ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ: ЧЕТЕ СЕ ОТ КРАЯ!


Преди човек да направи някоя глупост, съзнанието изпада в състояние на нефункционалност - понякога това е съпроводено с образ, а повтарящите се образи на отделяне на съзнанието от действителността, често се използват като символи за предсказване на бъдещето и предупреждаване. Очите не подават картината, но в мозъка остава спомен за нея - като зад някаква мембрана между световете.


ЧЕРНАТА ЗАВЕСА*   Той си караше колата по пътя през дефилето. Отиваше на работа, както обикновено. Предстоеше напрегнат ден. Есента менеше цветовете по пътя, като разпръскваше слънчевите лъчи в бистрия въздух на светлосенки. Зеленината на дърветата вече не бе така блестящо агресивна както през лятото. Те бяха една маса с меки, отразени цветове: ярко, ослепително пясъчно жълто на слънце, синьо на сянка. Той си пееше заглавието на един вълшебен филм-приказка: “Сините градове, златните градини” – защо така не знаеше, но му харесваше. Пътят вървеше право напред и надолу. И там сякаш свърши. Завоят го отрязваше при свивката на дефилето и там цветът бе черен. Потръпна и се опита да фокусира погледа си, за да различи скалите и дърветата. Всичко бе зад черна мембрана, нагъната като завеса и леко полюшваща се. Сети се, как някой бе разказвал в детските му години по време на една екскурзия в общата спалня късно вечерта за онзи военен, който си карал колата. И изведнъж на пътя му се образувала черна завеса. Той, обаче, не бил суеверен и бързал да си върши работата. Минал си по пътя. Намерили го мъртъв в смачканата кола, преобърната долу в дерето. Споменът дойде като мигновена картина в съзнанието му. Натисна спирачките и плавно зави, без да докосва завесата. Щеше да мине по другия път. Той бе по-равен. Минаваха повече коли. Тръгна наново. Пътят бе ясен, бистър като планински поток. Караше си колата и запазваше спокойствие. Нямаше да го разкаже на колегите, нито пък на семейството си. Макар че вярваше, че постъпва правилно. Излезе от голямото село и пое по другия път. Мина почти една трета, преди пътят да се спусне надолу, където отново имаше свивка и пътят рязко изчезваше. Спирачките чак издрънчаха, когато ги наби. Долу в ниското пак се издигаше нагоре като стена черна мъгла. Върна колата на заден ход няколко метра. През мембраната излезе една бяла кола и спокойно го задмина. После още една. Шофьорът беше слабо познат. Спря и попита какво става. 
         - Абе, виждаш ли черната сянка? - другият се обърна, огледа се. 
         - Не, нищо не виждам. Да не ти е лошо? Дай да те откарам обратно. 
        - Не ми е лошо, ама напред виждам една черна завеса. Назад няма. В това време премина още една кола: идваше откъм гърба му, задмина ги и премина. 
         - Ами, знаеш ли, ако не си сигурен, върни се. 
         - Я да видим, дали мога да мина пеша.
        Тръгнаха. Завесата се надипли, лъхна студ. Другарят му премина, не го виждаше. Отстъпи. Другият изплува от гънките на завесата.
         - Какво става, защо спря? 
         - Не мога да мина. Страшно е.
         Усещаше, че приятелят му го гледа съчувствено и му говори като на болен. Дали нямаше искрица насмешка в очите му? В това време зад тях спря една кола.
         - Ей, какво става, гори ли нещо, какъв е тоя дим?    
        Двамата се извърнаха. 
        - Какво виждаш?
       - Ами черен дим там отпред в ниското преди завоя. 
       - Аз не виждам нищо. 
       - Аз виждам нещо като завеса. 
       - Е, добре, да тръгвам. Метна се на колата и мина през завесата. Чу се трясък. Приятелят му хукна напред. 
        - Блъсна се в скалите отсреща. - извика след миг -  Абе такъв широк път, не го ли видя... Обадиха се. Дойдоха от бърза помощ, после катаджиите. Ходеха напред назад. Той седна в колата. Питаха го. Викнаха го до мястото на катастрофата. 
         - Не мога да мина. 
        - Е, добре, щом не можеш да гледаш, стой си там.     
          После ги накараха да си ходят. Обърна. Върна се. Обади се в службата, че не е добре. Заспа. Сънува дефилето. Черната завеса бе врата. Неговата собствена. Можеше да мине, но щеше да бъде мъртъв. Не бе готов за това. Събуди се. Отиде да си вземе болничен от джипито.
         - Какво да пишем? - рече джипито -  Малко неспокоен ми се виждаш. Високо кръвно? 
          Премериха го: 120:80.
          - Абе, малко е високо... - каза джипито и написа 130:90. - Е, ако отидеш на работа и без това ще ти го вдигнат.
          След това си го върна, задето бе накаран да прави тази дребна измама като му написа рецепта с три вида илачи за бабички с по 200:180. Отиде си доволен. На другата сутрин тръгна отново на работа. През дефилето. Светлосенките се редуваха: искрящо жълто-бяло, синьо. Черно. Сепна се, не беше завеса, просто тъмносиня, почти черна сянка долу в най-ниската част. Забави ход. Точно зад завоя бе паднала една голяма скала и заедно с нея купчина остри камъни. Мина през другата лента. Имаше една смачкана кола, а до нея такси.
          - Какво става? - попита. 
          - А, ние сме от група А - каза един добре облечен господин с нервна цигара в ръка. Пътниците от таксито бяха слезли и успокояваха шофьорчето. Момчето каза, че си пътувало и изведнъж напред се стъмнило, чак му причерняло. Забавило ход и когато преминавало през мътната сянка, погледнало нагоре.
         - Имаше някой зад скалата, каза той. Нещо черно и рошаво. Хилеше се и гледаше дали ще мина. После бутна скалата. Стъпих върху спирачките. Затова ми уцели колата по предницата. Ако бях минал, щеше да е върху главата ми. Хората от таксито предложиха да го закарат.
         - Не, ще се върна. Момчето трепереше от страх. Това беше мембраната. След това минава много пъти по този път – и лете, и в сняг, и на тъмно. Дефилето го приемаше като ръкавичка – топло и ласкаво. Скътваше пътя в гънките си заедно с лъскавата количка. Умората се стопяваше, главоболието минаваше, грижите и депресията отстъпваха пред радостта от срещата с дивата природа. Каквото и да бе породило мембраната, бе доволно от него. Не бе нарушил целостта й. Не бе говорил пред другите. Усещаше, че по този път винаги ще е в безопасност.  
....................................................................................................................... *Опасявам се, че първите ми 50 читатели се "хванаха" -  благодаря Ви за това признание.
Хайде, усмихнете се, това си е чиста измишльотина. Аз отбръмчвам на работа междувременно.
..........................................................................................................................   Забележка: Това е шофьорско митотворчество, специално съм го измислила за понеделниците. Има си специална техника на прилагане - първо го пробутваш на работното си място, някои колеги се връзват, по някое време стига и до шефа, след това, един понеделник не отиваш на работа, а на другия ден шефът иронично пита "Да не би да не те е пуснала мембраната..." а ти ококорваш очета и викаш: "Брей, шефе, да не би и на теб да ти се е случвало... чувала съм, че не всеки може да я види... това си е екстрасенсно... предупреждение само за определена нагласа на съзнанието, да не си имал някоя баба-врачка...."  ... Е, всеки се хваща на четки...

Зловещичко...:)

един вид предупреждение...

На мен ми хареса! Човек има нужда да се замисля от време на време, по кой път е тръгнал!

Точно - това имах предвид!
Успешна седмица и дано не караш срещу заслепяващото слънце:)))))

по един и същи път притъпява сетивата и винаги трябва да сме нащрек, понеже живота все пак е непредсказуем!;))...

коментара ти при raylight за рекламата е разкъртващ!
само исках да го отбележа.:))

да де, ама катаджиите не са философи...:))))

рекламата ми е слабост...

.

...благодаря...
и хубава седмица!

черната завеса не е за всеки...
Само за този, който има очи да вижда...
Другите - те не са "суеверни".

не е страшно - само трябва да го научиш:))))

Дали наистина черната завеса не е страшна ?

това е отработена шофьорска митология....

Докато го четях, по някакъв странен начин ми напомняше и Стивън Кинг, и Вежинов, а дори и Камю - интересна смесица от усещания, интерпретации и философия...Браво, сладкодумнице!:)

Весела седмица на тебе!

но се надявам да ме разбереш ,когато му дойде времето отново ще ъсм тук и ще го коментирам!:)
Не искавм да се натъжавам докато не успее да го направи някой друг!:)
някой друг :)
Знам ти възможностите приятелче,затова днес те заобикалям отново!:)
Усмихнат ден и за теб!:)

Съвет на КАТ!

щурава женоооо :)))
А ако кажа, че и на мен ми се е случвало? (хихихи) ;)

Благодаря за посещението при всяко положение!

Чете се от КРАЯ!:)))))

Ми щураво си е - и затва се хващат дори шефовете...

"Забележка: Това е шофьорско митотворчество, специално съм го измислила за понеделниците. Има си специална техника на прилагане - първо го пробутваш на работното си място, някои колеги се връзват, по някое време стига и до шефа, след това, един понеделник не отиваш на работа, а на другия ден шефът иронично пита "Да не би да не те е пуснала мембраната..." а ти ококорваш очета и викаш: "Брей, шефе, да не би и на теб да ти се е случвало... чувала съм, че не всеки може да я види... това си е екстрасенсно... предупреждение само за определена нагласа на съзнанието, да не си имал някоя баба-врачка...." ... Е, всеки се хваща на четки..."
******************************************
Защото мисълта твори всичко - и добрите и не-добрите приказки... А после че чудим: защо животът има и тъмни петна? Мислехме, че ги има само по слънцето... / А те, тъмните петна, и при слънцето са знак за активност... на мисъл, може би...?!.../
Не ми се връзвай - слънчево-божествена митология творя само :))))))))
Усмихнат ден, Разказвачке-Шехерезада БГ... :):):)

******************************************
Защото мисълта твори всичко - и добрите и не-добрите приказки... А после че чудим: защо животът има и тъмни петна? Мислехме, че ги има само по слънцето... / А те, тъмните петна, и при слънцето са знак за активност... на мисъл, може би...?!.../

Как ще виждаме слънцето, ако няма сенки:))))