Аграрни неволи


Вторник 13-ти, известно е, че е истинският черен ден, а не, както повсеместно се шири петъка, набеден след разни календарни промени. Денят е бил вторник. Датата - 13.
Та тоя вторник рекох да се скатавам от всякакви сериозни народополезни дейности, да не повредя нещо.
В понеделника бях стопила съединителя на колата до синьо и с последни издихания я дотътрузих на първа до автосервиза, където я бях оставила да си чака ред. Значи отпадаше неясната заплаха от ПТП или от проспиване на поредната явка и обяснения с нови попълнения сред контрольорите по астро транспорта и евентуално задържане на шофьорската ми книжка докато мине и махмурлука...
Та, рекох да се подмажа на Геката и да го придружа до опитното поле, дето с него от години изкарваме страхотна реколта от глухарчета и коприва, а другите насаждения по една или друга причина не могат да се класират за окръжната аграрна изложба.
Там поне, мислех си, няма какво повече да сбъркаме - дядо Господ се грижи за вересиите си.
Геката го раздава овощар - сади ябълкови дървета от сой, после забравя и започва да ги присажда. Тръшка се цяло лято, че не се хващат, а на септември отиваме и намираме разлив на местната вада точно до изстрадалите ябълкови дървета, а те отрупани с жълти и червени сочни разкошотии.
Аз се правя на градинар - миналия септември успях да изкарам два килограма свежи зелени огнено лютиви пиперки и още толкова домати.
Тая година ми бяха забранили да припарвам до домати и пиперки. Което си беше чиста проба удобство, защото копаенето на вади и поливането после някак не са ми любими блогове, пардон - дейности. Заради което и исках да се подмажа на Геката и бях посяла цял ред краставици от едно семе в пакетче, което намерих в чекмеджето, дето си държим семена от специални култури. Имаше си и листче, на което надлежно пишеше : краставици.
Геката, обаче, беше забравил за това семе, събирано миналото лято и изсушено върху книжка, а после - прибрано и надписано. Та той, по собствена инициатива се бе затътрил на пазара и бе купил поникнали краставици в саксийки. На него краставиците са му слабост, а и умее да ги отглежда, ама малко му се видяха.
Затова и аз бях посяла още една резервна вада и сега се надявах да го изненадам с богата реколта.
Отиваме, значи, на терена и виждаме как всичко зеленее и цъфти, пълзят ластари по системата от колове и лико, пчелички жужат и всякакви бръмбари, мушици и комари весело се реят между слънцето и краставичевата плантация.
- Брей, мило, я гледай как са избуяли твоите краставици! - диви се Геката. - Гледай как са плъзнали нагоре по ликото.
- Че са плъзнали - плъзнали са, - викам, а си мисля: "А защо са им различни листата - някак по-нежни са от редовните краставици".
Доближаваме се на първа позиция и  Геката започва да изследва джунглата за очаквана богата реколта.
То, че има реколта, има... ама...
- Абе, мило - подхваща дипломатично Геката - тия краставици що са кръгли?
Гледам аз - по ликото висят сума ти дребни плодове - зелени и топчести, някак не мязат на оня материал, дето се слага с копър и чер пипер в оцет и вода и става за мезе.
А Геката вече се е заел яко с изследователската работа и рови по долните етажи, от където ухилено измъква две свежи пъпешчета "Медена роса":
- Я, пипончета! - възкликва радостно.
После вижда отсъстващата ми физиономия и ме успокоява:
- Споко бе! Краставиците са в моите компетенции. Ама пипончетата са върха.
Е, имаше значи  пъпеши а и човекът от автосервиза вечерта ме викна да си прибера колата:
- Готова е, взимай я, качвай се и карай смело и безотговорно!
Така и направих и ето ме пак тука.
Вторникът мина и тая година без усложнения.
Настана мир и любов по улиците и пътищата.
А краставичките си цъфтят и връзват под вещата експертиза на майстора-краставичар.  
Само се чудя, кой ми пробута семе от пъпеши за краставичево семе. Някой май се грижи да си осгури монопола върху краставичарството.
Хъммм!