Днес е  понеделник, 4ти февруари, 3012 г.
Възстановената екосистема на Земята предлага сияйно мразовито утро.
Асоциациите се трупат, думите пораждат образи, образите търсят текстове.
От няколко дена си мисля за подсказката на Ваня:  http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/29/17-59.676017
 
Скала и Вълна
в окото на бурята
Неразделени.


  Вече бе светло: утрото напираше като острие и разделяше плътните плюшени пердета, които като сиви меки грамадни хищни котки бранеха съня ми от облещените любопитни очи на шестнадесет етажнния блок насреща.
- Кафе или чай - попита Геката, който бе станал вече и се вживяваше в ролята на Иконома.
- Мммм - казах аз и той изчезна, после пак подаде глава през вратата.
- Стига си се правил на вентилатор.
- Не разбрах кафе или чай за тебе?
- Не. Да. Няма значение: кафе, естествено. Кафе, кафе, кафе. - казах по правилата и той се затътри да сложи кафето, докато се бръсне  и  слуша прогнозата за времето по радиото в банята.
Помислих си, че е по-лесно, ако погледна през прозореца, но пердетата още бяха там.
Станах и ги дръпнах и слънцето започна да кърти с оксижен дебелия лед по стъклата.
След половин час трябваше да съм тръгнала, макар и с изгорен език от недопитото кафе. 
По стъклата на колата имаше дебел полепнал скреж. Трябваше да го почистя.
Преди години бях наблюдавала на един австрийски паркинг точно тая фаза преди тръгване за работа: мъжът излезе от хотела, изключи алармата на тъмносиния опел срещу автобуса, с който пътувах за Виена (бяхме спрели за кратка почивка), пусна двигателя и парното, извади специални четки и внимателно и методично почисти всеки сантиметър по предното и задното стъкло, после съблече шубата и остана по тъмносин костюм, влезе и потегли.
От тогава - всяка скрежна сутрин, когато съм забравила да покрия стъклата, се сещам за него.  Държа едни ръкавици в колата, за да мога да почистя, без да ми се изкривяват пръстите от студ. Никога не ги използвам, защото бързам. За сметка на това изнамерих идеалната стъклочистка: картонения цилиндър от ролката тоалетна хартия.  Не поврежда стъклото, а чисти идеално.  Движиш я по повърхността като циклон, а в окото на циклона се събира шепа скреж.
Докато чистех стъклата, в замразеното ми полусънно бързане като остриета изникваха разни мисли и представи, които не образуваха мрежа или тъкан на история, а просто избухваха. По-късно трябва да е било - вече в спокойната среда на пътя на отиване или на връщане, когато представата за гигантската чистачка за повърхности ме връхлетя като ураган.  Съзнанието ми се изкачи по повърхността на фунията и надникна към дъното, където насред тъмносиния ирис на океана бе попаднала прашинка от остров, а вълната от циклона се опитваше да го отмие. 
После окото на бурята се премести. Беше бряг от много вода и суша между водите.
Океанът се бунтуваше срещу прегръдките на Земята и искаше да стигне до любимата Луна.  Бунтуваше се и удряше с вълни, без да го е грижа за човешките поселения по лицето на Земята.
Градът трептеше под ударите на Океана, но хората бяха свикнали и не чуваха гласа на сградите, които бурята караше да трептят и да пеят.  Първоначално архитектите на мегаполисите не обръщали внимание на гласа на града.  Имало толкова много детайли, които трябвало да се наместват. Това станало на по-късен етап: когато  замърсяването на градската среда, наложила изнасянето на жизненото пространство високо-високо и  материалите  за носещите конструкции били внимателно подбирани. Те трябвало да бъдат гъвкави, устойчиви и с оригинален дизайн. 

Та, докато се придвижвах от нас до работата по бавния древен изпитан начин в мъркащата стара кола по един от най-пустите, но все още със запазен асфалт, пътища от времето на несигурните цивилизации от края на второто хилядолетие - наредих на автотърсачката да ми намери някое спокойно място в мрежата с малко интелектуеална храна преди работа.
Пропуснах да спомена, че работата ми е да свързвам информационни блокове, които Мрежата съдържа, но пътищата до тях са труднопроходими и неактивирани.  Правя го с помощта на големия Институтски сървър, на който препращам сигналите от личния ми биокомплект. В 3012та година всеки управлява връзката си с Мрежата телепатично посредством биокомплект от наномашини, които се култивират по определени методи. Но за това ще стане дума пак.
Слънцето хвърляше отблясъци по метално-синкавата повърхност на реката, а  биосистемата ми прожектира абстрактния образ на един зелен град със сиви катедрали.  Разпознах древния университетски град Кеймбридж, който отдавна бе станал подводна атракция под купол и симулирано небе на дъното на Атлантика.
Беше лекция по съвременен градски дизайн от 2298 година:
- Ако шумът на града е хаотичен, значи нещо не е наред - каза професорът по архитектура. Градът е единно цяло и има своя хармония. Гласът на Града е изразът на тази хармония в звуците, които се преплитат и сливат в съзвучие - песен на Града.
Студентите се разсейваха.  Бяха се включили на режим на готовност за търсене в Голямата Библиотека и докато изчакваха сигнал за достъп от Професора, някой бе проектирал старата часовникова кула в ролята на малко дебела Жулиета, която танцуваше под звуците на "Мой учител е Джага".
- Градовете до края на 20ия век са били предимно хоризонтални по повърхността на Земята. - хвърли бомбата професорът.
Танцуващата кула се сепна, направи учудена физиономия и изчезна сред взрив от смях.
- А куполите как са ги покривали? - попита Еми.
- Не е имало куполи - каза Професорът. - Били са под открито небе - Земната атмосфера е била достатъчно чиста, за да могат да я дишат без специални облекла.
Към всеобщото чудене как ли би изглеждало това, се появи следващият въпрос:
- Какво ли е да проектираш хоризонтално - та това е разхищение на площ...
. Тогава не са го наричали разхищение - усмихна се Професорът. - Пък и не са планирали всички детайли като нас сега. 
- А как са устоявали на Ураганите и Космическите ветрове? - попитаха хлапетата.
- Преди триста години нещата не са изглеждали толкова катастрофални. Така било чак до времето, когато Земята навлязла в орбитата на своята близначка... Някъде около 2000та година. Срещата на двете планети така и не се състояла, но минали достатъчно близо, за да се появи предупреждение и хората да започнат да строят по сегашния начин...
Тук аз се изключих, за да поръчам на универсалния матричен принтер, монтиран в жабката на древната каруца, да ми направи тънкостенна стъклена чаша и да я напълни с кафе.  Батерията на двигателя бе заредена с литър вода и вече се бе събрала остатъчна пречистена вода за едно кафе в охладителните контейнери.
Това отнемаше известно време, което използвах, за да планирам задачите за деня:
1. Среща с Библиотекарите на Института.
2. Да видя дали има писания за началото на Вертикалните градове.
3. Да видя какво имаме за срещата на Земята с Другата Планета.
Биосът отчете задачите и се зае да трасира подсъзнателно пътища, а дънната система, която се правеше на дълбоко заспала до този момент, "засия", подуши кафето и се пльосна сред каймака, като остави картини от древните текстове-приказки.

Това било отдавна - толкова отдавна, че всичките тогавашни люде са вече на прах станали; не са живи и онези, които подир тях са живели. Там, където ручеи кротко са ромолели, сега дълбоки проломи зеят; там, където планини са се вишили, сега тучни поля се простират.
Живяла тогава...

Вече бях стигнала до служебния паркинг. Интересен текст, нали. Ще си го дочетем на връщане.



 




 
 

винаги е интересно и майсторски поднесено .Ще ме накараш да заобичам
фантастиката ...при теб звучи реално .
Поздрав и прекрасен ден !

поне две неща- ти - картонения цилиндър от ролката тоалетна хартия за стъклочистачка, а аз - гуменото пръстенче от презерватива за уплътняване на тоалетно казанче ! :)))))))))
Иначе- там, където ручеи кротко са ромолели и планини са се вишили...някоя спомнила си за нас звездица ,дано отрони две чисти сълзици! :)

Хубав ден за тебе, Стела!

на лекциите по психология...

А, никакви сълзици - нали я знаеш оная песна "Ако умрам ил загинам, мен немой да жалите...."

Враво за въображението!Ракетите могат само да си мечтаят за скороста, и пределите, които е достигала мисълта:)Заинтригува ме и елемента с двойницата, но ще чакам търпеливо:)
Ти ми спомни нещо - като млад работник в "Електроника" си бях направил устройство за събуждане със фотоклетка, като изгрее слънцето - включваше ми се уредбата, и кафеварката:))), и като първия човек си ставам на музичка, пия си кафенцето, и тръгвам бодро на работа:))))
Поздрави!
Вострото:)

като е вертикален град, трябват ли им коли, паркинги? Не се ли придвижват телепортативно или подобно някак? Или обърках времената?:))) Обърках се и за снега и скрежа - ако са под купол /стига да не съм се объркала пак де/, трябва ли под него да има сняг и откъде идва той? Поздрави!:)

Ако не беше той със своя мързел
(да не ти почисти чистачките),
какви сега забавления за блогърите:
Никакви!

Добре дошла , Разказче!
Много те бива,да знаеш!

Заради теб изтрепах де що видя магаре из блогчето!

Наслука ти из настоящето
и бъдещето!

Полетях заедно с твоето въображение! Чакам следващия полет!

Поздрави и за тебе!

Към 2500та година минава еко кризата и планетата е възстановена, та докато дойде 3012та година си имаме човешки селища сред натурална земна природа, вертикалните градове са отживелица, макар че тук-таме функционират...

Пегасчо, мирно там!

Не ми закачай главния герой. Макар че - да де - признавам - малко съм снижила стандартите на времето от третото хилядолетие - нещо като Терминатора, който може да се телепортира пък има жички...

още в началото авторът да те вкара в капана и да дочетеш четивото докрай.

Ти ме "окапани" с оксижена на слънцето :))). Шехерезада!

Те имат тоалетна хартия в 3012? Т.е. пак ли се ползват дървета за тази хартия? Асфалтът пак ли е в 3012 и е останал от преди да се създадат вертикалните градове ли? Възможно ли е да трае толкова един асфалт,при условие, че не е поддържан, ползван или е бил залят от океана? Ако е новопроизведен - има ли от какво да се направи през 3012, при условие, че например няма вече запаси от нефт? Дали не се обърках с тези градове, защото пише "предистория на вертикалните градове"? И последно - древната кола с какво гориво се движи?

Kaк успя да надникнеш там?:)

Ами пътчето явно е било възстановявано - не е било заливано, тука няма наводнения, нито прашни бури - освен това вече разполагаме с матрични синтезатори или принтери, с които се поддържат уникалните зони на планетата; това решава и въпроса с тоалетната хартия и други древни артефакти, които хората обичат да използват - иначе ежедневието би било безкрайно, ако се оставим само на ментална енергия. Колата се движи с вода и браунова батерия.
Земята е възстановена в малко идеализиран вид - нещо като резерват - трябва да видим къде са дянали боклуците през първата половина на третото хилядолетие.
Ние тука се занимаваме с отглеждане на поколения, които съхраняват паметта за Земното човечество.

По-нататък ще разкажа за вертикалния град. Сегашният Ню Йорк е в началото на прехода към вертикаолност... София - също...

Новата част пак е любопитна фантазия! Поздрави! Ще ме накараш да се телепортирам в 3012 година заради теб!:)))

и видях оня текст, дето утре ще си го дочетем. Та се сетих къде съм го срещала.
Инжи, ти четеш НФ - вече си имаме изградени представи за градовете и световете - като тръгнеш от Резерватътна Таласъмите и стигнеш до Космически течения, а после продължиш нататък по правата, минаваш през Опакото, Дюн, Империя на атома, Планетата на Шекспир и неусетно се оказваш там, където е тук и сега.

А за вертикалния град - имаше преди година из мрежата проект за такъв - за 250 000 жители - на 4 квартала с вертикално метро... Някъде в Хонг Конг мисля...

не ми разрешава да качвам картинки - но ще я разкажа с думи, доколкото е възможно.

хората използват основно неща от втората половина на 20 и първата на 21 век:))) Защо именно тези неща са ги впечатлили? Автомобили /макар и преправени/, тоалетни хартии, пердета, чай, кафе и пр.? Е, радостно е, че им харесват и че си падат по "нашето време"...

Като излезем от научната фантастика /макар че възприемам в момента настоящия човешки земен живот като баш фантастика/, та като излезем от литературата - радвам се, че в 2011 не използваме всекидневните неща от бита на хората от 1012 година - дните ни наистина щяха да са ужасно запълнени:))))

Мила,мисля че през 3012...няма да има градове и коли...и хора...а само пърхащи сенки...които се телепортират във времето...:)))))
Поне аз така си го представям..а ти си голяма оптимистка!!!
:))))

[quote=magicktarot]хората използват основно неща от втората половина на 20 и първата на 21 век:))) Защо именно тези неща са ги впечатлили? Автомобили /макар и преправени/, тоалетни хартии, пердета, чай, кафе и пр.? Е, радостно е, че им харесват и че си падат по "нашето време"...

Като излезем от научната фантастика /макар че възприемам в момента настоящия човешки земен живот като баш фантастика/, та като излезем от литературата - радвам се, че в 2011 не използваме всекидневните неща от бита на хората от 1012 година - дните ни наистина щяха да са ужасно запълнени:))))[/quot

в третото - запазваме си старите навици:)))

Светът така е устроен, че има кризи. до 2200та година съм го отписала:))) затова се преместваме по-нататък...

се сещам кой е, това са на Бойко магистралите, те са почнати някъде след 2000- та година и продължава да ги строи и през 3012. Но се правят качествено и всичко построено става вечно. Както е строил и вертикалния град София. Първо е бил построен града, под него пък, той е построил Метро, а над града- летище, със стъклени писти. А още по-нагоре, над летището – покрив. Затова има толкова общо във времето и всичко започва от един човек, а ние поне знаем човека!

Преди няколко години сънувах че градовете в които живеем са в орбита около земята с видима дистанция а долу на самата Земя се простираше дивна и необятна природа..:)

И сега вече съм изкушена да направя рязък завой в приказката...

щото марсианците я уцелиха - тогава се изнесохме нагоре...

А ние тук лекухвахме, и докато лекувахме, "взехме" болестта, преработихме я (малко биосът скурцаше, ама добре че още си знаем древните лекове) и сега "сме" добре :)

Хайде, че и без чистачки, трябва да се понесем по улиците и да се дотътрим до Центъра :)

ще ровна и там да видя какви ги е вършила прабаба ми - вече започнах и тая история - хареса ми идеята:))))