Прочетен: 13756 Коментари: 60 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2011 21:50
Идеята точно сега да довърша тази отдавна започната на чернова
приказка, дойде от днешния мохабет за змейовете, а вдъхновението -
от телевизионното интервю с Тома Томов
Някога, много отдавна, когато били построени първите Галактически магистрали за бързо придвижване из Вселената на разумните форми на живот, Юпитер и неговите спътници били желана дестинация в Слънчевата система.
Пътищата представлявали подпространствени тунели, пресичащи гънките на Вселенската тъкан. И понеже тази тъкан се движела, растяла, разгъвала, свивала - и изобщо непрекъснато се диплела и гънела, то и пътищата променяли своите входове и изходи по любопитен за Разума начин. В определени Системи, Разумът контролирал промените, в други просто ги следвал.
Станало така, че по едно време на един от близките на нашето разбиране за Света изходи се оказала Земята. Открита внезапно от десетки движещи се по Звездните пътища форми на живот, тя зажужала от всякакви гости - желани или нежелани, ненатрапчиви или загоритенджери, добросърдечни или зли.
Едни от тях били известните в митове и легенди Змейове. Не динозаврите, нито породените от човешкото невежество стотици хиляди години след това хали разни и многоглави лами. Става въпрос за едни изключително интелигентни и повратливи форми на живот, на които Земята им станала любима зона за отдих и почивка, а по-късно - място, където с удоволствие се заселвали сред отдалечени планински ливади и си намирали жени сред древните човешки раси, добивали човешки навици и даже си намирали побратими.
Когато на Великия Змей му се родил син, той бил извън себе си от радост. Синът имал нежни човешки черти и още по-нежно тяло, а както се оказало след това - и нежна психика. Разглезен от родителите си, от бавачки и баячки, а също и ухажван от всички момичета и млади змеици от околността, той растял с отвращение към грубите змейове-войни и презрение към елементарните добродушни и наивни човеци. Едно не можело да му се отрече - бил лукав и жесток - нечовек към човеците, не по змейски - към змейовете.
Името му било Евил.
И понеже правил много злини, всички започнали да си връщат и живеел в непрекъснат страх. Страхът пораждал злоба, а злобата - още зло. Затова много по-късно хората нарекли с името му голямото зло - евил.
Понеже бил страхлив и майстор в пораждането и насаждането на страхове, той развил и свръхчувствителност към идващи бедствия и злини. Дори когато предупреждавал с поведението си за външно зло, околните го приписвали на него.
Когато настъпило време да приключи земния си път, Евил поискал да издъхне в открития тогава още Изход на Звездния тунел на Земята. Неговата пси-проекция се понесла из Звездните магистрали - като свръхчувствителност за катастрофа, като усет към разрушителни намерения, като предчувствие за гибел - с една дума - зло.
Търкаляла се Земята по своите си елипси-орбити, а Галактиката също си се гънела заедно с движението на Света. Изместили се изходите на магистралите, оказал се Млечният път в периферията на Света - там, където в краищата на Космическата тъкан гънките били изтръскани и известно време нищо не се случвало. Много ли било или малко зависи от мерната единица и от гледната точка. На Земята се сменили расите на пришълците с подобаващи по големина и приспособени към местните условия раси, а чужденците, които не успели да се измъкнат по гънките на магистралите, се оттеглили на по-големите планети и си образували колонии.
Земята била оставена да се развива докато дойде време пак да се отворят Гънките на Времето. Това неизбежно се случило в края на шестата цивилизация, когато Земята била пренаселена с дребни човешки раси. Най-напред се отворили близките, още непроходими Изходи и към Земята лъхнали проекциите на предишните Гости. Измежду тях, смесено или в чист дух се енергизирал Евил. Когато хората били по-малко на брой и по-неорганизирани, той бил духът на войната, а в двадесетия век от последното летоброене - той станал духът на катастрофата и предчувствието на гибел, който довел до световните войни. В края на двадесетия век предчувствието за гибел се разраснало и човечеството вече не можело да мисли за нищо друго. Не били заглъхнали спомените от предишните масови изтребления - на цели народи и прочистването на цели континенти с цел заселване на малобройно оцеляло население след третата и четвъртата глобални катастрофи. Човечеството се развивало неравномерно и милиардите обикновени хора не искали да воюват и да си причиняват травми за по половин век. Те искали да си живуркат, но и те усещали, че намаляват ресурсите за живот и също се съревновавали със себеподобните си.
Все повече и все по-ефективно се задействали Звездните магистрали. В изходите им надничали образи на звезди, звездни купове и тъмни космически тела - надничали като в прозорци, които после се завъртали, за да не се сблъскат световете. Хората не разбирали това, защото нямали опита за наблюдение на гънещата се Вселена.
Онова, което разбирали, обаче, било, че настъпва време на промяна и това ги плашело. Краят на една епоха не е непременно гибел, но тъй като не познавали пътищата на Световния Разум, човеците смятали, че това е краят изобщо.
Страхът прераствал в паника, а паниката раждала жестокост.
Оставало малко време по звездните стандарти до откриването на преките пътища към Света. Хората, обаче, се бояли, а Евил ги карал да стоят в страх и самота, избягвайки деня и знанието, за да не си причиняват с него допълнителни злини.
Строителите на Звездните магистрали знаели това. Затова в отварящите се проходи вграждали Звездната светлина, която карала света да блести и да се преражда. Настъпили промени, които хората нарекли "Глобално затопляне", и от които се страхували, но и някъде дълбоко в себе си - им се радвали. Това било начин да се спасят от енергийната криза и изчерпването на ресурсите, а те се бояли от наводнения, макар че учели още в първите класове в училище как ледът заема по-голям обем от водата. В стремежа си да изпързалят другите хора и да ги изпреварят всячески, те не влагали енергията си в пречистването на земята, водите и въздуха, а в тяхното допълнително обременяване с отпадъци от временни решения. Генерирали страх и го продавали.
А Изходите на Звездните пътища напирали през Гънките на Света и носели слънчев цвят на младото лято, пречиствали дъжда и огрявали полусенките, където се криел Евил - стопявали го, разслоявали го. И трябвало да се изгради мехур на времето, където да се затвори - глух изход в Лабиринта на Вселената - там някъде, където пространствовремето стигало до края си и където имало бездна между Вселенските тъкани.
Това изглежда непостижимо за човека, но не и за човешкия дух, който е част от Звездния разум и пътищата към звездите не са му чужди.
08.05.2011 21:32
08.05.2011 21:36
дойде от интервюто с Тома Томов по телевизията.
НО приказката ти е страхотна :)))))))))))
Поздрави ,Шехерезада ,чудесна приказка ...за приятели .
Хубава вечер !
Поздрави ,Шехерезада ,чудесна приказка ...за приятели .
Хубава вечер !
08.05.2011 21:46
НО приказката ти е страхотна :)))))))))))
Благодаря!
Хубава вечер ,Сладкодумке!
а, местните пазвантчета - ама те правят изключително лош бизнес по отношение на блогбегето...
Хубава вечер ,Сладкодумке!
:)))))))
ma pak ni6to ne razbiram
Благодаря, лека нощ, плодотворна седмица!:)
А ти умееш да синтезираш! Дори и за тези, които няма да си дадат иначе зор... пак нещо да им остане в камбанарийките :)
Айде, лека!
09.05.2011 08:03
но това ми харесва - а, може би, точно заради дърленето:)))) из коментарите.
Хубава седмица!
ma pak ni6to ne razbiram
Всъщност, точно в това е разликата между книгата и блога - тука има парчета текст, заформени в мозайката на разговора...
09.05.2011 08:07
Благодаря, лека нощ, плодотворна седмица!:)
добавям още някоя дума с многоточия и после си правя асоциативна верига - вече няма нищо общо с ТТ
А ти умееш да синтезираш! Дори и за тези, които няма да си дадат иначе зор... пак нещо да им остане в камбанарийките :)
Айде, лека!
Ясно е, че блогбегето вече не ме харесва - прави ми намеци от типа "шамар с тухла" - но написаното остава и проклятието над червеите си остава за всяко червейче, което се опита да ми пипне текстовете.
(подсети ме по Гергьовден за едни "Приказка от змейова градина" на Славян Радев, припомних си някои и ти оставям линк към една -
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=15 )
09.05.2011 11:39
ЗнАЕШ КЪДЕ!
Която Гугълщайн издигна в закон:
"Блоговчиците ще превърна в стадо.
Да врещят и се карат в Електронен Содом!"
Лека!:)
Чудесен завършек на интригуващия ти разказ!
Поздрави!:)
10.05.2011 13:21
10.05.2011 13:23
Чудесен завършек на интригуващия ти разказ!
Поздрави!:)
10.05.2011 13:24
10.05.2011 13:26
Хайде, отивам да му дръпна една сиеста!
10.05.2011 13:34
10.05.2011 13:44
(подсети ме по Гергьовден за едни "Приказка от змейова градина" на Славян Радев, припомних си някои и ти оставям линк към една -
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=15 )
Не знам дали бяха змейови или самодивски - но си взех от тях една шепа калдъръмче и сега се кипри в двора между копитничето и гергьовското цвете...
Чудесен завършек на интригуващия ти разказ!
Поздрави!:)
Здрасти-здрасти! Май ще оставя само това изречение при следващата редакция:))))
човечеството не обича логиката...
10.05.2011 20:54
10.05.2011 21:10
по празниците, ама вече й свикнах:))))
10.05.2011 21:40
10.05.2011 23:30
обаче в такъв случай няма начин да не ти излиза червено съобщение - "коментирате твърде често":)))))
Днес, вчера, онзи ден...
И все ни се иска доброто да победи.
Дано!
Поздрави! И нека доброто възтържествува!
Ot tuk po ubavo nema...:)))
pee mi se dnes..ne mi se govori..:)))
I te pregru6tam..
11.05.2011 10:52
Днес, вчера, онзи ден...
И все ни се иска доброто да победи.
Дано!
и съответно - когато му дойде времето - и доброто побеждава в някой цикъл:))))
11.05.2011 10:53
Поздрави! И нека доброто възтържествува!
11.05.2011 10:54
Ot tuk po ubavo nema...:)))
pee mi se dnes..ne mi se govori..:)))
I te pregru6tam..
е, хубаво - следващата ще е с песен и нещо земно... ае, аз отивам да ми направят рошава руса прическа за абсолвентската вечер...
11.05.2011 16:22
любопитството и пораждат идеи...
Но сега е време за празнуване! Хубава вечер!
17.05.2011 09:22
но хората са объркани от егоизма на децата, които сами са отгледали...
20.05.2011 06:53
Затова ми идва добре, когато успея да се откъсна от това земно привличане.
Хубав ден!
20.05.2011 21:50
Затова ми идва добре, когато успея да се откъсна от това земно привличане.
Хубав ден!
А иначе аз се набутвам из тревата и цветята и плаша гущерите....
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM