Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2011 19:45 - Не по темата: просто приказка
Автор: razkazvachka Категория: Изкуство   
Прочетен: 7167 Коментари: 26 Гласове:
33

Последна промяна: 03.12.2011 18:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
в памет на Дафи
не е за премиера, нито за килима на Народното събрание
не е за пенсиите, нито за енергийната криза
не е за екокатастрофата, малоумието ни и задаващият се глад
това е приказка
за човешката природа,
която е невежа и жестока



Мостът на Кадина

 

Мостът се гърбеше над реката – тесен, без видимост, с дебели, леко изронени каменни стени. Винаги минавах по него, когато се бяхме накачили в колата всички командировани в тази част на окръга и винаги ги дразнех:

-          Ей, дали ще го нацеля този път.

Те реагираха различно: или не ми обръщаха внимание, или учтиво протестираха, а Вера винаги пищеше – наистина я беше страх.

И мене наистина ме беше страх да карам колата по него, но те мислеха, че се шегувам. Винаги минавахме по широкия нов мост, после на центъра завивахме и по гърбавото мостче слизахме пак от другата страна. Струма си течеше весело – лятно плитка и бистра, а долу във вира рибетата си размахваха опашките, защото нямаше кой да ги уплаши.

Върбите се плацикаха покрай брега, а листата им грееха като усмивки на слънцето. Широко и бавно от горната страна на моста реката се разливаше, а тинестото дъно се виждаше почти черно през прозрачната вода. Не беше страшно.

Мостът, обаче, плашеше. Дали защото беше гърбав, дали защото беше тесен, а може би – защото беше някак недодялан, макар и да внушаваше чувство за здрав градеж.

Когато колата стигаше до върха на гърбицата, тя подскачаше като през праг, а мостът внезапно се разширяваше и денят си беше нормален, светъл ден – сякаш излизахме от сянка. Тайният и необясним страх изчезваше като въздишка.

Другия път пак минавах от там – да видя дали беше същото. Същото беше – страх по нанагорното, праг, въздишка, сянка зад гърба, светъл ден пред тебе.

 image

         Отдавна всички бяха слезли от колата и бяха влезли в новопостроената старинна къща на Младежкия дом, на долния етаж на която беше кафе-сладкарницата. Мотаех се около колата, но всъщност гледах към моста. Беше солиден и имаше два отвора на него – като малки шлемовидни прозорчета. Не може да е било заради преливането на водата – мостът бе по-висок от бреговете. Дали беше кух отвътре.

Докато се чудех, усетих как някой ме гледа усмихнато. Вдигнах очи, насреща, пред прозорците на кафе-сладкарницата, които гледаха към реката, имаше кръгла масичка и до нея седеше един много слабичък и много древен човечец.

-Прозорчета са – рече веднага, щом го погледнах. Там е била зазидана Кадина. Вътре има място колкото за една права жена.

Говореше му се на човека, а на мен не ми се влизаше при нетърпеливите ми да запалят цигара колеги, затова спрях при дядото на приказки. Той се зарадва и вдъхновението му дойде.

Разказа ми я надълго и нашироко, а където го гледах шокирано се върна да повтори още по веднъж – историята на младата невеста.

- Тука полето е широко и равно – бе започнал, а аз кимах, защото от месеци карах по пътищата между двата планински масива и пътят слизаше вълнообразно към реката, към голямото село насред равното.

- Реката няма преграда. Някога е имало гори и ручеи са слизали от планините, пълнели са я със снежна вода напролет или с дъждовна вода в ранното лято и есента. Реката се е разливала. Не е била днешната плитка бистра рекичка, а е гърмяла между каменните брегове на селото мътна и страшна. Всяко лято правели мостчета да преминават, а тя ги отнасяла. Карали така, докато по белия път от Града се задал непознат пътник и спрял до горещите извори в горния край на селото да измие уморени нозе и се разприказвал с хората. Оплакали му се, а той рекъл:

- Намерете ми осмина помощници от селото и ще ви направя здрав мост, вече няма реката да го отнася.

На село бързо се разнася приказката и докато стане време за вечеря, пътникът бил вече заобиколен от няколко здрави млади мъже, а старейшината го поканил да остане – имало до селското училище една пристройка, можел да живее там, а храна се надпреварвали да му носят невестите от селото.

Манол му било името на майстора и бил тръгнал надалече по пътя – чешми и мостове строил и всичко, дето имало сводове като врати към небето.

Започнали да оглеждат бреговете на реката на другия ден, мерили, кроили, пресмятал майсторът  - гранитни камъни му трябвали и големи стари дъбове за подпори.

Насреща имало хълмове с древни светилища, а по поляните – разхвърляни камъни. Гората била стара и висока.

Проточили се всичките каруци от селото, керван направили, докарали материал. В това време други вадели пясък от реката и отвеждали застоялата вода по вади надолу, а майсторът с още четирима помощници подготвяли местата за темелите, където мостът щял да стъпи.

Повдигали брега, редели каменни блокове, а брегът неверен бил, поддавал, отдолу гореща вода бликала. Веднъж реката придошла и отнесла натрупаните за градеж камъни, но така дъното й се заздравило. В началото на лятото бреговете изсъхнали и работата потръгнала.

По цял ден се въртяли майсторите около моста, а невестите им се редували да носят обяд и вечеря.

Щом свършели работа и сядали да почиват, Манол се подпирал на каменния зид и гледал небето.

После ставал и отивал да довършва започнатата от него чешма с два чучура – един с гореща вода, а другия – със студена. Не давал на никой да му помага и не разбрали как успял да я направи.

После сядал до нея и гледал звездите.

А други очи загледали в него.

Млад бил и здрав, а и някак различен, привличал очите на местните хубавици – кръглолици, румени с изписани вежди и големи топлокафяви очи. Не ги поглеждал, работа имал. Но имало и други очи – присвити, пресметливи, ревниви и сметки имали да оправят.

Растял мостът, оставало малко. Изтощени били работниците. Майсторът гаснел като свещ и все по-мълчалив ставал.

Един от помощниците казал на невестата си да омеси баница и да опече петел, друг поръчал да им сготвят цяло шиле в казана – силата им изтичала, сякаш земята под моста я пиела.

А невестата на най-младия и най-веселия от помощниците на майстора – Кадина с малко дете на ръце – идела по два пъти на ден да донесе по нещо прясно месено, масло и мед, ябълки и шипково вино.

Следяли я през ограда очи на пренебрегната жена и с нож разсичали времето, за да я отстранят.

Прогръмяла една вечер лятна буря – изляла един тъмен облак вода над полето, реката заклокочила през стегнатото в моста място и отнесла някой и друг камък.

Седяли майсторите на завет  в  заслона, дето Манол го направил в началото над горещия извор. Рекъл им да си идат за през нощта.

Разотишли се и на сутринта идат отпочинали и весели без двама.

Иде най-после единият мрачен и казва:

- В селото разправят, че реката иска жертва, иначе ще отнесе моста пак.

- Глупости – рекъл Манол. – Момчета, дайте да направим моста двоен, а вътре ще оставим кухо, да съхне, когато реката се дигне и го залее. Ставайте да започваме.

- Нема го Стоян – рекъл един от помощниците. – Като идехме насам, Павлина го повика да й поправел вратника накъм овчарника.

- Помните ли как щеше да се жени за нея навремето – баща й, Ангел, чорбаджията не беше много съгласен, а тя го искаше. Докато се водеха войни у тях, Кадина му пресече пътя за хорото и го взе.

Смушкали се един друг, защото Стоян се задал. Мрачен бил и той и без дума да каже започнал да подава и да реди. А по едно време ритнал кофата с хоросана и се развикал на чирачето да забърка повече от гасената в ямата отстрани вар.

Изгаряло го съжалението на Павлина, че хубавата му булка все се навъртала край градежа и край майстора.

Работел, но не виждал вече моста, а очите на Кадина как се смеят, докато подава кърпа на майстора, колко са грижовни като подават гозба.

Змийче пуснала в пазвата му Павлина и това змийче се гърчело и шушнело.

 

Израснал мостът, извил се като троен свод над реката с четворни каменни колони и отвори в началото от двете страни.

Приказвали си все по-често майсторите, че трябвало да се вгради млада жена, за да не го отнася реката.

Манол не им обръщал внимание на приказките, но майсторите все по-често казвали на невестите си да не бързат да идат.

Кадина само идела по два пъти на ден, обикаляла ги и носела най-хубавото на Манол, а той не вдигал поглед към нея.

Стоян я следил, обаче и цветовете на лятото се смръзвали под тежкия му поглед в синьочерно.

Били почти накрая на градежа и Манол рекъл:

- Сега е време за мен да си тръгвам – вие знаете как да довършите.

Измил се на чешмата, дето я направил с един чучур гореща вода и с един студена, махнал им и се загубил надолу по пътя.

Захванали се за работа момчетата.

Затворили единия свод и седнали да починат в обедната жега преди да идат от другата страна и да затворят другия свод.

- Ех, да ще някоя булка сега да донесе студено вино от дълбоките мази – започнал някой, а друг промърморил:

- Коя първа дойде, да й вградим сянката, да държи мостът.

А после се умълчали, защото посред моста била паднала стройна сянка: Кадина била дошла с котле със студено мляко и търсела с поглед  майстора.

Жегата блъснала Стоян в главата. Станал, хванал младата си невеста за подмишницата и я завлякъл до недовършения свод, а после я накарал да влезе в тясното място и започнал да зида. Разплакала се Кадина, замолила се, да я пусне да накърми детето си, а Стоян редил камък след камък и само един процеп оставил – да може да й поднасе малката рожба, да я накърми през него.

 

Разказваше старецът, а аз се бях втрещила.

- Такива са били хората – жесток е бил животът им, прости са били действията им – заключи.

Колегите ми бяха изпили по кафе и изпушили по една две цигари. Сега излизаха навън. Юлка вървеше в сянката на Вальо, а Нели, приятелката на жената на Вальо я гледаше пронизващо: в гърба й трябваше вече да има дупка като от нож.

Дядото закима:

- И тука ще излезе нещо. Хората са жестоки. Мостовете към света са върху темели от съперници.

Помислих си, как Юлка се сърдеше на Вальо, че не ще да я нарисува, а той се оправдаваше с ревността на жена си. Юлка бе голямата любов на Вальо, но той се бе оженил по сметка и имаше деца.  

 

След двайсет години се върнах през Океана, а Юлка я нямаше. И никой не щеше да ми каже къде е. Тръгнах за центъра на града и там, на първата стена имаше пресен некролог.

А в градската галерия откриваха нова изложба. Изчаках да минат два дена и отидох да я видя: в центъра имаше портрет, сякаш рисуван от Майстора. Млада тъмнокоса жена застанала пред къща в стар стил, а зад нея се виждаха сводовете на Моста на Кадина.

Очите на Юлка светеха, излъчваха. Под картината пишеше цена с пет цифри, а под надписа пишеше „откупена”.

На изхода се сблъсках с Вальо – прегърбен и посивял. До него гордо пристъпваше жена му Венета, а очите й светеха от гордост с жълтия цвят на пресметливата слава. Нямаше как да ги избегна.

- Видя ли картината „Мостът на Кадина”? – попита Венета.  – Шедьовърът на Вальо. Сега вече ще му направят изложба в Манхатън.

 

И всичките те щяха да минат по моста на Кадина през Атлантика. А мостът нямаше да падне, защото го държеше сянката на Юлка.







Гласувай:
33



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Ех , Шехерезада ... остави ме без дъх .
01.12.2011 20:21
Прекрасен разказ , легенда и истина ...
Човешко , твърде човешко .
Поздравления !
цитирай
2. анонимен - Брак по сметка. Цял живот без любов. ...
01.12.2011 21:48
Брак по сметка. Цял живот без любов... Поздрави!
цитирай
3. ketcakuatl - Е..ЕЕ
01.12.2011 21:58
Приказна нощ. Появиха се отново две незалязващи звезди, които само се крият от време, на време. И теб те моля - ОСТАНИ!!! Въпреки всичко и всички. Старите рани зарастват, и отгоре се появява една нежна, червена кожичка. Която може, и трябва да стане дебела и твърда като мазол за да предпази ВЪТРЕШНОСТА!!! Прекрасен разказ, моля те, радвай ни отново!
цитирай
4. monaliza121 - Привет, Разказвачка!:)) М...
02.12.2011 10:36
Привет, Разказвачка!:))

Мостовете към света са върху темели от съперници.

Затова не са към света, а само до другия бряг.


цитирай
5. razkazvachka - Добре дошла, Стела! Радвам се, че ти харесва...
02.12.2011 13:04
stela50 написа:
Прекрасен разказ , легенда и истина ...
Човешко , твърде човешко .
Поздравления !

цитирай
6. razkazvachka - ... и все пак... :))))
02.12.2011 13:04
анонимен написа:
Брак по сметка. Цял живот без любов... Поздрави!

цитирай
7. razkazvachka - да знаеш, научих се да псувам, а на раните - ще им сложим малко метъл с шипче навън...
02.12.2011 13:06
ketcakuatl написа:
Приказна нощ. Появиха се отново две незалязващи звезди, които само се крият от време, на време. И теб те моля - ОСТАНИ!!! Въпреки всичко и всички. Старите рани зарастват, и отгоре се появява една нежна, червена кожичка. Която може, и трябва да стане дебела и твърда като мазол за да предпази ВЪТРЕШНОСТА!!! Прекрасен разказ, моля те, радвай ни отново!


Благодаря за четенето!
цитирай
8. razkazvachka - до другия бряг - а също и в едната посока--- ето къде трябва да пипна още малко - благодарности:))))
02.12.2011 13:11
monaliza121 написа:
Привет, Разказвачка!:))

Мостовете към света са върху темели от съперници.

Затова не са към света, а само до другия бряг.



цитирай
9. makont - Много ми хареса,
02.12.2011 17:30
и много ме натъжи. Защо червейчето на злото изяжда все добрите, най-хубавите. А тези, дето не могат да се оправят с комплексите си тържествуват. Ух, че се натъжих, ей сега ще освиткам ДДс-то на една фирма бързо и яростно, за да ми мине. Усмивчици от мен, че само с тъга не може.
цитирай
10. magicktarot - Прекрасна, разтърсваща история, Геа! :)
03.12.2011 08:08
И аз често се чудя как, въпреки жестокостта и невежеството, сме оцелели досега!? Не че "сега" е по-различно - малко й трябва на човешката природа, за да започне да трепе на воля - една война - и готово! Абсурден е светът!

Интересен паралел си направила - вграждането на човек (или сянката му) в архитектурна постройка и вграждането на човек в картина, хм... И картината става много търсена и ценна - както постройката - здрава и вечна (кръвта на човека ли, неговата информация ли - нещо дава живот на произведението и то става силно)... Направо си е за страх да си вдъхновител на нещо... Ама я да не изпадам и аз в невежество! :))))) Все пак - замислящо е...
Поздрави!
цитирай
11. razkazvachka - Олелееее - трябва да внимавам какви ги разправям - това с дедесетата си е страшно...
03.12.2011 09:49
makont написа:
и много ме натъжи. Защо червейчето на злото изяжда все добрите, най-хубавите. А тези, дето не могат да се оправят с комплексите си тържествуват. Ух, че се натъжих, ей сега ще освиткам ДДс-то на една фирма бързо и яростно, за да ми мине. Усмивчици от мен, че само с тъга не може.

цитирай
12. razkazvachka - Малко поразпуснах въображението с картината, но общо взето си е от истински парчета - само смених имената и цената...
03.12.2011 09:50
magicktarot написа:
И аз често се чудя как, въпреки жестокостта и невежеството, сме оцелели досега!? Не че "сега" е по-различно - малко й трябва на човешката природа, за да започне да трепе на воля - една война - и готово! Абсурден е светът!

Интересен паралел си направила - вграждането на човек (или сянката му) в архитектурна постройка и вграждането на човек в картина, хм... И картината става много търсена и ценна - както постройката - здрава и вечна (кръвта на човека ли, неговата информация ли - нещо дава живот на произведението и то става силно)... Направо си е за страх да си вдъхновител на нещо... Ама я да не изпадам и аз в невежество! :))))) Все пак - замислящо е...
Поздрави!

цитирай
13. panazea - Тъжно ,
03.12.2011 11:08
неразумни същества , които погубват собствения си живот и живота на другите !
Тъжно !
цитирай
14. ivana59 - Невежа и жестока е човешката при...
03.12.2011 13:28
Невежа и жестока е човешката природа, да...
Както казваше Далчев:
Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.

Радвам се, че си тук, razkazvachka!
цитирай
15. razkazvachka - ... и все пак... - сякаш оцеляват и се размножават - по-спокойно, когато различните ги няма...
03.12.2011 14:19
panazea написа:
неразумни същества , които погубват собствения си живот и живота на другите !
Тъжно !

цитирай
16. razkazvachka - Като си ровех снимките на моста - попаднах на един друг - от яки железни греди...
03.12.2011 14:21
ivana59 написа:
Невежа и жестока е човешката природа, да...
Както казваше Далчев:
Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.

Радвам се, че си тук, razkazvachka!


Но пък желязото ръждясва, а по оня път минавам през няколко моста с движение само в едната лента, а другата - пропаднала и в ремонт - не могат явно майсторите нещо да нацелят, та и новият асфалт пропада
цитирай
17. svoboda64 - Ха, страхотна ре-интерпретация, постмодерна :)
03.12.2011 17:52
В началато, признавам си, се издразних, защото това беше една от задачките ни в четвърти клас - да интерпретираме легендата за майстор Манол. Но тази двойна-архетипна релация - да! Приветствам :)
цитирай
18. razkazvachka - Брейй, какви задачки сте имали - мен ме бяха пуснали на самотек да пиша дневник на космически кораб в стил
03.12.2011 18:21
svoboda64 написа:
В началато, признавам си, се издразних, защото това беше една от задачките ни в четвърти клас - да интерпретираме легендата за майстор Манол. Но тази двойна-архетипна релация - да! Приветствам :)


Антон Дончев. Загубила съм някъде рисунката - на стари години трябва да се захващам да го рисувам, щото ми трябва тия дни...

А това с неСвестинския мост - не бях чувала такава варварска версия и бях много потресена - през последните двайсет години само веднъж съм минала с колата по него пак - и - гаден си е...
цитирай
19. svoboda64 - :))) Разк,
03.12.2011 18:40
Най-голямата ми дилема е да правя неща, които някога са имали смелостта и времето/търпението да правят с нас, пордорските :)

Днес, включително, имах странен "отзвук": "Може ли да си платим още (половината пари за курса), за да можем да го вземем в "човешки темп". За първи път има някой, който да се занимава с нас и да ни обяснява". :))))

No comment :)
цитирай
20. razkazvachka - Това вече е начало, Боди! Започваш голямата част от живота си. Лошото е, че трябва да започваме двайсетина години
04.12.2011 06:16
svoboda64 написа:
Най-голямата ми дилема е да правя неща, които някога са имали смелостта и времето/търпението да правят с нас, пордорските :)

Днес, включително, имах странен "отзвук": "Може ли да си платим още (половината пари за курса), за да можем да го вземем в "човешки темп". За първи път има някой, който да се занимава с нас и да ни обяснява". :))))

No comment :)


след естественото начало - за да покажем на незнаещите неща, които отдавна би трябвало да знаят...
Някой го е правел за нас доста по- рано... оооооооооооооооооооооооооооооопс - ТОВА Е ТЕМА - сигурно няма да я набутам в тези приказки, но... скоро...
цитирай
21. vostroto - Разказвачке:)
05.12.2011 10:19
Беше ми изключително приятно да прочета талантливо написания ти разказ, много истински, и вълнуващ!
Поздравявам те!
цитирай
22. phoenix2000 - :))
05.12.2011 10:31
19000
цитирай
23. kometapg - Прочетох с удоволствие! Поздра...
05.12.2011 18:03
Прочетох с удоволствие! Поздрави!:)
цитирай
24. razkazvachka - О, добре дошъл! Скоро-скоро ще има книга...
05.12.2011 19:22
vostroto написа:
Беше ми изключително приятно да прочета талантливо написания ти разказ, много истински, и вълнуващ!
Поздравявам те!

цитирай
25. razkazvachka - Ммммм? :))))
05.12.2011 19:23
phoenix2000 написа:
19000

цитирай
26. razkazvachka - Пак заповядай, винаги ми е приятно като идваш:))))
05.12.2011 19:24
kometapg написа:
Прочетох с удоволствие! Поздрави!:)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1836647
Постинги: 291
Коментари: 7478
Гласове: 22445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031