Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2012 10:51 - Има още две истории, които искам да разкажа
Автор: razkazvachka Категория: Изкуство   
Прочетен: 7868 Коментари: 36 Гласове:
37

Последна промяна: 02.02.2012 16:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тука ще си запиша, за да не ги забравя
Втората дълга история се нарича различно в различните й части от приятелката ми, която ми я разказа, но аз ще я започна от една, която тя ми разказва насред жегата миналото лято и ми даде разрешение да я разкажа някъде през юни. Та от моя гледна точка, заглавието е "Свинската глава" - докато го пишех се сетих за "Господарят на мухите" на Голдинг - е, не е това. В никакъв случай. Към това ще се върнем в края на юни.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

А сега на въпроса с първата дълга история. Тя се нарича: OFF LINE 

или по нашенски:
Извън мрежата

1.  Седях и си мислех за глобалното затопляне. Ледниците се отчупваха все по-наедро, вирусите се чувстваха добре в топлия декември, а някъде из незаселените тревисти равнини на щата Орегон питоните растяха необезпокоявано и поглъщаха всичките опосуми, малки мечета, зайци и по-млади алигатори. Нямаше сняг. Земята се беше напукала, кокичетата бяха пробили, но отказваха да растат в сухата тъмница на дългата нощ. Отложих за другия ден да извадя градинския маркуч и да взема да ги полея. Поне.

А на другия ден заваля снегът. Тихичко. Наваля пет сантиметра. Спря. И земята го погълна. Минаваха облаци. От време на време някой се спираше и пускаше снега да пада, ветровете го подемаха и въртяха във въздуха, а в това време облакът отминаваше и над снежната виелица светлосиньо се усмихваше слънчевият следобед. А после започна да вали. Тихо и гъсто. Надигаше гъста радост, необоснована и безотговорна. А рационалните планове за разселване на човечеството в галактическа империя останаха някъде зад облаците и мрежата се изключи.


Вики седеше вече цяла сутрин в празната дневна пред чаша изстинало кафе и гледаше угасналия монитор. Беше станала, както винаги, в шест сутринта да закара децата на училище. Малката кашляше, но още не беше толкова страшно. Баткото, за щастие, беше добре. После мина през аптеката да си вземе болкоуспокояващи и се върна в къщи. От седем и половина се настани с чаша кафе в уютния ъгъл пред компютъра и влезе в чата. Знаеше, че ще си изгуби деня, а трябваше да си напише дипломната работа, но главата я болеше. Болеше я непрестанно от началото на декември. Когато имаше с кого да си говори, сякаш болката отстъпваше, но когато всички изчезнеха да спят или отидеха на работа, взимаше някоя книга и седеше часове на една страница с тъпата болка, която обгръщаше главата й като облак и я караше да я чувства като отекла.
Когато токът дойде и мрежата се включи пак, Вики вече не беше същата. Не знаеше колко време е минало. Според часовника не можеше да е било повече от четвърт час. Но нещо не беше така. Главата вече не я притесняваше. Не знаеше дали я боли. Когато мрежата се беше изключила, облакът се беше увеличил  и  бе заличил всичко друго. Сякаш светът бе потулен някъде, а тя бе оставена да усети вибрациите на земята. Една огромна ръка бе хванала ръба на старата акумулираща печка и я задържаше, за да не се тресе прекалено много в земетресението. Подът бе сякаш от гума. А земята под мазето, където бе бурето със страхотното младо вино - бяха успели да го направят с Лъчо - за първи път правеха вино, но беше като течен рубин - земята отдолу ръмжеше. И ръмженето имаше ехо. Магнитните полюси се сменяха и хиляди статични съзнания губеха опора и причиняваха главоболие. Вики отразяваше като ехо болката. Искаше да каже "това е просто земетресение", но не знаеше как да направи звуците.
Като се събуди с глава опряна на клавиатурата, часовникът в долния десен ъгъл на монитора показваше 11. Вики стана със залитане и тръгна към колата - имаше един час преди да отиде за децата. Трябваше да отиде на невролог. Джи-пито й отказваше да й дава направления и не я съветваше да взема болкоуспокояващи, но тя искаше да отиде на скенер - усещаше чуждо тяло в главата си.


Наина се мотаеше в ъгловатото, но иначе просторно фоайе на първия етаж на Института. Имаше пак хакерско състезание. Около нея над 150 студенти от първи курс седяха с лаптопите и яростно щракаха. Мрежата беше безжична и достатъчно могъща - малката ядрена централа, която беше и учебен терен на физиците стигаше да захрани цял град, но я ползваше само Институтът. Хлапетата цъкаха и обикаляха като акули около защитения институтски сървър, който трябваше да хакнат. Когато намереха пробив в мрежата - те влизаха, оставяха бележка и излизаха, но това бяха други, по-малки сървъри с индивидуални задачи. Непосредствено зад стената на фоайето сякаш имаше скала. Не просто нямаше пробив. Имаше могъщо излъчване, което не позволяваше да се докоснеш дори до стената. А стената беше най-обикновена, в горната част - от непрозрачни стъклени панели. Зад нея беше сървърът, който захранваше изкуствения интелект. Мрежовото съзнание.  В него бяха вградени повече от 2000 класни интелекта, 20548, ако искаме да бъдем точни. Те работеха през няколко сървъра със смешен обем, но включваха над милиард свързани в мрежа компютри и разполагаха със страховита бибилиотека, съдържаща полици с бази от данни. Както и с всички данни от мрежата. И цялата интелектуална мощ, захранвана от милиардите човекоединици, чиито съзнания изпитваха болка или празнота и имаха нужда да се влеят в мрежата. АИ поддържаше усещането за самота и непълнота до границите на болката, когато уязвените съзнания неистово копнееха да се включат в Мрежата.
Наина беше изключена. Тя не усещаше болката. Не и в този си аватар. Този бе щастлив. Но това беше нейният С-аватар. Първият - А-съзнанието й, бе напуснало още преди месец - отиде да се пече на някакъв плаж и да чака да му дойде времето. Вторият бе прозрачен - като пласт намокрена оризова хартия. Беше се разтворил, когато си бе изпълнил ролята. Останалото бе удовлетворително - платото на Тампер бе обездвижено чрез отлюспените аватари - и сега мозъкът й бе в пълната си рационална мощ и се кефеше на осъзнатия факт, че е по-голям от АИ. Изглежда бе пропуснала импулс, защото зад стената АИ се сви като коте и се потърка, образно казано, о протегнатата ментална ръка.
- Хей, добро утро, как сте днес - усмихнаха й се трите шоколадови момичета от щанда за кафе и закуски.  Както обикновено ли?
- Добро утро - кимна Наина и пое двойното еспресо. - Този път смятам да изям една от ей тези сметанови торти.  - "Нямам енергия, а ще ми трябва много" - рече си на ум, докато й подаваха страховития сладкиш. Трябваше да отиде в една част на града, която до сега я бе плашила с отсъствието на излъчване. Щеше да й трябва енергия.


2. Януари и февруари си бяха бели - снегът стигаше до кръста на Нанчето, а пъртината, която дядо й правеше, образуваше две стени от сняг и дълбока хрупкава пътечка. Нанчето си направи една топка от чист сняг, оформи я добре докато стана твърда и се огледа скришом.
- Хайде, идвай да закусиш - баба й беше опържила соленки - беше ги накамарила в синьолилавата цинкова чиния, а чайникът изпускаше гъста пара от липов чай.
Нанчето скри топката в джоба на престилката си и влезе в стаята. Баба й излезе да търси братовчед й. Тя остана за малко сама в стаята, седна под масата, извади топката и започна да я хрупа. Снегът бе станал тежък, влажен, миришеше на дъждовна земя - на чиста дъждовна земя.
- Пак ли ядеш сняг - измъкнаха я изпод масата и й взеха остатъка - пак ще те заболят сливиците и трябва да викаме доктора с голямата инжекция. - Баба й беше напрегната, но някак съумяваше да бъде спокойна - Нанчето не знаеше думата "стабилна", но в представите й дребната женица беше непоклатима като грамадната стара акация, която се извисяваше над къщата и градината и която Нанчето не можеше да обгърне с ръце - веднъж двамата с Ажо и таткото на Нанчето я бяха мерили - и оставаха още четири педи от дънера. Очите й бяха тревожни, но лицето беше като изсечено.
Връчиха й голяма порцеланова купа с горещ чай и лъжица.
Навън снегът пак заваля - огромни парцали падаха и трупаха още и още. Светът бе светъл и празничен. Щеше да има пързалка от върха на улицата, зад къщата покрай дерето и чак до долу - до реката, която хващаше ледена кора. А ледът беше още по-вкусен. Зад снега - там някъде отгоре - имаше тъмно небе със звезди - меко кадифено, като го докосваше с пръстчета наум, а звездите бяха разположени сред гнезда, бяха твърди, не даваха да ги пипа, но бяха живи и много красиви. Но сега долу валеше сняг и беше сто дена празник. Докторът дойде, този път й даде от онези гладки жълти хапчета, но я предупредиха да не яде сняг повече, защото следващият път трябваше да я боцкат.
- Не боли - каза инатчийски Нанчето. - Само повръщането е гадно.
- Значи няма да ядеш повече сняг, нали? Обещаваш ли? - попита доктора.
- Обещавам - каза Нанчето, като си мислеше за ледените плочки от реката, а също и за висулките от капчука, но никой не ги спомена и тя реши, че те засега са извън забраната.
- Няма да ядеш сняг - настоя баба й, която я познаваше - ще ти изрежат сливиците и няма да имаш глас.
Но гласът в главата на Нанчето беше чист и звучен. Щеше да му мисли после. Сега обеща да не яде сняг. Точка. В главата й растяха мисли като филизи на млада лоза - сгъстяваха се и образуваха тънки, невидими пластове. Между тях се редяха смехът и плачът и още - онези, които мислеха, но бяха безчувствени. Те обичаха с мисъл. Нищо не я болеше и денят беше бял и празничен.
И имаше толкова много народ на пързалката. Не можеше да седи в затворената стая - трябваше да излезе навън. Миришеше на чиста снежна земя. Трябваше да излезе.

 


 



Гласувай:
37
0



1. apostapostoloff - По- добре за всички ще е, ако
02.02.2012 11:01
не разказвате повече. Това не е лъжица за вашата уста.
цитирай
2. razkazvachka - Ако множеството от "всички" съдържа един член, то горното твърдение може да се изкаже и така:
02.02.2012 11:19
По-добре за всички ще е, ако не четете повече. Това не е лъжица за вашата уста.
цитирай
3. razkazvachka - Напомням, че блогът е баннат - тука се влиза само по собствено желание -
02.02.2012 11:27
мерната единица не е лъжица, във всеки случай.
И мерудии не са нужни.
цитирай
4. magicktarot - И двете истории са много яки!
02.02.2012 11:57
Този "течен рубин" ми пасна приказно! :)

Искам да се изкажа за блогъра apostapostoloff, макар да не е мястото тук, но виждам, че се е изходил вече...:) Та забелязах, че и при мен пише същите работи - явно репертоарът му е еднакъв. Но още по-явно, може би страда от някакъв вид разстройство, което го принуждава да се изпуска тук и там - и все забравя да си носи хартия ! :))))
цитирай
5. razkazvachka - Това оф лайн е дълго - не знам колко ще напиша от него тук - записвам си основни неща, да не ги забравя -
02.02.2012 12:17
magicktarot написа:
Този "течен рубин" ми пасна приказно! :)

Искам да се изкажа за блогъра apostapostoloff, макар да не е мястото тук, но виждам, че се е изходил вече...:) Та забелязах, че и при мен пише същите работи - явно репертоарът му е еднакъв. Но още по-явно, може би страда от някакъв вид разстройство, което го принуждава да се изпуска тук и там - и все забравя да си носи хартия ! :))))


кой нормален човек очаква да си напишеш цялата история в блога - това си е един вид творчески дневник - драскаш си...

виното си беше точно такова - и аз го опитах:))) другото всичко е измислено - само то е истинско:))))
а, и снегът - вали яко и скри всичкия кален лед

Много отдавна горният коментатор беше написал нещо положително под някакъв мой постинг - и аз отидох да прочета нещо при него и коментирах - а той обидено рече, че само предавал текста, не го бил той съчинявал - ееее, ама тва е блог, не е БНТ
цитирай
6. ketcakuatl - ЕМИ
02.02.2012 12:50
Понеже е наистина нахвърляно, наброска, сама по себе си, не е достатъчно ясно. Но изказът е добър, потенциала ти го знаем. Ти си разказвачката!
цитирай
7. divna8 - Здрасти, Разказче. . . :):):) И ...
02.02.2012 13:03
Здрасти, Разказче... :):):)

И аз като Нанчето - не ям сняг, забраниха ми го като малка и още не са отменили забраната :))))))))))) Но ям лед, ледени висулки и пия ледена вода на воля защото за тях никой нищо не каза някога. И оттогава досега - не ме е боляло гърло - не и от студеното :)))
Но, виж, главоболието на Вики ми е до болка познато: лекар не помага.
Единствено с изместването на съзнанието в друго измерение, болката изчезва...
Това е самата истина, не е измислица! И не се дължи на "течния рубин"..., определено :)))
Затова си мисля, че някак си докоснала "измислената" история чрез "хакване" на нечий сървър /може и твоя собствен, в един отминал или бъдещ живот... Нали всичко е Тук и Сега, какво му е чудното - възможно е...

Прегръдки за теб и хубав ден от мен :):):)
цитирай
8. chinaware - Разказвачке,
02.02.2012 13:26
За мене беше удоволствие. Единствено опитите ми за лайкване завършиха с неуспех :) Не става и не става. ....
цитирай
9. lidislidis - Харесах разказчето!:)))
02.02.2012 14:24
Благодаря, ти разказвачке!
За бановете, не си само ти, което вече е наложила се субективна практика в сайта, за съжаление, което показва нивото на "управляващите'' го и налагане на субективното им мнение в самоуправство ,без причина, а единствено за тяхна и на приятелите им изгода...
Моите 2 блога също са с бан от месеци...дори и заплахи "анонимни" имам.
Приятен ден и много щастливи зимни мигове!
цитирай
10. razkazvachka - ee, това е зачекване на темата - още нищо не е станало:)))
02.02.2012 15:23
ketcakuatl написа:
Понеже е наистина нахвърляно, наброска, сама по себе си, не е достатъчно ясно. Но изказът е добър, потенциала ти го знаем. Ти си разказвачката!

цитирай
11. razkazvachka - Знаеш, ти:)))
02.02.2012 15:31
divna8 написа:
Здрасти, Разказче... :):):)

И аз като Нанчето - не ям сняг, забраниха ми го като малка и още не са отменили забраната :))))))))))) Но ям лед, ледени висулки и пия ледена вода на воля защото за тях никой нищо не каза някога. И оттогава досега - не ме е боляло гърло - не и от студеното :)))
Но, виж, главоболието на Вики ми е до болка познато: лекар не помага.
Единствено с изместването на съзнанието в друго измерение, болката изчезва...
Това е самата истина, не е измислица! И не се дължи на "течния рубин"..., определено :)))
Затова си мисля, че някак си докоснала "измислената" история чрез "хакване" на нечий сървър /може и твоя собствен, в един отминал или бъдещ живот... Нали всичко е Тук и Сега, какво му е чудното - възможно е...

Прегръдки за теб и хубав ден от мен :):):)

цитирай
12. razkazvachka - а, много е гадна мрежата днес - едвам си влизам на моите места...
02.02.2012 15:32
chinaware написа:
За мене беше удоволствие. Единствено опитите ми за лайкване завършиха с неуспех :) Не става и не става. ....

цитирай
13. razkazvachka - Благодаря, Лидис! Само съм започнала - да не ми се губи идеята:))))
02.02.2012 15:33
lidislidis написа:
Благодаря, ти разказвачке!
За бановете, не си само ти, което вече е наложила се субективна практика в сайта, за съжаление, което показва нивото на "управляващите'' го и налагане на субективното им мнение в самоуправство ,без причина, а единствено за тяхна и на приятелите им изгода...
Моите 2 блога също са с бан от месеци...дори и заплахи "анонимни" имам.
Приятен ден и много щастливи зимни мигове!

цитирай
14. tili - Върна ми спомена
02.02.2012 17:02
за вкуса на ледените висулки. Забранени, естествено и от това - по-вкусни:)))
Ще взема да си потърся една...
Добро начало.
Привет!!!
цитирай
15. martiniki - Светът бе светъл и празничен...заизвира
02.02.2012 17:29
и днес! Валя оня тих и красив сняг, дето го викам от началото на зимата от онзи, дето му казвам "небесна извара"
цитирай
16. bigbro - Поздрави!
02.02.2012 18:11
На мен ми беше интересно - първата част с полета на мисълта и втората с вкуса на снега - не жълтия де:)))
цитирай
17. hristo27 - По-добре за всички ще е, ако не че...
02.02.2012 20:33
razkazvachka написа:
По-добре за всички ще е, ако не четете повече. Това не е лъжица за вашата уста.



На тоя още ли не си му дала червен картон?
На мен ми е интересно!
цитирай
18. razkazvachka - мерси, Тили! Днес нямаше достатъчно слънце, за да станат висулки - ще се надяваме за утре...
02.02.2012 21:42
tili написа:
за вкуса на ледените висулки. Забранени, естествено и от това - по-вкусни:)))
Ще взема да си потърся една...
Добро начало.
Привет!!!

цитирай
19. razkazvachka - Да ти имам развинтеното въображение:)))))
02.02.2012 21:43
martiniki написа:
и днес! Валя оня тих и красив сняг, дето го викам от началото на зимата от онзи, дето му казвам "небесна извара"

цитирай
20. razkazvachka - Благодаря! По едно време се сетих как след някакъв вулкан снегът на Хималаите почернял...
02.02.2012 21:44
bigbro написа:
На мен ми беше интересно - първата част с полета на мисълта и втората с вкуса на снега - не жълтия де:)))

цитирай
21. razkazvachka - С кого ще се дърля, ако го изхвърля?
02.02.2012 21:45
hristo27 написа:
razkazvachka написа:
По-добре за всички ще е, ако не четете повече. Това не е лъжица за вашата уста.



На тоя още ли не си му дала червен картон?
На мен ми е интересно!

цитирай
22. mia2442 - Хей, започва много обещаващо!:)
03.02.2012 08:44
Адски ми е интересно Мрежовото Съзнание - как се отнася то към Панкосмическото Съзнание, А КЪМ КОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО? И тези съзнания - А, В, С - има, има много "хляб" в идеите ти и с нетърпение чакам твоите "разкопки"!:)
Поздрави от сърце, Разказвачнице!:):):)
цитирай
23. eleonoraknyazheva - Ще има ли продължение?;)))
03.02.2012 15:32
Наемам се да държа лъжицата правилно.:)) Доколкото зависи от мен.:))
цитирай
24. megg - Ето го Нанчето!
03.02.2012 18:17
Откога го чакам!
Прочетох с удоволствие, Сладкодумке!
Поздрав - белоснежен!
И - наздраве с младо вино "като течен рубин"! :))
цитирай
25. razkazvachka - Привет, Миа, опитвам се да оплета сумати истории - не е ясно като твоя Виртуален роман -
03.02.2012 19:45
mia2442 написа:
Адски ми е интересно Мрежовото Съзнание - как се отнася то към Панкосмическото Съзнание, А КЪМ КОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО? И тези съзнания - А, В, С - има, има много "хляб" в идеите ти и с нетърпение чакам твоите "разкопки"!:)
Поздрави от сърце, Разказвачнице!:):):)


но нямам редактор над главата:)))
цитирай
26. razkazvachka - О, да - но не днес - това е дълго... до юни ще кара...
03.02.2012 19:47
eleonoraknyazheva написа:
Наемам се да държа лъжицата правилно.:)) Доколкото зависи от мен.:))

цитирай
27. razkazvachka - Виното го изпихме, снегът затрупа колата и не може да се отиде за ново, Вики се позна и се кефи:)))
03.02.2012 19:48
megg написа:
Откога го чакам!
Прочетох с удоволствие, Сладкодумке!
Поздрав - белоснежен!
И - наздраве с младо вино "като течен рубин"! :))

цитирай
28. mamas - Много обещаващо начало.
03.02.2012 22:19
Ще бъде удоволствие четенето на цялата история.
Поздрави!
цитирай
29. alexs - "1. Седях и си мислех за гло...
04.02.2012 22:58
"1. Седях и си мислех за глобалното затопляне...."
Това глобално затопляне Mай е лъжа
http://alexs.blog.bg/politika/2012/01/04/malyk-lednikov-period-idva-li.877101
Последните дни видяхме колко студено може да бъде..
книгата й „Отвъд легендите”
Заинтригува ме с тази книга „Отвъд легендите”
Поздрави и хубава вечер!
цитирай
30. анонимен - Отврат!
05.02.2012 18:40
Отврат!
цитирай
31. razkazvachka - Хей, Мамче, ти си подстрекателка - заради тебе се напънах да ми отпечатат историите,
05.02.2012 23:12
mamas написа:
Ще бъде удоволствие четенето на цялата история.
Поздрави!


а сега --- и това тука ще вземе да тръгне...
цитирай
32. razkazvachka - Всъщност - ние обичаме да ни е определено - но човешките мерки са... мънички...
05.02.2012 23:14
alexs написа:
"1. Седях и си мислех за глобалното затопляне...."
Това глобално затопляне Mай е лъжа
http://alexs.blog.bg/politika/2012/01/04/malyk-lednikov-period-idva-li.877101
Последните дни видяхме колко студено може да бъде..
книгата й „Отвъд легендите”
Заинтригува ме с тази книга „Отвъд легендите”
Поздрави и хубава вечер!


Ако не я видиш до пролетта в Хеликон - мога да я изпратя - при мен има един кашон:)))
цитирай
33. razkazvachka - Ти пък си анонимен - да не би името да ти е "Отврат"?
05.02.2012 23:17
анонимен написа:
Отврат!

цитирай
34. pegas08 - Обичам анонимните от номер 30!
09.02.2012 21:26
Наричам ги в бойния си репертоар Неидентифицирани Летящи Фъшкии!

А бай Апостолоф е сбъркал заглавието Оффлайн с Оффлай-о, изглежда, поради което бързо се изходил!
цитирай
35. razkazvachka - Пегасчо, да те изтрия ли или
10.02.2012 00:33
да те оставя - е, знаем те...
цитирай
36. sande - Поздрави, Гери, още веднъж се убеждавам, че си готова за печат и те виждам на витрината на най-добрите книжарници.
13.02.2012 11:10
Леко се чете, увлекателно, омайно, твоето четиво.

Радва ме полета на мисълта и въображението,хем сме на земята, хем летим над заснежените поля.

Има тръпка, гъдел.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1326421
Постинги: 291
Коментари: 7478
Гласове: 22414
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930