Една от онези приказки

и поздрав за всички, които идвате на приказки и статистиката докарахте до 30 000: 23:26 - esen; 
                                                 30 030:  00:57 - palisandar. 

 

КРАСАВИЦАТА, КОЯТО РОДИЛА ДВУГЛАВО ЧУДОВИЩЕ Приказката за злобата   Всъщност тя си била нормална жена: здрава и весела. Ходела боса по пътеките, стъпвала леко, не мачкала и не плашела цветята и гадинките. Животните я обичали – и домашните, и дивите. Градините й били подредени и добре полети. Къщата й била чиста и спретната. Онова, с което породила хорската злоба било, че не се оплаквала. Винаги поздравявала жените на пейките пред вратите, но не спирала за по-дълго да обмени клюки. Когато участваш в клюкарстването, ти си част от отбора: когато те няма, естествено клюкарят за тебе, но когато ти си там – ти заедно с другите клюкариш за онези, които ги няма. Така клюката се разпределя по тежест. Ако обаче постоянно отсъстваш, тогава всичко е за твоя сметка.
        - Гледай я, само работи, никога не излиза да си поговори с хората – казва първата, след като ги е поздравила усмихната и е отминала.

            -  Фукла, да не би само у тях да е подредено – добавя друга, дето явно има проблеми с подреждането.

             -  Гледай как кучетата въртят опашки около нея – за хората няма, а тя им дава месо – разправя една по-стисната, дето си бие кучетата и котките.

             -  Вече от 3 години са женени, няма ли да имат дете – това пък е една, дето снахите й не й дават да гледа внучетата, защото непрекъснато им се бърка.

             - Настъпила самодивски кръг и не може да има деца – пояснява онази, която обикновено е “агенция Ройтер” и дава интерпретации и коментари там, където липсва информация.

              -  А как я искаха. Едно момче се поболя по нея. Тя не го харесваше, той я чака, чака пък си взе друга, казват, че имал момиченце и го бил кръстил на нея. А не, на баща му. Така казва, но нали баща му носи същото име – друга осведомена, която си пада по фактите и данните.

        - И един друг имаше, ама тя не го взе, защото бил амбициозен, нямало да й обръща внимание – тази пък по едно време й се водеше приятелка.

              - Сега, това момче го е омагьосала. И какво толкова намира в него? – старата девица, дето не знае какво иска.   Така си приказваха жените от махалата по пейките, а после носеха разговорите в къщи, докато войната вилнееше някъде зад тройната редица от хълмове. 
      Ветровете носеха разни неща. Тревите и зеленчуците растяха двойно по-големи, а плодовете бързо нарастваха и още по-бързо се скапваха. От самото начало сърцевината им почерняваше: соковете на земята се насочваха най-напред към най-важната им част, отровата, която носеха убиваше кълна, а обвивката измамно нарастваше, докато се усети, че вътре е смъртта. Облаците минаваха, поръсваха, а под тях се образуваха големи отровни петна.
Рядко някой имаше деца в тези години. По-младите не усещаха отровата толкова силно. Но тя не бе толкова млада. Най-напред организмът й разцъфтя заедно с растенията. Онова, което пречеше, някак се поправи от самосебе си и тя неочаквано забременя. Всички чакаха детето. Отиде да го ражда в града. Върна се отслабнала и мрачна. Без дете. Било мъртвородено.

           - Освен това било чудовище с две глави – отвори уста мълвата.

        - Това й е наказание за гордостта – поучително завършваха коментарите и всички удовлетворено кимаха с глави.

          - А на наша Ленка кривогледата бебето й беше мъртвородено, а дясната му ръчичка била залепнала за рамото.

            -  Добре че е било така. Щеше да се мъчи. 

            - Разправят, че Ило на Дона имал опашка, ама му я изрязали при раждането.

            - Е, нищо. Те всички у тях са си доста грознички и без това.

          - Хайде, аз да си ходя, че Пальо ме чака да го нахраня. Павел беше преболедувал детски паралич като малък. Сега беше на 15 години, но дясната му ръка и десния му крак бяха криви и той се движеше с пружиниращо накуцване. Освен това очите му бяха разногледи, езикът му бе неразцепен и ломотеше. Но не беше идиот. Знаеше, че е инвалид и често плачеше, а майка му го биеше безжалостно.
Те си бяха грознички смачкани хорица. Дори когато им се родеше урод, това не беше кой знае какво събитие, защото уродливите малко се различаваха от другите. Виж, за тази, красивата, това си беше събитие. И те си го преразказваха с наслаждение. Разказваха го толкова много, че се разчу. След години забравиха името й, мястото, където бе живяла и подробностите.
Една вечер на стотици километри от това място, замръкнал един пътник. Спрял колата и решил да нощува в малка крайпътна страноприемница. Стопанинът му поднесъл бира, наденици и картофи и седнал при него на сладки приказки.
             - Защо пътуваш сам.
            - Не мога да си намеря място. Любимата ми се омъжи за най-добрия ми приятел.
            -  Хубава ли беше.
            -  Красавица.
          - Знаеш ли за онази красавица, която разигравала кандидатите за женитба.
         Била хубост ненагледна. Идвали отвсякъде да й се порадват. Пък и била образована и сръчна. Всичко можела да прави. Ама се възгордяла. Не искала да си говори с хората. Смятала се за по-висша. Накрая избрала един принц - най-богатия, най-умния, най-хубавия, единствен син и наследник. Три години нямали деца, защото скитала по поляните и нагазила самодивски кръг. После изведнъж забременяла, но вместо наследник, родила двуглаво чудовище.
            -  Какво станало после. 
           - Ами принцът повече не можел да я гледа, станала му отвратителна. Тя бродела като сянка из двореца и поляните, хората бягали от пътя й. Така била наказана за гордостта си да бъде сама сред хората и семейството си. А принцът за да не остане без наследник, накрая осиновил едно дете и си го отгледал.
          Пътникът, който бил наранен от любимата си, започнал да си фантазира как и нея я наказват. После написал книжка, а в книжката имало коментар за преходността на красотата, а чутата история била преразказана като поучителна приказка.
          Други я прочели и продължили да я разказват. Историята нараствала като снежна топка – насъбрала настроения и лични мъки, копнения и облекчение. Никой не съжалявал красавицата. Всички мислели, че това било заслужено наказание. Е, така е: красотата сама по себе си е нарушение на средната човешка норма. Тя поражда завист, а завистта иска възмездие заради онова, което я поражда. Човешка логика.
А нашата героиня, която не знаела, че е дала началото на легенда, преболедувала скръбта. Мъжът й бил свестен тип, не я наскърбявал, разбирали се. Минали една-две години, забравило се нещастието, родили си момиченце и момченце и си заживели по реда. За щастие цялата концентрирана злоба вече била отнесена от приказката по далечни краища и децата расли спокойно и необезпокоявано. Не е имало грешка, нямало наказание.

"Човекът слон" - който е уникален в творчеството му!

Напомня ти - защото е една от моите ранни истории:)))

Едно случило се нещастие не е наказание, то става такова в устата на наказаните от други неща. Нека не влизаме в пререкания с празнодумците, защото речта я владеят всички, но само малко от тях са с мъдри и добри мисли!
Превъзходна приказка, ще намира винаги своите читатели, защото освен че е увлекателна и завладяваща-- тя е и поучителна!

Прочетох я на един дъх.

Красотата и добротата не можеш да ги унищожиш, те са вечни!
Поздрави Приказно момиче!

Благодаря за коментара! Винаги ме разбираш от първа дума:)))

ами тя си е от омагьосаните приказки:))))

въпреки приказките из мрачните предели на човешкото съзнание...

идват на бял свят много от приказките, а? В желанието страшното да не е толкова страшно и злобата да се разсее...
Но колко е хубаво да се нарушава средната човешка норма - във всичко, в посока нагоре, естествено! :)))

а средното е посредственото - нарушителите са онези, които правят смисъла на живота:))))

Хубава вечер!

Злобата и завистта човешка. Кой ли не я е усетил? Сигурно само злобните и завистливите не са.

като проводникът, който нехае за тока до момента, когато бъде стопен... и вече не става за нищо...
а може би не е така...

Беззавистници ден за тебе!

с тази приказка!!! Надявах се на нещо за "Лека нощ", а сега... Ако не...
Лека, все пак!

Благодаря ти. Имах нужда от приказка.

Първо го бих, после пихме бира, накрая изчезна!
Да не му се караш, като се появи!

Разказче, и на теб ти завиждат заради него май!

Страхотен разказ! Пък почини си малко, в тая жега ще прегреееш!

Гледай някой мач, ще оплакнеш очите!

Поздрав Пегасов!

Ех, тази злоба... Поздрави и от мен, Гергана!

в началото ми прозвуча много близко, и аз живея така настрани от пейките на клюките и винаги ще си бъда пришълка високомерна, преди време една от бабите ме нарече "изрод" и много ме заболя, но и благодарих най-учтиво и продължих

Сложих ти палче нагоре.:)

ще видя какво мога да пусна след нея:)))

Хубав ден!

Поздрав и на тебе!

нали затова са приказките - да търсят изходите, за които е било прекалено късно...
Ти го знаеш.
Хубав ден!

сега лятото ще им стопи лагерите -
а на тебе - хубава неделя, за седмицата - магийката ще дойде с понеделнишката приказка:)))

Сладоледено-медено да ти е днес!

Защото е добре разказана! А и темата е вечна...Учудиха ме две неща- "свестен тип"?!и хепи енда(по американски)...Но това са дреболии!Поздравления!:)))

приказката и ейната основна идея,
гласувам
за приказницата..:) и цун

многоезични и многолики са злобата и зависта, неразделни дружки са,гледам :))))

въдят се и тъдява, ама какво да се прави, кой какъвто си е:)))на добрите - смях и щастие,
лошите, те да си се търпят,

Чете се лесно, развитие интересно, има и поука....наслука!

ами това е, защото го писах преди десетина години в много потиснато състояние на духа и трябваше да се измъквам за косата като всеизвестния барон Мюнхаузен:)))
Тогава още не бях открила Америка.

ей, като сте се разгласували - да взема да се кандидатирам за... уф, то пък няма за какво!

ходих на риболоффф и се сдобих с цял пакет пържена цаца!
Хубав ден с дъждовен край!

Не е коментар - само вземам повод ... Обичам приказките. Но как ли е раснал - обраснал българският език през вековете! Обичам щастливия край, ненавиждам хепиенда - макар че то трябва да е едно и също. Краят на седмицата - и уикенда ... Колко стремително, точно и пестеливо е понякога чуждоезичното слово - как да не го използваш, а колко тромаво и разточително е да го кажеш на български. Слушал съм в трамвая да разговарят цигани на своя си език - и като кръпки в речта им се мяркат български думи, че и цели изрази. Къде български, къде побългарени чужди ... Сякаш език от кръпки ... Обичам, уважавам, почитам - не намирам точната дума - онези малцина българи, които могат с уж тромавото и разточително българско слово да изкажат вярно и красиво като музика за слуха всяка мисъл, да пресъздадат всяка картина; които с думи рисуват, а ти не забелязваш думите, а се опиваш от картината, мисълта, събитието. Без чуждоезични кръпки. Или с по-малко кръпки? Кръпки, с които си свикнал? Как ли е расъл - обрасъл българският език през вековете ... Прекрасно е, че някой разказва приказки!

Хубава история... като моята житейска! И винаги - с неочакван край ... за другите :))), дето се чудят още защо не сядам при тях на пейката:))))))))))))

Благодаря!

а по следите ти шлейф от звездички на прах - субстанция за приказки:)))

Покрай антрактите на мачовете ми остава повече време за коментари днес.
Искам да те попитам, razkazvachke, би ли написала една приказка за лицемерието?
P.S. Интересно ще ми е, защото помним едни и същи имена от гимназията….аз дори си спомням малко повече от теб :)
P.S. Ако съм я пропуснала тази ти приказка, извинявай. Все още те чета.

гимназията?

благодаря за четенето и хубава седмица!

това компенсира - облаци, слънце, вятър...инак съм забелязала, че различните за хората са все едно двуглаво чудовище, "не разбирам" обикновено означава "не харесвам", "не приемам", "отричам" и така степен след степен... в този смисъл вече съм приела чудовищността си, и се харесвам;

Az sum Kiwi!

Vesela sedmica, hala takava!

et si tu n'existais pas... :)

благодаря, Усмивке :)

древно заклинание срещу злоба, клевета и лицемерие - ха, ето ми следващата приказка - но първо отивам да се пльосна пред лелееевизора и да проспя някой мач или поне филм...

"Историята нараствала като снежна топка – насъбрала настроения и лични мъки, копнения и облекчение. Никой не съжалявал красавицата. Всички мислели, че това било заслужено наказание. Е, така е: красотата сама по себе си е нарушение на средната човешка норма. Тя поражда завист, а завистта иска възмездие заради онова, което я поражда. Човешка логика."

Толкова истинска ,че чак настръхнах................

Днес ще пропусна 4000ия си глас - но довечера ще пусна поздрава!

И кажи, че завистта и злобата са ненужни. Как ще се раждат приказките тогава? :))
Хубавото на някои приказки е, че събират концентрираната злоба и пречистват хората.
Браво ти, разазвачке!

Благодаря, благодаря за коментара!