Постинг номер 204



съвместно с Тери Пратчет, който твърди,
че едно от най-злокобните проклятия е:
Да живееш в интересни времена!

Много неща се случваха в Невидимия университет, който имаше разклонения в различни измерения на Света на Диска. Много интересни неща, а и някои - не толкова интересни, за съжаление. Едно от последните бе обучението на студентите. Професорите отдавна се бяха сблъскали с този проблем и бяха изобретили остроумни способи да го избегнат. Студентите, от своя страна също полагаха усилия в тази насока.
Системата работеше гладко и постепенно се превръщаше в традиция. А - знайно е, че традициите имат навика да повеляват.
Имаше си програми, според които лекции се провеждаха. Имаше ги записани черно на бяло на разписите. Фактът, че никой не ги посещаваше, поради по-важни дела, бе несъществена подробност. Нали бяха записани и според Лектора по Мъгляво Право, записите бяха достатъчно доказателство, а според Лектора по Неопределено мислене учебният процес се извършваше по същество.

Архиканцлерът, което ще рече Ректорът, както и Деканът и Старшите преподаватели, бяха заети с важни невидимо-университетски дела, като например - ежегодните приеми, където Градоначалникът се опитваше да намекне за несъбрани налози и наеми, а Архиканцлерът гледаше многозначително към една стъкленица, където Градоначалникът бе прекарал под формата на гущер известно време преди години, при един опит да се намеси в автономията на Университета.

Старшите преподаватели бяха заети да дават отпор в публичните спорове с Върховния жрец и неговите поддръжници, като твърдо отказваха да имат религиозна шапка. А Върховният жрец от своя страна - насърчаваше своите подчинени да се борят за своите права на Главна Академична Институция, позовавайки се на минали времена.

В паузите Архиканцлерът Ридкъли и Върховният жрец  Ридкъли се изнизваха зад колоните в центалното фоайе на Градския Сенат и споделяха новини от родителите си, които живееха в едно градче сред планините. Те бяха братя, но това бе факт, грижливо пазен в тайна.

Младшите преподаватели от Звеното за Високоенергийна магия работеха по поредния проект заедно с няколко оръфани и разрошени студенти.

Всички Старши Преподаватели и Жреци-Изследователи вкупом се стараеха да избягват срещите си със студентите, но това не изискваше много усилия, тъй като студентите правеха всичко възможно от своя страна да не се срещат с преподавателите.

Една част от студентите получаваха образованието си според стария принцип Седиш-Успяваш.

Повечето, обаче, се опитваха да възродят предишния принцип Седиш-Дремеш-Успяваш, който създавал спокойствие и база за свободно реене на академичния дух. Градоначалникът  тълкуваше това като опит да се бръкне в градската хазна и твърдо отказваше да финансира дейности, несвързани с магически дейности, които не са адресирани  пряко в услуга на Града.

Естествено, градската управа не можеше да се мери с обединените усилия на Върховните Магове от Невидимия Университет и Върховните жреци, които владееха до съвършенство изкуството на изнудването.

От време на време се случваха публични демонстрации и размяна на обиди, хули, та даже и камъни, но това бе в реда на нещата, защото, не можеше да се оставят младшите магьосници и жреци без работа - току-виж изобретили нещо.  
 
Гражданите на Света на Диска, естествено нямаха представа как стояха нещата в действителност: поради инертността на гражданското съзнание повечето смятаха, че щом в миналото са съществували всички тези институции, то те трябва да продължават да съществуват. И какво като не създават нищо полезно, тяхното наличие е доказателство за авторитет на Града.

Една малка част - онези, които бяха пътували по Света на Диска - бяха убедени, че Невидимият Университет не може да се мери с тамошните Невидими Университети. Тези граждани, обаче, също признаваха, че навсякъде висшите академични длъжности бяха доживотни.

В крайна сметка, всички граждани усещаха тежестта на прекомерното разрастване на Невидимия Университет, но не смееха да протестират, поради горчивия си опит от срещите с Висшите магове, които не се церемоняха и ги правеха на маймуни, жаби и други безсловесни твари.

Жестоката истина беше, че Градът явно западаше, а известно е, че благоденствието на народите иде от разделението на труда и способността да си изработиш ноу-хау, да го държиш в тайна докато проработи и да му намериш пазари.  Не че гражданите и управата нямаха желание да направят това, но те не умееха. Магьосниците умееха, но те бяха тщестлавни и искаха да им се оказва внимание. Времената бяха интересни и не позволяваха да се пилее време.
В крайна сметка управата отстъпи пред гордостта на магьосниците, а магьосниците вече тайно бяха разработили някои идеи... защото не бяха прости хора, но въпреки това се страхуваха да не би в крайна сметка гражданите да престанат да се уповават на тях.

....................................................................................................

Това е приказка номер 200 - и краят й не се вижда.

Ей сега разбрах защо съм толкова спокойна: Седиш-Дремеш-Успяваш ;))))
Посъбуди ме, та мога и целувки да ти пратя :)))))

финансиране в детайли на един университет при изключването на множеството на други университети като държавен приоритет и при наличието на предишни масови изяви точно на този по отношение на една държава, която отмря,
се превръща в СДУ, където по силата на това, че
Д е празно множество
финалният ефект също е празно множество?????
:)))

Е,Sheherezada,.....е... е...щях да ти пиша нещо умно,
но докато го пишех прочетох отговорът ти на ronya и трябва да си видя новия речник по философия, за да го разбера ... и пак ще ти пиша

в кой университет учиш, че си толкова напред...., че то тази приказка .....

Но една е нашата Алма Матер:)))

Обаче хич не ми се иска да ме огущерят в някой буркан, и свивам платната. Усмивки от мен(въпреки, че въобще не е за смях ситуацията в Света на Диска).

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
От смях не мога да се изкажа :))))))))))))))))))))))))))

говорим - все става дума за политика и "ония" пари:)))
Да ти кажа - и във Видимия университет не беше по-различно. Само че - професорите и студентите отсядаха накрая в една обща кръчма. И се правеха, че не се познават и не знаят кой какъв е. Заедно си прекарваха много весело. Дори някой и друг подпис се взимаше в гълчавата.
Вселената е безкрайна!!! ;-))))))))

Но по-интересното е , че ние "студентите" сме самоубийствено мрачни, когато сме трезви, и непонятно жизнени, когато сме пияни...(цитирам по памет). Другото е Кама Сутра!

Чудесна си Приказно момиче:) Усмивки:)

да ти покажа страничките на Славян, като те чета се присещам за него, ето една хула - кибритена клечица от неговото дърво

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=22427#340588

Ха-ха, толкова познато! А дискът яко е зациклил на образованиeто! Поздрави за чудесната приказка! Чакам още!:)

На мен ми звучи повече като Невиждан, дето еша му няма по целия свят...

А за кръчмата - около симбиозата между журналистическия факултет на СУ и факултета по фармация на МУ до ботаническата градинка на паметника "Левски" имаше две кръчми - едната се казваше "При професорите", а другата - "Бибероните" - и да - видимо си беше забавно...

единият избяга навреме да пие бира, а другият се оказа едно маце от първи курс бакалаври и по едно време издигна протест - Кви са тия литературни анализи бе, къв е тоя чат? Докато се установи, че е попаднала на грешния купон, бая весело стана...

Отидох! Видях! Възхитих се!
Приказка на място!

ае, изчезвам, че утре ще изпитвам едни каква марка кола е "Шекспирът" или пък беше нещо за пиене?...

И реалността е днешна:
Невидими студентите се мотаят или по скоро шляят между стените на мъдростта. Малцина са тези, които леят страст и попиват с дъх жадно всяка новост. Повечето се вкарват на макс в идеята за КЕТАПелизация в тая шибана демокрация.
Понякога си мисля, че нещата са толкова по прости. Не е само пари, бюджет и публични демонстрации. Трябва и акъл. Гъзове се искат. Гъзове.

:) всъщност дано съм те прочел вярно, но това усетих..
и си готина в утрото. Усмихната.

В Света на Диска жреците явно са посредници между абсурди и ... абсурди! Не знам обаче дали е така само в нашия Град...
Слънчев петък - ден на майстора! И - :)))

Ами готино е утрото, на Рила има малко сняг, но е слънчево тук ниско долу, макар че нов гаден облак се закачи за планината и си дума тайно с нея да я премени в бяло...

Избирам си това:
"Жестоката истина беше, че Градът явно западаше, а известно е, че благоденствието на народите иде от разделението на труда и способността да си изработиш ноу-хау, да го държиш в тайна докато проработи и да му намериш пазари. Не че гражданите и управата нямаха желание да направят това, но те не умееха. Магьосниците умееха, но те бяха тщестлавни и искаха да им се оказва внимание. Времената бяха интересни и не позволяваха да се пилее време."

Поздрави, дружке-разказвачке!

П.П. Явно, че все пак те е еня...:))))

свалям.... скоро!

Това , за което хортуваш , знаеш ли как се нарича в наръчника на Че- рев. ситуация!
Невидима, но факт!

Така че, казвай кога и къде да бутаме!

А сега по същество- благодаря на всички знайни и незнайни воини от Бригадирско лято 2010, благодаря на демократичната татковина, че видяхме широкия свят и той видя нас на: Бостънската гара, басейна на Уисконсин, ягодите в Шорпшир, благодаря и на братчеда от Африка, дето ме облекчи от заработката на тръгване и ... прочие.
Най- вече , мерси на Мис Лорета и нашата обичлива просвета!

Благодаря на всички приятели, малко на брой, но железни, за поздравите по Архангелов ден!
Следва нещо за вас и за нас!

Студенти по Дивия Запад
------------------------------------------


Върви, народе възродени.
До Калифорния иди.
В Калабрия може да осъмнеш.
И все напред върви.


Пусни си "Рамщайн" да свири.
Звучи, ти песен млада.
Махмурлии ставаме в зори.
Тресе се цяла сграда.


Измина месец, все ги няма.
Сръчните студенти.
Надарени са всестранно.
Навсякъде приемни.


От горите Северни на Мейн.
До Тексас и Дакота.
Канада, Франция, Абърдийн,
Берачи в Минесота.

Измина лято, есен златна.
Семестърът започна.
Бригадата се пак запретна.
С нормата е точна.


Зима бяла, сняг забръска.
Сесия се стяга.
Лек тропот, лекцията прекъсва.
Вратата се отваря...


"Гуд дей, диър Мис Лорета.
Уи кам фром Алабама.
Моля, с подпис заверете,
Лекции, ала -бала!"


Плесна радостно с ръцете,
Добрата Мис Лорета.
"Разбира се, че сте ми приети,
Мамини сърнета!"


Следва подпис с печата.
Изпита си "взеха".
Кратка среща с родата.
И пак на път поеха!


Върви , народе възродени.
По дивата чужбина.
По кални, прашни "вузове".
Образование ще има!

Заб. Из цикъла МОНК

Супер е, че спомена новия шедьовър на Пратчет! Целия си блог съм посветил на него, така че - ОГРОМНИ ПОЗДРАВИ!

"Фенове на Тери Прачет , от всички страни,
Със хумор се спасявайте, до старини!

Но пък там....

а навън никой ги не ще...

Сръчните студенти - ами дойдоха си преди има-няма две седмици и сега се подготвят да ходят пак напролет...
Ми сега какво - като одъртеят и им дойде акълът в главите, ние пак ще сме тука и ще ги обучаваме вече по програмите за възрастни, срещу по-висока семестриална такса:))))

Поздав и от мен! При теб е винаги интересно! :)

Най- накрая някой да каже истината...

Хубави събота и неделя за тебе!:)))

Прегръдки ,мила и пожелания за прекрасна вечер!:)

Записвам бронзовите стихове
и утрините в розово,
прибирам есенни листа
и вечери в лила,
все някой ден,
завършила невидим университет,
ще хвана млечния ;)

а/ портрет

б/ път

в/сладолед


;)))

с една точно такава млечна баница-луна, тя се показваше и скриваше зад облаците и ме мамеше досущ печената тиква на Душко, големи и променливи облаци над София..странно, че пътувахме в такава мъгла, а в града дори слънце видяхме

но не дъжд...

Не знам каква е била нощес луната - проспах я:)))

!!!!Прочетох всичко..дори и коментарите!!!
незнам какво да кажа..или да трябва да пусна мнооооооооооого дълъг коментар!!
Но ти ме разбираш и без да го обяснявам...:))
Прегръдка за теб..среднощна..

Вече и аз не знам какво да кажа: би трябвало да съм на страната на учените, но имам резерви; би трябвало да съм на страната на преподавателите, но имам някои протести; би трябвало да съм на страната на студентите, но имам някои бележки; най-сетне - би трябвало да съм на страната на културната ни цялост, но имам някои съмнения...
В крайна сметка - всички ние сме на страната на бъдещето, но още не сме сигурни дали това, което правим е бъдещето... дали не действаме по оня принцип, че всяко достатъчно търпеливо старо, в крайна сметка идва пак на мода....

Ах , да ! Така е било преди да се сгромоляса Шумерската цивилизация ! Припомни ми причините за нейното пропадане ! И трябва да го напиша !
Усмивка !

мОЖЕ ЛИ ДА СЕ ВКЛЮЧА И АЗ????

беше и днес

слънчева и усмихната седмица!

Хората наистина пилеят много ценно време, разказвачке...затова по-добре да приложат готова идея, изпипана във всички детайли...нещо такова..като твоята тук....:)

Май нищо старо не е старо...или нещо се е оплело тотално..в нас самите..
Незнам.

това не ни грее нито в личен, нито в български план...

При всичките ми уважения към БАН - така и не се научихме да планираме собственото си бъдеще!

че през осемдесетте е бил в София (явно като млад писател-социалист е дошъл да пояде и попие в НРБ) и Невидидимият е отчасти базиран на спомените му от Софийския :)