Съвместно с Епископ Бъркли,
знаете го, оня дето разправял, че целият свят е от нашите усещания.


          - Ако в стаята има ябълка, а после аз изляза от стаята, - разсъждавал Бъркли, - ще я има ли тая ябълка там или не: в туй е въпросът? С други думи - ако мен ме няма - каква е гаранцията, че ябълката я има.
            И като сме започнали да разсъждаваме, да продължим със следващия естествено възникнал въпрос: след като допускаме, че ябълката може да е изчезнала, то каква е гаранцията, че стаята още е там?
             Хайде да видим сега, какво показва нашият индивидуален опит в практическата логика.

          Има една детелинка на изхода от Бобошево за международното шосе от Кулата до Кулата сиреч от Видин до Петрич. Сега ще оставим настрана дребните заяждания от рода на това град ли е Бобошево и магистрала ли е шосето, а също и не чак толкова дребния въпрос - има ли мост или не над онова, което очевидно се оказа река, но не е Струма, а познатото ни песъчливо пространство, заобиколено от горичка изсъхнали каваци.  
         Въпросът е друг: слизайки от детелинката към шосето, извършваме десен завой. Обикновено пред нас, както и зад нас няма никого. Затова не даваме мигач. И започва философски спор, където Геката е яростен привърженик на Правилника за движение по пътищата на страната и прави силно емоционално изявление:
         - Мило, ти що не даде мигач! Да не си шофьор на "Мерцедес"! (всеизвестно е, че на "Мерчовците" не им слагат мигачи - те са забележителни коли и всеобщото очакване е всеки да им дава път).
         - За кого да давам мигач? - хващам направо бика за рогата аз, вместо да се отплесвам, че като Дама, очаквам на мен да ми дават път. 
         - Мигачът е знак, че завиваш надясно! - наставнически тривиалничи Геката.
         - Е, знак е, ако има на кого да даваш знак. - Съвсем разумно разсъждавам аз. - Не ми пречи да включа мигача, но е глупаво, знаеш, да даваш мигач, а да няма кого да осведомиш, че завиваш. 
         - Знакът си е знак - упорства Геката - той обозначава нещо: няма значение дали има кой да го види.
        - Ами като няма - хващам се за навременно подадената ми реплика аз - какъв знак е тогава. Местните пилци не разбират от мигачи - добавям, в момента когато някакво малоумно пиле снишава траекторията на полета и нацелва предната броня на колата.
          Насреща ми присветват с фарове. Това вече е знак, който не можеш да пренебрегнеш. Освен това се уповавам на предишен опит, според който  местните катаджии обичат да засядат между храсталаците от форзиция малко по-надолу по пътя.  Слагам си колана, който иначе ми опира в брадата и само чака сгоден случай да ми пререже гърлото, и намалявам скоростта до пешеходна почти, защото знакът е ясен и недвусмислен. За Геката не бера грижа: той е закопчан надлежно от момента на влизането си в колата.
           Стигаме до първия извод относно философията на Епископ Бъркли: ако имаш индикатор, който да те информира за наличието на ябълката на място, на което в момента не си, няма да се чудиш дали тя е плод на твоето светоусещане или обективно я има там. 
          И минаваме в пълен ред покрай предполагаемото място, където обичайно стои катаджийската кола, но я съзираме как завива и отпрашва в далечината. И вече не е там.
          С което стигаме до втория извод: дори да има индикатор, няма гаранция, че нещата не са се променили.

           Да проверим това по отношение на колективния опит: 
           В края на 1980те разни обществени лидери започнаха да употребяват словосъчетанието "обрулена държава". Предупредително. Сигналът бе обаче на завой, където нямаше движение, защото движението по онуй време се бе юрнало центробежно нагоре и надолу по правата накъм границите. 
           После, в началото на 1990те  дойде предупреждението за екокатастрофата на Света, а след още десетина години - има-няма - за икономическата криза, в която всеки е задлъжнял на някого, а световното население се струпва по крайбрежията на Световния океан с цел уравновесяване на тежестта, за да не се прекламбучне кълбенцето. Ама то, въпреки всичко, се врътнало лекичко и вече лятото и зимата, да не говорим за пролетта и есента, вече не са там, където бяха.
               Уповавайки се на предишен опит, ние, обаче, живеем весело с усещането си за нашенската си субективна криза, която си е била винаги тука и дори да излезем за малко навън от стаята, която в случая е страната ни, като се върнем, кризата неминуемо ще си е пак тука.
                По същия начин третираме и Глобалната Мрежа. Седим си и си сърфираме из безкрайните измерения на виртуалността с безметежната вяра, че в момента, когато излезем от Интернет и се завърнем в обичайната си стая, ще разполагаме с ябълка, домат, пица и каквото там обичайно има в хладилника и печката; боклуците ще са рециклирани и превърнати в парно, а шефовете на източените фондове ще са си тука, готови да отговарят.  
              Минавайки зад завоя на Годината, също, очакваме обичайният януари да навали сняг, а той ни сервира сива заскрежена мъгла до два часа следобед и ясно слънце докъм времето за файв-ъ-клок сиреч за следобедната бира в края на работния ден. 
             Пече си януарското слънце, мрежата ни изпитва в човещина и здравно-правни казуси, токът и водата започват да се губят някъде по половин ден, хлябът е много скъпа езикова фигура с вкус на кален кашон на филийки, а пейзажът е още по-трънливо кален и незает от ниви и градини, да не говорим за хидропонни цехове и други подобни фантасмагории за снабдяване на населението с местни ядива. 
              Сигналите бяха подадени навреме. Зад завоя стоят кризите. Между тях, обаче, отсъства, образно казано Епископ Бъркли, или в нашия случай оня, за когото се отнасят знаците.
              Епископът, пак образно казано, в това време се занимава с гонения на вещици и учени и осигуряване на подаяния за църквата, която вече не е любимото място на енориашите, отдали се на пиянство и практическа пробабилистика от рода на "тука има - тука нема", а също и на медийни курсове по нашенски дипломатически новговор. 

              ИЗВОДИ: 
            (1) Ако имаме една стая, в която има ябълка, но епископът не е там, то вероятността Епископът да изяде ябълката е практически нулева. 
             (2) Ако имаме една криза навсякъде навън, а ние сме си заврели главата в стаята, където не сме оставили ябълка, то вероятността кризата да ни подмине е практически нулева. 
              (3) По отношение на движението по пътищата:
           Колата ни се движи без мигачи и без колани, без масло и  с примеси на бензин в мътната вода в резервоара, тъй като шофьорът и пътниците в момента спорят по други философски въпроси и се опитват в движение да ремонтират двигателя чрез хипноза. 
           

 

 

Достатъчно на брой пъти съм била свидетел как нещата се оправят с "хипноза". Веднъж даже се подложих лично на "регресивно такава" :)

Проблемът е... че трябва да изтърпиш "плача" разтърсващ стаята (в дадения случай тялото - собствено или национално), за да установиш, че ябълката се материализира там, където от нея действително имат нужда. Без указателни знаци, и наистина... в повечето случаи от изневиделица.

Поздрави на Геката, че не се поддава на солипсизъм :)
В Шпаньолско започнахме да преподаваме пробибалистика по български. И трябва да отбележим, че много добре им се отразява на сетивата на "шпаньолците", щото те нещо са се разглезили... но ще им яде кризата мечка... защото тук всеки град явно има "мечка" в наименованието си :)

или не съм - всички паметници на Висоцки са скапани. Как пък не се намери някой да се подложи на хипноза и да провиди!
Епископът се занимава с кадене на опиум за населението. А то гълта жадно жълтия дим.

...А то било гимназията...И Джордж Бъркли...И, за да бъда ясен, ще кажа: искам, ако сега вляза в двора на моята гимназия (Пловдив, "Д. Благоев", на десния бряг на р. Марица), да заваря всички мои съученици там- как правят, примерно, утринна ведрина!...И когато учителят по физическо ме види, и каже: ""Или влизай в строя, или ходи в "Чифте баня"(която е съвсем наблизо)...аз да му отговоря: "Нека се видя първо с Нели и после ще се окъпя..." Ако всичко това се случи(въпреки времето), ще целуна ръка на епископ Бъркли! :)

и все по -често ще залагаме на хипнозата навярно.........Тъжно си приятелче и не е виновен Геката

и да не е в стаята, ще я откраднат, и вътре да е, пак ще я откраднат, и с три ключа да я заключат, пак ще стане същото, остава да предположим, че нито е златна, нито е ябълка, тогава остава стаята, в която или има нещо, или изобщо няма, също като в играта, направена - гледащият да губи, манипулиращият - да печели, но пък, ако е холограмно изображение, то от всяка миниатюрна негова частичка ще получим по ябълка, в което и ще се състои същността на нещата...и ще остане самата душа нахранена и щастлива... дума - дума отваря, все пак! ;)))

Но пък, както ще стане видно вече от продължението на приказката тия дни - сега сме в епохата на съзнанието и подсъзнателното въздействие - може пък да сработи внушението и да се намери друга енергия за двигателя...

За холографската ябълка май е мислел Бъркли, ама холографската ябълка може да нахрани само холографския сън, докато - вече минаваме на Декарт - физическата форма ще остане гладна...

За холографската ябълка май е мислел Бъркли, ама холографската ябълка може да нахрани само холографския сън, докато - вече минаваме на Декарт - физическата форма ще остане гладна...

и обратното, мила ми Разказвачке, най-гладен е ситият физически, защото бързо минава от сита в гладна форма :)!

преди да изляза от стаята. За всеки случай. Не му се доверявам на този Бъркли. Сигурно заради името.

И кризата и глобалното затопляне са в нас, не извън нас. :))

Поздрави на Геката. Голям сладур е :)))

Много са гладните. И се увеличават бездомните.
И телом и духом.

[quote=osi4kata]преди да изляза от стаята. За всеки случай. Не му се доверявам на този Бъркли. Сигурно заради името.

И кризата и глобалното затопляне са в нас, не извън нас. :))

Поздрави на Геката. Голям сладур е :)))



Геката е такъв, какъвто го разкажа - гледа да се вмести в ситуацията, щото съм задигнала и неговата ябълка...

Привет на тебе!

ЖЕНА С ПОЛИТИКА ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВА!

ИМА ДРУГИ ПО- ПРИЯТНИ НЕЩА:
ДА ГОТВИ ,
ПЕРЕ,
И ДЕЦА ДА ГЛЕДА!

ЗАТУЙ, КАТО ТЕ ЧЕТА , ЕРГЕН ЩЕ СИ ОСТАНА,
ДО КРАЯ НА СВЕТА!

пита се-кой ни изяде ябълката, защото ние упорито твърдим,че в стаята е имало ябълка! А мигачът не е ли вид намигване?

Ако мен ме няма там...на кой му пука дали там има ябълка...
За това , ако си в една стая с ябълката...и обичаш ябълки...
хапни си ябълката.. и тогава може да си пофилосфстваш спокойно...
Тогава и кризата в теб няма да я има...
Хубав ден, Sheherezada !

Поздрав, Бени!

Нали знаеш за оня дето продавал "хапчета за досещане" за 200 лева. И шефът му си взел 4, развива опаковката - гледа 4 семки от ябълка. И вика: "Ама това са семки от ябълка!" "Видя ли как се сети!" "Лелеее, верно! Дай още осем!"

В последно време постоянно попадам на предавания и разговори за края на света, предстоящи скоро ядрени войни, Ностардамус казал това, съвременни учени - онова... дано не е така, дано има шанс за оцеляване /ако правилно разбирам постинга де/... Поздрави!

Но за да има семки...някой е обичал ябълки и ги е изял...
а за тези, които не са посмело да изядат ябълката ...остават семките:)

Именно: страховете ни, за наше щастие, не могат да се екстраполират върху света. Едно от първите неща, които ми прочетоха от Библията, бе притчата защо човекът вече не знае кога ще бъде краят му: защото седи скръстил ръце и чака... Но след нас няма да е потоп...

Чудя се - миналата есен занесох на гроба на баба ми не цветя, а една ябълка и я зарових в пръстта. Там пръстта е рехава и гладна, но времето бе меко и имаше влага. Чудя се дали местните обитатели са оставили семките да поникнат....
И друго се чудя - целият кър е пуст, но ако насадя градина, тя ще се вижда и веднага ще стана престъпник... а като оставям земята да пустее - не съм ли?

...дали съм си в стаята.
И ако съм си там - ще се прекламбучна.

Хареса ми много съчинението ти. Много е свежарско и сладурско.

Поздрави - от Кюстендил, през Невестино, през Четирци, през Пастух, Скрино, Вуково, Доброво, Бобошево - Разклона - Благоевград!

Навсякъде билбордове с твоя образ и надпис: Поздрави, Разказвачке!

Като се върнеш в стаята, сигурно ще си там и ще разправиш на твоя блог поредната история!

Обаче, сега временно ще изоставим тоя път, и ще пробваме циклотрона - или българския ускорител на елементарни частици при Перник накъм София и Густомайнафилибьеееетууууу!

и да заваря там една хубава жена...да похапнем ябълка и да се опознаем, както си му е реда...И после да излезем и да се поразходим по двата булеварда на р. Марица(навремето единият се казваше "Ленин", другият "Сталин", а сега сигурно са Брак Обама и Бил Клинтън)...ябълката е изядена, стаята празна...и ппривечер да се върнем в празната стая за заслужен отдих и вечерен урок по анатомия...:))))))

къвто и да се казва булеварда (ей ся шъ проверя в Гугъля, ако не намине някой от Пловдив да каже) - може да се сгази нагоре-надолу...
Ех тая анатомия - няма научаване...
Ае, че трябва да обявя тройките на студенцията да има време да си ги поправи:))))

Дори не знам защо толкова се смях като четох разказа ти. Сигурно защото не съм в стаята (за която говориш) ..., а сигурно защото знаейки за десетте измерения, предполагам, че все в някоя от безкрайностите има ябълка в някоя от вероятните стаи... Уф, обърках се... всъщност съм СИГУРНА: ЯБЪЛКА ИМА! Приятно търсене! За ядене ... не знам ... нищо не съм обещавала.
Подписано сигурно от Геката (моя подпис - както всичко друго - зависи от интерпретацията :))

Аз се чудя на мъжа ти, как изобщо те пуска до волана. Сигурно е пил.

навсякъде навън, а ние сме си заврели главата в стаята и се правим, че няма, знаеш ли, какво може да се случи със четирите ни букви. Това е опасна поза във време на криза. Аз предлагам изцяло да си влезем в стаята и да си чоплим нашата си ябълка, а индикациите, очевидно не си за нас, пък и нали, дори и след индикация е възможна промяна на събитията? Страхотно си го написала, философски и усмихнато. Сега май е бирено време,а, ние ще сме на вино(че бирата ми горчи и хич не я обичам, но понякога пия и се правя, че не ми пука) и така, наздраве, нашата ябълка си е тук!

Няма да забравя първият път като ходих с автобус до Венеция през 2005та - на връщане автобусът бе пълен с българи, които от десетина години не се бяха връщали от Испания.... На влизане в България мълчаха и се оглеждаха. Като наближихме София аз се оглеждах и се срамувах от шарената ни беднотия, а те се оглеждаха с изненада, а на Централна Гара вече бяха въодушевени от промените. Когато човек не е бил много време, тогава вижда истинскси промяната. За съжаление - не е достатъчна... Но светът не стои на едно място...
Измеренията ни пречат на окомера за действителността - много често, за да видим онова, което е под носа ни, трябва да обиколим половината свят.

бе на тротоара срещу полицията, където обикновено се паркирах преди години - някой го беше блъснал преди мен и беше наклонен--- та го забърсах за забавление на полицаите отсреща - умряха си от смях и ме взимаха на майтап цяла седмица като пресичах да си взема кафе от тяхната машина----
Плюс това Геката ми е най-добрият приятел и го возя обичайно на широката задна седалка, където се чувства като дон Корлеоне...

Обаче, виж как хубаво стана - всички се стегнаха и си провериха ябълките!
Това е добре! Има надежда!
Бирата се готви с пиле и картофи, но също и с прясна зелка, бекон и наденици.

стих от doktora - hulite.net

...гледната точка е важно нещо...30000 години преди Бъркли...

"висящите градини на Семирамида - първообразът на Рая""- пак стих.:))

хехе...
всяко бебе, с което се играе на дзааак! би потвърдило философиите на Бъркли! - щом то не вижда - значи и него него виждат:)))
та така с ябълките стаите и присъствията...

колкото до мигачите - ела в Лондон да шофираш - тук мигачите не са задължителни, стига ти само да се приучиш да караш от погрешната страна на шосето и да не се опитваш да влезеш в насрешното на всеки десен завой!:))))

че не съм от там и съм за малко - започвам да стоя на средата на пътя и да се чудя... После забравям, че не съм от там и нещата се оправят. И без това съм прикрита левачка. И у нас все гледам да съм по-налЕво...

Ама в понеделник сутрин на Чаринг крос си има задръстване:))))

като малка бях убедена, че стига да си стисна очите и се скривам:)

разсъждаваме от гледна точка на Аза - какво става, ако ние се скрием - при това с пълната увереност, че светът няма да изчезне. Не става от нас солипсисти и това си е:))))

скъпа приятелко, плюс един трънннннен венец горница..;):)

http://www.youtube.com/watch?v=Qf41Iq9sYXo

и това ми хрумна докато четях
но при мен е дюля
в стаята
същото ли е ?
:)

Но, докато е още там - слагай я да се опече:)))

Радвам се да мина през виртуалната ти къщичка, и да те щипна по бузката, щото обичам да те закачам:))))))))Да ти кажа правичката, не знам за ябълката, но ако сме в една стая аз, и един голям ябълков сок, купен от Лидъл, по-добре да не съм стаята, та да изчезне и той!:))))))))))
Вострото:)

Ами в моето субективно пространство Лидъл не съществува, а от няколко месеца съм обявила и Кауфланд за несъществуващ...
Ти като строиш магическа къща насред горите Тилилейски, предвиди ли място за фурна и място за казан, м?

Имаш слонска памет, умниче:)Вилата още не е готова, някъде на 1/3 е...Но пролетта продължаваме:).А за фурната - че закъде сме без нея!:)))На чист въздух да си направи човек една скаричка си е чиста проба магия:)))Пък там може и да пропиша пак:))))))А за казана - по-тихо - да не чуят дописниците на "българския тефтер":)))))))))))

Нищо не съм казала друго.
Ще ти запазя някоя и друга фиданка от джанка:))) макар че в момента разполагам с три свободни праскови...

Няма по-слепи очи от тези, които не искат да видят и по-глухи уши от тези, които не искат да чуят.

Благодаря ти за коментара - точно ми се вгражда в следващата приказка за тоталния контрол----

Знаеш, Смехурче, че много рядко коментирам повече от един път...този път три пъти...не обичам да стоя като натрапник:), но вашите коментари леко ме провокираха - на теб искам да кажа, че както и да се наричаш, и на колко и да си години, за мен ти си млада, и хубава - защото имаш млада, и хубава душа:)
А на good4you искам да кажа следното - отваряй по-често прозореца, и вдишвай свободно, и дълбоко, ходи по дъжда, и снега без чадър, никога не ставай треньор на английски клуб, и прави повече секс:))))
Хубава вечер, приятелче-смехурче!:)