Постинг
07.01.2011 07:26 -
219. Булевардът с лиричния ритъм
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 16020 Коментари: 62 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2011 22:27
Прочетен: 16020 Коментари: 62 Гласове:
56
Последна промяна: 16.01.2011 22:27
закачка между приказките
нека е поздрав за Иванка и Иван
но също и за Йорданка и Йордан
Трмваят премина покрай мен с дрънчене, изду се пренебрежително на полузавоя при Орлов мост и гордо прогърмя надолу към "Ситняково". Вървях пеш. От Университета до "Ситняково" беше близо, а аз току-що бях излязла от едни безкрайни упражнения, свързани със седене по дървените банки и опити да направя впечатление на един колега със зелени очи от новодошлите.
По времето, когато четворката и десятката вървяха покрай Университета, момчетата ходеха в казармата по две години и идваха със закъснение за първия семестър.
Обичах да вървя по алеята с кестените. На "Орлов мост" беше задръстено и прекрасно. Имаше ново осветление с едни бонбонено оранжеви лампи и градът беше млад и сладък.
- Здрасти - каза Данчето. - Къде се губиш?
- Записах се на втора специалност английски и вече имам само два свободни дни - казах.
- Чудесно - одобри Данчето. Би трябвало да й казвам "лельо", но всички й викаха Данче и нямаше кой да ми покаже как се вика "леля" на тази благовъзпитана дама с хулигански мечти под желязната маска.
- Хайде да ходим в неделя на "Копитото" - изтърси.
- Хубаво - казах.
Не ми се ходеше вече с нея, имах по-интересни колеги, но трябваше да се подмажа, за да мога да взимам книги на английски от библиотеката й.
Освен това, обичах да си говоря с майка й и леля й - двете сестри, които живееха на два етажа от един и същи вход. Този път обядът беше у по-малката сестра - на долния етаж.
Тя сервираше по три комплекта чинии и прибори задължително и винаги на бяла покривка. Никакви квадратчета, никакви мушами. От нея ми остана този спомен - на масата има бяла покривка. Независимо от броя на чиниите и другите подробности. После хлапетата в къщи си умираха от кеф, когато сложех чисто нова покривка да я полеят с какао или да изпуснат парче домат или сдъвкана череша.
Спомням си, че бях прочела вече "Брулени хълмове" и ми дадоха "Панаир на суетата", която бе дебела, но лесна за четене и до неделята можех да я върна.
Когато трамваят минаваше долу по улица "Цар Иван Асен ІІ", целият блок се тресеше, а чиниите дрънчаха.
Но се свикваше.
Те даже не го чуваха.
В неделята ходихме до "Копитото" и нагоре покрай каменната река. Срещахме разни познати на Данчето. По едно време тя се разбърза да си тръгваме. И така се случи, че по никое време в неделния следобед бях оставена насред широкото пространство при езерото "Ариана" за огромно мое удоволствие и сред гмеж от интересен народ.
Вместо да се прибера, пресякох от другата страна и попаднах на една весела тайфа колеги, които бяха тръгнали на търси се на театър, но първо искаха да отидат до стола на Консерваторията, защото бе неделя и искаха нещо различно от невъобразимите манджи в Мензата - смрадливия стол на Университета. Ако някога си ял в Мензата, за цял живот добиваш свръхчовешка издръжливост към хранителните отрови.
Та, да не се отплесвам, ходихме на стол, ходихме на театър и когато стана тъмно и градът заплува в оранжева мечта, тръгнахме да се прибираме към Студентски град. Някой даде гениалната идея да вървим пеша до Химическия Факултет. Сега, не ме карайте да си спомням как и защо сме попаднали на Орлов мост и от там вървяхме покрай реката. Имах си важна задача тогава и не ми беше до подробности в маршрута. А в коритото на реката цъфтяха люляци и колегите решиха да ни наберат букетчета.
Така се оказах щастливо натоварена с огромен букет люляк, който Геката предложи галантно да носи вместо мен нагоре по стръмното. И още веднъж - хулиганите му с хулигани - като видяха нависналите жълти цветове на акацията над оградата на Семинарията, извършиха дребно престъпление и добавиха към букетите, с които бяхме натоварени с Милена.
Имаше и други, но там някъде поради неизвестно какви съображения, тайфата се раздели и след половин час с Геката бяхме единствените желаещи да слязат на крайната спирка при зала "Христо Ботев". Където срещнахме Ани и Красьо, които се караха, докато вървяха в някаква неопределена посока.
- А - каза Красьо, който беше умник - какво е това, цветенца?
Съгласих се щастливо, макар че Колегата се потеше под една камара люляк и жълта акация, която би стигнала за украса на фойето на Народния театър.
Можеше да се чуе как щрака иначе първокласната апаратура на Краси и чертае карти на евентуални люлякови храсти, покрай които да преведе Ани.
След два часа Ани се прибра за нощния белот с букет от рози.
- Къде е Краси? - попитахме.
- Разпра си сакото докато ми крадеше рози от градинката пред поликлиниката и се разправяше с пазача - небрежно каза Ани. Вече не беше ядосана. Другите "спортисти" от групата белотаджии и кибици бяха изключително доволни, че Краси го няма и можеха да ухажват Ани.
А после Миро се направи на пиян и започна да си търси обувките под леглото, макар че бяха на краката му. Трябваше да го извлекат с килима.
В това време Красьо успял да се измоли от органите на реда, пристигна рошав, съдран и ухилен като идиот.
Чух го как попита тихичко:
- Ей, как се сети за това с букетите?
И Колегата със зелените очи каза:
- Ами... нали знаеш моя съквартирант Данко - той ми каза, че колежката ме гледа интензивно...
Направих се, че не съм подслушала. Понякога се сещам за Данко около Йордановден, но си мисля, че някой друг му изпраща честитки.
Но вече е другият имен ден и нека поредицата от Данчета и Йордановци да продължи с Иванките и Ивановците, които се редуват в родословните ни дървета далече назад във времето.
нека е поздрав за Иванка и Иван
но също и за Йорданка и Йордан
Трмваят премина покрай мен с дрънчене, изду се пренебрежително на полузавоя при Орлов мост и гордо прогърмя надолу към "Ситняково". Вървях пеш. От Университета до "Ситняково" беше близо, а аз току-що бях излязла от едни безкрайни упражнения, свързани със седене по дървените банки и опити да направя впечатление на един колега със зелени очи от новодошлите.
По времето, когато четворката и десятката вървяха покрай Университета, момчетата ходеха в казармата по две години и идваха със закъснение за първия семестър.
Обичах да вървя по алеята с кестените. На "Орлов мост" беше задръстено и прекрасно. Имаше ново осветление с едни бонбонено оранжеви лампи и градът беше млад и сладък.
- Здрасти - каза Данчето. - Къде се губиш?
- Записах се на втора специалност английски и вече имам само два свободни дни - казах.
- Чудесно - одобри Данчето. Би трябвало да й казвам "лельо", но всички й викаха Данче и нямаше кой да ми покаже как се вика "леля" на тази благовъзпитана дама с хулигански мечти под желязната маска.
- Хайде да ходим в неделя на "Копитото" - изтърси.
- Хубаво - казах.
Не ми се ходеше вече с нея, имах по-интересни колеги, но трябваше да се подмажа, за да мога да взимам книги на английски от библиотеката й.
Освен това, обичах да си говоря с майка й и леля й - двете сестри, които живееха на два етажа от един и същи вход. Този път обядът беше у по-малката сестра - на долния етаж.
Тя сервираше по три комплекта чинии и прибори задължително и винаги на бяла покривка. Никакви квадратчета, никакви мушами. От нея ми остана този спомен - на масата има бяла покривка. Независимо от броя на чиниите и другите подробности. После хлапетата в къщи си умираха от кеф, когато сложех чисто нова покривка да я полеят с какао или да изпуснат парче домат или сдъвкана череша.
Спомням си, че бях прочела вече "Брулени хълмове" и ми дадоха "Панаир на суетата", която бе дебела, но лесна за четене и до неделята можех да я върна.
Когато трамваят минаваше долу по улица "Цар Иван Асен ІІ", целият блок се тресеше, а чиниите дрънчаха.
Но се свикваше.
Те даже не го чуваха.
В неделята ходихме до "Копитото" и нагоре покрай каменната река. Срещахме разни познати на Данчето. По едно време тя се разбърза да си тръгваме. И така се случи, че по никое време в неделния следобед бях оставена насред широкото пространство при езерото "Ариана" за огромно мое удоволствие и сред гмеж от интересен народ.
Вместо да се прибера, пресякох от другата страна и попаднах на една весела тайфа колеги, които бяха тръгнали на търси се на театър, но първо искаха да отидат до стола на Консерваторията, защото бе неделя и искаха нещо различно от невъобразимите манджи в Мензата - смрадливия стол на Университета. Ако някога си ял в Мензата, за цял живот добиваш свръхчовешка издръжливост към хранителните отрови.
Та, да не се отплесвам, ходихме на стол, ходихме на театър и когато стана тъмно и градът заплува в оранжева мечта, тръгнахме да се прибираме към Студентски град. Някой даде гениалната идея да вървим пеша до Химическия Факултет. Сега, не ме карайте да си спомням как и защо сме попаднали на Орлов мост и от там вървяхме покрай реката. Имах си важна задача тогава и не ми беше до подробности в маршрута. А в коритото на реката цъфтяха люляци и колегите решиха да ни наберат букетчета.
Така се оказах щастливо натоварена с огромен букет люляк, който Геката предложи галантно да носи вместо мен нагоре по стръмното. И още веднъж - хулиганите му с хулигани - като видяха нависналите жълти цветове на акацията над оградата на Семинарията, извършиха дребно престъпление и добавиха към букетите, с които бяхме натоварени с Милена.
Имаше и други, но там някъде поради неизвестно какви съображения, тайфата се раздели и след половин час с Геката бяхме единствените желаещи да слязат на крайната спирка при зала "Христо Ботев". Където срещнахме Ани и Красьо, които се караха, докато вървяха в някаква неопределена посока.
- А - каза Красьо, който беше умник - какво е това, цветенца?
Съгласих се щастливо, макар че Колегата се потеше под една камара люляк и жълта акация, която би стигнала за украса на фойето на Народния театър.
Можеше да се чуе как щрака иначе първокласната апаратура на Краси и чертае карти на евентуални люлякови храсти, покрай които да преведе Ани.
След два часа Ани се прибра за нощния белот с букет от рози.
- Къде е Краси? - попитахме.
- Разпра си сакото докато ми крадеше рози от градинката пред поликлиниката и се разправяше с пазача - небрежно каза Ани. Вече не беше ядосана. Другите "спортисти" от групата белотаджии и кибици бяха изключително доволни, че Краси го няма и можеха да ухажват Ани.
А после Миро се направи на пиян и започна да си търси обувките под леглото, макар че бяха на краката му. Трябваше да го извлекат с килима.
В това време Красьо успял да се измоли от органите на реда, пристигна рошав, съдран и ухилен като идиот.
Чух го как попита тихичко:
- Ей, как се сети за това с букетите?
И Колегата със зелените очи каза:
- Ами... нали знаеш моя съквартирант Данко - той ми каза, че колежката ме гледа интензивно...
Направих се, че не съм подслушала. Понякога се сещам за Данко около Йордановден, но си мисля, че някой друг му изпраща честитки.
Но вече е другият имен ден и нека поредицата от Данчета и Йордановци да продължи с Иванките и Ивановците, които се редуват в родословните ни дървета далече назад във времето.
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря, за прекрасния поздрав ,Сладкодумничке!Стана ми едни цветно , ароматно люляково на душата!
Весеи празничен ден!:)))
цитирайВесеи празничен ден!:)))
2.
анонимен -
Нещо чудно да сме били в една тумба,
07.01.2011 07:46
07.01.2011 07:46
но сега като сме с никове, да не се знаем. Ако си се мотала до ФМФ-то и Пинерския дворец, няма как да не сме се засичали. Две години живях в една вила малко по-надолу от завод "Витоша", към Хладилника.
цитирай
3.
razkazvachka -
И си го намери първа! От рано да ти тръгне на хубаво и нека си е люляково - какво като има само кокичета:)))
07.01.2011 07:56
07.01.2011 07:56
ivankalilova написа:
Благодаря, за прекрасния поздрав ,Сладкодумничке!Стана ми едни цветно , ароматно люляково на душата!
Весеи празничен ден!:)))
Весеи празничен ден!:)))
4.
razkazvachka -
Ако ще си говорим за мотаене - още се мотая из пътечките, макар и по-нарядко пеша, а повече с таратайки....
07.01.2011 08:00
07.01.2011 08:00
kushel написа:
но сега като сме с никове, да не се знаем. Ако си се мотала до ФМФ-то и Пинерския дворец, няма как да не сме се засичали. Две години живях в една вила малко по-надолу от завод "Витоша", към Хладилника.
Ама студентската ми база беше в долу в ректората - от там всички пътища бяха отворени... Колко му е на една студентка, та дори в ботуши на високи токчета да мине пеша през половината София... Лелеее - сега не мога да си го представя даже и по джапанки да го изтрамбовам това разстояние...
И ти си крал китки, заначи...:)))))))))))))))))
леснуй ду ино време, посли-мосли баси и твърдението: напрау заковах наN-та стр. и ни мой мъ мръднеш, амъ шъ я изчита идин ден де :p
и здрав и прав дъй всеки Иван или Йордан с техните производни модни имена..
хубуу-хубуй си гу завъртяла..
туй мноу ми дупадна без дъпадна (де): "Не ми се ходеше вече с нея, имах по-интересни колеги, но трябваше да се подмажа"
баси, тва е яко хъхъ :)
цитирайи здрав и прав дъй всеки Иван или Йордан с техните производни модни имена..
хубуу-хубуй си гу завъртяла..
туй мноу ми дупадна без дъпадна (де): "Не ми се ходеше вече с нея, имах по-интересни колеги, но трябваше да се подмажа"
баси, тва е яко хъхъ :)
Че за кого (коя) не са крали китки :) В онез години не беше на мода да се купуват цветята, а да се краднат...
Днеска, пардон вчера, пак преговаряхме безумните студентски подвизи :))) По всичките пътища от Студентски град до Ректората и във всички студенто-топически направления :)))))
Честито, Йованке! Чакаме раздумката на Дамата с радиацията :))))
цитирайДнеска, пардон вчера, пак преговаряхме безумните студентски подвизи :))) По всичките пътища от Студентски град до Ректората и във всички студенто-топически направления :)))))
Честито, Йованке! Чакаме раздумката на Дамата с радиацията :))))
7.
razkazvachka -
Хай! Виж ся, щом не си прочел тва досадно произведение, ни съ зафащай - то съ чите преди да си навършил пълнолетие....
07.01.2011 09:08
07.01.2011 09:08
xxxx написа:
леснуй ду ино време, посли-мосли баси и твърдението: напрау заковах наN-та стр. и ни мой мъ мръднеш, амъ шъ я изчита идин ден де :p
и здрав и прав дъй всеки Иван или Йордан с техните производни модни имена..
хубуу-хубуй си гу завъртяла..
туй мноу ми дупадна без дъпадна (де): "Не ми се ходеше вече с нея, имах по-интересни колеги, но трябваше да се подмажа"
баси, тва е яко хъхъ :)
и здрав и прав дъй всеки Иван или Йордан с техните производни модни имена..
хубуу-хубуй си гу завъртяла..
туй мноу ми дупадна без дъпадна (де): "Не ми се ходеше вече с нея, имах по-интересни колеги, но трябваше да се подмажа"
баси, тва е яко хъхъ :)
Ми по онуй време библиотеката на СУ не даваше на човеците от вторите специалности достъп до оригиналите, пък Данчето си имаше наследство от дядо-професор и го ползвахме, които трябваше...
8.
razkazvachka -
А, Дамата с Радиацията е за девети, за утре вече е написано и шъ си излезе на автопилот, ама днес трябва да отбележим иванчовците...
07.01.2011 09:11
07.01.2011 09:11
svoboda64 написа:
Че за кого (коя) не са крали китки :) В онез години не беше на мода да се купуват цветята, а да се краднат...
Днеска, пардон вчера, пак преговаряхме безумните студентски подвизи :))) По всичките пътища от Студентски град до Ректората и във всички студенто-топически направления :)))))
Честито, Йованке! Чакаме раздумката на Дамата с радиацията :))))
Днеска, пардон вчера, пак преговаряхме безумните студентски подвизи :))) По всичките пътища от Студентски град до Ректората и във всички студенто-топически направления :)))))
Честито, Йованке! Чакаме раздумката на Дамата с радиацията :))))
А по едно време имах едни ученици, които ми крадяха рози, а после отидоха и купиха една голяма ваза, за да ги натопят - още я пазя.
Ама и Силви Вартан ме възрадва много!
цитирай
10.
razkazvachka -
Вчера ми трябваше една песен на Богдана - оказа се, че Силви Вартан я е изпяла много преди нея... и така се стигна...
07.01.2011 10:55
07.01.2011 10:55
aqualia написа:
Ама и Силви Вартан ме възрадва много!
И Данчето : )))...
Честито на всички Йордановци и Ивановци!
цитирайЧестито на всички Йордановци и Ивановци!
начин да поднесеш поздрав!
Ухае като цвете, откъснато с любов
цитирайУхае като цвете, откъснато с любов
Честито на именниците... :)
Чудя се аз, къде изчезнаха всички и е толкова тихо в блога...?!
А то - всички на Приказка с Разказвачка-Гери :)))
Неизчерпаем извор е Живота, нали?!
Весел празник и на теб и семейството ти, всенароден е, знаеш...
Празници да има, че много се заредиха не-празниците.
цитирайЧудя се аз, къде изчезнаха всички и е толкова тихо в блога...?!
А то - всички на Приказка с Разказвачка-Гери :)))
Неизчерпаем извор е Живота, нали?!
Весел празник и на теб и семейството ти, всенароден е, знаеш...
Празници да има, че много се заредиха не-празниците.
nicodima написа:
И Данчето : )))...
Честито на всички Йордановци и Ивановци!
Честито на всички Йордановци и Ивановци!
15.
razkazvachka -
И знаеш ли какво - винаги можеш да си направиш люляково небе - даже насред заскрежения януари...
07.01.2011 11:31
07.01.2011 11:31
benra написа:
начин да поднесеш поздрав!
Ухае като цвете, откъснато с любов
Ухае като цвете, откъснато с любов
Благодаря за четенето!
16.
razkazvachka -
Ако не друго - поне да помислим малко за именниците, които са ни дали нещо и за онези, на които ние даваме...
07.01.2011 11:35
07.01.2011 11:35
ednorog8 написа:
Честито на именниците... :)
Чудя се аз, къде изчезнаха всички и е толкова тихо в блога...?!
А то - всички на Приказка с Разказвачка-Гери :)))
Неизчерпаем извор е Живота, нали?!
Весел празник и на теб и семейството ти, всенароден е, знаеш...
Празници да има, че много се заредиха не-празниците.
Чудя се аз, къде изчезнаха всички и е толкова тихо в блога...?!
А то - всички на Приказка с Разказвачка-Гери :)))
Неизчерпаем извор е Живота, нали?!
Весел празник и на теб и семейството ти, всенароден е, знаеш...
Празници да има, че много се заредиха не-празниците.
Нека е спокоен денят и разумен - въпреки...
Благодаря за четенето и зачитането.
И ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, ИВАНЕ! :))))
Куда, куда вий оттлетели на мойта младост златни дни...:))) Много ме бива в преводите, ама и тебе те бива с машината на времето.
Стана ми много хубаво и пролетно да се разходя след теб по тия любими места по онова и всяко време.
Честито на Ивановците и Иванките във всички варианти!
цитирайСтана ми много хубаво и пролетно да се разходя след теб по тия любими места по онова и всяко време.
Честито на Ивановците и Иванките във всички варианти!
Измъкване нямаше! Добре, че тя ме изхвърли! :))))))
цитирай
19.
razkazvachka -
Хей, Тили, хулиганка такава! Трамбовали сме с тебе едни и същи люлякови зимни небета....
07.01.2011 12:01
07.01.2011 12:01
tili написа:
Куда, куда вий оттлетели на мойта младост златни дни...:))) Много ме бива в преводите, ама и тебе те бива с машината на времето.
Стана ми много хубаво и пролетно да се разходя след теб по тия любими места по онова и всяко време.
Честито на Ивановците и Иванките във всички варианти!
Стана ми много хубаво и пролетно да се разходя след теб по тия любими места по онова и всяко време.
Честито на Ивановците и Иванките във всички варианти!
Да са ни живи и здрави!
gkowachew написа:
Измъкване нямаше! Добре, че тя ме изхвърли! :))))))
Но между нас казано: очи черные....
Честито на всички именници и тук!!!
Гери, люляково ми е посред януари..., благодаря ти!!!
Хубав ден за компанията - в блога и извън него :)))
цитирайГери, люляково ми е посред януари..., благодаря ти!!!
Хубав ден за компанията - в блога и извън него :)))
22.
razkazvachka -
Привет, Дивна! Знаеш - трябва малко почивка на съзнанието и... носталгия по изгубеното бъдеще...
07.01.2011 12:14
07.01.2011 12:14
divna8 написа:
Честито на всички именници и тук!!!
Гери, люляково ми е посред януари..., благодаря ти!!!
Хубав ден за компанията - в блога и извън него :)))
Гери, люляково ми е посред януари..., благодаря ти!!!
Хубав ден за компанията - в блога и извън него :)))
Аз си намерих един с пъстри очи:))) Понякога изглеждат зелени:)))
Честито на Ивановците и поздрави за теб!
цитирайЧестито на Ивановците и поздрави за теб!
Честито на именниците, ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ, и ние покрай тях ...
цитирай
25.
razkazvachka -
и както и да се казват - все има забъркан по някой с имен ден:)))
07.01.2011 13:34
07.01.2011 13:34
scarlety написа:
Аз си намерих един с пъстри очи:))) Понякога изглеждат зелени:)))
Честито на Ивановците и поздрави за теб!
Честито на Ивановците и поздрави за теб!
26.
razkazvachka -
Трябва:))) Всичко става, ако са налични именниците, а и ние дето временно не сме...
07.01.2011 13:35
07.01.2011 13:35
pevetsa написа:
Честито на именниците, ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ, и ние покрай тях ...
Пак си ни подхванала историйка! Нека да е честито на всички именници!!!
цитирай
28.
razkazvachka -
Днес е тежък работен ден и всичките ми близки Ивановци бяха затънали до гуша в работа -
07.01.2011 15:14
07.01.2011 15:14
desilazarova написа:
Пак си ни подхванала историйка! Нека да е честито на всички именници!!!
Струва си да ги почетем!
Но да -поздравът си е поздрав, историята си е история - тя пък е за блогърските ми дружки - светът не е толкова лош, колкото можем да го направим...
Ех, снимайте един люляк поне да го видя на снимка (белким ми замирише)! :)
Скръндзи!
Поздрави на именниците!
цитирайСкръндзи!
Поздрави на именниците!
kapito написа:
Ех, снимайте един люляк поне да го видя на снимка (белким ми замирише)! :)
Скръндзи!
Поздрави на именниците!
Скръндзи!
Поздрави на именниците!
МИ като цъфнат бе! Баси, вече 6 години не съм виждала люляк :(
Смятай как ми се е приискало, щом ги карам да цъфтят през януари :)
цитирайСмятай как ми се е приискало, щом ги карам да цъфтят през януари :)
32.
razkazvachka -
а, ей ся шъ ти лепна едни картинки от миналата люлякова пролет - и аз кат съ върнах от щатско снимах китки като невидяла:)))
07.01.2011 15:46
07.01.2011 15:46
kapito написа:
МИ като цъфнат бе! Баси, вече 6 години не съм виждала люляк :(
Смятай как ми се е приискало, щом ги карам да цъфтят през януари :)
Смятай как ми се е приискало, щом ги карам да цъфтят през януари :)
и на Данчетата със задна дата и на Иванките от днес и всички Ивановци накуп!
Поздравелния !
цитирайПоздравелния !
34.
анонимен -
Аз учех в МЕИ, но доста киснех и в кафана и в Художествената и отсреща в Ялта.
07.01.2011 16:26
07.01.2011 16:26
В мензата храната наистина беше най-лошата в цяла София. Дали съм крадял китки...крадях направо моми. Най-дългото ми изпращане на момиче е от зала Фестивална до Княжево, след което мацето ми каза "Беше много мило от твоя страна. Мерси! Чао!" И после обратно до Медицинска академия. "Мерси! Чао!" Още го помня.
цитирай
35.
анонимен -
От Ру
07.01.2011 16:38
07.01.2011 16:38
Ако питате мене , на Силви Вартан , въобще не и е работа да се меша с опус 40 , особено пък , на италиянски . Волфи сигурно се обръща в гроба .
цитирайЧудесен поздрав ,Шехерезада ...
Хубава празнична вечер !
цитирайХубава празнична вечер !
37.
demar -
"Вселената от приказки направена е, не от атоми."
07.01.2011 18:04
07.01.2011 18:04
Тук , при теб , е поредното доказателство, за тази простичка истина!
Хубав ден на теб и на всички именници !
цитирайХубав ден на теб и на всички именници !
Пич и половина!
цитирайИнтензивното гледане понякога може да се окаже опасно за здравето.:)
Хубав люляков подарък за името ми, тенк ю, сладкодумнице.:))
цитирайХубав люляков подарък за името ми, тенк ю, сладкодумнице.:))
iliada написа:
и на Данчетата със задна дата и на Иванките от днес и всички Ивановци накуп!
Поздравелния !
Поздравелния !
kapito написа:
Ех, снимайте един люляк поне да го видя на снимка (белким ми замирише)! :)
Скръндзи!
Поздрави на именниците!
Скръндзи!
Поздрави на именниците!
ето едно
"Люляково в януари"
Люшва вятърът
лилави люляци,
гали им кръглите букли,
бяга по белите дъхави улици -
все се надбягва фукльото.
Смело се хвърля в зелените кошове
и напрегръщал дърветата,
връща ми чувството лудо и рошаво
и причинява ми светене.
Светене-светене - световъртеж
лудият вятър докарва ми,
звънкият лилав брилянтен ехтеж
леко лекува ми раните.
Леко очите ми вятър докосва,
и ми разсмива сълзите.
Този въздушен пролетен остров липсва ми,
иска ли питане.
...
люляк тук цъфтя в началото на декември, но определено е по-кичест и дъхав този априлски люляк
http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/15042010908.jpg
42.
razkazvachka -
Това си е рекордно ходене за няма нищо:))) Ама виж сега как ти се образува светъл спомен.
07.01.2011 19:36
07.01.2011 19:36
kushel написа:
В мензата храната наистина беше най-лошата в цяла София. Дали съм крадял китки...крадях направо моми. Най-дългото ми изпращане на момиче е от зала Фестивална до Княжево, след което мацето ми каза "Беше много мило от твоя страна. Мерси! Чао!" И после обратно до Медицинска академия. "Мерси! Чао!" Още го помня.
Една година - чакай да изчисля - есента на 1980 - ни бяха настанили в един от блоковете на МЕИ - 5ти ако не се лъжа - и ни бяха много интересни студентите през сесията като провесеха една тройка на чаршаф на въже за пране между два успоредни блока и я люлееха през цялата сесия...
Красимир, за който разправям беше в МЕИ - интересното е, че от тогава не съм чувала за него...
Цяла седмица си мисля за София - в студената зима не мога да отида и ми е много криво... Никога не съм отсъствала повече от 2 седмици...
43.
razkazvachka -
Преди една седмица и аз така мислех, но вчера след цял студен гаден ден и слушане на Висоцки,
07.01.2011 19:39
07.01.2011 19:39
анонимен написа:
Ако питате мене , на Силви Вартан , въобще не и е работа да се меша с опус 40 , особено пък , на италиянски . Волфи сигурно се обръща в гроба .
написах в тубата "техно" и чак й се зарадвах - някак топло и живо ми звучи.
А Волфи - нищо, извинила съм му се - все пак той е в основата на цялата работа...:)))
44.
razkazvachka -
Привет, Таня - оооопс, скоро май ще имаме света Татяна - трябва да измисля приказка спешъл...
07.01.2011 19:41
07.01.2011 19:41
stela50 написа:
Чудесен поздрав ,Шехерезада ...
Хубава празнична вечер !
Хубава празнична вечер !
А днес не празнувам, просто съм се хванала на петъчни приказки за отпускане на душите...
45.
razkazvachka -
Привет и на теб! А това мото си го чопнах от някъде за оправдание на всичките приказки...
07.01.2011 19:45
07.01.2011 19:45
demar написа:
Тук , при теб , е поредното доказателство, за тази простичка истина!
Хубав ден на теб и на всички именници !
Хубав ден на теб и на всички именници !
Именниците днес бяха на работа - обещаха да празнуват тази вечер, но са далече от мен...
46.
razkazvachka -
Шът! да не чувам ни гък повече: до тук благодаря:)))))))))))))))))))
07.01.2011 19:46
07.01.2011 19:46
pegas08 написа:
Пич и половина!
frina написа:
Интензивното гледане понякога може да се окаже опасно за здравето.:)
Хубав люляков подарък за името ми, тенк ю, сладкодумнице.:))
Хубав люляков подарък за името ми, тенк ю, сладкодумнице.:))
И не само люляков - всичко е светло в тоя мохабет...
48.
razkazvachka -
Великолепно! Благодаря - ето че вече си имаме всичко необходимо! Хубава вечер!
07.01.2011 19:51
07.01.2011 19:51
martiniki написа:
ето едно
"Люляково в януари"
Люшва вятърът
лилави люляци,
гали им кръглите букли,
бяга по белите дъхави улици -
все се надбягва фукльото.
Смело се хвърля в зелените кошове
и напрегръщал дърветата,
връща ми чувството лудо и рошаво
и причинява ми светене.
Светене-светене - световъртеж
лудият вятър докарва ми,
звънкият лилав брилянтен ехтеж
леко лекува ми раните.
Леко очите ми вятър докосва,
и ми разсмива сълзите.
Този въздушен пролетен остров липсва ми,
иска ли питане.
...
люляк тук цъфтя в началото на декември, но определено е по-кичест и дъхав този априлски люляк
http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/15042010908.jpg
kapito написа:
Ех, снимайте един люляк поне да го видя на снимка (белким ми замирише)! :)
Скръндзи!
Поздрави на именниците!
Скръндзи!
Поздрави на именниците!
ето едно
"Люляково в януари"
Люшва вятърът
лилави люляци,
гали им кръглите букли,
бяга по белите дъхави улици -
все се надбягва фукльото.
Смело се хвърля в зелените кошове
и напрегръщал дърветата,
връща ми чувството лудо и рошаво
и причинява ми светене.
Светене-светене - световъртеж
лудият вятър докарва ми,
звънкият лилав брилянтен ехтеж
леко лекува ми раните.
Леко очите ми вятър докосва,
и ми разсмива сълзите.
Този въздушен пролетен остров липсва ми,
иска ли питане.
...
люляк тук цъфтя в началото на декември, но определено е по-кичест и дъхав този априлски люляк
http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/15042010908.jpg
49.
sande -
... И замириса на люляк и акация и на спомен за едно безгрижно и нехайно време, за
07.01.2011 19:52
07.01.2011 19:52
... за което мислехме наивно, че ще продължи безкрайно...
Поздрави и хубава вечер!
цитирайПоздрави и хубава вечер!
50.
martiniki -
да ти е топло в лилавия пламък на люляк и весело в бледожълтия акациев дъх !
07.01.2011 20:19
07.01.2011 20:19
Да са живи и здрави имениците и ние покрах тях да поминуваме доволно:)
цитирай
51.
razkazvachka -
Аааа, не и аз! Но затова пък беше хубаво - усвоено е до капка:)))
07.01.2011 20:19
07.01.2011 20:19
sande написа:
... за което мислехме наивно, че ще продължи безкрайно...
Поздрави и хубава вечер!
Поздрави и хубава вечер!
martiniki написа:
Да са живи и здрави имениците и ние покрах тях да поминуваме доволно:)
53.
анонимен -
A-u-u-u kolkoko krasivi nezemni neshta...
07.01.2011 21:29
07.01.2011 21:29
Takiva mi ti komentari samo, takiva prekrasni horica. Takava istenska literatura, ne byah chelo otdavna. C-c-c-c...
Shto se otnasya do razkazvachkata, ako tova e jivota i, to neka e takuv kakuvto e bil, bez podigravki i nedoverie... No adeptite na tozi rod proizvedeniya, nai-malkoto ne sa razbrali svoya i za tova naivno rukoplyaskat na chujdiya.
цитирайShto se otnasya do razkazvachkata, ako tova e jivota i, to neka e takuv kakuvto e bil, bez podigravki i nedoverie... No adeptite na tozi rod proizvedeniya, nai-malkoto ne sa razbrali svoya i za tova naivno rukoplyaskat na chujdiya.
Ех, спомени...:)
цитирай
55.
razkazvachka -
А, нямате кирилица - за текста като начин на съществуване на автора, струва ми се, че хората от блога са наясно -
08.01.2011 01:23
08.01.2011 01:23
анонимен написа:
Takiva mi ti komentari samo, takiva prekrasni horica. Takava istenska literatura, ne byah chelo otdavna. C-c-c-c...
Shto se otnasya do razkazvachkata, ako tova e jivota i, to neka e takuv kakuvto e bil, bez podigravki i nedoverie... No adeptite na tozi rod proizvedeniya, nai-malkoto ne sa razbrali svoya i za tova naivno rukoplyaskat na chujdiya.
Shto se otnasya do razkazvachkata, ako tova e jivota i, to neka e takuv kakuvto e bil, bez podigravki i nedoverie... No adeptite na tozi rod proizvedeniya, nai-malkoto ne sa razbrali svoya i za tova naivno rukoplyaskat na chujdiya.
за употребата на първото лице, за пространството, времето и действието, цветовете и героите - така, както в една цветна картичка на някой градски център виждаме онова, заради което е произведена картичката.
Животът в действителност и животът от реалността на текста - - -
е, поздравявам анонимните със следващия текст, който е нагласен да излезе утре сутринта докато разказвачката ще спи.
И като казвам "лека нощ", нямам предвид че ще я носите на гръб:)))
injir написа:
Ех, спомени...:)
57.
анонимен -
Da sa ni jivi i zdravi i Ivanovci i Yordanovci
08.01.2011 02:32
08.01.2011 02:32
Mila razkazvachke, prekrasno si go napisala. Ti si chudesna. Blagodarja ti ot imeto na cjalata banda imenjaci.
M:)
цитирайM:)
58.
razkazvachka -
Ура! Получили сте си честитката - което беше целта на цялото упражнение - Живи и здрави да сте!
08.01.2011 02:35
08.01.2011 02:35
анонимен написа:
Mila razkazvachke, prekrasno si go napisala. Ti si chudesna. Blagodarja ti ot imeto na cjalata banda imenjaci.
M:)
M:)
Чудесно изпълнение на Силви Вартан!
Поздрав и от мен за всички празнуващи!
Това са два изпълнени със здрав студ дни, които дават много сила и настроение за живот не само на именниците!:)
цитирайПоздрав и от мен за всички празнуващи!
Това са два изпълнени със здрав студ дни, които дават много сила и настроение за живот не само на именниците!:)
inel379 написа:
Чудесно изпълнение на Силви Вартан!
Поздрав и от мен за всички празнуващи!
Това са два изпълнени със здрав студ дни, които дават много сила и настроение за живот не само на именниците!:)
Поздрав и от мен за всички празнуващи!
Това са два изпълнени със здрав студ дни, които дават много сила и настроение за живот не само на именниците!:)
61.
анонимен -
Еееееееееех, хубави студентски ...
13.01.2011 21:45
13.01.2011 21:45
Еееееееееех, хубави студентски години! Разказът е много жив, детайлен и въздействащ носталгично! Сигурно всеки бивш и настоящ студент има своя си пътека, която криволичи през университета, Студентски град и ...мечтите!
цитирайанонимен написа:
Еееееееееех, хубави студентски години! Разказът е много жив, детайлен и въздействащ носталгично! Сигурно всеки бивш и настоящ студент има своя си пътека, която криволичи през университета, Студентски град и ...мечтите!
градовете се правят от студентите:)))
Търсене
За този блог
Гласове: 22446
Блогрол
1. Закачи - откачи!
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
