Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2011 14:59 - 230. Песента на Вертикалния град
Автор: razkazvachka Категория: Изкуство   
Прочетен: 11525 Коментари: 38 Гласове:
82

Последна промяна: 14.02.2011 16:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            Фолклорът на вертикалните градове от първата половина на третото хилядолетие след Христа съставлява значителна част от паметта за човешките култури. 

            Първите проекти били смели и възторжени:
                           #  Градовете щели да бъдат дело на роботи.
                               # Те щели да бъдат от интелигентни материали.
                                  # Те щели да бъдат динамични.
                                     # Те нямало да замърсяват околната среда.
                                       # Те били вдъхновени от природата:
                                           # от дърветата и от цветята. 
                                               # Те били свръхлуксозни:
                                                    # радвали окото и духа.
             
              На практика, обаче, не станало точно така.
             # Изграждането им започнало в консуматорския 21 век и първите от тях били грамадни пазарища, наричани "мол"-ове.  
            # Постепенно тази зарибяваща стойност на вертикалния град била надграждана и внезапно се оказало, че хората са прекалено уморени, за да ходят по планините или по реките, по кината и по парковете, по пазарищата и по  магазините на обичайното градско пространство. Те търсели препитание, развлечения, приключение, възпитатели и занимания за децата си, общуване с други хора, храна и облекло, та дори и спортни игри и зали за тренировки в тези многоетажни градчета, а после започнали да се настанявт да живеят в тях, там ставали сватбите и ражданията, кремирането на мъртвите, здравното обслужване и изобщо - там минавал животът им.
               # Хората се изнежили. Зимата ги плашела, а също и летните жеги. Ветровете не им били по вкуса, а  природата била враждебна и им причинявала болести.

               # Каквото и да се разправя, 21-ият век не е векът на роботите. Тогава още доминира грубата механична работа, за която са необходими хора.  Затова и градовете се изграждали с огромен успех в Китай и Индия, където имало многобройно, крайно бедно трудоспособно население, което имало проблеми с изхранването..

                   Истински големите градове били започнати в Дубай, Хонг Конг и Шанхай, но  всъщност вертикалните нива на града  се появявали още със самото зараждане на градовете - долното ниво образувало системата от изби, тунели, канали, проходи, метро, цели улици и подземни равнища на жилищното пространство., а  също и подводните зони с аквариуми.  След това идвала наземната част с един или много етажи, а после идело третото ниво с терасите, висящите градини, акведуктите,, арките, мостовете, еркерите,  зимните градини на покрива. 
                 Като архитектурни проекти те били  чудеса, невиждани до тогава.  Извисявали се над потъналите в прах и мръсотия заливи и гета на предишните градове, издигали се над слоевете черно-виолетов градски смог, надминавали циклоните по височина и се надсмивали на ураганите и тайфуните.  Били бляскави и прекрасни.
             # Но Земята се задъхвала под слоевете човешки боклуци, океаните умирали, съсипаните поля и реки били като язви по лицето на Планетата.  Ураганите се надигали с необичайна мощ. Водите се пенели мътни и мъртви. Въздухът не можел да се диша извън сградите.  Горите отдавна  се изродили, а животните били сведени до някакви градски колонии от кучета, котки, лисици, няколко вида птици, гризачи и няколко вида насекоми, дори имало и пчели покрай висящите градини.
             # Нощем от космоса земните градове се виждали като бляскави съцветия с различни светлини и причудливи форми.  Те се движели  и  се извивали, а в пространството се носел специфичният им звук.  Едни шепнели като пясък, насипван от вятър, други  звънели като тънкостенни чаши, трети ромонели с водите от подводните течения, а имало и многогласи пъстри сгради, които пригласяли на мощните урагани или басово поддържали боботенето ва Земния огън.  Първоначално хората не осъзнавали, че са потопени в звуците на своя град. Това било така, защото те не пътували вече, а изпращали своя холопроекция на различни места от света. 
            #  През първия век на хиперурбанизацията всеки вертикален град представлявал една завършена био система, която можела да поддържа определен максимум от живи същества.  Никой тогава не можел да си представи, че ще остави дори за ден своя хабитат и ще отиде да изчерпва ресурсите на друг. Пък и онова, което било храна за едни, за други можело да се превърне в убийствена отрова.
            # Споменахме преди, че все още във вътрешността на континентите имало диво население. То живеело в пещери и под куполи, но нощем бляскавите съцветия на градовете го изкушавали и диваците започнали да правят набези, катерели  се, повреждали робо-конструкторите, отмъквали понякога цели сегменти.  От своя страна децата на града развивали рискови спортове като градски алпинизъм или излизане от Града по време на буря.. Случвало се някой смелчак да изпадне от Града, да бъде отвлечен от Дивите или - скитайки из Долните нива - да попадне в друг Град. Но това били редки случаи.  Такива хора ставали Пътешественици и те създавали сказания  за  неконтролирани от Всемирния Биос  човешки съдби.  Хората си оставали хора и Биосистемата на Земята търпеливо чакала нейните гледани рожби да избуят и дадат нови цветове и плодове на човешкия гений.



Паметта на металите

               Разказва се историята за един от фантастичните дизайнери на вертикални градове Жан-Филип Франгов-Фреско,  който бил ненадминат в  способността да зададе на моделиращата програма хиляда  параметри и да получи всеки път уникален резултат във всяко отношение.
              Тайната била в балансирането на сетивния ефект - от трептенето или люлеенето, до мириса на  въздуха, от нюанса на небето, видимо през прозрачните екраниращи панели, до топлината на стените, от шарките на килима до плетениците на  инфраструктурата, от сиянието в безлунна нощ до съчетанието от градските шумове.
               Филип бил самотник, останал на Земята по неясно смотолевени причини, когато жена му и двамата му синове заминали да колонизират Венера. Истината била, че по специфичен начин бил мързелив.  Останал си на Земята и правел Градове. Трупал галактически кредити и си мислел как някой ден ще ги вложи в изграждането на град за стари и самотни хора.
           Като класически представител на епохата на хиперградовете, Филип цял живот прекарал в своя сегмент от Града-Акация на брега, известен от древните времена като Френска Ривиера. Той присъствал на всякакви Глобални, а по-късно - Вселенски конференции, изнасял лекции, но неговото пътуване било само като холо-проекция. 
                 Така станало, че веднъж му се наложило да пътува. Физически. Сегментът, в който живеел - в средните височини на един град-акация - бил отвлечен от пиратски кораб на Града от Обратната страна на Луната.
                  От наша гледна точка това не е някакво значително пътуване.  За него, обаче, било неимоверен стрес, когато погледнел през прозореца, който бил навсякъде околовръст, да не вижда обичайното движение на звездите и сиянието на другите Земни градове до хоризонта. Първо бил държан в хангар, който не предлагал друга гледка, освен безкрайни еднообразни ръмбави стени - и това за малко да го накара да полудее от клаустрофобия. След това бил внимателно прикачен към някаква невероятна Лунна конструкция. Гледката била фантастична и професионалистът Филип бил възхитен, но за първи път усетил как две неща му създават огромно неудобство - едното било необичайното трептене - прекалено тихо и гладко в условията на Лунната гравитация. Другото било зараждащо че чувство за паника от пустотата, която не била нищо друго, а отсъствие на обичайните звуци на неговия Град.
                   Оказало се, че това отвличане, всъщност било поръчано от група негови студенти, които искали да отбележат сто годишния юбилей на Лунния град, вдъхновен  от Жан-Филип и проектиран според развитите от него принципи на конструиране. Първоначалният гняв на Филип бил заменен с възхищение, когато разбрал, че цялата работа била, за да демонстрират нов проект за съвместимост на градските елементи. Това давало възможност за обмен на сегменти между различни градове, както на Земята, така и в орбита, така и на Луната или - още по-далече - на Венера и Марс, които вече набирали ускорение и в изграждането, и в разгръщането на популациите от човешки земен произход.
                   Съвсем различно било и усещането за млади и жизнени хора - на една стена разстояние, а също и - новост за него - възможността да слезе в общия хол  или да се изкачи в някой от покривните мехури и да се срещне с тях на живо.  Всъщност, Жан-Филип за първи път от 30 години - откакто жена му и синовете му заминали - докосвал живи хора.
                   От Луната той не се прибрал веднага. Вестта за неговото излизане в Орбита мигновено се разнесла и той получил покани от различни Градове. Онази, която най-много го развълнувала, дошла от Венера. И той заминал за там и се срещнал с Вероник и момчетата. Вероник била остаряла, но хубава - и не била сама. А момчетата били мъже и имали свои момичета. Жан-Филип изпитал някакво облекчение, че няма да бъде въвлечен в живота им. След като свършили срещите, демонстрациите, разходките из Венерианския град, той бил свободен да се завърне на Земята.
                  Докато Корабът се приближавал, новият Жан-Филип не стоял затворен в сегмента си, а, както и другите пътници - стоял в общата зала и наблюдавал движението на звездите и ярките, продълговати форми на Орбиталните Градове.
               Когато  наближили достатъчно близо до Земята,  сърцето на Жан-Филип било изпълнено с гордост от прекрасните съцветия в  нощната половина. И тогава в панорамната зала на Кораба се разнесли Гласовете на Земните градове. На Жан-Филип най-сетне му станало ясно какво му било липсвало толкова много. Стоял пред прозореца-монитор и слушал жуженето, звънтенето, шепота, ромоленето, многогласието - градове като скъпоценни бижута - всяко със свой Глас.
                  Било 2111 година, когато в архитектурата на Вертикалните градове бил внесен принципа на Жан-Филип Франгов-Фреско за Индивидуалната Песен на Града. Съвместимостта на  градовете позволявала обмен на сегменти, които били съзвучни. 
                     В Библиотеката на Световния Биос и до сега се пазят  Песните на Градовете, макар и отдавна тяхното време да е минало. Някой ден може би, на Земята пак ще има Вертикални градове. и те ще пеят. А космическите Пътешественици ще се ориентират по тях и ще знаят отдалече, че там някъде на Синята Планета, ще бъдат посрещнати с песен и няма да бъдат повече сами в Черния космос.
                      Най-интересното, обаче, е съхранената лична библиотека на Жан-Филип, в която - в специален паметен мехур се пази тайната на създаваните от него Гласове.
                        "Металите имат свой глас. Използването на различни сплави в различни пропорции, е съхраняване на паметта за оригиналните гласове, вплетени  в съзвучия. Идеята за това се съдържа в един древен текст:

Беден и прост ковач някога, сега той беше прочут майстор, при когото идеха поръчки от най-далечни краища. Работа имаше повече, отколкото му трябваше. Сали Яшар не обичаше да връща никого, пък и колкото повече работа имаше, колкото повече трябваше да бърза, толкоз по-добре работеше. Идеха му неподозирани и от него самия сили, разпалваше се, работеше със страст, с увлечение, ръката му ставаше сигурна, погледът - точен и желязото под неговия чук добиваше неочаквано такива съвършени форми, каквито той не би могъл да направи и при най-бавната и внимателна работа. А тъкмо такава работа беше по сърце на Сали Яшар и от неговите ръце излизаха каруци, които бяха същинско чудо: леки, като че сами щяха да тръгнат, напети и гиздави като невести, с шарила и бои, които грееха по тях като цъфнали цветя. Но най-чудното в тия каруци бяха звуковете, които те издаваха, когато вървяха. Като че в железните им оси беше скрита някаква музика. Как ги правеше Сали Яшар, един господ знаеше, но неговите каруци не дрънчаха, не хлопаха като другите коля, а пееха по пътищата.

Невероятно е, че безпокойството на твореца се проявява по един и същи начин при хората.  - записал е Филип - Бих искал един ден моето име да се споменава в такъв текст-приказка:

 

Сали Яшар работеше сега каруцата, която беше обещал на новия си зет. Всичко беше готово, дойде ред да се опитат звуковете, които щеше да издава тая каруца, песента, която щяха да пеят колелетата й. Тайната на пеещите каруци, които правеше Сали Яшар, беше в това, че отвътре, между колелото и основанието на оста, той туряше по един челичен диск и тъй като колелото оставаше малко хлабаво, тоя диск се удряше ту в него, ту в оста и издаваше звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, даваха цяла мелодия. Всичко това беше много просто и ако имаше някаква тайна, тя беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар.

Тия дискове се канеше да изпита сега Сали Яшар на каруцата, която правеше за Джапара. С чук в ръка той се спря пред тях и се замисли. Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората. С тая каруца щеше да се връща Джапар и Шакире щеше да го чака. Тя трябва да пее! И Сали Яшар започна да почуква по дисковете с чука, даваше ухо, внимаваше, ловеше всеки звук, проверяваше всяко съзвучие." (Йордан Йовков, "Песента на колелетата")

Векове след това Звездните Пътешественици се завръщали на Земята, привлечени от Песните на своите градове. А славата на Филип се носела  дори когато името му било забравено - Майсторът на Пеещи Градове - Маестрото.


Историята на Жан Филип ме заинтригува. Защо точно тоя текст бе избрал  за илюстрация. Дали не е искал да каже още нещо? Какво е правил точно в Града на Обратната страна на Луната? Може би има нещо друго. Шерше ла фам, както биха казали една част от древните му роднини.

Ще потърся записите и ще ви съобщя в следващата неделна история.


 








Гласувай:
82



1. zahariada - Поздравления за постинга!
05.02.2011 15:08
За МОЛ-овете - няма гробища и крематориум, но глупостта е безкрайна!
цитирай
2. razkazvachka - В понеделник смятам да се заям с тях:)))
05.02.2011 15:13
zahariada написа:
За МОЛ-овете - няма гробища и крематориум, но глупостта е безкрайна!

цитирай
3. iliada - Пак се върнах мила Сладкодумке!
05.02.2011 15:40
Чудя се как ги сътворяваш едни такива все интересни нещица,че може би пак ще надникна ,ама ти да прощаваш за любопитството!
Усмивки !:)
цитирай
4. razkazvachka - Винаги, когато можеш - ще ми бъде приятно:))))
05.02.2011 16:30
iliada написа:
Чудя се как ги сътворяваш едни такива все интересни нещица,че може би пак ще надникна ,ама ти да прощаваш за любопитството!
Усмивки !:)

цитирай
5. kometapg - Твориш и не се шегуваш! Поздравявам ...
05.02.2011 16:50
Твориш и не се шегуваш! Поздравявам те!:)
цитирай
6. razkazvachka - :))) Не е трудно . има блестящи проекти... но хората сме си като рибки в аквариум -
05.02.2011 17:49
kometapg написа:
Твориш и не се шегуваш! Поздравявам те!:)


тровим екосистемата и не мирясваме...
цитирай
7. karambol5 - :)))) Подръпвам те за ръкавчето и ...
05.02.2011 18:14
:)))) Подръпвам те за ръкавчето и питам кога ще е следващата приказка ,мм ? ;)))
цитирай
8. razkazvachka - ей, ама си - тази е още топла, пари...:)))
05.02.2011 18:17
karambol5 написа:
:)))) Подръпвам те за ръкавчето и питам кога ще е следващата приказка ,мм ? ;)))

цитирай
9. mamas - Разплака ме...
05.02.2011 19:03
Дали заради Йовков ("с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората.") или заради таланта ти да докосваш най-чувствителните струни в душата на читателя?
цитирай
10. stela50 - Прекрасни творби , Шехерезада ...Човек няма търпение за следващата .
05.02.2011 19:12
Споделям мислите на Слава .Талантливо и неусетно навлизаш в душата .
Благодаря ти ,мила !
цитирай
11. razkazvachka - Написах "песента на града", а после се сетих за Йовков - много, много отдавна ме изпитваха по български синтаксис на този разказ...
05.02.2011 19:22
mamas написа:
Дали заради Йовков ("с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората.") или заради таланта ти да докосваш най-чувствителните струни в душата на читателя?


Странното е, че си спомням най-напред съзвучието от красивата носия на Шакире и песента на железните дискове... Помня текстове.

Нашата литература е пълна с текстове от плът и крав, но също от красота за очите и духа, и звуци от песните на сърцеето... Не можем да бъдем пълноценни, ако не я познаваме...

а останалият текст си се изгради между заглавието и разказа на Йовков - снощи го четох два пъти, за да хвана музиката:))))
цитирай
12. razkazvachka - Благодаря за четенето!
05.02.2011 19:26
stela50 написа:
Споделям мислите на Слава .Талантливо и неусетно навлизаш в душата .
Благодаря ти ,мила !

цитирай
13. svoboda64 - Знаеш ли, Разк :)
05.02.2011 22:18
Чела съм много пъти "Песента на колелетата"... но едва след препрочитането на тоя цитат днес и сега:

"Тайната на пеещите каруци, които правеше Сали Яшар, беше в това, че отвътре, между колелото и основанието на оста, той туряше по един челичен диск и тъй като колелото оставаше малко хлабаво, тоя диск се удряше ту в него, ту в оста и издаваше звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, даваха цяла мелодия. Всичко това беше много просто и ако имаше някаква тайна, тя беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар."

мога по-пълно да разбера сина си, Майстора :) Това е странно, защото съм му майка, но същевременно, много далеч от всекидневния жаргон на "майсторите на (съвременни) каруци" :)

Пак ще кажа... с другата ти визия... може и да се "бия", но заради това наблюдение - поклон!

ххх
цитирай
14. osi4kata - в моята индивидуална система искам
06.02.2011 02:59
мелодия от жужене на пчели и цъфтящ слънчоглед :)

Здравей, Шехерезада!
цитирай
15. miaa - Поздравления,Приказно момиче!
06.02.2011 09:49
Бъди все така откровена и способна да изразяваш емоциите и мислите си!
Хубав ден, Талантлива:)
цитирай
16. wonder - Твоите приказки всъщност...
06.02.2011 09:50
... са многопластови ветрила от няколко измерения, разгърнати в броеници от усещания за проводимост на истината на всички небета - вън и вътре в нас.

http://www.youtube.com/watch?v=UMp3K6QX988&NR=1
цитирай
17. ufff - Виж ти, виж ти! )
06.02.2011 10:44
Виж ти, виж ти! )
цитирай
18. razkazvachka - Привет, Боди! Отдавна харесвам звуците на Яворов и Йовков. А също и на Елин Пелин.
06.02.2011 12:14
svoboda64 написа:
Чела съм много пъти "Песента на колелетата"... но едва след препрочитането на тоя цитат днес и сега:

"Тайната на пеещите каруци, които правеше Сали Яшар, беше в това, че отвътре, между колелото и основанието на оста, той туряше по един челичен диск и тъй като колелото оставаше малко хлабаво, тоя диск се удряше ту в него, ту в оста и издаваше звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, даваха цяла мелодия. Всичко това беше много просто и ако имаше някаква тайна, тя беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар."

мога по-пълно да разбера сина си, Майстора :) Това е странно, защото съм му майка, но същевременно, много далеч от всекидневния жаргон на "майсторите на (съвременни) каруци" :)

Пак ще кажа... с другата ти визия... може и да се "бия", но заради това наблюдение - поклон!

ххх

цитирай
19. razkazvachka - Пчелички... Мислех си да пиша за пчели - по-нататък... Песента на слънчогледите - ммммм - хубаво звучи...
06.02.2011 12:15
osi4kata написа:
мелодия от жужене на пчели и цъфтящ слънчоглед :)

Здравей, Шехерезада!

цитирай
20. razkazvachka - Привет, Миа! Хубав, слънчев да е денят ти.
06.02.2011 12:17
miaa написа:
Бъди все така откровена и способна да изразяваш емоциите и мислите си!
Хубав ден, Талантлива:)

цитирай
21. razkazvachka - Оооо, благодаря за коментара и за мелодията - веднага я закачвам:)))
06.02.2011 12:18
wonder написа:
... са многопластови ветрила от няколко измерения, разгърнати в броеници от усещания за проводимост на истината на всички небета - вън и вътре в нас.

http://www.youtube.com/watch?v=UMp3K6QX988&NR=1

цитирай
22. razkazvachka - Такива работи, Уффи:)))
06.02.2011 12:20
ufff написа:
Виж ти, виж ти! )

цитирай
23. monaliza121 - Човек обича песента на своя &quo...
06.02.2011 14:19
Човек обича песента на своя "град", независимо от разположението му във времето и пространството.:))
Ако отиде до друга планета или до съседното село, на връщане сърцето му се разтуптява от "песента на колелетата".
Поздравления, Разказвачко на сбъдващи се приказки!
цитирай
24. tili - Мдааам! Ще се наложи
06.02.2011 14:37
да намина по тези места през 3028 година, за да проверя какво се е получило от футуристиката. Защото от опит зная, че нещата винаги стават по друг и неочакван начин:)))
Но съм сигурна, че звуци ще има. Дори без хора да ги правят. Но пък шарени каручки с душа - няма кой друг.
Поздрави:)))
цитирай
25. megg - "... любовта между хората."
06.02.2011 16:48
Тя е, която ни осмисля, провокира, води, ражда... И е тъжно, че понякога очите ни са само в хляба.
Поздравления, Сладкодумке, за мъдрата история и за майсторлъка да вплиташ, препращаш, докосваш!
Поздрави и светъл ден! :))) Песенен!
цитирай
26. razkazvachka - :))) Абсолютно... Макар че се преброих в населено място, май, моята песен е по пътя...
06.02.2011 18:13
monaliza121 написа:
Човек обича песента на своя "град", независимо от разположението му във времето и пространството.:))
Ако отиде до друга планета или до съседното село, на връщане сърцето му се разтуптява от "песента на колелетата".
Поздравления, Разказвачко на сбъдващи се приказки!

цитирай
27. razkazvachka - Мятай се на каручката на времето и ела да видим - там си завъждам ферма за скариди и плантация авокади.....
06.02.2011 18:15
tili написа:
да намина по тези места през 3028 година, за да проверя какво се е получило от футуристиката. Защото от опит зная, че нещата винаги стават по друг и неочакван начин:)))
Но съм сигурна, че звуци ще има. Дори без хора да ги правят. Но пък шарени каручки с душа - няма кой друг.
Поздрави:)))

а Геката се зарече да се научи да прави десилат като хората:))))

цитирай
28. razkazvachka - Дори когато очите ни са само в хляба - нещо друго ни държи:)))
06.02.2011 18:16
megg написа:
Тя е, която ни осмисля, провокира, води, ражда... И е тъжно, че понякога очите ни са само в хляба.
Поздравления, Сладкодумке, за мъдрата история и за майсторлъка да вплиташ, препращаш, докосваш!
Поздрави и светъл ден! :))) Песенен!

цитирай
29. gkowachew - И аз питам за този Град
06.02.2011 18:20
на обратната страна на Луната...Чакам пътеводител и оферти! :)))
цитирай
30. razkazvachka - Трябва да поискам една дипляна:))))
06.02.2011 18:29
gkowachew написа:
на обратната страна на Луната...Чакам пътеводител и оферти! :)))

цитирай
31. martiniki - пътя, да
08.02.2011 07:56
песента му ми липсва и на мен

поздрави!
цитирай
32. razkazvachka - и все по-често "пътуваме" виртуално...
08.02.2011 10:12
martiniki написа:
песента му ми липсва и на мен

поздрави!

цитирай
33. trjufelihayver - ФУТУР
08.02.2011 17:50
Не знам за другото,но за едно не съм съгласен,ако говориш за това време,за което пишеш,то какви пчели ,те ще са изчезнали много преди това ...
Но много футуризъм,което аз харесвам и с удоволствие го прочетох.
цитирай
34. razkazvachka - :)))) Може би да, може би не:)))) Ако има висящи градини, то би трябвало да има и мед:)))
08.02.2011 18:55
trjufelihayver написа:
Не знам за другото,но за едно не съм съгласен,ако говориш за това време,за което пишеш,то какви пчели ,те ще са изчезнали много преди това ...
Но много футуризъм,което аз харесвам и с удоволствие го прочетох.


Съжалявам, че свалих предните приказки за ремонт - там имаше завръзката на цялата работа: унищожаването на Земята, загиването на културите и възстановяването им от инфо-банката - което ще рече, че ген.фонд на пчеличките се пази.
Проблемът е с птицечовката, която се оказа, че има 64 двойни хромозоми и то не в обичайния порядък - ама пък сега, ако не се възстанови птицечовката, няма да е чак толкова страшно...
цитирай
35. martiniki - и аз си намерих една писана каруца, забравена в стар тефтер
10.02.2011 20:46
Лятото си обира краката и крушите
нарамва си жеравите
жаравените небета
и в една писана с песен каруца
се изгубва отвъд полето...
цитирай
36. razkazvachka - Марта, твоите тефтери са вълшебни - всичко има и е сладко като препечени на слънце круши:))))
10.02.2011 21:33
martiniki написа:
Лятото си обира краката и крушите
нарамва си жеравите
жаравените небета
и в една писана с песен каруца
се изгубва отвъд полето...

цитирай
37. анонимен - :)Живо-здраво, Разказвачке!
11.02.2011 11:14
Беше ми приятно да прочета новия ти разказ, който сякаш пееше, от началото, до края:).Появи ли се хубава фантастика в блога - Шерше ла Фам - (биен сюр Разказвачка:))
Поздрави!
Вострото:)
цитирай
38. razkazvachka - :)))) Mercii! Уф, тоя френски, така и не го научих - затова следващото ще отиде накъм добрия стар Шекспир:))))
11.02.2011 11:43
анонимен написа:
Беше ми приятно да прочета новия ти разказ, който сякаш пееше, от началото, до края:).Появи ли се хубава фантастика в блога - Шерше ла Фам - (биен сюр Разказвачка:))
Поздрави!
Вострото:)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1836820
Постинги: 291
Коментари: 7478
Гласове: 22445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031