Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2012 08:39 - Елин-пелин, зелен пелин
Автор: razkazvachka Категория: Изкуство   
Прочетен: 6194 Коментари: 17 Гласове:
32

Последна промяна: 22.06.2012 12:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                     Елин-пелин, зелен пелин, мори,
                                                                                     Елин-пелин, зелен пелин.
                                                                                     Що се, Пелин, полюляваш, мори,
                                                                                     полюляваш-поклоняваш?
                                                                                     Дали са те вихри вили, мори,
                                                                                     вихри вили, самовили.
                                                                                     Или те е вятър брулил...



  - Счупи ми се зъб - оплаквам се на зъболекарката.
- Я да видя - и започва да почуква наоколо докато следващият дава сигнал... -  аааа, ето този е болен - доволно заключава тя и започва ремонт, докато се убеди, че е неспасяем и една хубава съботна утрин ме пуска да ходя под слънцето с един зъб по-малко и предупреждение, че от упойката се вдигало кръвното.
- Добре - мисля си - тъкмо няма да пия кафе - и без това ми е гадно...
Но вместо да поема по правата към дома, отбивам се накъм пазара да видя какво продават. Местните бабички са мошенички и продават един и същи разсад за три вида пипер, а ако искаш четвърти - веднага ти намират. Не ми трябва пипер. Искам да си купя цветя, защото Геката пак изскуба поникналия шибой а заедно с него - и босилека и чубрицата, класирайки ги в графата  - бурени.
За наказание, купувам една връзка есенни цветя и една връзка босилек и отивам да ги садя. Бабичката не ги беше поливала и трябваше да ги държа десет минути под чешмата, за да разчупя твърдата като цимент обвивка от пръст около коренчетата им. После трябваше да махна огромния храст пелин, за да отворя място за босилека на слънце при доматите - нали така: домати и босилек за пица, за лазаня, за салата... Пелинът се вие и не ще да се скърши.
Слънцето потупва с лъчисти пръсти и пелинът надига глас - упойващ мирис, в който се чува една отдавна забравена песничка от читанките.



- Не сме се прибирали от две години - каза  Деница.
- Прибирали... - каза Иво и се замисли.
Домът им беше в Отава - бяха дошли като специализанти. Дени работеше в местния кръвен център, а Иво имаше малка фирма за поддръжка на офис техника. Нямаха време да се резмекват, но понякога се сещаха за изоставената стара къщица в Драгичево. Родителите им вече ги нямаше, а сестрата на Дени беше заминала за Мадагаскар и чат-пат се чуваха в скайпа. Иво имаше братовчеди - цял квартал.
- Ами - защо пък да не минем за една седмица -  каза накрая.
Имаха по две седмици отпуск и искаха да отидат на почивка във Франция, но това си беше наблизо - можеха да прескочат до София.

На Владая беше зелено и още мокро от летния дъжд. Отгоре беше сиво от надвисналите облаци, но и някак светло - слънцето теглеше с пръсти влага от гората и я дърпаше като къдели от захарен памук, за да ги добави към облака.
- Никога не е било толкова зелено - въодушеви се Дени - виж, листата са лъскави и няма прах.
Иво се засмя, но това беше за да прикрие вълнението си - прибираха се внезапно, не се обади на никой от братовчедите, а сега копнееше да стигнат и да ги види.
Старата кола на  Киро беше на тротоара почти пред вратата им, а по-нататък се мъдреше някакво беемве. Докато спираха наетата на летището кола, самият Киро изскочи и тръгна към беемвето. Огледа се... видя ги... и се започна ПРИБИРАНЕТО...

Първата седмица мина като сън. После тръгнаха към Сапарева баня. Киро караше, Иво седеше до него, а Дени и Мима - приятелката на Киро - седяха отзад. От двете страни на пътя се люлееха ниви - зелени и красиви, но покрай тях имаше израсъл пелин. Леко се поклащаше на вятъра и надигаше мирис на нещо забравено.
- Имаше една песен за пелина - рече внезапно Иво - караха ни да я пеем в училище.
- Ох - сети се Мима - мен ме изгониха от час заради нея - не исках да я пея, защото ми звучеше нелогично.
- Да бе - захили се Киро - ква логика в някаква народна песен? Да не ти е формула... - но, в същност й хвърли очакващ поглед.
Мима работеше в някаква биохимична лаборатория и беше признат спец по друсалките, а поназнайваше и сумати други неща.
- Добре, де! - нави се Мима - гледай сега: дали са те вихри вили, вихри вили-самовили - много небрежно, ако ще е само заради римата. Това едно и също ли ще е - самовилите не са ли самодиви, защо ще са вихри. А пък после се пее - или те е вятър кършил...
- Хахаха - рече Киро - ми то, самовилите нали са едни руси мацки, дето денсят нощно време по ливадите и оставят кръгове из нивите...
Иво, който дремеше до този момент, се сепна:
- Кръгове ли? Това е свързано с магнитните бури пролетно време.  Японците бяха наснимали със спътник разни такива неща - като че ли са отпечатъци от пръсти из нивите...
- Има нещо като житни кръгове и в кръвните проби - внезапно се намеси Дени. - Свързано е с магнетизма.
- Бях чела един разказ навремето - започна Мима - за някаква свръхцивилизация, от същества, изградени от звездна енергия - които докосват земята с лъчисти пръсти, а на върха на пръстите има микроскопични техни копия, които на нас ни се струват като елфи или самодиви...
- И сега надничат иззад луната и чакат Земята да стане изумрудена и красива, а после протягат пръстче и... опаааа - из нивите стават кръгчета - продължи Иво.
Киро беше намалил до пешеходно темпо, както се изразяваше, и четиримата оглеждаха с интерес полетата от двете страни на пътя, чак до синята сянка на Рила.
Нямаше житни кръгове. Нито някой кършеше пелина и нацъфтелия бъзуняк покрай пътя. И някакви други високи растения с бели цветове и неприятен упойващ мирис.
Слънчевите пръсти играеха по бурените и образуваха кръгове в... кръвта, която се надигаше в забравен танц на носталгията...
Дени се усети:
- Киро, я стъпи на газта, а? С това темпо няма да стигнем тази седмица...

Имаше магнитни бури и слънчевите пръсти танцуваха по зеленото поле на юни - по светлите класове на пшеницата, по тъмнозелените картофени полета, по главите на върбите край реката, очертаваха диплите на близките планини и се рееха чак до синьо-бялата Рила, която излизаше направо от въздуха в далечината... Тръгнах до библиотеката да видя точно какъв беше текстът на тази песничка.
Нелогична е. Вихрите, хората на самодивите - не вятър, вятърът е друга работа... В зеления пелин на Софийското поле от преди половин век. Когато пак е имало магнитни бури. Ранно лято, ниви, изпъстрени със синчец и макове. И младо момиче, което върви из пелина и прави венец.
Вихри, оставили трайни кръгове в спомена-песен.

Спирам колата на едно място да си набера жълт кантарион и мащерка. Тревичките шумолят, а птиците си говорят нещо из гората наоколо. Няма никой. Само аз съм. От моя вид, де. Не съм сама - наоколо е пълно с живот. А слънчевите пръстчета тичат по нивата долу - само я галят, не оставят следи.
  image

 



Гласувай:
32
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Здравей, Шехерезада ... Още от заглавието,
22.06.2012 10:28
разбрах че ми предстоят интересни приказнореални
преживявания ... и това четиво навярно ми е липсвало.
Чудесен разказ !
Поздрави !
цитирай
2. tili - Магията е
22.06.2012 10:38
кодирана навсякъде. Номерът е да я усетиш.
Честит Еньовден на една самовила ;-)))
цитирай
3. megg - Зелен пелин
22.06.2012 14:13
Билка, песен, спомен, път; билка и ... болка. Пътуване към зеленото на живота, към някога, с думи отвъд логиката - там, където започва магията на родното ...
Много ми хареса разказът, Сладкодумке! И е светличко през тъгата.
Хубаво лято! :)
цитирай
4. makont - Точно като за Еньов ден,
22.06.2012 16:50
пелин, същества от звездна енергия, полъх от полите на самовилите и ..... много носталгия. Поздрави от мен и Геката да внмава с чубриците и босилека, че ще го глобяваме. Усмивчици!
цитирай
5. svoboda64 - Ех, Водолейке,
22.06.2012 18:16
Абсолютно нелогично, но пък толкова истинско :) Синкопа-асинкопа.... :)))
цитирай
6. razkazvachka - Здравей! Амииии - на мен ми липсваше някак си - не точно това, но така стана...
22.06.2012 18:25
stela50 написа:
разбрах че ми предстоят интересни приказнореални
преживявания ... и това четиво навярно ми е липсвало.
Чудесен разказ !
Поздрави !

цитирай
7. razkazvachka - Хей, Тили - в последната дипломна работа, която редактирам пише, че Еньовден е на 24ти...
22.06.2012 18:27
tili написа:
кодирана навсякъде. Номерът е да я усетиш.
Честит Еньовден на една самовила ;-)))


ей сега погледнах, защото съм стигнала в редактирането до Константин и Елена...
цитирай
8. razkazvachka - Всъщност - не трябваше да има тъга... така ли е излязло... трябва да го редактирам...
22.06.2012 18:28
megg написа:
Билка, песен, спомен, път; билка и ... болка. Пътуване към зеленото на живота, към някога, с думи отвъд логиката - там, където започва магията на родното ...
Много ми хареса разказът, Сладкодумке! И е светличко през тъгата.
Хубаво лято! :)

цитирай
9. razkazvachka - Не знаех - ама - нали не е днес наистина?
22.06.2012 18:29
makont написа:
пелин, същества от звездна енергия, полъх от полите на самовилите и ..... много носталгия. Поздрави от мен и Геката да внмава с чубриците и босилека, че ще го глобяваме. Усмивчици!

цитирай
10. razkazvachka - Аха - винаги ме е дразнила тая песна - може ли да сме толкова мърляв народец - и фолклорът ни неизпипан...
22.06.2012 18:29
svoboda64 написа:
Абсолютно нелогично, но пък толкова истинско :) Синкопа-асинкопа.... :)))

цитирай
11. mt46 - Напред -
22.06.2012 19:51
към миналото!... Защото който няма минало, няма и бъдеще...
По-здрави! :)
цитирай
12. mamas - Приказнице...
22.06.2012 21:10
Слънчеви пръсти по зеленото поле на юни... видях ги и по родопските поляни... Магични са!
цитирай
13. razkazvachka - Нищо не знам за миналото - това става сега:)))
23.06.2012 08:36
mt46 написа:
към миналото!... Защото който няма минало, няма и бъдеще...
По-здрави! :)

цитирай
14. razkazvachka - О, да, знам - видях ги в твоите снимки:))))
23.06.2012 08:37
mamas написа:
Слънчеви пръсти по зеленото поле на юни... видях ги и по родопските поляни... Магични са!

цитирай
15. martiniki - ето ти съвсем приемливо обяснение за появата на житните кръгове
23.06.2012 15:08
Може да е нелогично, затова пък романтично, фантастично и поетично - напълно ме удовлетворява!

Слънце като треперушка на ухото на небето за Еньовден!
цитирай
16. pegas08 - Razkaz`e, toq twoj Geka,
28.06.2012 18:39
da ne e izwynzemen?
цитирай
17. razkazvachka - Привет!
30.06.2012 17:08
хъм, щях да пиша нещо друго---
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1249749
Постинги: 291
Коментари: 7478
Гласове: 22411
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031