Mutability :: Жертвеният Агнец

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.04.2011 17:40 - Жертвеният Агнец

Автор: razkazvachka Категория: Изкуство

Прочетен: 14533 Коментари: 50 Гласове:

Последна промяна: 25.04.2011 17:48

За Възкресението и Светлината

Някак рано се зададе тази година Великден.
И някак внезапно преминахме от сивотата на зимата към озарената от светлина млада зелена пролет. Смени се прахолякът с трева и цветя, а разлистените клони прикриха... добре де, няма да разваляме пейзажа.
С една дума - избистри се небето и къдрави облаци заплаваха на стада и напомниха за... стотиците болни от шап... добре де... за агънца и други невинни жертви на... да де, за жертвени животни.

Тръгнахме със Счети да снимаме едни тролове в срядата преди страстната седмица. Камъни едни - морени или някакви други, довлечени от последния потоп или даже от по-предишни - и захвърлени малко встрани от пътя под кръгъл хълм, обрасъл с борчета и храсталаци, а напоследък - и с една църквица.
Сбъркахме пътя през селото, но пък вътрешната ми търсачка ме насочи към подножието на хълма, където се виждаха ясно няколко от покритите с лишеи тролове.

Паркирах насред изумителна, изумрудена, измита от дъжда и издухана от слънчевия вятър полянка с детелина, розови великденчета и ярки като слънца глухарчета. Закрачихме бодро накъм скалната плоча - покрай изоставени стопански сгради - обори, явно, както и две неизмазани бедняшки къщици, срещу които - насред изрядно обработена градина с прекрасни плодни дръвчета, копаеха мъж и жена. Поздравихме се, казахме им, че отиваме да снимаме скалите, пък те ни казаха за църквата от другата страна на баира през деренцето, което там се превръщаше в още по-сияйно зелена ливада с разлята бистра вада по средата, мостче от три бора, покрити с шперплат и туфи коприва.

Камерата ми отказа да работи на вятъра, ние се отказахме да пълзим нагоре между камъняците.

Счети извади една плътна хартиена салфетка, а аз я направих на фунийка и я напълних с коприва, защото на нея й боцка като я бере. И на мен ми боцка, но не е болка за умиралка, пък и скоро минава.

После се обърнахме към селото, а от там се понесе блеене на малки животинки - повече на козленца, а също и на агънца.

Копачите бяха привършили и слизаха на пътя, а Счети веднага подхвана темата за яренцата за Великден. Докато се усетя и бе спазарила две яренца.

Естествено, че до следващия четвъртък бяха продадени - абе, пазарлък по нашенски. И никой не се чувстваше изпързалял или пък изпързалян - знаем се.

И после всичко си тръгна по реда - яйцата, козунака - за втори път в живота си правех козунак и Геката се въодушеви и снабди стотици семки от кайсии, които набучках по кората като капси върху лъскаво тъмнокафяво... и доби един много металарски вид.... и вкус. И къс от жертвен агнец...

Курбан, казваха в детските ми години - тогава слагаха цяло яре, напълнено с ориз, дреболийки, червен пипер, зелен лук, киселец и джоджен в дълго гледжосано корито, вечерта в събота го занасяха във фурната у комшиите, където се събираха десетина, такива корита, палеха я с вършина т.е. миналогодишен клонак от брястове, затваряха я плътно и замазваха вратичката с червена глина или гнилА, както викат на село.

Обичах да излизам нощем на двора: излизаш от вратата и се врязваш в гъст, плътен тъмносин въздух, пълен с ухание на печено, а звезди безброй са се надвесили любопитно, едни са готови да изпопадат, други трепката зелено-червено-синьо-жълто-бяло.

А майките на малките ги търсят и ги викат...

Но не можем да се откажем от това жертвоприношение.

Насред толкова топло сияние, с което ни обгръща тази чужда планета, ние отново и отново възраждаме чудната история за жертвата.

Страхуваме се от тъмнината, от минаващите космически тела, от пришълци, от края на света - и със скръстени ръце оставяме чуждото да ни завладее, а чуждото е немарата.

- Едно време човекът поискал да научи кога ще е денят на смъртта му - заразказва веднъж баба ми поредната великденска приказка. - И Господ му изпратил ангел, който му казал: "Ще умреш след две години и толкова и толкова дни, на тая и тая дата." А после дошли жена му, синовете му, дъщерите му, други хора и го питали за поредните задачи за деня и за работата, предстояща за вършене, а той само седял, обхванат от мисълта за безмислието.

Запустяли нивите и градините му, опразнили се складовете, бездействали хората му, изгубил приятелите, обеднял домът му.

И видял Господ, че знанието на последната дата от земния живот, обезмисля съществуването на Адам. Затова наредил човекът да няма знание за края си.

И вече не е нито възмущението от предателството, нито благоговението пред чудото на възкресението - което държи вниманието на човечеството приковано, а странният огън, извиращ от гроба на човешкия син на бога - играта на сини, зелени, бели, червено-оранжеви пламъци, които не горят при появата си, изпращаме своите приносители, а огънят се разраства и започва да изгаря... А милиарди хора по света са готови за жертвоприношение...

Приели сме го явно - незнанието за последната ни дата.
Но любопитството измъчва човечеството: откъде е този огън? Искаме да научим пътя за времето след датата.
Пазарлък за жертвения агнец.

За времето, което не е материя, нито енергия, но се превръща веднъж годишно в светлина.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Уханието на копнеж

Безусловен контрол: Пица Пеперони

Коментари

1. gkowachew - Не съм убеден в това,
25.04.2011 17:47

което казваш...А и светлината е материя...И ще дойдат поколения, които ще знаят края...Както човек усеща своя край....:)