Постинг номер 186: 

 Така става когато живееш наопаки


в сътрудничество с Чарлз Доджсън,
който надничаше
от другата страна на огледалото

Станах тази сутрин, минах през вратата и отидох да видя здравеца и орловите нокти, а после - заслепена от утринното слънце - не влязох през обичайния вход, а направо попаднах в огледалния свят.
На пейката сред поляната Алиса се опитваше да среши разбърканите коси на Бялата царица, която се опитваше да я спазари за домашна помощница и й предлагаше два гроша седмично и на другия ден мармалад.

- Мармаладът е много хубав - увещаваше я царицата.
- И да е - не ми трябва мармалад, не и днес - дърпаше се Алиса.
- Не можеш да получиш днес, даже ако искаш - отвърна царицата. Правилото е: мармалад вчера и мармалад утре - никога мармалад днес!
- Все пак, някой път ще дойде и "мармалад днес" - забеляза Алиса.
- Никога! - каза царицата. - Мармаладът е винаги на другия ден. Днес не е другия ден, знаеш!
- Не ви разбирам - каза Алиса - ужасно е объркано.
- Така е, когато живееш наопаки - отвърна мило царицата. - Но пък си има едно предимство: паметта работи в двете посоки.
- Моята памет с положителност работи в една посока - забеляза Алиса.
 
Аз пък си помислих колко хора познавам, чиято памет работи по принципа "тука има - тука нема"...

- Много бедна памет имаш, щом работи само назад - забеляза царицата и нави широко парче лейкопласт на пръста си, а после завърза отгоре една копринена панделка

И аз така си помислих, но не го казах на глас. Явно в онова, което на нас ни се струва Огледален свят, умеят да карат времето да работи за тях.
Междувременно царицата беше започнала да тръска ръката си и да пищи, сякаш я болеше.

- Пръста ли си убодохте? - попита Алиса.
- Не съм го убола още - каза царицата, - но скоро ще го убода. Ох! Ох! Ох!
- И кога очаквате да стане това? - запита Алиса, на която, очевидно й беше писнало да слуша абсурди и едвам потискаше смеха си.
- Щом започна да си оправям пак шала - каза царицата - брошката ще се разкопчее и ще ме убоде... Ох! Ох! Ох!...
Междувременно тя посегна към шала, брошката се разкопча внезапно и иглата се заби в пръста й.
- Внимавайте! - предупреди Алиса пост фактум като нашенски прогностик. - Потече ви кръв! - забеляза очевидното.
- Това е, за да се обясни защо ми потече кръв от пръста - каза царицата, която сега държеше брошката правилно и се усмихваше.
- Но защо не викате сега? - зачуди се Алиса, като едновременно вдигна ръце, за да си запуши ушите, ако царицата пак започнеше да пищи.
- Че защо, аз вече виках, колкото трябваше. Каква полза има да продължавам да викам - трезво отсече царицата и насочи вниманието си към актуалните проблеми на заобикалящия ги свят.

Мирис на готово кафе ме привлече. Преминах през слънчевия лъч и хванах кафето миг преди да изтече и да ме намери само.
Какви хора! - мисля си.
Сега пия кафе със зелени ябълки. Няма мармалад днес.
Такъв беше договорът: мармалад - някой друг ден. Не днес.


НИЩО НЕ СЪМ КАЗАЛА ЗА ПОЛИТИКА И ГЛОБАЛЕН МАРМАЛАД!

... само си го мисля...

И ЗА ИКОНОМИКА НИЩО НЕ СЪМ КАЗАЛА...

--- всеки е свободен да си мисли за всякакъв мармалад, докато мрежата не е станала глобална телепатка...


И това по-долу не е снимка на нашенските ливади, това си е кралското игрище за голф на оксфордските ливади, ама няма никой, щото е време за нов... мармалад.

Да си живяла вчера. Днес - не може. А утре - не се знае...

Ако живеем наопаки, дали ще поправим нашите грешки?

И изобщо не си мисля за европейски проекти, за френски роми и др. под.

вървя по рачешки назад
и днес ще имам малмалад :)))

Поздрав!

Абсурди ли са абсурдите наистина?

"- Много бедна памет имаш, щом работи само назад - " понякога вървя с гръб на движението . . . гледам наззад , после се обръщам и тръгвам пак с движението . А всъшност посоката винаги е една , без значение на къде гледаме :) :*

И докога така - от двете страни на мармалада?;))
Спомням си, че на Алиса й беше казано, че живее в съня на Черния Цар. А ние в чий сън ли живеем?

усещам как го усещаме и вървим стабилно и неотклонно към убождане...

И филията винаги пада на намазаната стран. Хладен ден!

Знам, че хващам температура - и пак газих из водата - и сега какво? Имам си температура!

има един караоке бар "Мармалад"
дето съм ходила на блогерско парти :))
страхотно пътъване в мармалада да знаеш ;)

Бяла царица. Не, не зная - не охкам и преди и след убождането. Но днес не ям мармалад, не!

Мармалад ?
Защо не, особено ако е шипков.
Хубав ден ти желая !

Не знам още за мармалада, ама съм докопала едно сиренце и сега няма да си отварям човката още...

Тази историйка "наопаки" особено ми хареса:)

Хубав, хубав - петък е!

Е, все някой ден дано да се опита от мармалада...
Поздрави, Razkazvachka!

Това ,че няма мармалад днес ще струва много скъпо на всички....Но малцина могат да го видят...Всъщност само онези ,които са и от едната и от другата страна на огледалото. Проблемът обаче не е в тях , а в онези ,които преди време са си мислели ,че могат да пишат договори... Истината е ,че не могат ,защото са само от едната страна на огледалото. Работещите договори се съставят от онзи ,които са от двете страни

думичката е една такава с три портички на а-то, влизаш, излизаш, обичах ябълковия мармалад, който преди години намираше не знам откъде дядо ми, в дървени сандъчета, завит в тънка оризова хартия...значи е вярно за мармалада вчера, днес - няма, така е...да не говорим, че пестил от години не съм видяла

Хубаво настроение и за тебе!

Сега ще ти го разправя тука, защото не ми се пише друго парче - в началото на 1990-те ме викнаха да превеждам на японска делегация - мизерните опити на общината да се сдобие с инвестиции в разни грозотилища като завод за кондензатори, за бяла техника, за прежди и други такива... И ги посрещнаха в една от Тошовите резиденции - имаше ябълков сок с етикет какво съдържа - ябълков сок и пектин. В едни грозни бирени бутилки, но японците страшно се заинтригуваха. Пиха сок, пиха минерална вода, гледаха нашенски носии и бродерии, гледаха прежди и производството на "Яница" с тези прежди - подминаха кондензаторите и опитите да се лансира проект "Силициева долина" - и по едно време посланикът разправя с носталгия: "Абе, хора, имате си благодатна земя - круши, грозде, ябълки, сок, минерална вода... - защо ви е да строите заводи за електроника и да я разваляте!" - а нашенските общинари си мислеха, че човекът се майтапи...
... е, сега производителните градини, както и заводите - са пустош и тук-таме, някой се опитва да развие семеен бизнес...

НЯМА МАРМАЛАД! НО за сметка на това има с какво да се гърми по празниците... и не само...

Като в безумен и смразяващ трилър
червеното се стича по дланите
на сънищата ни.
А отвъд тях- един надпис върху огледалото-"Надежда за мармалад!...Някой друг път..." Пожелавам ти истински сладък ден! :)))

и още има хора, които се блъскат и създават блага с ръцете си, но те са все по-малко...
вече не съм сигурна какво има в брашното, в хляба, в млякото...колкото мога търся и купувам от хора, които си го правят по домашному

Ама пък - ако ние сме роботи вече, какъв е проблемът, ако смазката е вместо вода в морето...

От стария мармалад можеш да си направиш плодова пита или... ракия:))))

Здравей!
Няма да има мармалад за нас.
Защото не можем да се върнем в миналото, нито да отидем в бъдещето.

Парадоксално права си!

толкова много ми се е събрало да чета тези дни ,че отново ще намина с любопитство!:)
Прегръдки!

Еййй - прегледах си писанията - за десет месеца съм сътворила сумати моабети - и вече се групират - ама то си било забава да се мотаеш из блога...

Моите поздравления! Всеки да си яде мармалада, когато, и по колкото си иска. Пък дали му харесва, си е негова работа. Да си го ползва там, където му е необходимо. Прекрасна вечер. :)

Много готин постинг!:):):)

Хубава вечер!

Тавата е пробита, Ламята открадна ябълките, а Огънят едва тлее ...
:))

великолепно е!:)))

Няма - изпратила съм една страница с линкове номинации - да си изберат нещо според както решат.
НО пък докато претъркалях нещата - очертаха се явно няколко групи писания...

това "по-долу" не са Оксфордски ливади , а футболното игрище край Устина- то се поддържа от овце, крави и т. н., това са нови технологии, които вие,младите, не разбирате...

Какво е това крави и овце? Имат ли дистанционно!
:)))

Сетих се - кравите са онези бяло-лилави Милки, дето дават шоколад...
А овце има в оная игра за Черния Овен, Свен...

че и вчера е било мармалад, и утре ще е...
Днес кво е тогава?!?!
пп. Много е гот да имаш спомени от бъдещето :))) Пък ако не ти се случат - кви спомени са?!?!
ппп. Ся пък на гости на Алиса... не находи се значи... :)))))))

Ами приказки не се събират толкова лесно - а ако не съм събрала достатъчно, току-виж се събудя без глава и даже кафето от кварталния плод-зеленчук няма да ме оправи.... Бях на гости на Алиса преди - сега копая из старите дискове снимки за илюстрация...

мармаладена ракия :)))

става за разтривка на стари сглобки :)))

само вътрешно!:)))))

neka da e wikenda sladuk..kato marmalad ot smokini(ima6e li takuv??);))))))))))))))))
Leka no6t sladkodumke..

Експерти сме в създаването на многоогледални светове, почти като в зала на смеха :)

Хубава седмица!

;) Стил Шекли ... или братя Стругацки ! Поздрави !

Благодаря! Хубава седмица!

Но да си кажа, мармалада го предпочитам шипков, и никакви кисели ябълки извътре, че отиде на вятъра труда!

А сега сериозно - по някога кривите огледала са в самите нас.

Прилича на плетката "иде ми-доде ми"... :):):)
Мармалад ям всеки път, когато има - значи живея в бъдещето, а?!
Менюто днес - само домат, без мармалад...
Вкусен поздрав от мен за теб !
/ И едни не-весели мисли за мен... ще си ги измисля да са по-весели :):):) /

64. razkazvachka - Домати, докато не им поникнат крачета и избягат:)))
22:43
divna8 написа:
Прилича на плетката "иде ми-доде ми"... :):):)
Мармалад ям всеки път, когато има - значи живея в бъдещето, а?!
Менюто днес - само домат, без мармалад...
Вкусен поздрав от мен за теб !
/ И едни не-весели мисли за мен... ще си ги измисля да са по-весели :):):) /

абе кой ще се разправя с ядене, ако е сам в къщи:)))
Само момчетата ядат:)))
Ама ако наминеш - утре ще е купон около мен - по случай вторника - най-невзрачния ден от седмицата... има домати и праскови на двора, една торба със семки от кайсии, един бивш бъзов сок, който се е превърнал в кристално бистро нещо като вермут и кисели красставици 10 кг.

Лошото е, че при нас и огледалото криво и мармалада вкиснат. Страхотен разказ, поздрав и морски целувки!

такива работа с мармалада, ама явно не плаши населението:)))

Поздрав от вкусилите мармалада!:)

Казват се Пегасовите ливади!