Не казвам, че е лошо да си брюнетка. Открай време съм си такава. 
Но взе да ми омръзва да ходя с права тъмнокестенява коса. Обичам разнообразието. Къдрих я на едро, къдрих я на дребно, правих я на плитка, боядисвах я червена, патладжанена, а веднъж пробвах светлокестенява, ама боята беше българска и излезе друг цвят - черносиньо. Страшно ми хареса. После си взимах няколко пъти черносиня боя от различни марки, но никога не излезе толкова плътно и лъскаво. Това е белята с ментетата.

А след това реших да я направя руса.
Първи се възпротивиха фризьорките. Няма значение дали ми бяха приятелки или не, дали ги познавах или бяха напълно непознати, дали бяха кварталните или момичетата от стилните салони - сякаш се бяха наговорили и твърдо отказваха да ме направят блондинка. Не че настоявах много, но като минавах покрай фризьорски салон, спирах и питах.
Нямало било да ми отива!
После отидох на стилист, който артистично ме разроши, напръска с половин флакон лак, взе ми повече от зъболекаря и това беше. Излизам от салона и насреща една колежка:
- Здрасти, къде насам - пита лицемерно заинтересувано.
- Ходих на фризьор - казвам гордо.
- И какво, нямаше ли го? - ехидно пита колежката.
- Там си беше, не ми ли личи? - правя се, че не забелязвам.
- Ами ти така си ходиш обикновено - рече да гаднее тя, ама се усети, че така ми повдига самочувствието и се забърза да ходела някъде.
 
Междувременно хлапетата в къщи пораснаха, взеха да ходят по купони и да се пръскат със златноруса боя. Пробвах и аз. Станах златокоска и отидох на работа. По пътя златното изсъхна и взе да се ръси, а като я сресах - стана зеленикаво. Каквото и да беше - първоначалният ефект бе незабравим и в мен се загнезди непреодолимото желание да стана трайна блондинка.

Да, ама не!
Рени (това е фризьорката, която знае всичко за мен) твърдо отказа да ме изрусява.
После отидох на друго място и попаднах на хазяин, които имаше фризьорски салон. Той беше виетнамец с китайска прабаба и като чу идеята ми за руса коса, зацъка неодобрително. После ме боядиса черно и ме среса гладко - както е прието из виетнамско-китайските среди и не ми даде гък да кажа на тема изрусяване.

Кротувах 3 години.  Дойде време да се сменят паспортите. Тоя път ще се направя блондинка, мисля си.
- Скъпи, ще ходя да се боядисам - обявявам в къщи.
- Ами добре, и без това ще ходя до магазина, дай да добавя в шопинг листа боя за коса - любезно се съгласява любимият - само ми напиши каква.
- Този път ще се правя блондинка - казвам аз, а той подскача -
- Защо бе, какво съм ти направил!
И отидох с него да си избера боя - намерих една тъмнозлатна - той се държа възпитано пред продавачката, ама беше много озадачен.

Отивам при Рени, тя ми се радва първите пет минути, после видя боята и доби също озадачен вид.
- Ама ти сигурна ли си? - пита като някой софтуер, спазващ изискването за дуракоустойчивост.
- Сигурна съм, боядисвай! - не давам да ме правят на малоумна. - Искам да съм Златокоска.
- Предупреди ли в къщи? - продължава да се интересува Рени. - Пробвала ли си перука? - задава въпрос, без да съм й отговорила.
- Действай, не бой се! - отрязвам аз и тя ме нагвацва.
След съответното време косата ми е измита и добива интересни оттенъци от златно тук-таме, до тъмнокестеняво. Докато изсъхне и ме срешат, стана кестеняво. 
Рени се накефи. Аз се натъжих. Тя все пак се смили и каза, че на третото боядисване ще добие златокос оттенък.
В къщи всичо спокойно  -  решиха, че съм се отказала.

И се замислих по въпроса. Може би нещо изпускам от внимание. 
Тръгнах на другия ден на работа - карам колата и размишлявам върху същността на блондинството, а насреща катаджийска кола и двама любезни младежи ме спират за рутинна проверка. Започвам да търся шофьорската книжка. След десетина минути единият вика - едно правоъгълно гладко картонче като личната карта - със снимка. 
- А, така кажете - намерих я.
- А талона за годишния технически преглед? - пита пак единия.
- Това пък как изглежда? - чудя се, а другият вика -
- Много масраф - остави го! - и от тогава като ме видят да се задавам - махат да минавам.

Прибирам се - слънчево беше - а мъжът ми ме гледа и премигва. 
- Я, ти си се изрусила!
Поглеждам в огледалото - същата съм си.
Но пък, дали цветът има толкова голямо значение.