Постинг
29.07.2010 16:01 -
176. Оттатък дъгата
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 51393 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2010 04:57
Прочетен: 51393 Коментари: 39 Гласове:
32
Последна промяна: 30.12.2010 04:57
- Хайде - казах насред кафето миналата неделя сутрин - да отидем до Пловдив и да видим дали още стои Вещицата на покрива, а също и да се здрависаме с моята стара приятелка Препарираната анаконда от Природонаучния музей.
- Хубаво - вика Геката - ама при едно условие...
- Кажи, да чуем - казвам леко предпазливо и Геката доволно заявява:
- Неограничено снабдяване с бира!
- Аааа, добре - казвам - това е приемливо условие - и без това мислех крайната спирка да е под едни сенчести дървеса в началото на Стария град.
И тръгнахме между дъждовете по пътищата на хубавия юли.
Понеже не беше такава целта на упражнението, пропуснахме пустите поли на Витоша и равното поизгоряло Софийско поле и започнахме да броим от определена точка по пътя:
Магистрала "Тракия" - оттатък тунела "Траянови врата" - надолу към полето. След няколко размазани снимки, претенции към Юли, който се правеше на автосъстезател и още няколко размазани комара на предното стъкло, ето резултата:
"Цар Траян има магарешки ушиииии" - носи ехото от старите приказки, а звукът им призрачно се понася надолу по гладкото шосе, докато зелените гори кимат, зашумяват и препредават историята. В зелените им сенки обезпокоени надигат глави сърненца, глигани изсумтяват, някой чакал или вълк наостря уши, а под твърдата все още от лятната жега земна кора, гъбите чакат още един дъжд, за да надигнат глави и да разпънат широкополи шапки през следващия слънчев ден. Знам, че боровата гора насреща е пълна с невероятно пъстри гъби - сърнелки, булки, пачи крак, брезовки, манатарки, масловки, а също и - зелена, червена и бяла мухоморки, дяволски гъби и още десетина вида не чак толкова отровни, но за сметка на това - прекрасни други видове.
Слизаме надолу и спираме, за да стъпим на земята и да усетим следите от нощния порой.
Това е положението с дивите предели.
Подобно е положението и с градинските красоти:
А после започва да вали, сякаш са му увеличили надницата. И вали до късно следобед в понеделника, а после пак започва и продължава докато вторникът разсъмва.
На Геката не му се пие бира. Даже не му се ходи под дъгата. Слуша разни прогнози и гледа снимки от наводнени улици. Изкопавам му една НФ книжица от Марвин Мински и той се заравя под одеалото с изключение на два пръста, с които държи книжлето.
Но нищо не може да ме откаже да се метна на старата бойна машина и да потегля с мощно ръмжене нагоре по улицата, после надолу и... оооопс, тпруууу, чакай да не сгазим ей тая весела тайфа, дето се носи от кафенето...
- Ей, здрасти, я виж кой е това! - радва се тайфата и разпознавам едни хлапета с които сме си играли някога в радиус от двайсетина километра и половин век.
- Тръгваш ли си? - разочаровано пита Танчето.
- Отивам на зяй пазар до Пловдив - казвам аз и отварям широко вратите - хайде, меткайте се...
- Ама ние сме по чехли - колебае се цели двайсет секунди Таня, после кимва на своето по-младо издание - Гелка, ае... - и без много думи се инсталират на задната седалка.
След 173 метра пак спирам, за да се премести Таня на предната и да направим разбор на ситуацията и ко ше праим.
Докато се разберем, магистралата свърши, паркирахме на пъпа на Пловдив и тръгнахме да пием кафе. Ето и маршрута: първо се завъртам в кръг, след това поемаме по главната и караме малко на зиг-заг, защото не успяхме да влезем подробно във всичките магазини.
Няма да разправям всичките истории по горните снимки, защото всяка си има времето и мястото, а също и героите, но нека не забравяме, че това не са просто снимки на места, а срещи със стари познати: призрачни и многозначни.
Та, в крайна сметка се наместихме над тунела с идеята да поръчаме кафе и бира. Да, ама нямаше на кого. От околните маси любезно ни осведомиха, че по някое време наминава сервитьор. Е, снимахме пейзажа пък се преместихме в по-предната къща с полегналата черница и най-после го пихме това кафе.
После пък се оказа, че вече е минало 12 часа и слязохме на пица още малко надолу:
- покрай обредния дом
и отсрещната църква
отсреща под зелените чадърчета
до Джумаята
и невъобразимото струпване от всякакви културни и не чак толкоз културни елементи на градския пейзаж:
А после продължихме надолу и ето какво ме впечатли между меренето и разглеждането на обувки-блузи-поли-гащеризони-баници-сладоледи-ощешаренипарцалки-чанти-книги-фолио-парфюми-сапуни-цигари-познати-играчки-банкомати-синилампичкипокрайказиното-аптекамарицанаъгъла-русабоязакоса-червилаиощепарфюми-и-ощеотсорта-поняколкопъти.
старата олющена сграда на банката
и
новата, невзрачна сграда на отворения за посетители исторически музей
постния площад с паметник на мястото на пищната шарения от древния Четвъртък пазар
през подлеза с десетина шарени магазинчета и още едно с множество сини-розови-сребърни и какви ли не още обувки-чанти-тениски-гривнички и др.под. стабилно прегазваме градинката до централния обреден дом
оглеждаме се надясно
и наляво, за да попаднем ето къде:
И беше отворен! И имаше от дясната страна на входа билетопродавачка. Любезна. И нямаше следи от стария ми спомен с широкото фоайе, с черното чаталесто дърво и увита около него дебела черна, зъбата Анаконда...
- Добър ден - казах с леко поувяхнал ентусиазъм, но трябваше да бъдем учтиви, в крайна сметка. Човек не влиза в един музей, за да се огледа разочаровано, да констатира липсата на древна препарирана змия и да си излезе. Не е възпитано.
- Имахте една дебела анаконда, увита около дърво - започнах неуверено, а жената зад стъклото кимна усмихнато. - А може ли да се снима? - очаровано попитах аз.
- Можете да снимате всичко, но за това се взима още едно билетче - каза любезната билетопродавачка и после ни осведоми: - Анакондата е в третата зала, ако тръгнете надясно.
И тръгнахме, и снимахме какво ли не, защото Гелка хареса и тигъра, и чакалите, и мечките, и рибките, но - най-вече камилата, която й намигна:
Не беше МОЯТА анаконда: древното зло, черната дебела, твърда като желязо змия с огромна глава и два реда гладни зъби. Онази, която карах баща ми да посещаваме почти всяка събота. Онази, която издебваше, когато я гледах втренчено и нямаше хора, и ме гледаше със злобен пламнал в огън поглед и надигащ се съсък в гърлото.
Тази си беше една грамадна обикновена твар, обвита около голямо дърво, зад стъкло. И там някъде се надвесваше любопитно една малка змийска глава. И оченце просветна любопитно. Дали пък не беше някоя правнучка... Колко време живеят анакондите?
Отвън градът сияеше в мекотата на след дъждовния период.
и поехме обратно като пропуснахме няколко магазина
е, трябва да си личи, че си е нашенско
някак си ми липсва оня РЕП
но пък - дори когато мястото е красиво, все ще има нещо, което да не дава да направиш човешка снимка
и даже се заядох - какво пък може да прави тази свирачка на арфа, като няма арфа
и какво като е бял "подът" на езерото, като няма нито сиви, нито червени риби
а тук даже имаше следи от вода
надничам само през едно кътче от парка накъм едно кътче от друг свят
намираме старата машина на паркинга, минаваме през любезните пазители на паркинга, включваме се в градското движение и изумени от учтивостта на пловдивските шофьори се паркираме във владенията на Вещицата от покрива и отиваме да проверим дали е още там - нищо че е посред бял ден и няма да е същото:
отляво
отдясно
в задния двор на бялата сграда
Амииии - там си е, макар че има някакъв сенник и къщата не е вече сива, а е бяла.
Успокоени тръгваме, попадаме на Асеновградското шосе и ако не беше падналият стълб и всички жички - за малко да прескочим до там. Някой друг път.
За сметка на това минаваме през липсващия Събота пазар, купища магазини, роднини, познати и непознати квартали и - мушвайки се отново под дъгата - защото пак валя - се отправяме към призрачните планини на запад.
Остават неразказаните приказки и невидимото присъствие на старите приятели.
Защото това са само снимки. На прозорците към световете, на вратите към времена и на местата за срещи.
И обещание.
- Наздраве - каза Геката - и отвори първата зелена кутия бира.
- Хубаво - вика Геката - ама при едно условие...
- Кажи, да чуем - казвам леко предпазливо и Геката доволно заявява:
- Неограничено снабдяване с бира!
- Аааа, добре - казвам - това е приемливо условие - и без това мислех крайната спирка да е под едни сенчести дървеса в началото на Стария град.
И тръгнахме между дъждовете по пътищата на хубавия юли.
Понеже не беше такава целта на упражнението, пропуснахме пустите поли на Витоша и равното поизгоряло Софийско поле и започнахме да броим от определена точка по пътя:
Магистрала "Тракия" - оттатък тунела "Траянови врата" - надолу към полето. След няколко размазани снимки, претенции към Юли, който се правеше на автосъстезател и още няколко размазани комара на предното стъкло, ето резултата:
"Цар Траян има магарешки ушиииии" - носи ехото от старите приказки, а звукът им призрачно се понася надолу по гладкото шосе, докато зелените гори кимат, зашумяват и препредават историята. В зелените им сенки обезпокоени надигат глави сърненца, глигани изсумтяват, някой чакал или вълк наостря уши, а под твърдата все още от лятната жега земна кора, гъбите чакат още един дъжд, за да надигнат глави и да разпънат широкополи шапки през следващия слънчев ден. Знам, че боровата гора насреща е пълна с невероятно пъстри гъби - сърнелки, булки, пачи крак, брезовки, манатарки, масловки, а също и - зелена, червена и бяла мухоморки, дяволски гъби и още десетина вида не чак толкова отровни, но за сметка на това - прекрасни други видове.
Слизаме надолу и спираме, за да стъпим на земята и да усетим следите от нощния порой.
Това е положението с дивите предели.
Подобно е положението и с градинските красоти:
А после започва да вали, сякаш са му увеличили надницата. И вали до късно следобед в понеделника, а после пак започва и продължава докато вторникът разсъмва.
На Геката не му се пие бира. Даже не му се ходи под дъгата. Слуша разни прогнози и гледа снимки от наводнени улици. Изкопавам му една НФ книжица от Марвин Мински и той се заравя под одеалото с изключение на два пръста, с които държи книжлето.
Но нищо не може да ме откаже да се метна на старата бойна машина и да потегля с мощно ръмжене нагоре по улицата, после надолу и... оооопс, тпруууу, чакай да не сгазим ей тая весела тайфа, дето се носи от кафенето...
- Ей, здрасти, я виж кой е това! - радва се тайфата и разпознавам едни хлапета с които сме си играли някога в радиус от двайсетина километра и половин век.
- Тръгваш ли си? - разочаровано пита Танчето.
- Отивам на зяй пазар до Пловдив - казвам аз и отварям широко вратите - хайде, меткайте се...
- Ама ние сме по чехли - колебае се цели двайсет секунди Таня, после кимва на своето по-младо издание - Гелка, ае... - и без много думи се инсталират на задната седалка.
След 173 метра пак спирам, за да се премести Таня на предната и да направим разбор на ситуацията и ко ше праим.
Докато се разберем, магистралата свърши, паркирахме на пъпа на Пловдив и тръгнахме да пием кафе. Ето и маршрута: първо се завъртам в кръг, след това поемаме по главната и караме малко на зиг-заг, защото не успяхме да влезем подробно във всичките магазини.
Няма да разправям всичките истории по горните снимки, защото всяка си има времето и мястото, а също и героите, но нека не забравяме, че това не са просто снимки на места, а срещи със стари познати: призрачни и многозначни.
Та, в крайна сметка се наместихме над тунела с идеята да поръчаме кафе и бира. Да, ама нямаше на кого. От околните маси любезно ни осведомиха, че по някое време наминава сервитьор. Е, снимахме пейзажа пък се преместихме в по-предната къща с полегналата черница и най-после го пихме това кафе.
После пък се оказа, че вече е минало 12 часа и слязохме на пица още малко надолу:
- покрай обредния дом
и отсрещната църква
отсреща под зелените чадърчета
до Джумаята
и невъобразимото струпване от всякакви културни и не чак толкоз културни елементи на градския пейзаж:
А после продължихме надолу и ето какво ме впечатли между меренето и разглеждането на обувки-блузи-поли-гащеризони-баници-сладоледи-ощешаренипарцалки-чанти-книги-фолио-парфюми-сапуни-цигари-познати-играчки-банкомати-синилампичкипокрайказиното-аптекамарицанаъгъла-русабоязакоса-червилаиощепарфюми-и-ощеотсорта-поняколкопъти.
старата олющена сграда на банката
и
новата, невзрачна сграда на отворения за посетители исторически музей
постния площад с паметник на мястото на пищната шарения от древния Четвъртък пазар
през подлеза с десетина шарени магазинчета и още едно с множество сини-розови-сребърни и какви ли не още обувки-чанти-тениски-гривнички и др.под. стабилно прегазваме градинката до централния обреден дом
оглеждаме се надясно
и наляво, за да попаднем ето къде:
И беше отворен! И имаше от дясната страна на входа билетопродавачка. Любезна. И нямаше следи от стария ми спомен с широкото фоайе, с черното чаталесто дърво и увита около него дебела черна, зъбата Анаконда...
- Добър ден - казах с леко поувяхнал ентусиазъм, но трябваше да бъдем учтиви, в крайна сметка. Човек не влиза в един музей, за да се огледа разочаровано, да констатира липсата на древна препарирана змия и да си излезе. Не е възпитано.
- Имахте една дебела анаконда, увита около дърво - започнах неуверено, а жената зад стъклото кимна усмихнато. - А може ли да се снима? - очаровано попитах аз.
- Можете да снимате всичко, но за това се взима още едно билетче - каза любезната билетопродавачка и после ни осведоми: - Анакондата е в третата зала, ако тръгнете надясно.
И тръгнахме, и снимахме какво ли не, защото Гелка хареса и тигъра, и чакалите, и мечките, и рибките, но - най-вече камилата, която й намигна:
Не беше МОЯТА анаконда: древното зло, черната дебела, твърда като желязо змия с огромна глава и два реда гладни зъби. Онази, която карах баща ми да посещаваме почти всяка събота. Онази, която издебваше, когато я гледах втренчено и нямаше хора, и ме гледаше със злобен пламнал в огън поглед и надигащ се съсък в гърлото.
Тази си беше една грамадна обикновена твар, обвита около голямо дърво, зад стъкло. И там някъде се надвесваше любопитно една малка змийска глава. И оченце просветна любопитно. Дали пък не беше някоя правнучка... Колко време живеят анакондите?
Отвън градът сияеше в мекотата на след дъждовния период.
и поехме обратно като пропуснахме няколко магазина
е, трябва да си личи, че си е нашенско
някак си ми липсва оня РЕП
но пък - дори когато мястото е красиво, все ще има нещо, което да не дава да направиш човешка снимка
и даже се заядох - какво пък може да прави тази свирачка на арфа, като няма арфа
и какво като е бял "подът" на езерото, като няма нито сиви, нито червени риби
а тук даже имаше следи от вода
надничам само през едно кътче от парка накъм едно кътче от друг свят
намираме старата машина на паркинга, минаваме през любезните пазители на паркинга, включваме се в градското движение и изумени от учтивостта на пловдивските шофьори се паркираме във владенията на Вещицата от покрива и отиваме да проверим дали е още там - нищо че е посред бял ден и няма да е същото:
отляво
отдясно
в задния двор на бялата сграда
Амииии - там си е, макар че има някакъв сенник и къщата не е вече сива, а е бяла.
Успокоени тръгваме, попадаме на Асеновградското шосе и ако не беше падналият стълб и всички жички - за малко да прескочим до там. Някой друг път.
За сметка на това минаваме през липсващия Събота пазар, купища магазини, роднини, познати и непознати квартали и - мушвайки се отново под дъгата - защото пак валя - се отправяме към призрачните планини на запад.
Остават неразказаните приказки и невидимото присъствие на старите приятели.
Защото това са само снимки. На прозорците към световете, на вратите към времена и на местата за срещи.
И обещание.
- Наздраве - каза Геката - и отвори първата зелена кутия бира.
1.
hristo27 -
Готино е майна в Пловдив!
29.07.2010 16:07
29.07.2010 16:07
Готино е майна в Пловдив!
цитирайhristo27 написа:
Готино е майна в Пловдив!
но пък за сметка на това - е и весело!
Винаги ми е било любопитно да видя нещо познато през погледа на друг. В случая и приятно, заради хубавите снимки и лежерното изложение. Пловдив е наистина готин и обичан град. Поздрави!
цитирайно без паметника на Мильо (на Главната, до стълбите на бирхалето) не е пълно! Язък....Поздравления- беше ми приятно!:)))
цитирайИ както се пее в една песен "Ръцето горе за моят град!" :):):) Дано сте изкарали приятно :)
цитирай Поздрави и на тебе, siringa!
цитирайПък една дупчица не е останала да не сте се мушнали ;)
Другия път наминете и към Станимака, ще ви чакам :))
цитирайДругия път наминете и към Станимака, ще ви чакам :))
8.
razkazvachka -
ААА, Мильо го снимах - и на отиване, и на връщане - ама нали знаеш - Мильова му работа,
29.07.2010 17:30
29.07.2010 17:30
gkowachew написа:
но без паметника на Мильо (на Главната, до стълбите на бирхалето) не е пълно! Язък....Поздравления- беше ми приятно!:)))
що не влезе в сървъра - така и не разбрах!:)))))
А и като погледнах пак снимката - там беше "Каменица", а сега е "Горна Баня"...
ами не е същото. НЕ ми хареса:)))))
9.
razkazvachka -
Хей, купонджийке, никакви ръце горе, щото бяха пълни с подаръци за деца, баби и др.под., снимачна техника и бира, естествено:)))))
29.07.2010 17:32
29.07.2010 17:32
dorichela написа:
И както се пее в една песен "Ръцето горе за моят град!" :):):) Дано сте изкарали приятно :)
И си пропиляхме целия ден за пет метра снимки, а Пазарджик остана за следващата неделя...
10.
razkazvachka -
Другия път научих как се минава напряко от Пазарджик накъм Станимака:))))
29.07.2010 17:36
29.07.2010 17:36
ronya написа:
Пък една дупчица не е останала да не сте се мушнали ;)
Другия път наминете и към Станимака, ще ви чакам :))
Другия път наминете и към Станимака, ще ви чакам :))
ама найш колко дупки има за преравяне още из Филибето - ама тях наесен...
а и колко снимки пропуснах, щот ръцете ми бяха заети с волани, колани, телефони, скоростен лост и няколко по-маловажни неща...
Толкова си се постарала! Та аз нямам толкова снимки от любимия град! Хайде, другият път като дойдеш ще снимаш и Мильо и каменната мечка. А може Мильо аз да ти го снимам и да ти го изпратя. Благодаря ти за насладата, която изпитах!
цитирайтоя Мильо е голям шебек - изчезнал е от всичките ми колекции - няма го и при просякинчетата около джамията, нито при крокодилите от музея, нито при дюкянчетата от ул. "Съборна", нито там, дето ядем сладолед, нито около "Била"-та до автогара "Юг" - нито пък там, където му е мястото - трябва да е мръднал за по едно отсреща...
Ше види той! Другия път няма да го снимам!
А и оня смешен шадраван е изчезнал - посред главната срещу онова, което навремето беше картинна галерия, пък сега беше малко позападнало и с неясни функции...
цитирайШе види той! Другия път няма да го снимам!
А и оня смешен шадраван е изчезнал - посред главната срещу онова, което навремето беше картинна галерия, пък сега беше малко позападнало и с неясни функции...
tyrpenie nqmah dа зърна обителта на вещицата...не бях ходила през лятото до Пловдив, благодаря, че ме разведе;)
цитирайУлиците ,музея ,фонтана ,градината,Джумаята ....През твоя поглед и увлекателен
разказ изглежда наистина забавно .Дано наистина прекарването да е било приятно.
Въпреки всичко Пловдив е невероятен град и още много може да се види и разкаже.
Поздрави за разказа и постинга !
цитирайразказ изглежда наистина забавно .Дано наистина прекарването да е било приятно.
Въпреки всичко Пловдив е невероятен град и още много може да се види и разкаже.
Поздрави за разказа и постинга !
оттатък дъгата , а след това се поразходих из Пловдив ,та чак и препарираната анаконда зърнах и доволна в Плевен се върнах!:)
Прегръдки!:)
цитирайПрегръдки!:)
16.
galina1 -
Поздрави за написаното и хубавите снимки }}}
29.07.2010 22:11
29.07.2010 22:11
В градската градина, има едно местенце, което ми е любимо и го търсих в снимките, но го няма. Има една мечка и едно малко езерце. Това място има голяма стойност за мен. Уникално е, нямам представа защо, но ме привлича като магнит. Приятна вечер }}}
цитирайВсе познати и любими места и ми е толкова приятно като съм в този град.
Кога ли пак ще отида за да ми се зарадва душата?????
Благодаря ти, че ни разведе из любимите ми местенца.
Мога да пиша много да тези и за други места, но не виждам смисъл.
Оставам само с удоволствието от постинга ти.
Желая ти прекрасни летни усмихнати дни!!!!
цитирайКога ли пак ще отида за да ми се зарадва душата?????
Благодаря ти, че ни разведе из любимите ми местенца.
Мога да пиша много да тези и за други места, но не виждам смисъл.
Оставам само с удоволствието от постинга ти.
Желая ти прекрасни летни усмихнати дни!!!!
Има ли нещо по-хубаво от Пловдив?
Пък и анакондата си е там!
Благодаря ти!
цитирайПък и анакондата си е там!
Благодаря ти!
19.
razkazvachka -
Ха, как няма да е приятно! - даже осмислихме деня на сумати народ наоколо:))))
29.07.2010 23:10
29.07.2010 23:10
stela50 написа:
Улиците ,музея ,фонтана ,градината,Джумаята ....През твоя поглед и увлекателен
разказ изглежда наистина забавно .Дано наистина прекарването да е било приятно.
Въпреки всичко Пловдив е невероятен град и още много може да се види и разкаже.
Поздрави за разказа и постинга !
разказ изглежда наистина забавно .Дано наистина прекарването да е било приятно.
Въпреки всичко Пловдив е невероятен град и още много може да се види и разкаже.
Поздрави за разказа и постинга !
Ами това е на повърхността! Приказките следват...
20.
razkazvachka -
Здравей, дружке мила! Не бързай да си хвърляш билетчето - тепърва ще разправям за вещицата на покрива и другите щуротии:))))
29.07.2010 23:12
29.07.2010 23:12
iliada написа:
оттатък дъгата , а след това се поразходих из Пловдив ,та чак и препарираната анаконда зърнах и доволна в Плевен се върнах!:)
Прегръдки!:)
Прегръдки!:)
21.
razkazvachka -
Толкова много снимки имам как яздя мечката, как децата ми се катерят по нея и даже се опитват да я застрелят с пушка от изсъхнал клон или воден пистолет...
29.07.2010 23:14
29.07.2010 23:14
galina1 написа:
В градската градина, има едно местенце, което ми е любимо и го търсих в снимките, но го няма. Има една мечка и едно малко езерце. Това място има голяма стойност за мен. Уникално е, нямам представа защо, но ме привлича като магнит. Приятна вечер }}}
Но другите маршрути - на следващия път - все пак осем часа са малко време за да обиколиш подробно всичките си спомени и приказки...
22.
razkazvachka -
Здравей, приятелю! Защо не виждаш смисъл - това не са места, това е повече от туризъм:)))))
29.07.2010 23:18
29.07.2010 23:18
mrazekoff написа:
Все познати и любими места и ми е толкова приятно като съм в този град.
Кога ли пак ще отида за да ми се зарадва душата?????
Благодаря ти, че ни разведе из любимите ми местенца.
Мога да пиша много да тези и за други места, но не виждам смисъл.
Оставам само с удоволствието от постинга ти.
Желая ти прекрасни летни усмихнати дни!!!!
Кога ли пак ще отида за да ми се зарадва душата?????
Благодаря ти, че ни разведе из любимите ми местенца.
Мога да пиша много да тези и за други места, но не виждам смисъл.
Оставам само с удоволствието от постинга ти.
Желая ти прекрасни летни усмихнати дни!!!!
Я разкажи нещо по картинка: например как на пияна глава и с цел показване пред цяла тумба конкуренти за благоволението на някоя матова красавица, си слязъл в езерцето да й уловиш златна рибка... :))))
23.
razkazvachka -
Има - духът, вълшебството на приказките за Пловдив! Иначе, чух че напоследък държи стабилно първа позиция сред най-мръсните градчета из европата:))))
29.07.2010 23:20
29.07.2010 23:20
katan написа:
Има ли нещо по-хубаво от Пловдив?
Пък и анакондата си е там!
Благодаря ти!
Пък и анакондата си е там!
Благодаря ти!
ОБАЧЕ, ние си знаем!!!
martiniki написа:
tyrpenie nqmah dа зърна обителта на вещицата...не бях ходила през лятото до Пловдив, благодаря, че ме разведе;)
Ами да - с това ще се боря следващата седмица - Вещицата от покрива
чудни радиуси - дъгите стават направо приказни! :-))
цитирай
26.
razkazvachka -
Виж сега, ще ти кажа на ушенце, тъкмо се разреди навалицата: всичко е с умисъл -
29.07.2010 23:53
29.07.2010 23:53
zebb написа:
чудни радиуси - дъгите стават направо приказни! :-))
готвя се да забъркам една история от различни измерения, та затова ми трябваше малко наглед....
Очаквам историята.:)
цитирайinjir написа:
Очаквам историята.:)
тя е поздрав за рожден ден и малко ще поври в гърнето с магийките...
Но забрави да кажеш къде остави тая мърда Геката. Голлям пияница изглежда, да знаеш. Я си ела при Пегасчо! Ще ти пиша стихчета и ноу бира, ноу!
Иначе е умно момче. Не е тръгнал с твоите спътнички, не ми хващат око и на мен! Разбира ги нещата Геката! Кажи му наздраве от мен!
И как успя да те примами в София? Кога ще разкажеш?
цитирайИначе е умно момче. Не е тръгнал с твоите спътнички, не ми хващат око и на мен! Разбира ги нещата Геката! Кажи му наздраве от мен!
И как успя да те примами в София? Кога ще разкажеш?
30.
razkazvachka -
Хей, Пегасче! Геката си е плътно до мен! С него имаме други пътечки - да не съм луда да го карам да ходи из магазинчета с шарени парцалки:))))
30.07.2010 10:55
30.07.2010 10:55
pegas08 написа:
Но забрави да кажеш къде остави тая мърда Геката. Голлям пияница изглежда, да знаеш. Я си ела при Пегасчо! Ще ти пиша стихчета и ноу бира, ноу!
Иначе е умно момче. Не е тръгнал с твоите спътнички, не ми хващат око и на мен! Разбира ги нещата Геката! Кажи му наздраве от мен!
И как успя да те примами в София? Кога ще разкажеш?
Иначе е умно момче. Не е тръгнал с твоите спътнички, не ми хващат око и на мен! Разбира ги нещата Геката! Кажи му наздраве от мен!
И как успя да те примами в София? Кога ще разкажеш?
За разлика от нароилите се велики графомани и почитатели на бог Плагиат!
Хвала на теб , разказче...
А как те примами моят любимец, не каза?
цитирайХвала на теб , разказче...
А как те примами моят любимец, не каза?
Много сиво на мястото на Четвъртък пазара, бе! И този паметник, каквото и да изобразява (защото не личи) ми прилича на един натрапен от някого нещастник, който никак, ама никак не е доволен от местоположението си.
Едно насълзено Благодаря за хубавата разходка!
цитирайЕдно насълзено Благодаря за хубавата разходка!
Mutability
by Percy Bysshe Shelley
We are the clouds that veil the midnight moon;
How restlessly they speed, and gleam, and quiver,
Streaking the darkness radiantly!--yet soon
Night closes round, and they are lost forever:
Or like forgotten lyres, whose dissonant strings
Give various response to each varying blast,
To whose frail frame no second motion brings
One mood or modulation like the last.
We rest.--A dream has power to poison sleep;
We rise.--One wandering thought pollutes the day;
We feel, conceive or reason, laugh or weep;
Embrace fond foe, or cast our cares away:
It is the same!--For, be it joy or sorrow,
The path of its departure still is free:
Man's yesterday may ne'er be like his morrow;
Nought may endure but Mutability.
цитирайby Percy Bysshe Shelley
We are the clouds that veil the midnight moon;
How restlessly they speed, and gleam, and quiver,
Streaking the darkness radiantly!--yet soon
Night closes round, and they are lost forever:
Or like forgotten lyres, whose dissonant strings
Give various response to each varying blast,
To whose frail frame no second motion brings
One mood or modulation like the last.
We rest.--A dream has power to poison sleep;
We rise.--One wandering thought pollutes the day;
We feel, conceive or reason, laugh or weep;
Embrace fond foe, or cast our cares away:
It is the same!--For, be it joy or sorrow,
The path of its departure still is free:
Man's yesterday may ne'er be like his morrow;
Nought may endure but Mutability.
Най-любимият ми град в България... Поздрави от Родопите, приятелко!
цитирайveninski написа:
Най-любимият ми град в България... Поздрави от Родопите, приятелко!
Но, всъщност, може би градът оттатък дъгата - не този от снимките:)))))
pegas08 написа:
За разлика от нароилите се велики графомани и почитатели на бог Плагиат!
Хвала на теб , разказче...
А как те примами моят любимец, не каза?
Хвала на теб , разказче...
А как те примами моят любимец, не каза?
37.
razkazvachka -
Ужасно сиво! И Вещицата ми не е щастлива на оня лъснат покрив и над гаражи - там, където имаше цветя, бараки, полусрутен зид, смокини, лешници и трева с парички
31.07.2010 11:33
31.07.2010 11:33
hel написа:
Много сиво на мястото на Четвъртък пазара, бе! И този паметник, каквото и да изобразява (защото не личи) ми прилича на един натрапен от някого нещастник, който никак, ама никак не е доволен от местоположението си.
Едно насълзено Благодаря за хубавата разходка!
Едно насълзено Благодаря за хубавата разходка!
Истината е, че пак съм оттатък дъгата, а от другата страна е посивелият, смален, поовехтял и отеснял град...
Благодаря за разбирането толкова близо до моето!
38.
razkazvachka -
A dream has power to poison sleep... Nought may endure but Mutability!
31.07.2010 11:37
31.07.2010 11:37
Пегасът си е Пегас! Намери ме най-после!
Така съм озаглавила блога си Mutability - изменчивост!
Или както е казал един колега: Панта реи!
цитирайТака съм озаглавила блога си Mutability - изменчивост!
Или както е казал един колега: Панта реи!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Извинявай, чак сега го видях!
цитирай
41.
анонимен -
Видяхте ли бруталното плагиатство на Каменица?
17.08.2010 08:49
17.08.2010 08:49
Естествено, не става дума за производителя на бира (продуктът им си е хубав!), а за колективчето, сътворило поредния телевизионен рекламен клип! Не е ясно дали изобщо са си платили авторски права, но толкова евтино и безвкусно са копирали интродукцията на филма "Може да стане силно" ("It Might Get Loud" на Sony Classics), който в много изискан артистично-документален стил разказва за музиката, влиянията и взаимоотношенията между големи китаристи от три поколения - Джими Пейдж, Ди Едж и Джак Уайт! Началните кадри от филма са откраднати толкова левашки, че се чудя на сценариста и режисьора на тази рекламка - или са тотално неграмотни селяндури, или пък са безочливи наследници на Бай ви Ганя, които дори не са разбрали посланието на един великолепен филм...
Още по-страшно е, че нямат елементарна музикална култура и са използвали импровизирания музикален инструмент (предназначен за свирене със слайд, подобно на китара) за да се изгаврят с основния риф от парчето Smoke On The Water, който е характерен с коренно различното си звучене и маниер (изсвирени с пръсти интервали, които не могат да се изпълнят на еднострунен инструмент).
Хайде да помогнем на тези "творци" никога повече да не се доближават до медийното пространство! А съдебна отговорност (разбира се, ако има за какво) ще си им търсят от Sony - те имат достатъчно добри адвокати!
;-)
цитирайОще по-страшно е, че нямат елементарна музикална култура и са използвали импровизирания музикален инструмент (предназначен за свирене със слайд, подобно на китара) за да се изгаврят с основния риф от парчето Smoke On The Water, който е характерен с коренно различното си звучене и маниер (изсвирени с пръсти интервали, които не могат да се изпълнят на еднострунен инструмент).
Хайде да помогнем на тези "творци" никога повече да не се доближават до медийното пространство! А съдебна отговорност (разбира се, ако има за какво) ще си им търсят от Sony - те имат достатъчно добри адвокати!
;-)
42.
razkazvachka -
Еййй! Много професионална разфасовка! Поздравявам те, който и да си! 90 % от рекламните клипове у нас са такива,
23.08.2010 19:54
23.08.2010 19:54
анонимен написа:
Естествено, не става дума за производителя на бира (продуктът им си е хубав!), а за колективчето, сътворило поредния телевизионен рекламен клип! Не е ясно дали изобщо са си платили авторски права, но толкова евтино и безвкусно са копирали интродукцията на филма "Може да стане силно" ("It Might Get Loud" на Sony Classics), който в много изискан артистично-документален стил разказва за музиката, влиянията и взаимоотношенията между големи китаристи от три поколения - Джими Пейдж, Ди Едж и Джак Уайт! Началните кадри от филма са откраднати толкова левашки, че се чудя на сценариста и режисьора на тази рекламка - или са тотално неграмотни селяндури, или пък са безочливи наследници на Бай ви Ганя, които дори не са разбрали посланието на един великолепен филм...
Още по-страшно е, че нямат елементарна музикална култура и са използвали импровизирания музикален инструмент (предназначен за свирене със слайд, подобно на китара) за да се изгаврят с основния риф от парчето Smoke On The Water, който е характерен с коренно различното си звучене и маниер (изсвирени с пръсти интервали, които не могат да се изпълнят на еднострунен инструмент).
Хайде да помогнем на тези "творци" никога повече да не се доближават до медийното пространство! А съдебна отговорност (разбира се, ако има за какво) ще си им търсят от Sony - те имат достатъчно добри адвокати!
;-)
Още по-страшно е, че нямат елементарна музикална култура и са използвали импровизирания музикален инструмент (предназначен за свирене със слайд, подобно на китара) за да се изгаврят с основния риф от парчето Smoke On The Water, който е характерен с коренно различното си звучене и маниер (изсвирени с пръсти интервали, които не могат да се изпълнят на еднострунен инструмент).
Хайде да помогнем на тези "творци" никога повече да не се доближават до медийното пространство! А съдебна отговорност (разбира се, ако има за какво) ще си им търсят от Sony - те имат достатъчно добри адвокати!
;-)
както и популярната музика на българските изпълнители...
Но пък - след като е вградено в общо взето - рекламка, с която Сони няма да се гордее - то, тогава би могло да се тълкува като обратния случай - в рекламата на бира се рекламира чужд продукт безплатно - и тогава нашите могат да искат от Сони, да речем - ама не са се сетили:)))
И това става, защото производителите не си планират перо за разходи за реклама - а то от само себе си не може да се рекламира...
Бай Ганьо - вездесъщ е! Мммм...му!
Сега отивам да гледам лелееевизия - дано го дадат!
Търсене
За този блог
Гласове: 22446
Блогрол
1. Закачи - откачи!
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM