Прочетен: 10333 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2012 16:27
ОЧИТЕ НА ИКОНИТЕ
това е разказ по две студентски истории
В ранната утрин пропява камбана
и буди заспалите спомени...
Имало майстор в Бояна.
Имало майстор на икони.
Прости икони, тихи и бледни...
По бялата стена течаха златните картини на невероятна презентация и звънеше песен. Децата не разбираха думите, но звуците идеха тихо, отдалече, на талази, копнежно. Събуждаха и теглеха, теглеха някъде, към някого.
Децата гледаха с интерес странните пейзажи на диви зелени планини, козите по поляната, дрипавите дрехи на козарчетата – като че излезли от далечната история – и малката църквица. Отвън беше малка. Но тъмната сводеста врата сякаш отваряше проход към друго пространство: беше полутъмно и населено с образи: цветни стенописи, огряни от пламъка на свещ. Странни картини. Икони били, но не бяха символи, а живи хора, нарисувани на стените – мъже и жени. Картината се приближаваше и образите израстваха от мрака, а чертите на лицата им ги отличаваха с жива странна красота. Внезапно някой ахна.
– Защо очите им са избодени? – попита някой и Мая се вторачи в картината. Не беше забелязала преди това, но се сети, че бе чувала история за бременни жени, които чоплели стените и ядяли мазилката.
– Някога хората вярвали, че картините са лековити – взимали си парченца и ги разтваряли във вода... – започна неуверено, а децата се прехласнаха в дивата приказка и тя продължи да заплита една невероятна история. – Очите на иконите лекували неизлечими болести и затова били пазени, който отидел и застанел пред тях, те го осветявали и лекували всичките му болести. На едни хора, обаче, дъщеря им се разболяла, не можела да пътува. Тайно, една нощ майката и бащата отишли и майката извадила с нож очите на една икона да ги занесе да огреят дъщеря й. После пък един мъж отишъл и взел очите на друга икона за жена си. Някой имал болен син, друг – болен съпруг, трети – болна майка. И така – един ден иконите осъмнали без очи, но никой не забелязал, защото в църквата е полутъмно, а светлината от свещите не огрява погледа на иконите. И хората ги забравили.
– А може би истината е друга – намеси се Петър. – Извадили ги, за да не могат да виждат хорските страдания, защото погледите на иконите горят грешните.
– Не – каза Венци – извадени са, за да напомнят за онези войски, на които извадили очите на всички пленени войници, като оставили на всеки сто души по един с едно око, за да ги заведе обратно по домовете им. Имаме тук една презентация и за това.
Хлапетата от началното училище в източен Лондон изглеждаха очаровани от приказката, която тримата студенти, изпратени по програма за образователен обмен, им разказваха и допълваха на място. Учителката им Мериън Вайс, обаче, не изглеждаше толкова очарована.
– Много зловеща история – каза тя. - Хайде да разкажете сега как празнувате Коледа.
Мая, Петър и Венци бодро започнаха да описват подготовката за Коледа, дадоха рецепта за пълнени чушки, разказаха за подаръците. Часът свърши и излязоха на двора.
– Хайде да отидем този път до Крепостта – предложи Мая, а другите двама се съгласиха, защото се сетиха, че там има едно древно и не много скъпо място, където можеха да си поръчат бира и картофки.
Докато се канеха да тръгват, учителката, Мериън се приближи към тях.
– Извинете... – започна плахо на нерешителен български и те се облещиха срещу нея:
– Ама вие да не сте българка? - възкликна Мая, известна със своята експанзивност и липса на такт.
– Да – каза Мериън – аз съм Мариана. Дойдох в Лондон преди осемнайсет години. Омъжих се тук. Затова фамилията ми е Вайс. Не съм се връщала в България. Исках да ви попитам: вие сега ли измислихте тази история или наистина има такава църква?
– А, има, има! - оживиха се и тримата. - Снимките от презентацията са истински. Не бяхме видели, че очите ги няма, докато децата не попитаха. Измислихме историята на място.После се разделиха. Студентите се запътиха към Крепостта, а Мариана-Мериън тръгна бавно към спирката на метрото, за да се прибере в квартала, където живееше, но после се обърна и тръгна пеш към Лондонския мост с идеята да хване метрото на 4 километра по-нататък – чак при Ливърпулската гара.
„Тези младежи!“ мислеше си. „Кой вятър ги довя?“ Много добре знаеше църквата. Тя беше родена до нея. Тогава иконите имаха очи. И майка й беше жива, а баща й бе здрав. И Петър, нейният Петър беше там... ожени се за Биляна. Тогава тя замина за Лондон...
– Какво ти е – попита мъжът й, когато Мериън се прибра.
– Искам да си отида. За два дена. Само да видя нещо. - Мериън говореше отнесено, очите й гледаха през него някъде, където той нямаше да бъде никога, бузите й бяха зачервени, а косата й бухнала – тя беше някъде там – в родните си планини, нямаше да я спира. Нека отиде. Отдавна още, когато се бяха оженили, неговата майка му бе казала: „Някой ден ще поиска да си тръгне. Не я спирай. Тогава сама ще се върне.“
Нямаше я седмица. Децата бяха на пансион, но след работа Доналд бързаше да се прибере, за да види дали Мериън си е дошла. Сядаше на бюрото си сред внезапно притихналата в самота къща и гледаше часове картината на Девата на стената. Мериън я бе донесла отдавна. Икона. Но и двамата не се кланяха на икони. Просто беше на стената в сребристо и бяло и скланяше мек поглед към детето в ръцете си. Цялата стена сияеше от майчинския поглед. Мери бе казала нещо за икони и за избодени очи.
Седмицата се изтърколи. Мериън не се обаждаше. Нямаше сигнал. В събота и неделя остана да работи – трябваше да приключват годишните отчети. Прибра се късно, седна срещу иконата и заспа. Очите го следваха насън, а някъде далече, далече, където планините се тълпяха и не даваха на телефоните да чуват повика му, неговата Мериън вървеше по бял път към малка църквица, цялата изрисувана с икони – отвън и отвътре. Когато стигна до централната картина – същата като на стената в къщи – тя вдигна поглед и му се усмихна.
На другата сутрин се обади от Хийтроу – беше се върнала и Доналд отиде да я посрещне.
– Очите на иконите са пак там – само каза – имат някакъв млад художник – студент още, нарисувал ги е.
– Знам – каза Доналд – видях те през очите на Девата.– Трябва да тръгна да довършим годишното счетоводство – каза на недоумението в усмивката й.
Остави я у дома да се готви за последните предваканционни дни в училище и отиде на работа. Някой ден, след зимата, щеше да я заведе сред зелените хълмове на Уелс и тя щеше да му разкаже. Нямаше да й разкаже за съня, който я бе довел. Звучеше глупаво. Макар че...
Военната логистика
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
17.10.2012 16:20
благодаря, благодаря!
17.10.2012 16:22
И понеже не била подготвена, казала си честно онова, което била чувала, а хлапетата се заинтригували... Не е лесно да накараш някое хлапе днес да те слуша...
17.10.2012 20:02
Благодаря ти! Много си любезен.
Една жена, емигрантка в красива и богата европейска държава, разказваше преди време как на 24-ти май чула в колата си, пътувайки в чуждата страна, "Върви народе, възродени". Спряла, разплакала се. Почувствала с непреодолима сила, че България е в нея, с детството, с училището. Ще се върна, така решила. В тази страна, която е бедна и която напуснах с отврат. Такива ми ти работи.
Поздравления за емоционалния разказ!
Една жена, емигрантка в красива и богата европейска държава, разказваше преди време как на 24-ти май чула в колата си, пътувайки в чуждата страна, "Върви народе, възродени". Спряла, разплакала се. Почувствала с непреодолима сила, че България е в нея, с детството, с училището. Ще се върна, така решила. В тази страна, която е бедна и която напуснах с отврат. Такива ми ти работи.
Поздравления за емоционалния разказ!
18.10.2012 10:00
Поздрави!
не плачете - краят е добър
лошото е, че това е пролог от цял роман за историите на историята...
Силен образ!
Поздрави!:)
хубаво. и свято.
а си мислех, че съм се изгубил.
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM