Mutability :: 207. Осмодекемврийско

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.12.2010 11:15 - 207. Осмодекемврийско

Автор: razkazvachka Категория: Изкуство

Прочетен: 12088 Коментари: 54 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2010 05:17

   Постинг номер 207

Магданоз, магданоз,
вчера пуших, днеска - коз,
и без нос и без нос -
във лицето станах бос

Specialno izmislen pozdrav za teb :)
подсказано от Raylight

        Беше някакъв сияен ден - дали е било през зимата или през ранното лято - нямам спомен, но ставаше въпрос за един студентски рожден ден, на който бяхме поканени с Роси. Възможно е да е било зима, макар че в Благоевград това е условно понятие. Беше мразовито, когато с Роси се запътихме към центъра на града, да вземем Ричард - един американец, когото тя обучаваше на български с вицове, а аз понякога изпълнявах ролята на преводач.
        След това се запътихме към пазара, за да вземем пропуск - т.е. бутилката, защото редовният студентски купон приема с отворени обятия всеки, който допринесе с пиячка. Ние взехме някакво мезе - не помня какво, а Ричард реши, че като преподаватели, трябва да си носим питие за преподаватели и взе една бутилка тийчърс - голям формат.
        Купонът бе в някакъв апартамент, даден за квартира на тумба студенти и съответно стопанисван - много стаи с врати, декорирани с плакати на рок-страшилки и отпечатъци от пръсти с лютеница, изтърбушени диванчета тук-таме, някой и друг стол - ветеран от войните на хилядолетието и... 30тина студенти с чаши и други съдове за вдигане на наздравица в ръка, а рожденикът, Радо - с един буркан от компот, в който всеки новодошъл отливаше от донесената бутилка - та питието имаше цвят и консистенция на боза, но стократно повече алкохол.
        След наздравиците Радо надигна буркана, а след това се наложи да полегне на пода докато мътилката се избистряше в организма му.
        Другите ни наобикаляха и зяпнаха в очакване да им налеем ум и разум в главите, а ние като достолепна преподавателска комисия, посочихме като говорител Роси.

        И тя си нямаше работа и разказа как веднъж отишли на гости на една нейна приятелка, а малката сестричка на приятелката се ядосала, че я изключват от тайния мохабет и я изпращат да вари чай. Затова по някое време се появила с кана зелен чай в ръка и започнала да обяснява, че приятелка на майка им го била получила от Китай и бил специален - на несвикналите действал особено и те получавали ясновидски способности.
        И започнали да пият чая. Роси пиела и си мислела тихомълком: "Абе, аз толкова ли съм сбъркана, нищо не ми става!" А другите започнали да се унасят и да виждат духове.
        По някое време  се върнала майката, поздравила момичетата и отишла в кухнята, откъдето след малко се понесъл гневният й глас: "Катериноооо! Кой свари магданоза?"

        Докато се хилехме и продължавахме дискусията бе минал час, Радо бе поизтрезнял до степен да може да върви самостоятелно и се изнесохме накъм градската дискотека - "Графити", мисля й беше заглавието по онова време.
       Кой да предположи, че здравият студентски организъм дори в пияно състояние, е способен да поддържа любознателен и уважаващ преподавателското слово дух и че Радо е попил и усвоил за отличен всяка дума от лекцията на Роси по въпроса за магданоза.

        След седмица влизам в катедрата, а там - шаш и паника, една нова колежка има световъртеж, станало й лошо и викат "Бърза помощ".
        - Радо черпеше за рожден ден - каза ми на пресекулки тя. - Баща му бил разпространител на някакъв екзотичен зелен чай и донесе цял термос. От него ми стана лошо.
       В това време влязоха лекарите и аз им казах:
         - Колежката е имала цял ден часове и вероятно не е закусвала, пила е само малко чай от магданоз.
        - Ясно, казаха докторите и й помогнаха да стане, - докато някой се сети да й даде блокче шоколад, а тя размахваше възмутено ръце и се опитваше да каже, че е била упоена.
        След това намерих Радо и групата зевзеци и те смутено ми показаха термоса и магданоза, който още плаваше вътре, и ги пратих да намерят цветя и да ходят да се извиняват.
        А Роси ужасно се забавлява, когато й разправихме за убедителното практическо занятие по лекцията за "Зеления чай".
        После имахме "Морфология" и накарах зевзеците да разиграят като пантомима изречението: " Джон е пил чай, а неговият котарак си мисли, че той е риба!"
        Противно на твърденията на английския лингвист Джордж Юл, Радо, Фикуса и Джони - тримата зевзеци - взеха че го изиграха и колегите им успяха да го изпишат с думи.
        После ги връщах по осем пъти през следващите три сесии, докато си изкарат шестиците, т.е. да издържат да говорят по изтегления въпрос 5 минути и половина, без да се отклоняват накъм простотии.

Нагоре

Тагове: осмодекемврийско,

Гласувай:

Подобни постинги

8 декември и моите първи текстове

Следващ постинг

Предишен постинг

209. Импресия в портокалово-снежно

206. Магданоз

Коментари

1. ivankalilova - Честит празник!:)))
08.12.2010 11:18

Честит празник!:)))