По нашенски есенен пейзаж. Синьо небе. Няма жив човек. Местните пилета се гощават и си думат нещо на пилешки, но като ме виждат с фотоапарат в ръка, бързо-бързо отхвърчават, защото не им се дават показания - да не им вземат ябълките. 
   
Кафяво и червено, златисто и черно. Мирис на пепелище. Опечени ябълки. Заедно с дървото.
Дали е заговор или отмъщение? Или глупост и нехайство? Дали дърветата ги боли, когато ги изгарят живи?



А в перспектива: сред опожареното пространство лилави пламъчета - цъфнал е кърпикожухът. И е жив троскотът.




По нашенски - покрай тръните и сухото - изгоряло е зеленото, плодородното. Остават бурените и надеждата някой да дойде от някъде и да стопанисва мястото преди да го е превзела наново пустошта.

И си е до простотията ,ако питаш мен!Природата е велика-ще заличи за кой ли път това срамно петно ,но то остава в душите ни.Споменът за лошотията се пази ,а дали учи ?Народът оскотя и това е най-лошото.Трябва да се мисли за превенция и май всякаква. Мисля ,че трябват крути мерки-да се изрязва гнилото и то навреме, на се понасят наказанията според размера на извършеното .
Приказките за хуманизъм са май само за пияр на политиците.Нека най-после да си поставим правилно въпроса за хуманизма и родолюбието и после да открием ВЕРНИЯ ОТГОВОР !

много.
и мен. но съм само очи.
а ти си разказана в тъга и рисуваш болката на есента изсипана във пепелта.

Боли! И него, и теб, и мен, и много други!
Бавно и трудно израства народа ни! Какво още трябва да им се случи на българите, та да се събудят?
Поздрав!

... не е удобно да се спира...

А после идва някой и прави пътища и градини...

Май някой е решил да си направи печени ябълки в голямо количество и по най-бързия начин, но не е смешно...Все пак се надявам да е станало поне случайно, или от някоя цигара...
Привет приятелче-смехурче:)
Вострото

по пътя сред чернилката, стомахът ме болеше като си представях дърветата в огъня, а нежният мирис на многобройните лилави свещички не можеше да пробие мириса на изгоряло дори след близо две седмици време...

С мирис на безнаказаност. А въглените на глупостта, нехайството и безразличието тлеят под пепелището ...

Тъжно и яростно ми е едновременно - защото не е само едно, а са много местата като това... Безотговрност човешка и липса на сърце и душа за живота наоколо - в камъка, дървото, песъчинката, насекомото, птицата и животното. Та даже и за хората - не изпитва болка, отговорност или вина.

Какво ли наследство ще оставим на поколенията след нас?!... А и ще има ли поколения?!
Тъжни размисли, Приказчице... Днес Приказката плаче с гласа на изгореното дърво и страдалницата Земя!

prez 2007 bqha golemi pojari, ...pisah go

Разгневихме ли небесата?
Пращат огнени змейове

да подпалят с бяс лятото
преди да е свършило -
да умре.
Размятат червени плащове
огньове-тореадори,
фучат сред нивята с вятъра,
слънчогледите са покорни.
Слънчогледите са подпалени,
над тях - мълчаливи ята -
вият се не черни гарвани,
а щъркели на смъртта.

Пада в пламъци лятото -
бикът е мъртъв, но страшен
трупът му покрай канавките
се е ширнал.
Наш е.

Дърветата... боли ги... Най- вече- клоните, извървели пътя от небето до пепелта. И напук на разрухата- новият живот! Поздрави!

Приказката я имаше в първите ни читанки - за мой срам не помня дали беше Елин Пелин или някой друг разказвачът: За мързеливият стопанин, който тръгнал да пали стърнищата, вместо да ги изоре - и птиците в гнездото го бяха разпознали...

Лилавите есенни минзухари - като хладни свещи запалени
в помен на зеленото лято и прекрасната цъфнала пролет на надеждите светли...
И вече толкова свикнал е погледът с изгорелите хълмове,
че никой даже не спира за миг, по шосето на запад от слънцето...
А когато се върнеш - вече изгнан си
от земята, оставена сама да се грижи за себе си
както умее и доколкото...

Тръгнах уж приказка да наснимам
за зелените дъбове и ябълки есенни весели,
но се ширнаха почернелите хълмове
осеяни с пламъци минзухарени и прави кафяви дървета...
и останаха приказките прави безмълвни
с усмивки попарени, но надежди стаени
да бъде чуто мълчанието.

Какво да кажа . Това да гледам как се съсипва плодното и се оставят бурените ми е ежедневие . Не мога да свикна.Проблемът не е в бурените ,а в онези ,които ги оставят да виреят. С тях имам проблем ! Но ще го разреша !

Пред очите ми е само лайняно жълто. Навсякъде вони отлайната дето ги изсра и продължава да ги сере Дянков. Черно ми е, защото почерни целия Български народ с мръсотията си. В душата ми е само проза, брутална, откачена, мразеща проза. Проза, която ненавижда и не желае нищо добро за всички управници от 20 години насам. Каква ти тука поезия. Пердаши ни смразяващ дъжд от отровни капки, буреносно облаци и студен вятър ни обгръща. И едно тъмно, тъмно е пред мен....

изгоряха тогава и част от лозята ни, но

Кърпикожухът с морави оченца ме поглежда -
и в есента надежда.
:)

дори да се опитваме да го затворим в действие...

Подобна картина май само у нас може да се види за съжаление! И на мен всеки път като пътувам през този сезон ми става мъчно от такава гледка...... Поздрави!

Неизтребими са...

и това също е жалко, защото покрай него минават доста коли...

българинът сам да си такова майката! Същата гадост е и по нашия край...

Изтребими са, но това изисква работа и хора, които да се захванат с нея... Хора, които си обичат земята, а не грабят и бягат... И може би - затова се срамуват от нея... А в някой момент на криза ще се върнат - и тя пак ще е тук, но вече ще има наказанието "пропуснати ползи" - в природен мащаб...

една човешка длан - и същите тикви и край Дунава - и от Места до Марица...

Тъкмо си мислех вече, че преживяхме жегите без много загуба...

Да не прехвърляме на Господ човешката немарливост и злоба!
Природата винаги побеждава.
Привет на теб, бъди здрава!

как добре си го казала: "По нашенски - покрай тръните и сухото - изгоряло е зеленото, плодородното. Остават бурените и надеждата някой да дойде от някъде и да стопанисва мястото преди да го е превзела наново пустошта."
Земята плаче за хората...и за работливите им ръце...Но тях ги няма- повечето земята прибра, а децата и внуците отродени са далеч от нея...Много болка има за нашата земя хубава...Дано Бог да се смили!!
Хубава вечер!

Благодаря, че намина, утре вече ще е зелена приказка...

И двете снимки са си направо за изложба. Силно впечатляващи са!

Много. как се създава едно дърво, след засаждането колко дълго расте, за да стане голямо и красиво и да даде плод. Хубаво си го написала, дано се спре тази лудост. Хубав ден от мен!

А българите имат Дарена прекрасна земя, но нехаят и я оставят да запустее... никога няма да го разбера...

началото на една кошмарна приказка за хората...

нали после ще трябва да сме благодарни... Нали знаете, най-трудните думички в чужбина за българина са "благодаря", "извинете", "моля" - защото у нас се учат като "кажи, баба, тенкю"...

Това си е пиЯр на политиците, както казва Илиадка и нищо повече.

Само подпалваш крехките блог душици!Едвам чакат такъв снимкаджия да им пусне снимчица и тичат да окайват майката на майката!


Помня , бяха снимали една птичка , тръгнала на Мол и влязла без да плаща, хванала се в мрежата като един цял народ и ...вай, птицеубийците от Мола, да ги хванем голи!

Доунт ду ит ени море, като не разбираш от бабино-дедино земеделие.
Докато щрапате тук като изперкали, що не отидете едно стърнище барем да почистите, гиди трикаджии компютърни, А?

Шменти капели такива, би казал, съвсем справедливо един Премиер! Да!

Тва поле не го е подпалила ламята да знайш! а ний няма да ходим да го чистим, щоту шъ ни арестуват за навлизане в не наша собственост...