на Геката веднъж седмично не му замирише на бойно поле, не се чувства мъж.
Лятоска, когато разчиствахме старата къща на село, попаднах на нови залежи от чеизни тенджери. Едни бяха с пробито дъно - явно стари мои познати - е, в тях смятам да посадя мушката напролет. Обаче има и здрави.
Имам и две тенджери под налягане - не ги обичам. Кофти са за миене. И са тежки. Манджата трябва да къкри бавно и да не ми досажда поне три часа.
Та, вчера, след като изгълта пържолата, Геката подхвана пак дипломатично стария мохабет:
- Мило, отивам на пазар, нещо да поръчаш....
И понеже е добро момче, как да му откажеш като вземе да се умилква.
- Вземи половин кило боб - казвам смело и безотговорно, като даже не въздишам.
И иде Геката след малко натоварен до ушите с портокали, мандарини, нещо сухо и сплескано и едно зелено пакетче.
- Смилянски боб - заявява, усмихнат като слънчице.
- Да бе, от Китай.
И Геката започва да проучва пакетчето, защото не му се хваща на бас с мен - вече изгуби един по въпроса кога ще цъфне червеният амарилис... А аз като се ловя на бас, залагам най-малко на петдесетачка...
- А, не е китайски - отдъхва - пише "мейд ин Поланд".
И така - накиснахме вчера направения в Полша смилянски боб в йенската тенджера, а днес сутринта аз се запътвам да го готвя.
Бобът, знаете, обича докато е суров и дрънчи по лъжицата, да му слагате студена вода, а като се свари - гореща. Също, обича подправките, олиото и сладкото. Затова му слагам веднага половината кромид и малко слънчогледово олио, а сушените пиперки запазвам за по-късно.
И отивам да видя какво прави навалицата във Фейсбука. Още неотворила, започват да ме бомбардират със съобщения и да ми звънят по телефона как ми е хакната пощата. И започва голямата разправия - абе не съм в Кипър бе, в къщи съм, по пижама съм и варя боб. Става въпрос за един спам, дето се върти из мрежата от поне пет години и ви иска пари за самолетен билет от името на някой ваш добър познат. Оказа се, че имам купища добри познати, които бяха готови да ми купят билет, само и само да се върна - бреййй, пораснаха ми ушите.
Не успях да загоря боба, обаче. Новите технологии позволяват да си разнасяш комуникационното съоръжение насам-натам и докато се разправях с приятелите, че е по-добре да ми купят билет от София за Париж, например, успях да приготвя другите съставки: нарязания на ситно кромид, нарязаната на още по-ситно дребна ябълка тип златна пармена /не обичам да слагам захар в боба и му търся заместители/, последните две доматчета от есенната реколта и сухите чушки. Докато весело се задушаваха в тигана, защото боб без запръжка не е боб - но трябва човек да внимава да не препържи брашното и пипера... - намерих бурканите с подправки.
Най-важната съставка на боба са подправките.
Значи - ако ще му добавяте телешки джолан, подправката е дафинов лист и чер пипер на зърна. Ако ще го готвите с агнешко - подправката е куркума, градински чай и розмарин.
Аз не смятам, че бобът трябва да се готви с месо. Затова му приложих класическия формат: джоджен, риган и три листенца градински чай или обикновена салвия. И замириса изкусително.
Е, това му е цялата работа на боба - миризмата. Не разбирам защо хората го ядат.
И затова искам да ме запишат в книгите на "Гинес": аз не ям боб, но съм изгорила от Виденовата зима насам средно по седем тенджери на година за варене на боб на нощна енергия, която, знайно е - в десет часа вечерта е тиха и кротка, но към 0 часа става ярка, светла и мощна и в квартала настава военно положение.
Единствената форма на боба, която е приемлива за мен, е боб по "разказвачески", което е вариация на оная стара рецепта "боб по владишки", където се сменя водата три пъти и накрая се изхвърля и боба с водата заедно. В моята рецепта водата се сменя веднъж, но после се изхвърля боба заедно с тенджерата тип чеизна - и после се изважда луканката, която Геката предвидливо е сложил в хладилника, още когато е тръгнал да ме снабдява с боб.
Айде, чао от мен, отивам да проверя докъде стигнаха опитите да ми купят билет за самолета...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
hristo27 -
И да не забравиш да занесеш в Париж ...
15.01.2013 09:02
15.01.2013 09:02
И да не забравиш да занесеш в Париж смилянски боб?
Гледай им сеира на французите как ще си го приготвят като преди това направиш една запомняща се презентация на това чудо наречено БОБ! :)))
цитирайГледай им сеира на французите как ще си го приготвят като преди това направиш една запомняща се презентация на това чудо наречено БОБ! :)))
И твоя малкия ли не яде боб, и при мен, но големият пък за това умира за боб. А защо не с месо? В къщи когато ще се готви постно, то е боб с наденица. Консенсус, к,во да правиш! И не се кахъри за тенджерите, не си само ти. Ако обаче случайно имаш проблем с надупчването на тенджерите, алуминиеви от старите, има един друг пиниз, пускаш ги в миялната машина и силните препарати така ги обработват, че на разбора тенджерата има вид, все едно е била мишена на тренирdщи ловджий. Идеална е за мушкато. Усмивчици, страхотно ми беше да те почета и да се посмея с твоето бобено изложение.
цитирайМного веселко :)
Аз рядко готвя боб, става за час и половина, от реколта "мамин" и тенджерите ми са в наличност :)
Не разбрах обаче - в крайна сметка отказа ли се от боба :)?
Дано да е само от него, разказването нека остане :)
цитирайАз рядко готвя боб, става за час и половина, от реколта "мамин" и тенджерите ми са в наличност :)
Не разбрах обаче - в крайна сметка отказа ли се от боба :)?
Дано да е само от него, разказването нека остане :)
А аз си мислех, че съм загоритенджера! С моите само! две-три скромни съдинки, забравени на котлона през последните 17 години ( да не се самозабравя сега)
У дома също го тачат най-вече мъжете. Значи, казваш, има връзка с казармените навици...Не се бях замисляла. Мъж ми не понася доста храни точно заради казармата, но виж бобец - обича.
цитирайУ дома също го тачат най-вече мъжете. Значи, казваш, има връзка с казармените навици...Не се бях замисляла. Мъж ми не понася доста храни точно заради казармата, но виж бобец - обича.
5.
sande -
Аз пък си мисля, че българите сме оцеляли багодарение на боба и сме бобен народ ...
15.01.2013 12:15
15.01.2013 12:15
Бобен, но кротък, не борбен.
На картофите, на сушените пиперки, на лука, на брашънцето и на млекцето.
Както китайците - на ориза.
Лесно се съхранява, няма нужда от хладилници, а и откъде хладилник, като въобще не е и изобретен.
А челяд голяма.Много гладни гърла. Закуска, обед, вечеря. Откъде храна?
Много свежо написана тази Сага за боба, Апология на боба.
Има ли боб - не е страшен и потоп.
цитирайНа картофите, на сушените пиперки, на лука, на брашънцето и на млекцето.
Както китайците - на ориза.
Лесно се съхранява, няма нужда от хладилници, а и откъде хладилник, като въобще не е и изобретен.
А челяд голяма.Много гладни гърла. Закуска, обед, вечеря. Откъде храна?
Много свежо написана тази Сага за боба, Апология на боба.
Има ли боб - не е страшен и потоп.
6.
razkazvachka -
За презентацията няма проблеми... ще му измислим и френски фасон...
15.01.2013 13:54
15.01.2013 13:54
hristo27 написа:
И да не забравиш да занесеш в Париж смилянски боб?
Гледай им сеира на французите как ще си го приготвят като преди това направиш една запомняща се презентация на това чудо наречено БОБ! :)))
Гледай им сеира на французите как ще си го приготвят като преди това направиш една запомняща се презентация на това чудо наречено БОБ! :)))
но се чудя дали ще се намери някоя синя-зелена-червена--или каквато там е на цвят каска, да го яде...
7.
razkazvachka -
Ами виж сега, ние сме 50:50 - малкият ми син и аз не ядем боб, другите ядат
15.01.2013 13:56
15.01.2013 13:56
makont написа:
И твоя малкия ли не яде боб, и при мен, но големият пък за това умира за боб. А защо не с месо? В къщи когато ще се готви постно, то е боб с наденица. Консенсус, к,во да правиш! И не се кахъри за тенджерите, не си само ти. Ако обаче случайно имаш проблем с надупчването на тенджерите, алуминиеви от старите, има един друг пиниз, пускаш ги в миялната машина и силните препарати така ги обработват, че на разбора тенджерата има вид, все едно е била мишена на тренирdщи ловджий. Идеална е за мушкато. Усмивчици, страхотно ми беше да те почета и да се посмея с твоето бобено изложение.
А месото винаги е отделно от боба, поради гореизложените причини - и ние сме хора и трябва да ядем нещо, докато другите двама нагъват боб...
8.
razkazvachka -
Ако ме оставят - веднъж годишно е предостатъчно да се готви боб...
15.01.2013 13:58
15.01.2013 13:58
cecka1504 написа:
Много веселко :)
Аз рядко готвя боб, става за час и половина, от реколта "мамин" и тенджерите ми са в наличност :)
Не разбрах обаче - в крайна сметка отказа ли се от боба :)?
Дано да е само от него, разказването нека остане :)
Аз рядко готвя боб, става за час и половина, от реколта "мамин" и тенджерите ми са в наличност :)
Не разбрах обаче - в крайна сметка отказа ли се от боба :)?
Дано да е само от него, разказването нека остане :)
Вчерашният е много подлъгващ - даже ядох малко от него--- сега ще издебна Геката като яде три пъти и му писне и ще направя другото на гъста яхния...
martiniki написа:
А аз си мислех, че съм загоритенджера! С моите само! две-три скромни съдинки, забравени на котлона през последните 17 години ( да не се самозабравя сега)
У дома също го тачат най-вече мъжете. Значи, казваш, има връзка с казармените навици...Не се бях замисляла. Мъж ми не понася доста храни точно заради казармата, но виж бобец - обича.
У дома също го тачат най-вече мъжете. Значи, казваш, има връзка с казармените навици...Не се бях замисляла. Мъж ми не понася доста храни точно заради казармата, но виж бобец - обича.
Преди се опитвах да правя боб на фурна - според мен тогава става за човешка употреба - ама неее, трябвало да се гребе с лъжица...
преди това тука е имало леща и най-вече - варено месо, печено месо, сушено месо, мед и коприва-лапад-киселец-глухарчета
Затова изконната манджа наоколо е пачата или курбанът, както и разни пилета - варени и печени... Питай Спароток...
Иначе, аз май съм от оризовата култура. Лошото е, че китайците се научиха да продават боб тип "смилянски" на целия свят...
цитирайЗатова изконната манджа наоколо е пачата или курбанът, както и разни пилета - варени и печени... Питай Спароток...
Иначе, аз май съм от оризовата култура. Лошото е, че китайците се научиха да продават боб тип "смилянски" на целия свят...
Аз пък откакто пуснаха готов сварен боб, само за овкусяване, нямам повече никакви проблеми :) Моят става за 5 /пет/ минути :)
цитирайсложих боб и познай...
цитирайkapito написа:
Аз пък откакто пуснаха готов сварен боб, само за овкусяване, нямам повече никакви проблеми :) Моят става за 5 /пет/ минути :)
martiniki написа:
сложих боб и познай...
Страхотна бобена история, с всичките й подправки, щото - нали, те са магийката на бобеца! :)
Спомних си една от своите загорели тенджери, но вътре не къкреше боб, а сладко от череши; около полунощ оставих най - героично филма, който гледах, тръгнах след един мнооого особен аромат, стигнах до балкона, до загорялата тенджера, потеклото сладко и - какво да видя! Раз - два, раз - два ... мравките от целия квартал горе ...
Поздрав, Гери! И - наздраве с чаша младо вино! :)
цитирайСпомних си една от своите загорели тенджери, но вътре не къкреше боб, а сладко от череши; около полунощ оставих най - героично филма, който гледах, тръгнах след един мнооого особен аромат, стигнах до балкона, до загорялата тенджера, потеклото сладко и - какво да видя! Раз - два, раз - два ... мравките от целия квартал горе ...
Поздрав, Гери! И - наздраве с чаша младо вино! :)
Гери, бобецът вече аз ще го варя, защото и аз трябва да ям нещо, докато ти нагъваш пържоли, така че отпада необходимостта да ти подарявам тенджери за рождения ден.
цитирай
17.
razkazvachka -
Здрасти, Мег! Ти, хитруша такава - нарочно си ги загорила, за да
16.01.2013 09:37
16.01.2013 09:37
megg написа:
Страхотна бобена история, с всичките й подправки, щото - нали, те са магийката на бобеца! :)
Спомних си една от своите загорели тенджери, но вътре не къкреше боб, а сладко от череши; около полунощ оставих най - героично филма, който гледах, тръгнах след един мнооого особен аромат, стигнах до балкона, до загорялата тенджера, потеклото сладко и - какво да видя! Раз - два, раз - два ... мравките от целия квартал горе ...
Поздрав, Гери! И - наздраве с чаша младо вино! :)
Спомних си една от своите загорели тенджери, но вътре не къкреше боб, а сладко от череши; около полунощ оставих най - героично филма, който гледах, тръгнах след един мнооого особен аромат, стигнах до балкона, до загорялата тенджера, потеклото сладко и - какво да видя! Раз - два, раз - два ... мравките от целия квартал горе ...
Поздрав, Гери! И - наздраве с чаша младо вино! :)
се съберат мравките - мравките носят богатство. ОТ години се разправям с Геката да не трепе мравките, когато минават пролетно време през точно определени маршрути из къщи, стават крилати и си отиват. И най-после - гледам как две-три мравчици маршируват около саксиите със събудените амарилиси и кльопат кафето със захар, дето го сипвам на тия божествени цветя с човешко съзнание - обикалят около лаптопа на Геката и той понечва да се оплаче, че ще влязат вътре. Вътре има други бръмбари, викам аз, не помниш ли как едно време телевизорът ни беше пълен с хлебарки в Студентски град - пък нищо му нямаше. И Геката спря да ги трепе, даже и на мен не дава вече.
18.
razkazvachka -
Аааа, вече е жега - кокичетата изскочиха - точно ги отвих от ланшната шума с
16.01.2013 09:40
16.01.2013 09:40
spyeye написа:
Гери, бобецът вече аз ще го варя, защото и аз трябва да ям нещо, докато ти нагъваш пържоли, така че отпада необходимостта да ти подарявам тенджери за рождения ден.
рогата мотичка - не е време за пържоли - днес ще ям салатки от доматки - лятоска имахме градина и имам купища буркани с домати и босилек, домати и чушки, печени чушки. Щото онова устройство, наречено сърце, вече иска да внесе нота на протест срещу зимното обездвижване и ядене на коледно-новогодишни сложнотии и трябва да взема мерки, преди да е обявило стачка. Отивам да търча около плажа.
razkazvachka написа:
преди това тука е имало леща и най-вече - варено месо, печено месо, сушено месо, мед и коприва-лапад-киселец-глухарчета
Затова изконната манджа наоколо е пачата или курбанът, както и разни пилета - варени и печени... Питай Спароток...
Иначе, аз май съм от оризовата култура. Лошото е, че китайците се научиха да продават боб тип "смилянски" на целия свят...
Затова изконната манджа наоколо е пачата или курбанът, както и разни пилета - варени и печени... Питай Спароток...
Иначе, аз май съм от оризовата култура. Лошото е, че китайците се научиха да продават боб тип "смилянски" на целия свят...
***
Лично го потвърждавам.
Но варено месо, печено месо, сушено месо, луканка, македонска наденица ... това мила ми Гери ме кара да възкликна като българите в Сърбия възкликват:
"Е, ово е стандарт!" /виждайки как гола жена хвърчи през прозорците/
Но нема лошо. Лещата и бобеца не е най-сполучливия символ на българите в ЕС!
Поздрави и възхищения!
С тази сага си въвела военно положение:))) Аз обичам най-много боб по "владишки".
А за "бобения народ" се чудя, кой е сложил Р-то така безотговорно:))))
Поздравления за веселото бобено настроение!:)
цитирайА за "бобения народ" се чудя, кой е сложил Р-то така безотговорно:))))
Поздравления за веселото бобено настроение!:)
21.
kleotemida -
Хахахахаха, опитай да вариш сух грах на нощна енергия в 5 литрова поцинкована тенджера.
16.01.2013 20:07
16.01.2013 20:07
Към 4 часа сутринта миризмата на всички ония и то загорели зарини, зумани, гризута (щото при отваряне на вратата всичко лумна и в пламъци) те изхвърля от леглото, дори да си на 18-20 метра и през 3 врати от тенджерата.
Ей тъй варях и аз на нощна енергия в оная прочута зима и сигурно мога да те конкурирам по тенджерите от изгорелия боб. Но да не ти казвам след изгорелия грах какво чудо беше. Наложи се да препера всичко, що в оня сюблимен момент не бе закътано по гардеробите. Само на юрганите им се размина с няколкодневно проветряване на терасата.
Поздрави! И усмивки!
п.п. Дано някой ден се сетя да ти разкажа как се вари желе от дюли, дето после се консумира единствено след водна баня и под формата на близала. Там само съсипах само няколко лъжици. От огъването при завъртане на "желето" около тях накрая ставаха само за в коша :))))
п.с. А тенджери под налягане не уважавам. Не заради времето на готвене, а заради това, че имат способността през дупчица с диаметър половин сантиметър да залепят на тавана и най-едрото смилянско бобче - общо взето поне половината съдържание, а другото да го разпилеят из цялата кухня. Тези поражения как се чистят, не е истина... :))))
цитирайЕй тъй варях и аз на нощна енергия в оная прочута зима и сигурно мога да те конкурирам по тенджерите от изгорелия боб. Но да не ти казвам след изгорелия грах какво чудо беше. Наложи се да препера всичко, що в оня сюблимен момент не бе закътано по гардеробите. Само на юрганите им се размина с няколкодневно проветряване на терасата.
Поздрави! И усмивки!
п.п. Дано някой ден се сетя да ти разкажа как се вари желе от дюли, дето после се консумира единствено след водна баня и под формата на близала. Там само съсипах само няколко лъжици. От огъването при завъртане на "желето" около тях накрая ставаха само за в коша :))))
п.с. А тенджери под налягане не уважавам. Не заради времето на готвене, а заради това, че имат способността през дупчица с диаметър половин сантиметър да залепят на тавана и най-едрото смилянско бобче - общо взето поне половината съдържание, а другото да го разпилеят из цялата кухня. Тези поражения как се чистят, не е истина... :))))
22.
razkazvachka -
Виж сега, ние с тебе живеем в една част от живота си поне на село---
16.01.2013 22:08
16.01.2013 22:08
sande написа:
***
Лично го потвърждавам.
Но варено месо, печено месо, сушено месо, луканка, македонска наденица ... това мила ми Гери ме кара да възкликна като българите в Сърбия възкликват:
"Е, ово е стандарт!" /виждайки как гола жена хвърчи през прозорците/
Но нема лошо. Лещата и бобеца не е най-сполучливия символ на българите в ЕС!
Поздрави и възхищения!
razkazvachka написа:
преди това тука е имало леща и най-вече - варено месо, печено месо, сушено месо, мед и коприва-лапад-киселец-глухарчета
Затова изконната манджа наоколо е пачата или курбанът, както и разни пилета - варени и печени... Питай Спароток...
Иначе, аз май съм от оризовата култура. Лошото е, че китайците се научиха да продават боб тип "смилянски" на целия свят...
Затова изконната манджа наоколо е пачата или курбанът, както и разни пилета - варени и печени... Питай Спароток...
Иначе, аз май съм от оризовата култура. Лошото е, че китайците се научиха да продават боб тип "смилянски" на целия свят...
***
Лично го потвърждавам.
Но варено месо, печено месо, сушено месо, луканка, македонска наденица ... това мила ми Гери ме кара да възкликна като българите в Сърбия възкликват:
"Е, ово е стандарт!" /виждайки как гола жена хвърчи през прозорците/
Но нема лошо. Лещата и бобеца не е най-сполучливия символ на българите в ЕС!
Поздрави и възхищения!
Това лято успяхме да сдобием прилична реколта от домати и чушки - ще изкараме до май месец като гледам, а краставичките цъфтяха до октомври... Другото лято ще се опитам да надвия над Геката и да си посадя роза и да я кача на метална арка над пътеката между доматено-босилековото място и мястото с чушките, джоджена, кервиза, сините патладжани и магданоза - там още има две-три глави червено цвекло - утре ще взема да го извадя, тъкмо се размрази земята...
Но, по-нататък - трябва да сдобием някакви животни - от миналата година си думам за овца и не ме вземат насериозно, но в един момент ще дойдат на моето - трябва да има месо. Не може само на киселец и коприва - ха, коприва и листа от глухарчета и утре мога да си набера на недодяланата ни ливада - те не мръзнат.
23.
razkazvachka -
Всички сме ортодоксални християни, като стане дума за рецепта за боб---
16.01.2013 22:09
16.01.2013 22:09
monaliza121 написа:
С тази сага си въвела военно положение:))) Аз обичам най-много боб по "владишки".
А за "бобения народ" се чудя, кой е сложил Р-то така безотговорно:))))
Поздравления за веселото бобено настроение!:)
А за "бобения народ" се чудя, кой е сложил Р-то така безотговорно:))))
Поздравления за веселото бобено настроение!:)
kleotemida написа:
Към 4 часа сутринта миризмата на всички ония и то загорели зарини, зумани, гризута (щото при отваряне на вратата всичко лумна и в пламъци) те изхвърля от леглото, дори да си на 18-20 метра и през 3 врати от тенджерата.
Ей тъй варях и аз на нощна енергия в оная прочута зима и сигурно мога да те конкурирам по тенджерите от изгорелия боб. Но да не ти казвам след изгорелия грах какво чудо беше. Наложи се да препера всичко, що в оня сюблимен момент не бе закътано по гардеробите. Само на юрганите им се размина с няколкодневно проветряване на терасата.
Поздрави! И усмивки!
п.п. Дано някой ден се сетя да ти разкажа как се вари желе от дюли, дето после се консумира единствено след водна баня и под формата на близала. Там само съсипах само няколко лъжици. От огъването при завъртане на "желето" около тях накрая ставаха само за в коша :))))
п.с. А тенджери под налягане не уважавам. Не заради времето на готвене, а заради това, че имат способността през дупчица с диаметър половин сантиметър да залепят на тавана и най-едрото смилянско бобче - общо взето поне половината съдържание, а другото да го разпилеят из цялата кухня. Тези поражения как се чистят, не е истина... :))))
Ей тъй варях и аз на нощна енергия в оная прочута зима и сигурно мога да те конкурирам по тенджерите от изгорелия боб. Но да не ти казвам след изгорелия грах какво чудо беше. Наложи се да препера всичко, що в оня сюблимен момент не бе закътано по гардеробите. Само на юрганите им се размина с няколкодневно проветряване на терасата.
Поздрави! И усмивки!
п.п. Дано някой ден се сетя да ти разкажа как се вари желе от дюли, дето после се консумира единствено след водна баня и под формата на близала. Там само съсипах само няколко лъжици. От огъването при завъртане на "желето" около тях накрая ставаха само за в коша :))))
п.с. А тенджери под налягане не уважавам. Не заради времето на готвене, а заради това, че имат способността през дупчица с диаметър половин сантиметър да залепят на тавана и най-едрото смилянско бобче - общо взето поне половината съдържание, а другото да го разпилеят из цялата кухня. Тези поражения как се чистят, не е истина... :))))
А това с желето от дюли конкурира даже и един разказ на Тери Пратчет - където яката вещица баба Вихронрав, готви сладко за междуселското вещерско състезание - точно си го описала. Аз имам само едно карамелизирано сладко от ябълки, но Геката се изхитря да го извади от буркана - и е вкусно... Още никой не си е счупил зъб...
razkazvachka написа:
А това с желето от дюли конкурира даже и един разказ на Тери Пратчет - където яката вещица баба Вихронрав, готви сладко за междуселското вещерско състезание - точно си го описала. Аз имам само едно карамелизирано сладко от ябълки, но Геката се изхитря да го извади от буркана - и е вкусно... Още никой не си е счупил зъб...
А това с желето от дюли конкурира даже и един разказ на Тери Пратчет - където яката вещица баба Вихронрав, готви сладко за междуселското вещерско състезание - точно си го описала. Аз имам само едно карамелизирано сладко от ябълки, но Геката се изхитря да го извади от буркана - и е вкусно... Още никой не си е счупил зъб...
По онова време четях друг тип фантастика, а Пратчет хич и не го долюбвах. За разлика от сега - сега предпочитам да го чета, че и препрочитам - стана един от любимците ми. Но тогава ми се виждаше прекалено политически и битово-социален, а на мен ми бе дошло до гуша и от политика и от битово-социални проблеми (хеле пък точно онази зима /"зимата на нашето недоволство"/) :))).
А фаталното "желе" се изяде на близалки :). Децата още се сещат за него. А аз по-късно на база опита желе тип "близалки" открих рецептата вместо чай против кашлица, близалки против кашлица, като в сместа за желето от дюли слагах предварително отварите от всички онези бабини билки и лекове против кашлица. Само така нито мрънкаха, нито се мръщеха. Проблемът възникваше от това да опазя лекарството за по-дълго време :)))
БОБ- Българи оставащи в България! :)
цитирай
27.
razkazvachka -
С което ме подсети - имам цяла кошница дюли - време е да забъркам нещо...
17.01.2013 17:17
17.01.2013 17:17
kleotemida написа:
По онова време четях друг тип фантастика, а Пратчет хич и не го долюбвах. За разлика от сега - сега предпочитам да го чета, че и препрочитам - стана един от любимците ми. Но тогава ми се виждаше прекалено политически и битово-социален, а на мен ми бе дошло до гуша и от политика и от битово-социални проблеми (хеле пък точно онази зима /"зимата на нашето недоволство"/) :))).
А фаталното "желе" се изяде на близалки :). Децата още се сещат за него. А аз по-късно на база опита желе тип "близалки" открих рецептата вместо чай против кашлица, близалки против кашлица, като в сместа за желето от дюли слагах предварително отварите от всички онези бабини билки и лекове против кашлица. Само така нито мрънкаха, нито се мръщеха. Проблемът възникваше от това да опазя лекарството за по-дълго време :)))
razkazvachka написа:
А това с желето от дюли конкурира даже и един разказ на Тери Пратчет - където яката вещица баба Вихронрав, готви сладко за междуселското вещерско състезание - точно си го описала. Аз имам само едно карамелизирано сладко от ябълки, но Геката се изхитря да го извади от буркана - и е вкусно... Още никой не си е счупил зъб...
А това с желето от дюли конкурира даже и един разказ на Тери Пратчет - където яката вещица баба Вихронрав, готви сладко за междуселското вещерско състезание - точно си го описала. Аз имам само едно карамелизирано сладко от ябълки, но Геката се изхитря да го извади от буркана - и е вкусно... Още никой не си е счупил зъб...
По онова време четях друг тип фантастика, а Пратчет хич и не го долюбвах. За разлика от сега - сега предпочитам да го чета, че и препрочитам - стана един от любимците ми. Но тогава ми се виждаше прекалено политически и битово-социален, а на мен ми бе дошло до гуша и от политика и от битово-социални проблеми (хеле пък точно онази зима /"зимата на нашето недоволство"/) :))).
А фаталното "желе" се изяде на близалки :). Децата още се сещат за него. А аз по-късно на база опита желе тип "близалки" открих рецептата вместо чай против кашлица, близалки против кашлица, като в сместа за желето от дюли слагах предварително отварите от всички онези бабини билки и лекове против кашлица. Само така нито мрънкаха, нито се мръщеха. Проблемът възникваше от това да опазя лекарството за по-дълго време :)))
28.
razkazvachka -
ако ще ме караш и да ям боб - нееее, започвам да събирам пари за билет...
17.01.2013 17:17
17.01.2013 17:17
gkowachew написа:
БОБ- Българи оставащи в България! :)
29.
razkazvachka -
Това не е коментар - само временно явление, за желаещи да го видят
08.02.2013 13:27
08.02.2013 13:27
Прогноза на радио Ереван:
"Основен проблем за целия президентски мандат ще бъде Президентшата. Бог да пази Президента!"
Укротяване...
-------------------
Наекспир Гроздов и Мастик, автор от трети век
--------------------------------------------------------------------
Паметен остана вчерашният ден.
Народът ни приветства своя президент.
Времето студено, зяпачите не спря.
За стар и за нов, те викаха ура!
Гвардейци се потяха пред дъбова врата.
Тържествената рота, газеше снега.
Партийци, политици, чужди дипломати.
Дори и комисари, Барозо ни изпрати.
Някъде в тълпата, като в "Братя Грим".
Детенце се провикна: "Президента е самин!"
Невръстното, горкото, искаше да каже:
"Леля Президентша, що не се покаже?"
От детски глас започна голямото брожение.
Първата ни дама в пълно затъмнение.
Дали пък лека хрема, нещо я препятства?
Невинните въпроси в скандал прерастват.
Росен се показа, усмихнат и доволен.
Готов е да заеме поста отговорен.
На бившата ни първа, нещо доскучава.
Няма настояща, да я поучава!
Народът се разделя, цитира протокола.
Трябва ли, не трябва, Президентша до престола?
Мене, ако питаш, таз Еманципация,
По нашенски преведена е Инатизация!
Тази "сингъл мода" въведе Премиера.
На него е простено. Той е висша сфера!
Но, уважаемата дама- новата ни майка.
Нека спре народа, за нея да се вайка!
А на Президента, за който му гласувах.
Юздите да поема и да не пасува!
"Армия ще командуваш, уважаеми, виж.
А свойта половинка, не можеш укротиш!
Затуй те много моля,време намери.
И островния бард, вземи, та прочети!
Росен за Петручио, Камелия- Катерина.
Старата комедия, отново е любима!
Смел, като героя, сабята си дръж.
На булка я не давай, бъди кат Бойко- мъж!
И така, от днес, до края на мандата.
Камелия- Катерина, протоколно, по местата!
цитирай"Основен проблем за целия президентски мандат ще бъде Президентшата. Бог да пази Президента!"
Укротяване...
-------------------
Наекспир Гроздов и Мастик, автор от трети век
--------------------------------------------------------------------
Паметен остана вчерашният ден.
Народът ни приветства своя президент.
Времето студено, зяпачите не спря.
За стар и за нов, те викаха ура!
Гвардейци се потяха пред дъбова врата.
Тържествената рота, газеше снега.
Партийци, политици, чужди дипломати.
Дори и комисари, Барозо ни изпрати.
Някъде в тълпата, като в "Братя Грим".
Детенце се провикна: "Президента е самин!"
Невръстното, горкото, искаше да каже:
"Леля Президентша, що не се покаже?"
От детски глас започна голямото брожение.
Първата ни дама в пълно затъмнение.
Дали пък лека хрема, нещо я препятства?
Невинните въпроси в скандал прерастват.
Росен се показа, усмихнат и доволен.
Готов е да заеме поста отговорен.
На бившата ни първа, нещо доскучава.
Няма настояща, да я поучава!
Народът се разделя, цитира протокола.
Трябва ли, не трябва, Президентша до престола?
Мене, ако питаш, таз Еманципация,
По нашенски преведена е Инатизация!
Тази "сингъл мода" въведе Премиера.
На него е простено. Той е висша сфера!
Но, уважаемата дама- новата ни майка.
Нека спре народа, за нея да се вайка!
А на Президента, за който му гласувах.
Юздите да поема и да не пасува!
"Армия ще командуваш, уважаеми, виж.
А свойта половинка, не можеш укротиш!
Затуй те много моля,време намери.
И островния бард, вземи, та прочети!
Росен за Петручио, Камелия- Катерина.
Старата комедия, отново е любима!
Смел, като героя, сабята си дръж.
На булка я не давай, бъди кат Бойко- мъж!
И така, от днес, до края на мандата.
Камелия- Катерина, протоколно, по местата!
Ако някой си направи труда да прочете
"Шапка пълна с небе"
на Тери Прачет
ще разбере какви ги прикзвам!
Брависимо, Разказче!
Тичам в супера за ....!!! Ха-ха-ха!
цитирай"Шапка пълна с небе"
на Тери Прачет
ще разбере какви ги прикзвам!
Брависимо, Разказче!
Тичам в супера за ....!!! Ха-ха-ха!
Търсене
За този блог
Гласове: 22446
Блогрол
1. Закачи - откачи!
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM