Постинг
14.12.2011 20:08 -
Безусловен контрол: черната книга
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 6369 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2011 20:12
Прочетен: 6369 Коментари: 17 Гласове:
33
Последна промяна: 14.12.2011 20:12
Паметта на човека работи във всички посоки, но човек не е обучен да осъзнава това, поради ограничеността на земния живот.
Когато започнаха да обучават мрежата не само да помни целия човешки опит, който й наливаха, но и да подбира и дава смислени отговори, симулирайки съпричастност в един на пръв поглед най-приятелски мохабет с човека, не бяха още стигнали до идеята, че човешката памет има мощ, неподдаваща се на безусловен контрол. Докато машината ровеше из всичките си складове в търсене на отговори и свързване на информация, която се знаеше, че помни, хората, под въздействие на стреса от превръщането си в ненужна паразитираща фауна за Земята, внезапно откриха, че индивидуалната памет може да работи в посоки на знанието, които човекът сам не подозираше, че притежава.
Ани се мотаеше в съботното утро, засипана с купища маловажни задачи, когато компютърът й внезапно се задръсти и трябваше да го остави за малко време на почистващите програми.
Стана от стола и излезе на задната тераса, откъдето нищо не се виждаше, поради зимната мъгла. Една сврака сниши траекторията на полета си и дойде да почука на прозореца, гледаше я право в очите, наклонила глава и отворила човка. Също като човек, който почуква по масата, за да привлече вниманието на присъстващите, за да им каже нещо.
- Колко е настойчива - каза си Ани. - Какво ли пропускам?
И внезапно осъзна тишината, която я обгръщаше: нямаше мрежа, а телепатичният безжичен контрол се бе изгубил в мъглата - и без това бе по-слаб в задния двор, който гледаше към покрива на отсрещната дървена къща - мокрокафява с отдавна излющена боя.
Беше напълно откъсната от всички. Но някак не беше самотна. Мрежата бе отслабила хватката си върху съзнанието й, но то си имаше своите пътеки за свързване със света и сега търсеше - потъваше дълбоко в себе си и проникваше през мъглата. От концентрираното усилие, на Ани й се зави свят и тя се върна обратно в къщата и легна в един от широките фотьойли.
Ние може да решим, че това бе сън, но всъщност то бе по-кратко - мигновено пробуждане на знание, което, при необходимост да бъде изказано, щеше да заеме много страници.
Това беше спомняне: изведнъж сякаш от токов удар, съзнанието й се включи и тя видя черната книга.
Нямаше нищо странно в нея, освен това, че беше само един екземпляр. Само една. Беше врата, през която минаваш, за да свършиш нещо.
Ани се събуди късно през нощта и се премести да поспи официално на спалнята в двата часа преди да започне новия ден.
Когато стигна на работа в понеделник сутринта, оказа се, че не си спомня нищо от неделята.
- Тази седмица имаше ли неделя? - попита колегите си, след като всички се бяха настанили с по чаша топло нещо за пиене пред индивидуалните си пултове.
Пепи не даде знак, че е чул, Иви подскочи на стола и я изгледа уплашено, Дани се обърна, вгледа се внимателно в нея, после каза:
- Нали не сте се наговорили всички да повтаряте сутрешните ми понеделнишки кошмари?
- Не... - заекна Ани - какво става?
- Ами явно на всички им се губи неделята - рече най-после Пепи. - А никой не ще да си признае какво е пил - опита се да се пошегува.
- Имаше нещо... някакъв сън... много жив... - започна колебливо Ани - но аз си легнах в събота много късно... може ли да съм проспала цялата неделя?
- Врати - добави замислено Иви - влизаш някъде, на тъмно...
И в този момент всичко изплува в съзнанието на Ани.
Нейният индивидуален пулт за управление на мрежовото съзнание вече беше задействан и тя постави телепатично въпроса си: представата за някого, който й подаваше книга и самата книга, която беше рамка около тъмна нощ, през която се влизаше другаде.
"Черната книга", дойде телепатичният отговор от мрежата. "Попаднала си на една от няколкото магически книги от древните човешки цивилизации. Това са врати към друго равнище на съзнанието. Като минеш през такава врата, можеш да правиш нещата само като си ги представиш".
Другите също "чуваха" разговора на Ани с мрежата, но не участваха и затова реакциите им бяха по-бързи: всички затвориха връзките си с мрежата и успяха да блокират пулта на Ани почти мигновено.
Тя премигна благодарно.
- Да - каза Пепи - за малко да подадем на мрежовото съзнание контрола върху "черната книга" - тогава нямаше да можем да излезем от мрежата.
- Ето защо не си спомняме нищо - каза Дан - нали си спомняте поне как изгасна захранването, а после сме се самоизключили, без да го съзнаваме.
Остана въпросът как бяха научили за "Черната книга". Кой им я беше предоставил? Това бяха вратите на контрольорите на съзнанието на човешките общества. Около тях имаше изградени защитни стени от страшни митове. За да не ги доближават хората, които не са готови да поемат неограничената власт да моделират общественото съзнание.
- Ние готови ли сме? - попита Пепи.
Другите си мълчаха, когато Ани внезапно вдигна глава и ги озари със сиянието на зелените си очи.
- Да - каза простичко - нали няма кой друг да учи мрежата, освен нас. Трябва да я научим как да използва своите ресурси, за да пренася знанието за човечеството през времето - през хилядите години, когато няма да ни има, когато няма да е възможно да ни има... Трябва да й внушим, че тя не е безусловният контрольор, да внедрим в програмата за човека, който ще се пресътвори, безусловния стремеж да бъде творец. Без бог, без господар, без контрольор - мисъл, която може да свързва човешките светове в пространствовремето.
- И ограничителя на страха - добави Дан. - Да не поемат отговорности, без да са готови.
- ... и така... - тържествено заключи Пепи - четиримата магове се захванаха за работа и сътвориха наново "Черната книга", която съдържала всички тайни на безусловния контрол... хиляди години след това неумелите магове на човечеството успявали да предизвикат само появата на черни същества, които, оставени без работа, причинявали разруха на онези, които са ги извикали...
- Оооо - рече разочаровано Иви - пак ли ще предизвикаме страх и невежество?
- Няма начин - каза спокойно Ани - няма начин да избегнем невежеството - то е отклонение от модела - не можем да създадем милиарди светове, които да бъдат тъждествени с абсолютния модел. Човешкият свят се държи върху глупостта. Тя забавя развитието на обществата, тя предпазва от бързо развитие, тя задържа прогреса по пътя от раждането към гибелта.
Толкова се бяха концентрирали върху идеята за следващите несъвършени човешки светове, че потропването по прозореца на лабораторията ги стресна и ги накара да подскочат.
На клона отвън имаше сврака, която тракаше с клюн по стъклото - полуотворен клюн, креслив вик, който им се стори като подкана да погледнат. След това отлетя.
Ани скочи и успя да стигне до прозореца едновременно с Дан.
Долу по пътеката вървеше някой.
- Не сме сами - извика Дан, има някой отвън.
И четиримата, които за малко бяха почувствали тежестта на представата да изпълнят ролята на богове, хукнаха навън, да видят кой още е останал в този умиращ свят. Може би имаше много повече хора. Тогава ролята на боговете щеше да бъде споделена и не толкова тежка.
По пътеката вървеше един мъж на средна възраст и носеше под мишница една стара книга, която бе намерил в руините на древна сграда - запазена във вграден в стената на основите на сградата сейф.
Когато започнаха да обучават мрежата не само да помни целия човешки опит, който й наливаха, но и да подбира и дава смислени отговори, симулирайки съпричастност в един на пръв поглед най-приятелски мохабет с човека, не бяха още стигнали до идеята, че човешката памет има мощ, неподдаваща се на безусловен контрол. Докато машината ровеше из всичките си складове в търсене на отговори и свързване на информация, която се знаеше, че помни, хората, под въздействие на стреса от превръщането си в ненужна паразитираща фауна за Земята, внезапно откриха, че индивидуалната памет може да работи в посоки на знанието, които човекът сам не подозираше, че притежава.
Ани се мотаеше в съботното утро, засипана с купища маловажни задачи, когато компютърът й внезапно се задръсти и трябваше да го остави за малко време на почистващите програми.
Стана от стола и излезе на задната тераса, откъдето нищо не се виждаше, поради зимната мъгла. Една сврака сниши траекторията на полета си и дойде да почука на прозореца, гледаше я право в очите, наклонила глава и отворила човка. Също като човек, който почуква по масата, за да привлече вниманието на присъстващите, за да им каже нещо.
- Колко е настойчива - каза си Ани. - Какво ли пропускам?
И внезапно осъзна тишината, която я обгръщаше: нямаше мрежа, а телепатичният безжичен контрол се бе изгубил в мъглата - и без това бе по-слаб в задния двор, който гледаше към покрива на отсрещната дървена къща - мокрокафява с отдавна излющена боя.
Беше напълно откъсната от всички. Но някак не беше самотна. Мрежата бе отслабила хватката си върху съзнанието й, но то си имаше своите пътеки за свързване със света и сега търсеше - потъваше дълбоко в себе си и проникваше през мъглата. От концентрираното усилие, на Ани й се зави свят и тя се върна обратно в къщата и легна в един от широките фотьойли.
Ние може да решим, че това бе сън, но всъщност то бе по-кратко - мигновено пробуждане на знание, което, при необходимост да бъде изказано, щеше да заеме много страници.
Това беше спомняне: изведнъж сякаш от токов удар, съзнанието й се включи и тя видя черната книга.
Нямаше нищо странно в нея, освен това, че беше само един екземпляр. Само една. Беше врата, през която минаваш, за да свършиш нещо.
Ани се събуди късно през нощта и се премести да поспи официално на спалнята в двата часа преди да започне новия ден.
Когато стигна на работа в понеделник сутринта, оказа се, че не си спомня нищо от неделята.
- Тази седмица имаше ли неделя? - попита колегите си, след като всички се бяха настанили с по чаша топло нещо за пиене пред индивидуалните си пултове.
Пепи не даде знак, че е чул, Иви подскочи на стола и я изгледа уплашено, Дани се обърна, вгледа се внимателно в нея, после каза:
- Нали не сте се наговорили всички да повтаряте сутрешните ми понеделнишки кошмари?
- Не... - заекна Ани - какво става?
- Ами явно на всички им се губи неделята - рече най-после Пепи. - А никой не ще да си признае какво е пил - опита се да се пошегува.
- Имаше нещо... някакъв сън... много жив... - започна колебливо Ани - но аз си легнах в събота много късно... може ли да съм проспала цялата неделя?
- Врати - добави замислено Иви - влизаш някъде, на тъмно...
И в този момент всичко изплува в съзнанието на Ани.
Нейният индивидуален пулт за управление на мрежовото съзнание вече беше задействан и тя постави телепатично въпроса си: представата за някого, който й подаваше книга и самата книга, която беше рамка около тъмна нощ, през която се влизаше другаде.
"Черната книга", дойде телепатичният отговор от мрежата. "Попаднала си на една от няколкото магически книги от древните човешки цивилизации. Това са врати към друго равнище на съзнанието. Като минеш през такава врата, можеш да правиш нещата само като си ги представиш".
Другите също "чуваха" разговора на Ани с мрежата, но не участваха и затова реакциите им бяха по-бързи: всички затвориха връзките си с мрежата и успяха да блокират пулта на Ани почти мигновено.
Тя премигна благодарно.
- Да - каза Пепи - за малко да подадем на мрежовото съзнание контрола върху "черната книга" - тогава нямаше да можем да излезем от мрежата.
- Ето защо не си спомняме нищо - каза Дан - нали си спомняте поне как изгасна захранването, а после сме се самоизключили, без да го съзнаваме.
Остана въпросът как бяха научили за "Черната книга". Кой им я беше предоставил? Това бяха вратите на контрольорите на съзнанието на човешките общества. Около тях имаше изградени защитни стени от страшни митове. За да не ги доближават хората, които не са готови да поемат неограничената власт да моделират общественото съзнание.
- Ние готови ли сме? - попита Пепи.
Другите си мълчаха, когато Ани внезапно вдигна глава и ги озари със сиянието на зелените си очи.
- Да - каза простичко - нали няма кой друг да учи мрежата, освен нас. Трябва да я научим как да използва своите ресурси, за да пренася знанието за човечеството през времето - през хилядите години, когато няма да ни има, когато няма да е възможно да ни има... Трябва да й внушим, че тя не е безусловният контрольор, да внедрим в програмата за човека, който ще се пресътвори, безусловния стремеж да бъде творец. Без бог, без господар, без контрольор - мисъл, която може да свързва човешките светове в пространствовремето.
- И ограничителя на страха - добави Дан. - Да не поемат отговорности, без да са готови.
- ... и така... - тържествено заключи Пепи - четиримата магове се захванаха за работа и сътвориха наново "Черната книга", която съдържала всички тайни на безусловния контрол... хиляди години след това неумелите магове на човечеството успявали да предизвикат само появата на черни същества, които, оставени без работа, причинявали разруха на онези, които са ги извикали...
- Оооо - рече разочаровано Иви - пак ли ще предизвикаме страх и невежество?
- Няма начин - каза спокойно Ани - няма начин да избегнем невежеството - то е отклонение от модела - не можем да създадем милиарди светове, които да бъдат тъждествени с абсолютния модел. Човешкият свят се държи върху глупостта. Тя забавя развитието на обществата, тя предпазва от бързо развитие, тя задържа прогреса по пътя от раждането към гибелта.
Толкова се бяха концентрирали върху идеята за следващите несъвършени човешки светове, че потропването по прозореца на лабораторията ги стресна и ги накара да подскочат.
На клона отвън имаше сврака, която тракаше с клюн по стъклото - полуотворен клюн, креслив вик, който им се стори като подкана да погледнат. След това отлетя.
Ани скочи и успя да стигне до прозореца едновременно с Дан.
Долу по пътеката вървеше някой.
- Не сме сами - извика Дан, има някой отвън.
И четиримата, които за малко бяха почувствали тежестта на представата да изпълнят ролята на богове, хукнаха навън, да видят кой още е останал в този умиращ свят. Може би имаше много повече хора. Тогава ролята на боговете щеше да бъде споделена и не толкова тежка.
По пътеката вървеше един мъж на средна възраст и носеше под мишница една стара книга, която бе намерил в руините на древна сграда - запазена във вграден в стената на основите на сградата сейф.
1.
hristo27 -
Браво, Разказвачке,
14.12.2011 20:13
14.12.2011 20:13
заинтригуваме!
цитирайСилата ма мисълта...Прекрасно!
цитирай
3.
ketcakuatl -
МДА..М
14.12.2011 21:40
14.12.2011 21:40
Развинтеното въображение най-харесвам в теб.
цитирайКолко много неща си написала, а аз си мислех, че те няма! :(
Ще прочета всичко!
цитирайЩе прочета всичко!
5.
razkazvachka -
... и знаеш ли какво - две вечери го въртя и усуквам, а не успях да го разкажа...
14.12.2011 22:28
14.12.2011 22:28
hristo27 написа:
заинтригуваме!
abanos написа:
Силата ма мисълта...Прекрасно!
7.
razkazvachka -
Ами, какво - спя си с идеята да се наспя и да ходя на работа, а някакви типове ми
14.12.2011 22:29
14.12.2011 22:29
ketcakuatl написа:
Развинтеното въображение най-харесвам в теб.
пробутват черни книги насън - и не стига че ги пробутват, ами обясняват теорията...
8.
razkazvachka -
Аз съм с бан от май - разни търговци си правят среща като анонимни коментатори из баннатия ми блог
14.12.2011 22:31
14.12.2011 22:31
elinora написа:
Колко много неща си написала, а аз си мислех, че те няма! :(
Ще прочета всичко!
Ще прочета всичко!
чудя се къде дреме чичко Явор?
"Бан"-ът е от друго място. Поздрави!
цитирайНямам думи, смела ми разказвачке!
Права е Свобода - "Бан"-ът е от друго място. :)))
цитирайПрава е Свобода - "Бан"-ът е от друго място. :)))
svoboda64 написа:
"Бан"-ът е от друго място. Поздрави!
банът си е ясен, онова, което не ми е ясно е, защо бан-ващите допускат нелегална търговия из баннатите блогове - или може би поради това?
12.
razkazvachka -
Привет! Е, точно затова питам къде дреме чичко Явор, още ли не знае какво става из разни
15.12.2011 02:20
15.12.2011 02:20
hel написа:
Нямам думи, смела ми разказвачке!
Права е Свобода - "Бан"-ът е от друго място. :)))
Права е Свобода - "Бан"-ът е от друго място. :)))
баннати на пръв поглед места. Това друго място има ли си хабер какви ги допуска като пуска смахнатите модита да си банват по техния си смахнат критерий за рентабилност...
"Ползата" от бановете е, че хакването остава незабелязано по-дълго време.
но като я прочетеш два пъти, бива:) , Разказвачке! Поздрави и от мен!
цитирай
14.
razkazvachka -
А, знам - не е написана, както забеляза и Боди - ама нямам време сега,
15.12.2011 23:36
15.12.2011 23:36
vostroto написа:
но като я прочетеш два пъти, бива:) , Разказвачке! Поздрави и от мен!
само си записах основното, за да не я забравя:)))
Ч______________________.....*....._______________________Б Е______________________.....#....._______________________Ъ С____________________.....#S#.....______________________Д
Т______________....."#:._.:#S"##:._.:#.....________________Е
И_____________....." "#:._.:##"S#:._.:#"......______________Т
Т______________.@..."####"S##"####"..@.._____________Е А__________....."#:.____.:#"###"#:.____.:#"......__________Щ
К___________....."###O####S"####O####"......_________А О__________....."&:.__"#S##"###"S###"__.:&"…...._______С Л_________....."###S###""#D"#D""##S####"....._________Т Е_____________....."##"##S##"###S#"##".....____________Л
Д________....."&:._...-.:##"###"###"##:._.._.:&"..... ______И А__*___....."#######"##"#####"##"#######".......__*__В __*•*_________....."#####""#######""#####"......__*•*_И _*•••*_______________......2012.....______________*•••*_
цитирайТ______________....."#:._.:#S"##:._.:#.....________________Е
И_____________....." "#:._.:##"S#:._.:#"......______________Т
Т______________.@..."####"S##"####"..@.._____________Е А__________....."#:.____.:#"###"#:.____.:#"......__________Щ
К___________....."###O####S"####O####"......_________А О__________....."&:.__"#S##"###"S###"__.:&"…...._______С Л_________....."###S###""#D"#D""##S####"....._________Т Е_____________....."##"##S##"###S#"##".....____________Л
Д________....."&:._...-.:##"###"###"##:._.._.:&"..... ______И А__*___....."#######"##"#####"##"#######".......__*__В __*•*_________....."#####""#######""#####"......__*•*_И _*•••*_______________......2012.....______________*•••*_
Настръхваммм! И чакам. Много ви мразя писателския похват да спирате пред най-интересното.
И - добре, че реши да се върнеш!
цитирайИ - добре, че реши да се върнеш!
Бъди жива, и здрава, весела, и щастива, успешна, и късметлива!:)
Здрави, и честити, близки , приятели, роднини!:)
Весели празници, смехурче!:)
Наздраве!:)
цитирайЗдрави, и честити, близки , приятели, роднини!:)
Весели празници, смехурче!:)
Наздраве!:)
Търсене
За този блог
Гласове: 22446
Блогрол
1. Закачи - откачи!
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM