Бедните духом не бива да се пускат в райските градини. Защото ги брулят. Видят някъде надвиснали клони, отрупани с още зелени плодове и започват да подскачат и да дърпат клоните, берат твърдите, горчиви още зелени топчета, опитват ги и започват да се замерят стях. А след тях остават окършени клони, смачкани цветя, съсипани плодове.
                             И не ги е грижа дали не са отнели плод, който би нахранил гладните, дали не са унищожили дървета, които биха поддържали градината за следващите поколения.
                            Подскачат и се кривят, брулят ли брулят, заминават.

Върви, народе възродени!

Събота, пазарен ден. Цялото градско и голяма част от околното селско население е отбръмчало в колите си накъм Пазара. Околните улици и местата за паркиране са препълнени с прашасали коли, а около тях жизнерадостно щъка населението, понесло хляб-баници-печенипилета-домати-и-краставици и изобщо - на който каквото му трябва - и най-вече: разсад за домати и пипер, защото точно по празниците е времето да се садят градините на село.
Имаме шопинг лист - сиреч, списък на разсада, който можем да отгледаме:
- домати - биволско сърце, розови едри;
- пипер - селски - може и леко лютив, козирог,  камби, шипка или лют (в оная градина, която планираме, капията не става).

Паркирам между две, неуспоредно спрели коли, Геката се измушва през тясното пространство и отива със списък в ръка да пазарува.
Аз седя и зяпам околния  пейзаж: в страничното огледало виждам една красива, нова триетажна къща с чисти витрини - обръщам се - цялата редица къщи са обновени и чисти - е, пердетата не са еднакви по етажите, но пък има табели: зъболекарските кабинети са в изобилие.  Заболява ме врата да се обръщам назад и хвърлям поглед напред: стар посивял блок с ронлива бетонна козирка, обрасла с млади брезички, заплашително надвесена под балконите от първия етаж точно над паркинга. Отдолу - кърдрава ламарина на мястото на витрините - някога тук имаше магазин за детски играчки - със следи от плакати и афиши.  Изпод обелените пластове луксозна хартия надничат накъдрените физиономии на кандидатдепутати и други кандидати, мършави лъвски физиономии от поредния цирк и ръждиви петна. Грозно. Гадно. Обичайно.

Иде Геката от пазара, носи торбичка с едни мижави повехнали домати и три вида прекрасен разсад за пипер.
Този път се мята на широката задна седалка и докладва: 
- Мило, ми те всичките комшии от село бяха на пазара за разсад. Купих някакви домати. На едни пишеше "розАви" и не ги купих. 
- А пипер какъв купи? - питам аз, вместо да го заям за смарангясания вид на "някаквите домати".
- Селски благ - започва да рецитира Геката, - селски лют и някакъв лют. Имаше "Гамби", ама ти рече "камби" и затова не купих... а също и "чорбаджиски" - и от него не купих...
- И сега какво? - като има правописни грешки, да не би да не е пипер - заяждам се аз. - Както и да е - каквото си взел, това ще посадим - на първо време.  И отбръмчваме през три села с пет бабички общо  - та в четвъртото, където имаме ливада с глухарчета, дувар със здравец и други екстри, а напоследък - и едно разчистено място за отглеждане на материали за прясна салатка като отидем там лятно време.
Не вдигам скандал, защото имам таен коз в ръкава - отгледала съм си собственоръчно разсад за домати - 3 вида, както и разсад за два вида тикви, пъпеши и чубрица. И имам достоверен източник за пипер. Но на тоя етап оставям стресирания Гека да предъвква надписите, с които се е сблъскал на пазара: това - онова ли е означавало и дали "чорбаджиските" чушки могат да минат за "козирог" както аз твърдя. Забутва се из дебрите на семантиката, интелигентът му с интелигент.

Дилмано, Дилберо! Какво отношение има правописането към саденето на пиперо?

На българина образование - каза се - не му трябва - защо да харчи пари за университети.   На българина му трябват магистрали. И коли - да бръмчи с тях от квартала зад университета до село да сади пиперо. И "гамби", и  "розАви" домати.  Бъдещето вече не е светло, а е  магистрално.

Върви, народе възродени!

Паркирам пред вратата - върху избуяла от последните дъждове трева и розови цветенца.
И един нахъсан набит бурен с широки листа, на пипане като шкурка или набола тридневна брада - репей или на английски Burdock - Бърдоква, сиреч. Имаше един цар-свинар с такъв прякор. Хъм! Влизам обратно в колата и започвам да бръмча напред назад. Докато бърдоквата се сля с асфалта. Перфектно! И пътят към Европа доби гладък сив оттенък, а ние се запътихме да садим пиперо, защото и без това кой ли вече празнува  Деня на българската писменост и култура...

Остава да се носи беззвучно в разлятата блажена зеленина на май една тържествена мелодия:
 
Напред, народността не пада, там, гдето знанието живей!
  и обратно - вероятно?

Изкара си го на горкия репей! Дето може и за чадърче да послужи на някоя розАФка фея:)))
Попадна ми рецепта за сладко от глухарчета. Ама някой трябва да набере 200-300 слънчеви главички:(

спя, а после ще направя малко бухтички към кафето - една приятелка ми разправя няколко пъти рецептата за мед от глухарчета и накрая ми връчи 4 бурканчета. Аз обичам да си ги гледам из тревата и да ги снимам.

Къде е "абв"-то,къде са бухти,сладка и ....глухарчета?:)))
Аз като гледам облаците навън,май ще гушна "мързелчо",но не се знае.....

Каква е разликата между "банановите" републики и нашата "плод-зеленчукова" ?

...и си спомням един първолак, който гордо ми заяви " Ти ще ми кажеш как се пише! ..дАска и идва от даскал!" Но това не е по темата. Да ни е честита новата неграмотност! Тя, за съжаление, не се проявява само в правописа...

по-милостиво към думите

Искам да те поздравя с една любима приказка от Андерсен - с репея ме подсети :

Най-големият зелен лист по нашите места е несъмнено листът на репея: ако го сложим отпред на тялото си, той ще бъде като престилка, поставим ли го пък на главата си, когато вали дъжд, ето ти същински чадър — толкова голям е той! Репеят никога не расте сам: дето има един, там непременно растат и много други — просто великолепие! И цялото това великолепие служи за храна на охлювите — на големите бели охлюви, от които хората в старо време са готвили фрикасе и са казвали при яденето: — Ах, колко е вкусно!
...


http://chitanka.info/text/4816-shtastlivo_semejstvo

тази година ги изтървах за малко, но пък успях да заложа живовлек за сироп

"За кво ни й да учими, къту имъ кво да идем?"
Свиването на кръгозора ни до рамките на едното ядене и пиене ни връща назад в пещерния период. Нуждата от духовна потребност се свежда само до слушането на чалга и кикотене на висок глас....
След време ще твърдим, че розАвите домати, Гамбите са си съвсем правилно изписани.
Поздравления!
Хубави пролетни дни ти пожелавам!!!!

Ами то и грамотността, и земеделието са с еднакви тенденции... Няма някаква компенсация.
Да предположим, че направят тия магистрали, с които ни проглушиха ушите, и какво - ще успеят ли да върнат двата милиона души, ОБРАЗОВАНИ специалисти, които прогониха?
Като се има предвид какво се предлага в магазините, приветствам твоите инициативи, Разказвачке:) Не е лошо да си отглеждаме храната сами, или поне част от нея:).
И защо му правиш такива номера на Геката, горкия, като го изпращаш друг път със списъка, трябва да задаваш толеранс на възможните правописни грешки - за всяка буква - плюс минус три гласни/несъгласни:)))))
Хубави празници!:)

Хайде да променим химна на Светите братя :

"Напред, народността пада, там, гдето знанието не живей!"

Броя на сричките е еднакъв и се пасва на мелодията, пък и в момента е токова актоуален, колкото оригиналния текст за своето време. Освен това, нали и това е целта - да изчезне българската народност.

а като се изприщим от зор - корен от репей му е илача...

Вероятно от газопровод иде и новият спелинг на голяма бяла птица - гАЗка...

ВЕЛИК Е АНДЕРСЕН!

ми звучи необичайно...А какъв празник беше! Не, не изпадам в умиление към миналото...Може би аз се промених...За живота нищо не смея да кажа! Е*ал съм го в живота! С извинение. :))) Ще мине и ще замине! :)))

Хубав Празник!

образованият човек може да си умре от глад някой ден!
Затова сме ние учените-приложници, хулигани и разказвачки - да съхраняваме науката, докато образованието отива за подпалки под казана с компота.

шареното ни население в една обща култура! Но от пустош с бърдокви райска градина не става лесно.

а ний вървим към разправянето на сказания и легенди на децата, сгушени на топличко в интернет-сайтовете в тъмната, дъждовна вечер или пък в прекалено слънчевия ден...
И все повече животът си замязва на една голяма, бъбрива холограма...

Аз,роботд-пришауелец от планет "Скодоумие",доцло при ваз с мир,има програма,в три стъпки,кога избер мен...1-ва раздава лопати,2-ра-води на поле,3-та-дава задач копане....КОйто не ще учи...няма нужда сполучи.... кирка в ръка...:).
"Глаголицата" не е за всеки,да не ги мъчим излишно,гледам в някой случаи,,....си е направо като издевателство над беззащитни,нека има кой да копае,стига чели стихове,стига писали,стига сме ги ограмотявали,те не искат,аз също!Нека ни запомнят като единствената страна в света,която сама се затрила...
:))))Дано "_0

потропам офтопика. К'во да го нищим празника? Народът и така си върви накъдето е тръгнал. Стадо без овчар:(
А на 24-ти винаги си вали, то си е закон.
Честит празник прочее:))

Все пак - има надежда, щом е имало надписи на разсадите, макар и с грешки... Неграмотните не правят грешки - те просто не пишат.:))) А щом продаващите са писали - значи че очакват грамотни хора да идват на пазар - това е показателно!

СУ вече имат проект "Шехерезада", ама не знам дали вече са я научили да разправя приказки. Докато се научи, ще поддържам статуквото, а после отивам да разправям вицове на къртиците и глиганите... Но репей в моята ливада няма да има!

Честит празник и на тебе, Тили!
Докато съм сама в жегата, ще кача снимките от ливадите покрай Струма и другата река - утре може би няма да се стигне до писане, но картинки ще има:)))

А за продаващите разсад трябва да напиша отделно! Това е сага: бъркат в една леха и вадят разсада - преди го слагаха в една кошница без ограничители и какъвто поискаш - такъв ти вадеха - като онова вълшебно гърне дето готви всички манджи без ограничение. Напоследък, обаче, започнаха да ги слагат в отделни торбички и да им турят надписи - като свърши от една торбица - преместват надписа на друга...
Миналата година отивам и викам - "Какъв ви е пиперът?" И човекът започна да ми изрежда всякакви марки. А аз не го слушам и викам: "Имате ли селски, от оня, дето е леко лютив?" И човекът видимо си отдъхна, зарадва се и ми избра най-свежия. И излязоха едни зелени хрускави чушки - разкош! Даже не бяха лютиви!

И защо такова противопоставяне - наука срещу магистрали?!:))))
Има и други магистрали, освен тези към морето... Например, магистралите към разавото бъдеще.:)))))))

Светъл празник, Разказвачка!:))

Но още има книжнина и букви: Честит Празник!

Една приказка ,която се случва всеки ден . Още по-страшно е
когато неграмотно написаното е от "учени " хора ...
Де да беше такава картинката само на пазара .И все пак има нещо
оптимистично ,нали Шехерезада ...Върви народът възроден ...
Хубав празник !

Красив да е празникът ти!

А народът участва в брауновото движение докато някой циклотрон не го запрати в настоящето...

Ти си Феята на глухарчетата, представям си те с красива жълта пачка... ;))) А ми стана жалко за Бърдоквичката... Толкова е мъхнатичка.

Пък да знаЙш ЕнтЕлигентите са повече от
негрАмотните у нас...
Хай`, връй сИгИ народе вАзродени!

"_0

Бърдоквите са гадни и жулещи - а бодливите им цветове се лепят и няма отърваване от тях - по нашенско не са култивирани като познатите на Андерсен:))))

Преди малко улицата пред нас се превърна в бърза мътна река - но пък дъждът ухаеше на бор и дива мента.
Странното е, че се движат хора навън - не е пусто.

лежерното ми мотаене по дивите поляни.:))))

И миришеше на малки жълъдчета, а едно мънзърко катериче дооде да ни види, една педя - с опашлето беше. Мило кокорченце...

А този репей не знаех че е Бърдоквата, и аз не го харесвам!!!

Разказвачке, не разбрах посади ли пиперо, но ако си, бравос! Обаче розАвките доматки и Гамбите ти не вървят. Изобщо! Даже не предизвикват припадък :) Друго си е да прочетеш ЙОРЕДИЧЕСКИ ФАКОЛТЕТ в книжката на бъдещ магистрат. Найс, а?

Напред, науката е слънце! Честит празник :)

А пък тук, Разказвачке, на стъклото на селския магазин пише:

"Денеска че отсуствам по болес" ...

Та ми се налага да отбръмча до Невестино.

Весело прекарване.

различните аргументи на латински - и правят анализ, значи, пишат ли пишат за аргументум ад хоминем и аргументум ад окулом, а отгоре в заглавието се мъдри: Фалшиви АргОменти.

А пиперо го посадихме още оня ден, вчера го наваля и днес само го погледнах отгоре от пътя - свежарче е:))))

Евала бе готини!

Целувам ви всички и мъжко и женско!

----------------------------------

Таквоз чудо не бях виждал!!!!

И нито една ругатня към ближния!!!!

Същинска цивилизация!

Като изключа попържнята на доктора, която, да си призная ми е любимата,
всичко е перфектно!

БРАВО , БРАВО РАЗКАЗЧЕ! ДОБРЕ СИСЕ ПОТРУДИЛА!

ЩЕ ТЕ СВАЛЯМ , ЗНАЧИ!

НАПРЕД!

каква трева си пасъл!