(1) На една мутра, конкуренцията му запалила къщата. Едвам сварили да избягат с жената, както си били по домашно облекло. Стоят отвън и гледат как гори като факла, а жената реве:
- Отиде ми френската гарнитура... кухнята миии, пералнята миии, тоалетката миии...
- Стига ма, стига си ревала, голема работа: ей на: анцуга си е на мен, бухалката е в колата, от нощес тръгвам на работа, до един месец ще ти направя по-голяма къща с по-хубави работи.
Жената похлипала, пък се успокоила.
По едно време мутрата започнал да рони сълзи.
- Ти пък за какво ревеш!
- Библиотеката миии...
- Каква библиотека, бе, ти имаше само 3 книги!
- Да, ама последната не си я бях дооцветил...
(2)
Беше едно хубаво катунарско лято,  а  новоприетите студенти бяхме натоварени на влака, подобно на онзи дето тръгва от приказките на Кестнер и после минава през сагата за Хари Потър, но с посока от училището за магии, към терена за практическа магия. С други думи беше времето на студентските бригади и целият първи курс на философския факултет бе надлежно стоварен да бере ябълки край Видин.
Оказа се, че не е толкова трудно: към 5 часа сутринта мъглата слагаше естествена спирачка на пушенето и се започваха продрани кашлици, докато по някакъв начин се добирахме до ябълковите градини и още преди да ни се доспи, успявахме да напълним стокилограмовите палети и да хапнем по десетина жълти и червени ГМО-та, без да сме напълно сигурни какво точно са им сложили.
След проспиването на неинтересната част от деня, която е само за дневната смяна, идеше файвъклок т.е. време за четене.
Изнасяхме се от лагера и отивахме да търсим библиотеки с подходяща литература т.е. капанчета и тенекии с евтино вино и лимонада и като в един нашумял скеч - четяхме, та се късахме, докато свършиха парите, бригадата и срока на заточението и се прибрахме накъм Алма Матер.

(2,5)

  След това имаше екипно четене и четене в мрежа тъй като пиячката беше  за сметка на бюджетния дефицит и всеки мениджър на купон изискваше създаването на временно акционерно дружество с духовна цел за закупуване на съответния спирт.
После започнаха да идват като приливни вълни сесия след сесия и ходехме в библиотеки с книги, където единственото останало копие от някоя търсена книга, липсваше, а после научавахме, че някой от колегите вече го е свил и добавил към рафта библиографски ценности в домашната си библиотека, та го заемахме от него, а когато последният читател проявеше гражданска доблест - тайно го връщаше на мястото му в читалнята. Това не ставаше винаги - заради тръпката или поради немарливост, а също и заради ограничения тираж тъкмо на най-ценните книги.
 
А сега изпадаме в епохата на електронната неграмотност сиреч оралност и пак ограничаваме достъпа на нямащите джобни до  ценните книги, за сметка на всякакви невростимулатори. 
Авторите започват да закъсват и писането на книги - от бизнес номер едно по времето на Стивън Кинг - започва да запада. Ние у нашенско пак се прославихме с първата по рода си престъпна групировка за организирана кражба на книги и безплатното им разпространение - е, при условие, че си си платил сметката за интернет, а и при условие, че имаш компютър - ама това не се брои. 
Регулирането на отношенията между издатели - автори и хакери започва да става компликейтид или - сложничко за нашенския тип законодатели-законовзематели.

(3) Ей там някъде, към 2029тото лето, когато еврото било далечна история,  глобалната управа била единствено в ръцете на световния интелект, който бил самоотвержено решен да спаси вида хомо сапиенс под каквато и да било форма. Затова световната жена паяк или Мрежата, решила да изпрати всички инфо-престъпници в далечното минало и така да си измие ръцете от отговорността за самоунищожението на човешкия род. Така и направила. Когато машината на времето  направила преход през пространство-времето, за да попадне в по-далечното минало, тя по някаква ирония се стоварила върху плоския покрив на Александрийската библиотека и подпалила всичките събрани книги, папируси, и тайни записи върху всякакви запалими материали. Изскочилите автори усетили, че настава златен век на книжния бизнес и започнали наново да пренаписват историята на света. И примката се затегнала. Затова било решено книгите с ценна информация да бъдат пазени далече от навалицата, изучавани от отделни люде, унищожавани даже - защото знайно е, че който много знае - бързо остарява.
И се появили трубадурите и разказвачите на приказки - а електронният господ ги благословил и пуснал да правят приказки и картинки. 

   

книгата е основа, ама не за подпиране на мебели, а за градене кулите на знания, и мостовете за връзка със световете все са от книги...и релсите нагоре - надолу, насам и натам и те
мислех да правим полици в коридора, само там вече има място, понякога си мисля, че и добра гробница от книги може да се спретне, всъщност клада на цял един от минал свят, но това е в кратките ми черни мигове, инак знам, че хората все ще четат и мириса на хартията е незаменим

И подозирам, че ще останат книги дори и след като хората си отидат...

ама ти в библиотеката имаш само книги...

сега имаме и тооолкова дискове, и пак са по-малко от книгите

Като вляза в библиотека, опиянява ме самата миризма, отключва центрове които ме разтварят за самата книга, преди да я разтворя. Прекрасно е самото докосване до хартията. Съзнавам и че живеем в последни времена на този тип издаване, донякъде за добро: че трябва да се опази природата, че все пак информацията е далеч повече от някога, че трябва да се намери нов, по-евтин и екологично чист заместител на хартията. Вярвам, че настоящето е на електронната книга, колкото и да обичам хартията. И точно за това, че вече времето и отминава, с още по-голямо вълнение се докосвам до хартията.

Дано, дано само мрежата да е в полза на книгата, а не да я убие. Защото с книгата ще си замине и човешкото.

Дано човечеството е благоразумно.

"И се появили трубадурите и разказвачите на приказки - а електронният господ ги благословил и пуснал да правят приказки и картинки. "
*********************************************************************

Разбираш ли сега защо някога са залагали на устни предания:):):)
Библиотека може да изгори, но ЧОВЕКЪТ все оцелява - и след пожар, и след потоп.
Жива Библиотека сме, само дето цялата Вселена го знае, а ние - книгите човешки - нехаем :(
Много ми хареса новата ти приказка...
И поздрав от Жената-Паяк, тъкмо е "дошла на приказка" ... Казва, че Палечка всъщност била Паечка, но... разказвачът нещо недочул :)))
А, да го е разказала на Разказвачка, та да се запомни както трябва,нали :):):)
Лека нощ и приказно-фантазни сънища-истини !

Бях подготвила едно нещо със снимки на различни библиотеки - повече отвън, по-малко отвътре - ще добавя още малко снимки утре и ще го пусна през седмицата - интересно е, как всички мислим за миризмата на книгите...

А това за ПаЕчка е яко!:))) - Арахне...

Е, лека нощ на тебе - който си е загубил времето да разправя приказки, сега трябва да започне да се труди, защото утре е свети Понеделник и нема мърдане в 6.30 трябва да съм на линия за начален удар... в служебния пинг понг...

По-лошо :))))))))
Пиячка няма, чашите са в кашончета, а шкафа за чаши е пълен... с книги / тихооо, да не чуе някой, че папараците само това чакат:))) Представяш ли си утре новинарските емисии - каква новина само: Дивна няма пари за пиячка, но за книги - има... Що за простотия, м?! :):):)/
А за работата... ще си правим компания телепатично - и аз започнах преди малко да работя... Преди това домакинствах, ама то... не е работа, нали :)))

чакай сега да видим дали няма да си свърша работата за 14 минути и да я метна по пощата в 0.00 часа... - uf - to stanalo utre:)))

дали книги или пиячка в библиотеката - все са истории ;))
Ама когато видях библиотека с лакове за нокти и дезодоранти, надлежно подредени по цвят, големина, мирис и може би вкус (само това, нищо друго) - и леееко се пооблещих, хихихи :))))))))
Та и сега като се сетя, и почвам да гледам като метилява овца ;)

друго такова преживяване като да хванеш книгата в ръката, да усетиш мириса й, да разгърнеш страниците. Мисля че благодарение на книгата сме оцеляли, поради което и тя ще оцелее

:)))

Като говорим за книги, във Видин намерих едно Книжле /Така си мислех тогава, момчетата сме си малко глупави!/, което продължавам да чета с удоволствие ...
Поздрави!:-)

еййй, хубаво е да се ходи на работа лятно време...

Сега се сетих - пък ние с Геката ходехме да четем в Телеграфа - сигурно още го има...

Ожених се за него!

Беше страхотна читалня. И аз съм от Видин и сега разбирам, защо си такъв талант. Много свежи писания. Ех какви години бяха. И не само се четеше, но и раждаемостта се качваше по студентските бригади. Нямаше време за книги, но никой не ни пречеше да си говорим за прочетените книги, за авторите и да се насъскваме, като да се приберем пак да четем и да четем. Сърдечен поздрав от мен.

но някои книжици се четат цял живот и са интересни...

Хммм... толкова ли няма да има място книгата в бъдещето, че и четенето...

Доста яко сте чели и "чели", Разказвачке").От толкова векове книги има, мисля, че ще ги има и в бъдещето.

аптеката, поръчваме си я - слагат ни я венозно и тва е...
да имаме време после да я обсъждаме виртуално .... - уф, днес ми е ден за черно фентъзи - я, по-добре да се изнеса на чернови и да напиша нещо...

глобалният океан беше накиснал доста места...

Мислех ,че времето на Шехерезада е отминало , а то сега настъпило!
И този път принцесата била българка!
И ако нещо се загуби в Световния океан , ние ще си го напишем!:))

ние си приказваме, докато си приказваме - пишем, някои си записват да не забравят, други просто преписват, трети записват щателно за архива - абе, все нещо ще остане за след хилядо години...

Някой ден - когато стане тъжна есен-зима и съм ядосана - ще си призная защо разправям приказки - но сега е весело лято и няма да развалям красотата на света с разкази за ... да, де .... няма да развалям стила...

да ви кажа една мисъл, която много ме развесели тези дни - Хубавата жена е като хубавата книга. Всеки иска не само да я прочете, а и да си я има. И не е важна само корицата, и съдържанието трябва да е хубаво! :)))

и да - не е едно и също - да си я имаш в къщи и да си имаш виртуален достъп до нея:))))

когато я дрънкам да ми плаща студентската такса...
Че който много знае бързо остарява,
а според мистър Дянков сме застяряла нация,
и иска да ми прави пенсионна реформа,
зашо просто не затвори вузовете и
въпросът решен, а?
Ще те свалям , да знаеш!

Нема да затваряме вузовете - за вуз се иска само студентски стол и библиотека! Не е като училище, например, дето трябват и даскали...