Беше след зимната сесия на една студентска година, чието лято бе нарочено за Световното по футбол.
         През сесията се бяхме изнервили, защото студентските общежития не предлагат голяма тишина и спокойствие за учене, изпитите бяха тежки, а съквартирантите ни ту празнуваха, ту тъгуваха.
          На втория етаж се чуваше думкането по стола от Джеремая - единият от съквартирантите на Гечо в крайната стая на седмия етаж, а отсрещният блок на медиците периодично предлагаше атракции от рода на отваряне на прозорец всеки ден точно в 3.15 следобед и трикратно излайване като булдог.  
        Час след това се отваряше друг прозорец и някой ентусиаст в автотренинга извикваше гръмогласно: Добре СЪМ!

        По някое време по към икиндия комшиите пускаха Ал Бано и Ромина, които пееха Мама Леоне, а Миро от нашия курс допяваше - Мама Тодорееее! (май не бяха те, ама откъде един философ да знае кой какво пее!)
         И веднъж, Гечо, който се опитваше да изчете поредната тухла на Хегел, не издържа - дойде и ме намери чак долу в университетската библиотека, където аз напредвах с "Науката Логика" и вече бях някъде към четвърта страница...
         Защото не е лесно да учиш логика и да се опитваш да анализираш нелогичното поведение на Геката, който от бригадата във Видин миналия септември през три дена идваше да ми предлага брак, а после се поричаше и викаше: 
          - Я да почакаме!...
        Та този, значи, смутител на всеотдайното ми участие в учебния процес, дойде и ме намери и вика: 
         - Слушай, мило, дай да се женим, не се издържа вече!
         - Що, бе, мило, викам аз - от вчера за втори път ми предлагаш - да не е пуснал Джеримаята тимпаните пак?
         - Уф, не ме питай - Джери Маята дойде, пусна тимпаните, поръси всичко с къдрави коси и заяви, че иска да се ожени за красива бяла българка - и понеже бил от видно семейство, смята че може да издържа четири съпруги! Миро не си е оправял леглото три седмици и смята, че няма достатъчно основание да си смени чорапите, а Даката цяла нощ учи за изпит, като през половин час викаше: Ще го сбръчкам! Днес се върна и вика: Сбръчка ни! И от тогава се налива с "Палинка" и приглася на Джеримаята. Не се издържа, дай да се женим!
          -  Хубаво, - викам аз - а след това отидохме до антикварната книжарница на "Графа" да ознаменуваме събитието с някоя готина стара философска книжица на минимална цена и да се почерпим в стола на "Славейков", където имаше чисти прибори и не миришеше като в Мензата.
          Отпусна му се душицата на Гечо и до вечерта взе пак да дава на заден... 
          И тук на мен вече ми дойде много - след третия опит да стигна до десета страница на Хегеловата тухла и преди да съм разплела загадката кой е убиецът - се ядосах, зарязах Хегел в компанията на Маркс и Фойербах да се оправят както намерят за добре, тръшнах вратата и отидох в противоположния край на седмия етаж, измъкнах Геката и го стресирах:
         - Слушай, сега: ти ще се жениш ли или няма да се жениш - заради тебе не мога да си планирам деня!
          Геката се стресира подобаващо и си глътна езика.
         - Имаш срок до утре сутринта, след това отивам в библиотека и не ме търси - поставих ултиматума, тръшнах му вратата и отидох да уговарям една приятелка да ми стане кума.
          В седем сутринта, ей ти го Геката небръснат - иде и вика:
         - Айде да ходим да уведомим родителското тяло и да задействаме организацията....
         И свършихме всички процедури, взехме изпитите яко, фиксирахме ден и поканихме близки и познати. Оставаше една седмица, а ние нямахме подходящо облекло за Районното. Отиваме на пазар в ЦУМ, купуваме първо една бяла шапка с воалетка и едни обувки и стигаме до роклята...
          В тоя момент Геката не издържа на напрежението, седна до манекените прежълтял и взе да размишлява на глас по оня аспект на марксизма, който ни съветваше: "Подлагай всичко на съмнение!" 
       Нашите ми бяха дали пари за шофьорски курс и след като бях похарчила една част за полезни неща, аз също взех да разсъждавам за екзистенциалното значение на някаква си бяла рокля, при положение, че вече имах една рокличка от абитуриентската - резервата, необличана и  изпаднала в забвение.
          Гледам, Геката пак дава на заден, ама вече цялата тарапана е организирана и много хабене на енергия щеше да падне да я раз-организираме...
        - Слушай, мило, дай да ти купим първо костюма, аз си имам хубава рокля...
         Геката, който не беше носил костюм от висока класа до тоя момент се поддаде, пробва един, въртя се пред огледала и сред продавачки-консултантки един час, а аз в това време го бях платила на касата и нямаше мърдане.
         - Браво - викам - добро момче. А сега ела да видиш каква награда ще има за доброто ти държане...
           И се затътрихме на последния етаж, дето имаше телевизори. 

         Бяха ми останали пари колкото за един телевизор малък формат.
         А известно е, че телевизорът е екстра за едно студентско домакинство - затова студентите се водят за най-интелигентната част от човечеството след децата от предучилищна възраст.    
        Това е така, защото не гледат телевизия. 
      Постояхме пред телевизорите, поумувахме. 
         - Ама ти не си купи рокля... - рече Геката, усъмнен в искрените ми намерения да се подпиша под пунктираната черта в петък.
         - Няма страшно - казвам - нали и без това си далтонист - ще се явя пред длъжностното лице на разпит в червена.
          А сега ще си купим телевизор, за да гледаме Световното по футбол след юнската сесия.

         Така и стана.
         Нашите не успяха да се възмутят в суматохата - проведохме подписването, настъпих го след като си каза "да"-то като го питаха и се разписа, ходихме да купонясваме, продължихме в общежитието под портрета на Чичко Ленин и се установихме като съквартиранти.  

         Дойде юни - четем си дебелите тухли по марксизъм и никой не ни пречи, само дето Геката недоволстваше, че спя едновременно с Маркс, Енгелс и Ленин.  

       А после започна световното и местните хлебарки окупираха банята и се настаниха трайно в подвързията на четирите тома на "Капиталът", както и по всички входове на телевизора и заедно с навалицата, която идваше да гледа Световното, тропаха с крака и падаха в бирата на всеки хубав гол.

 

Как ме върна в едни познати коридори . . .
И сега в общежитията , някой пише своята романтична футболно - любовна история , предполагам )

... а бирата е "старопрамен" вече...

Поздрави :)))

Привет, Мамас! Ти си "виновна" - прочетох в твоя постинг, че утре е Денят!:)))))

Важното е, че си го настъпила! Затова имаш толкова добри спомени.:)

" А после започна световното и местните хлебарки окупираха банята и се настаниха трайно в подвързията на четирите тома на "Капиталът", както и по всички входове на телевизора и заедно с навалицата, която идваше да гледа Световното, тропаха с крака и падаха в бирата на всеки хубав гол."
*************************************************************
То... това хлебарките... Казват, издръжливи били като българи! Верно ще е да е - при всички опити за изтребване - и те, и ние, оцеляваме :))))))))

Спомени студентски, общежитие, футболни първенства и ... Съпромат, например..., а ние - безумно влюбени...
Впрочем, и аз направих подобна жертва навремето, вместо да си купя златни обеци с парите, подарени от баба му, аз купих едно телевизорче "Респром"...
Светъл ден ти желая!

Весело да ти е!

след глобалната екокатастрофа единствено хлебарките оцеляват - за пренасяне на човешкия интелект върху хлебарка -
а може и да е било в дълбока давностс и ние да сме произлезли от мирмидонците, за които се твърди, че са произлезли от мравките - май от хлебарки ще да са...
Хубав ден, Дима!

а следващото поколение си купуваше със съответните пари тенджери...

Слънчево и усмихнато цял ден за тебе!

Мач от световното, студена бира и чипс.
Какво му трябва /повече/ на човека!

Та да се кооперираме:
докато вие гледате футбол,
аз и котетата да се позанимаем...
с хлебарките... :):):)
Преди да са се "наквасили" в бирата, де :)))))

:)) Mного сладко прозвуча това : А известно е, че телевизорът е екстра за едно студентско домакинство - затова студентите се водят за най-интелигентната част от човечеството след децата от предучилищна възраст.
Това е така, защото не гледат телевизия.

улесняват живота:))))

Хубав ден!

Отдавна не съм виждала хлебарки - откакто се изнесохме от Студентски град.

Весел ден!

че си щурава жена... ;)))
Разсмя ме от сърце :)))
пп. Ма не съм сигурна дали хлебарките са по-добри съквартиранти от Джери Маята... Особено когато решат да обичат в пряк контакт... ;)

ей това ако Геката го прочете - ще каже, че не е било така
ама имаше ли световно - имаше
и хлебарки имаше

Весело да ти е!

Добре, че сте се взели преди световното, щото като спиш един месец с Маркс, Енгелс и Ленин, после не се знае....

щото принадената стойност потънала в бирата, а хлебарките опоскали сиренето на световния запалянко...
Приятни емоции от днес!

Хубава спортно-романтична история, чист професионализъм е написването.
поздравления:)

Хубав ден! И да спечелиш от тотото:))))

Да живее студентския живот! Ех, какви славни дни бяха! :-))

да не би да ни е дошъл акълът:))))

Определено не ви е дошъл акълът, което е чаровното! Егати върна ме в едни други шеметни години

научих за поредния изнуден от жена си мъж да се бракосъчетава.
Не разбрах в крайна сметка кой от двамата е искал и кой - не. Но нейсе, важното е младите да са щастливи!

Свалям те!

Как става това? Чел съм Сексмания, Стефан Кръстев и Клеопатра.
Това ми замества Маркс, Енгелс, Ленин, макар, че не ги знам , смятам, че със секса са на ти. Щом са ти оказали БЛАГОТВОРНО ВЛИЯНИЕ!

ВТОРО, НА ГЕКАТА ЩЕ МУ ДРЪПНА ЕДИН БОЙ, Е ТАКА, ЗА СПОРТ.
ПОСЛЕ ЩЕ ГО ЧЕРПЯ ЕДНА БИРА И ЩЕ ГО ПРАТЯ ПРИ БАБА МУ. НАЛИ СИ ИМА БАБА?

Трето, ще викна оня хубавец Джеримаята, с тимпаните, ще бие цяла нощ под прозореца, нало бил афродизиак, какъв по- хубав от АфроДЖЕРИ МАЯ?

И ...ТАКА ПОДГОТВЕН...НАТАМ Е ОТ ЛЕСНО ПО- ЛЕСНО!!!

А КАТО СИ ПОМИСЛЯ, БЯХ СЕ ЗАКЛЕЛ ДА ОСТАВАМ МЛАД ЕРГЕН ДО СЛЕДВАЩОТО СВЕТОВНО И ДА НАПУСКАМ МАКУЛАТОРИЯТА НА БЛОГА!

ДОБРЕ, ЧЕ ПОГЛЕДНАХ ЗА ПОСЛЕДНО! ЛЪКИ МЕН!

оле, оле, оле :)))

забавно да ти е по време на световното:)))

като станахме на по 105 години, тогава стана интересно
и май още е:))))

А тимпани и африкани си имаме в изобилие у наше село...
Абе ти нямаш ли си телевизор - я, отивай да гледаш мач!
После ще те изпитам!

тука населението се изнесе от работните места от преди два часа - да се готви за световното - най-после настана мир и никой не пищи, че целия град е кална-прашна недостроена простотия...

супер е историята, и поднесена професионално!

май надобрявам в измишльотините:))))

Да ти е хубав и сенчест денят!

доста скъпо-Телевизор преди световно! Аз се продадох за едни стихотворения на Христо Банковски!:))) Вече съм тук!

а човекът даже не се продаде - по онуй време пазарната икономика не беше на мода - чиста ревност...

Христо Банковски(лека му ръст), а и има там един габровски поет,който май не го е чел,поради което и намек няма за него....Който обича поезия, да прочете и сравни...
С най-добри чувства към габровския поет! )Христо Банковски е роден в Габрово, автор е на една от най-добрата поезия, написана досега, сомоуби се 70 и някоя година,искаше да лети като птица...От неговия ученик- Гълъб Ковачев

ще опитам да намеря нещо - ако не - ще чета само ученика:))) Стягай се значи, искаме ново!
Дори да е проза...

Ученикът е зле...Потърси стихосбирката на Христо Банковски "Виждам планина"...

и коментар за тази стихосбирка - продължавам да търся...
в блога има едно - блога на gothic..
студентите си падат по песента за любовта
има онова за светенето в тъмното
също - за Ботев - 2 - разтърсващи
едни спомени за зелената раница и човека и планината...
...
искам да видя и за "Добрите момчета"...

ей, хвана ме да чета поезия - не вярвах, че може да ми е по-интересно от вероятностната математика на Баез:)))

Не съм и подозирала през 1976, че сме имали поет от такава величина...

Аха - и пееш значи!
По онуй време съм четяла "Фауст" та пушек се е вдигало...

(истината за сватбата на разказвачката е, че беше през ноември - което не пречеше да е още по-щурава - ама сега нали разправяме за световното футболно обезмозъчаване на дребните риби)

Аз завърших математика, но сега се отвращавам...Имам специализации по психология, но съм уморен за всичко...

Жик-так!- Краси Радков

а как си с тибетската философия?

Виж сега, номерът на изкуството е, че е изкуство, с което кара хората да си мислят за истинското по красив начин - пък аз чета "Пощальонът" на Дейвид Брин и бях замислила нещо аналогично. А после ходих на зъболекар: "Идвам за пломба, не ме боли зъбът", разправям на докторката, а тя ме успокоява: "Ще видим какво можем да направим" и сега си имам пломба и ме боли ченето. След това отидох на фризьор с една кутия с картинка на едно маце с платиненоруси коси. Сега съм като на аватара, само че с къса коса. И поради толкова много вживяване в ролята на блондинката - бях си забравила приказката...
А ти ми я напомни!
Ама сега ми се дочете - няма да пиша!

А в свободното време - мен!

сега ще чета само теб

тибетската философия: Чети отново мен!

тогава Тургенев-щом ще говорим за телевизори...И погледай някой филм на братята -Андрей Михалков-Кончаловски и Никита Михалков...Ако и това вече не те задоволява, ще ти изпратя моя снимка по юнашка фланелка!

Много готинко :)

готинко коментарче - благодаря:)))

Изобщо не ми пробутвай разни Тургенев и Михалкови - немам нерви пак да се занимавам с тях - пък и нали съм блондинка - дебели книги и дълбокомислени филми...