Постинг номер 166:

Сенките по Южния булевард,
слънцето по Зимната улица,
яхтите в пристанището



Сини отблясъци,
невидими небостъргачи в небето,
слънце и вятър
и
сън за зелени поля.




Пътят нататък извива,
минава над облаци,
връща се срещу планетния вятър
по
линията между нощта и деня.



И защо ли сърцето боли
Всеки път като тръгвам на път?
И защо ли ме свива носталгия
Всеки път като оставам.


Подтичват наоколо хора с багаж:
колички, деца, суета, някой казва молитва;
Ленти и скенери, скелети в мътнозелени екрани
страх и досада, абсурди и глупости...




Галий записва с арсен върху нановселени
твоите стъпки, копче метално, тока и запалка
няма как да запише страха от оставане вечно
в чужда земя, без мостове обратно.



Носталгия.

Да се завърнеш под цъфтящите вишни;
да вдъхнеш с праха аромата на розите;
да тръгнеш из дивото сам под дъжда;
да бъдеш едно със земята.





Носталгия.

Да търсиш пътеки  отдавна изчезнали,
Замаян да казваш имена на приятели,
отдавна заминали еднопосочно.
Да  помниш единствено ти.



Мисия
Да пазиш местата, пътеките, случките;
да помниш най-малки подробности;
да свързваш, да търсиш, да събираш, да казваш
и в приказки да разказваш на всеки
всичко, което сред световетете
остава
единствено тук и сега
тогава, когато било е мечта.





Мисия
от
носталгията да изграждаш

мост през живота -
безкрайност,
без никаква
друга
съдба,
без право на избор
когато твориш
наново света.

 


Някаква песен с думи неважни
(замествам ги с мои представи, адресирани точно)
внезапно пробужда с мелодия
утрото
със спомен за спомена
копнежът по пътя
Дотам и Обратно
и пак...





"Приказки в рима"
ГеА

 

неустоима оферта с крачета в пясъка, небрежно , безбрежно ... остави ги тея мостове ... остави стоманата и високите сгради ... http://www.youtube.com/watch?v=8Tz66OrF30I&feature=related

ама пък защо "и обратно"? Пътят към дома е пак "натам" :))))
лека да е... и пътят, пак, скоро...

нали беше дъжд и дъж и град и дъж и кал и дъжд

но за утре - нямапък!

ами аз съм си у дома в радиус от 1 милион светлинни години - носталгията е отминал етап - готвя се да направя приказка, ама още не иде и затова запълвам времето с туристически брошурки и - абе кой идиот съчини тоя текст на тая певица към тази разкошна мелодия:))))

и никога не ми е било казус :)
Парадокс!

е в появата на казуса отново след изясняването на парадокса:)
Нещо като: знам, че не е така, ама какво от това, след като винаги става така...

сън и в съня песен... Събуждаш се и пушиш до разсъмване.

До ТУК и СЕГА...
Билетите са винаги
еднопосочни...
Пътят е ДЪГА :)))

Усмивки, за перфориране на билета :):):)

Искаш да пътуваш, свят да видиш,
А когато го видиш, вълната на носталгията,
те блъска назад.
Не тъгувай, Мило Разказче, по пейзажи, невидяни,
по пътища , непребродени,
думи неизговорени.

Свободата, знаем, не е видимото,
Оковите не са тези само по тялото.

Твоят дух е свободен, твоята мечта е свободна,
твоето магическо перо е игриво и волно.

Нека този здрав дух и воля за победа,
съкруши твоята "двупосочна" носталгия.

Бъди като мъдрецът от Кьонигсберг-
никога не напусна родния си град,
но преброди с Критика, Чистият разум,
и създаде хипотеза за сътворение на Вселената.

Името е :"Бог с нас."

Каменният Ханс-твой

ух, че красиво в целия този радиус "у дома"

Мостове обратно винаги ще има.И един прозорец,който да свети,за да видиш пьтя за дома Поздрави за хубавия постинг!

Да се завърнеш под цъфтящите вишни;
да вдъхнеш с праха аромата на розите;
да тръгнеш из дивото сам под дъжда;
да бъдеш едно със земята.


и после пак да потегляш на път по света, защото човекът е човек, когато е на път :)))

от една гратисчийка...

Не забравяй, че блогът ми се нарича и в този случай "Изкуство" - литература, фикция, измислица, лъжа:))))

ти си знаеш - най-добре се чувствам у дома по пътя...

Напоследък май аз поддържам светещия прозорец...

Цъфнал ден за тебе!

Еееееееееее, много е красиво!
Да беше ме взела и аз да видя:))))

което надхвърля съдържанието на понятието...Мисля, че добре разбрах текста, близък ми е като чувство...Помня и един филм на Тарковски...И какво ли още не помня!

иначе отнема много време, ше знайш...

Бях написала секелета и основните части на този роман, ама се бастиса компютъра и сега го започвам наново - май ще стане по-добре - това горе е нещо като конспект, а картинките и музиката са за подсещане...
Нямам време да изписвам цял текст тези дни, а ме ръчка и иска вече да излезе:))))

Поне денят е слънчев!

Усмивки и зает ден:))))

и помниш:)))
"Пътешествие на дилетанти" - но пак поддържам тезата - и да знаеш, пак вървиш, защото преди да е станало как да знаеш, че знаеш...

Нека видим светът, световете , нека видим всякакви народи,
нека очите ни се уморят от красота, нека въздухът на всемирът
да пълни нашите дробове!....
Нека, но дъхът, духът да остане тук, той е началото и краят на
нашата същност, а където е духът, там си и ти, това е носталгията..
Иначе , нека да видим светове.....

Прибавяш ми нов въпрос към горния конспект:)))
Вписва се като нещо такова: духът има едно свойство, което не знам как да нарека, ама отишъл веднъж някъде заедно с тялото, си заплюва терена и го добавя към империята на спомените. От време на време решава да изпрати тялото да провери, ама, колкото по-голяма е завоюваната територия, толкова по-трудно става... и затова измислихме мрежата...:))))

Ти имаш талант, можеш да го развиеш и ще видиш какво ще излезе...
Очаквам някакъв резултат или малко хрумване поне, може и да стане интересно.

а следващия ще е почивкаааа...

"...мост през живота -
безкрайност,
без никаква
друга
съдба,
без право на избор
когато твориш
наново света...."
Много ми хареса! Поздрави и от мен!

Хубаво утро!

красиво и приятно:))
И един поздрав от мен:
http://diso.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/02/05/utro-e.486952

моите започнаха от 2005та, а през октомври 2007 гледах снимките на Георги Величков и пусках ей тая песна, защото нямах нищо друго на нашенски наоколо - тогава не бях чувала за блог.бг, а и песента не бях чувала от две години, докато в понеделник не я чух в един автобус

В Пазарджик е било ледено, а при мен беше -15 - но не си личи - на най-горната редичка снимки - само златният чайник на кафенето Старбък димеше рекламно:))))

мдааа....
познато
но
хубаво
;)

Наше балканско е докосващо.... Хубава вечер!

"...утрото
със спомен за спомена
копнежът по пътя
Дотам и Обратно
и пак..." - доплака ми се!:))) А като чух и песента наистина се разплаках!

Хубав Юли!

Хубав ден!

но когато го сглобявах - всичко беше тихо-тихо - без емоции...