Още от самото зараждане на хипер полисите една част от човечеството отказала твърдо да се подчини на разума, поддържащ цивилизацията на вертикалните градове и останала да  си  живее  неорганизирано сред незаетите от   суперурбанизацията места. 
            Противно на очакванията, човешкият род се оказал издръжлив на глобалното замърсяване и оцелял сред пустошта и сметищата.  Мутациите били неизбежни, но в резултат на тях именно, човечеството вървяло в крак с промените на земната екосфера. Когато през 23-ти век вертикалните градове започнали да западат, Скитниците изиграли ключова роля в слизането на човечеството отново  на земята  и  преминаването към епохата на пси-културата, чиито  наследници са хората от третото хилядолетие.

През прозрачната стена на Убежището се процеждаше изумрудено зелена светлина. Петър отвори очи и веднага замижа, защото априлското слънце нахлуваше, необезпокоявано от вчерашните облаци, отвяни от вятъра към Атлантика.
Измъкна се от спалнята-кутийка и отиде в общата просторна дневна, където зеленото слънце хвърляше движещи се сенки от листа.
- Дали някое бобено зърно не е пораснало през нощта? - почуди се на глас, а Ани и Андрей, които вече бяха там, се засмяха.
- Не, нещо по-хубаво е - каза Ани - отвън дърветата са се разлистили. Имат цвят. Ела да видиш.
Бяха посадили плодни дръвчета около Убежището преди няколко години. Някакви хибриди на основа на трънкосливка и дренка, но облагородени с череша. Чудеха се какво щеше да излезе.
Излязоха на издигнатата площадка, която наричаха "верандата". Дърветата бяха обсипани с прозрачнозелени цветове. Ухаеха. Това бе новост сред сивотата на околните хълмове от древния открит рудник, който бе служел за погребване на мегатонове отпадъци от още по-древните хоризонтални градове  от южната страна на Балкана.
- Нещо не е наред - каза Андро, на който му викаха Професора.
- Какво не... - започна подигравателно Петър.
- Зззз... не мога да го произнеса - пребледняла започна Ани и внезапно го изплю: - тръс... трус!
Нямаше звук, но можеше и да е подпрагов.  Стояха тримата сред златистозеленото сияние на априлската утрин и гледаха към златния изгрев на хоризонта, където се издигаха кулите на  изящния  Родопея... където се.... бяха... издигали до преди минути и сега бавно слизаха надолу. Без звук. Слизаха, снишаваха се, чак до линията на хоризонта и изчезнаха, бяха всмукани в земята, която се затвори над тях.
Стояха като стълбове от сол насред споделен кошмар.
А после зажужаха стотици мисли-гласове - Скитниците препредаваха новината от всички страни.  Просто земята бе пропаднала под високите искрящи и вече безлюдни кули и ги бе погълнала с всичко в тях, без мозъка, който ги управляваше да може да реагира.
Но не. Беше реагирал.  Над мястото кръжаха стотици  аварийни надуваеми псевдосегменти с обитателите  на града, изстреляни мигове преди той да изчезне. Заедно с носещите стълбове, платформите и вертикалните линии на метрото, с плетеницата от магистрали и долните нива, които всъщност бяха малки планини от отпадъци. Всичко.
А после земята зажужа и като вълни дойдоха трусовете.
На Убежището му нямаше нищо, нито на вратата към Пространствата. 
Дойде съобщение от Шерифа на Селището на Скитниците. Първите спасени се бяха приземили . 
- Хайде, бързо! - подкани ги Ани. - Да отидем преди да са им направили нещо младежите.
Бяха имали случай, когато един, отнесен от високите ветрове сегмент от сграда се бе приземил и младите ловци бяха тормозили бедния градски жител до припадък.
Тримата скочиха от верандата, прелетяха над  оградата и се затичаха по нацъфтялата в глухарчета улица към широкото равно място в долния край на селището. Не бяха много - към 40 аварийни сегмента. Заемаха място и шерифът вече бе организирал момчетата да ги завлекат и подредят на поляната за футбол.  Стояха си затворени.
- Няма кой да им отвори - сети се Андро. - Нали  всичко потъна.
- Браво, Професоре - каза Владо - един от синовете на Шерифа. После се концентрира и със свистящо движение на дланта разцепи най-близкия мехур. Отвътре излезе ефирна четириръка девойка с блестящ камък над лявото ухо и сребристосиня татуировка на съвършено гладкия череп.
Владо се облещи срещу нея, а тя, стресната от ретро вида на Скитника, само стоеше там, а ръцете й извършваха плавни движения.
В другите мехури имаше още жени и мъже от града - с неопределима възраст и странни физически мутации. Не реагираха на телепатичното повикване. Бяха слепи за инфра излъчването.  Не умееха да се движат по земята. Съвсем безпомощни.  И все пак имаха някакво мило излъчване. И най-загрубелите Скитници се опитваха да ги покровителстват и да им помагат.
- Като елфите от приказките са - каза Петър.
В това време една строга жена с обичаен човешки вид се приближи към тях. 
- Аз съм Ванина - каза тя. - Бях архитект на това чудо.
- Имате ли семейство? - попита Професорът.
- Не - от години не съм виждала жив човек. - Моят сектор от Града бе съвсем безлюден.
- Знаем за това - каза Петър, който бе ходил няколко пъти в Града и се бе надлъгвал с машината на входа, докато последният път бе открил, че вече няма електронни пропуски, а вратата висеше като ударена птица.
- Нищо ли не остана от Разума на Града?
- Всички ние имаме симбиотик - Ванина се обърна и видяха в основата на черепа й блестящ ромбоид, който приличаше на скъпоценност. - Това е етос - добави тя. - Помага ми да ви разчитам.
Хлапетата зяпаха в почуда странните жители на изчезналия град - нежни, самотни, с явни мутации и прекрасни бляскави индивидуални компютри в черепа - колкото интелигентни, толкова безпомощни.
В близките месеци няколко от тях се състариха и угаснаха.
Другите загрубяха и се приспособяваха. Приличаха на млади и неопитни Скитници - почерняха, изцапаха се, но сияйните усмивки и лъчистите погледи очароваха грубите деца на Земята.
Оказа се, че Скитниците не са случайни, нито пък са диваци някакви.  Това бяха хората, някога изпратени да проучват пространство-времето и да измъкнат Земята от катастрофата в началото на второто хилядолетие. Здрави, интелигентни, упорити хора. Не се отказваха от мисията си.
Убежището бе лаборатория, в която имаше Врата.
Ванина, която се бе настанила там, поиска да отиде при приятели в Лунния град и бе изпратена. После се върна.
- Осъзнах, че мястото ми е тук. Бляскавите градове и меридианните остъклени магистрали на Луната са прекрасни, но ми се ще да съм с вас - сега имаме работа тука на Земята.
Андро не можеше да си намери място от радост. 
Цъфтящите дървета бяха родили плод: бледозелени сияйни плодове, които приличаха на череши по форма, но бяха по-едри и със сладкотръпчив вкус.  Това бяха първите истински плодове от почти един век.  Старата Земя си я биваше.

Убежището бе достатъчно широко.

Скитниците не се задържаха много там. Имаше още градове, които не бяха изгубили машините си - трябваше да се сработят с тях.  А водите на Земята се надигаха и скоро всичко почти щеше да бъде залято с топъл, зелен Океан.  Трябваше да се подготви преходът и нямаше да е лесно, защото щяха да минат още двеста години преди Земята да бъде прилично изчистена и водите да са спаднали достатъчно, за ново разселване на човеците. 
Там някъде в тъмното на Космоса имаше враждебни течения и враждебни същества - трябваше да се подготви щит.
Нямаше на кого да разчитат. Всичко бе в ръцете на Скитниците, които бавно и неотклонно се превръщаха в боговете на света.



Пустош и изумрудена трева

Пренасям се в други измерения ...

И се чудя още - дали трябва...

Aldous Huxley - Brave New World
John Wyndam - The Crysalids
Евгений Гуляковски - Долгий россвет на Энне
Бр. Стругацки - Прогресорите и странниците
....
Ще се спра :))) Щото има и още, от други поколения и други земи :) За Стар Гейт - да не говорим...

Няма лошо... Въпросът е в realidad ultima какви ще ги накъдрим, че вече доста са ни подпряли :)
Поздрави, Разк!

Deus ex Homine
да не говорим за "Джак и бобеното зърно", което си е култов мохабет - както и за земетресението в края на 1970те в Свищов, мисля, беше потънала сграда, а дърветата са от алеята пред МИТ, но вкусът е заимстван от черешата, наречена Жълта Драганова и сливата, наречена ренглота:))))

то и други има... тук де, както и на други места :) И пак казвам, напоследък много ми се е спекло л...., защото нещата не се развиват никак надобре, затова пък с бясна скорост... Не виждам адекватна реакция... Хората ми изглеждат все повече зомбирани... А и инцидентите зачестиха... включая и в нашето семейство :(

Инцидентите - тепърва.

пресовани някогаш боклуци в древни рудници и блата...
Ще му найдем цаката на боклука.
И, освен това - носят се разни слухове за някакъв си космически камик - с 400 м диаметър - като се бутне у нашенските сметища, ще падне на меко, няма да направи големи поразии...

Помниш ли едно време клюката за чешкия президент какмубешеимето - Янош Кадар - не президент - ген. сек. - та той си имал вана от цяло парче планински кристал.
Ето ти шанс - чакаме да падне камък от небето на софийското сметище - и като се разхвърчат едни ми ти диаманти - ще има не само за вана, ами и за басейн насред Факултето.

сметахме, сметахме - насметохме се - време е да сменим за сливи

върви с всички останали - тиквичките като са малки стават яко мезе - като киселите краставички, а орехите се пекат:))))

Отново летях на крилете на твоята фантастика!:). Беше много интересно, но малко зловещо... Дано да има в бъдещето повече човешко, отколкото електронно, нооо мисля, че ти ще излезеш права.. Всички забелязваме предполагам, че голяма част от фантастиката, написана преди век , вече е реалност. За добро или лошо..
:))Като падне диаманта се обадете, ей!:))) Не забравяйте приятелчето си Вострото:)))))
Поздрави!!!

хареса ми, много, но последната третина е много сбита
обаче цялото има излъчване

браво!:)
много свежо:)

Хубаво е да се вглеждаме около нас. Да променяме каквото можем в посока да дадем на природата шанс ..."Бяха посадили плодни дръвчета ..." Преди 2 години засадихме 15 плодни фиданки в двора. Сега, докато цъфтят 5-те кайсии мина силен вятър и обрули няколкото крехки цветове. За да ни научи на търпение- да се грижим и да нямаме големи очаквания....Няма нищо случайно- даже и силният вятър идва, като резултат от вреди на човка над природата, която отвръща, като създава пустини и страхове на незнаещите

"Старата Земя си отиваше" - после се загледах и видях другата дума. Реших, че си отива, защото се появяват нови плодове... И идва Нова...

Увлекателно и хубаво пророчество, Разказвачке! Поздрави!:)

Като падне астероида, ще се чуе едно гигантско "ПЛЬОК" - дано вътре е кух и има някоя извенземна семка на плодоносни тикви:))))

Благодаря за четенето.

Благодаря за четенето!

Снимката е от миналата седмица - сега сигурно тръните са цъфнали вече.

надявам се, обаче, да останат местенца за някой и друг скитник...

знам , че приказката ти е прекрасна.
Ще се върна по-късно да я прочета...сега шетам, яхнала метлата...:))
Усмивки от мен в този снежно-пролетен априлски ден :)

интервю на канадския журналист Бенджамин Фулфорд( бивш гл. редактор на сп."Форбс"с бивш министър на финансите на Япония (по-късно го пуснах във фейса). Става дума за американската станция ХААРП, предназначена за изледване на космически явления. Мнението на сериозни учени и на полицията в Япония, че земетресенията през 2007-2008 г. в един японски град с АЕЦ са предизвикани от тази станция умишлено! Става ясно, че Япония е била заплашвана от САЩ с "машина за земетресения", за да предаде контрола над финансовата си ситема на американски и европейски олигарси (династиите Рокфелер и Ротшилд). Бенджамин Фулфорд е световноизвестен и уважаван журналист- не е агент на КГБ или бивш член на БКП," маскирана" понастоящем като БСП...Искам да кажа, че, ако в тази хипотеза има някаква истина, възможно е да не останат Скитници, които да възродят Човешкия род! Тогава ще е нужен нов Дарвин, който да измисли човешката еволюция, но този път от...хлебарките (казват, че били неизтребими...). Весел ден!

Между другото, ако можеш да заведеш хората на някоя друга планета, да поживеят там, за да разберат накрая, че живеят на най-красивата, благодатна и направо райска планета, която са решили да я затрият по всякакъв възможен и невъзможен начин.

Тези дни прочетох,че японците размислят да строят нова, резервна столица.
А защо не и цяла нова резервна Япония. Ама няма къде ...
Океанът заплашва да ги смаже с един удар, а земята под тях трепери ...

Хлебарките и мишките.
Но място по земята има и за скитниците, защото едни ще се изнесат в кухата Луна, други - на Меркурий, а лумпените ще бъдат заселени за отглеждане от машините на градове от рода на Дубай. Имаше един клип за огромните небостъргачи - груби непочистени стълбица и изоставени помещения някъде между 167ия и 189ия етажи - и цели семейства, заседнали там - нито нагоре, нито надолу - банди от обитатели на високите етажи...

Гадната конкуренция ще те смаже...

Но японци има навсякъде - и са горделив и затворен народ - чудя се...
Гледал ли си снимки на луната наскоро - всички изчезнаха и в мрежата витае само една, където луната е като прозрачна блесстяща коледна топка - ние не знаем нищо повече за Луната, отколкото преди 40 години...

Ще кандисам на някоя и друга мутация, трета ръка, мустаци или нещо подобно, то може да стане и модерно. Е, и сливовицата ще го удря малко на череши, но тайничко се надявам краставичките да не се променят. А гадния чип и сега адски ме сърби, добре поне, че е бляскав. Усмивки от мен!

За краставички ще се наложи да използваме машината на времето и да отскачаме до 20 век в консервната фабрика на Видин, дето произвеждахме такива на студентски бригади, с гъбите, обаче, нямаме проблеми. Ха, сещам се как ходих на среща с Геката една есен и го сварих как бе задигнал един .... трябва да разправя някой ден))))

Заболя ме главата /буквално/ от тези чипове и светещи ромбове - направо ги усетих физически!
Но ме накара да се замисля за многото промени в екосферата.
А това, че Скитниците ще са новите богове ме подсети за други неща.
Ами то на бунището най-му подхождат скитниците.
И изумрудената част ме впечтли.
Накратко - хубаво четиво, кара те да се замислиш поне за последните катаклизми.

Знаеш ли - вчера ме боля главата - и спря чак като го написах.
Исках да напиша друго, текстът се изметна и излезе ей това. Аз, обаче, съм упорита и днес започнах да си пиша онова, което си бях представила - да видим как ще излезе.
Издръжливите видове включват хората от сметището, скитниците във времепросстранството, хлебарките и плъховете, а в моретата има зъбати акули. И разни други животинки, дето ядат боклука.

Зачетох се, сега ще си го дочета преди заспиване!

но като

заспя,

ще го довърша!!!

Мерси!