Името на учителя

- Ало? - вдигам телефона и по нашенски влагам всичко в трибуквената дума от кръстословиците: 6. водоравно - телефонен повик.
Насреща, обаче, ме разпознават по гласа и започват надълго и нашироко да ми обясняват как учителката на сина на дъщерята на сестрата на една приятелка - оставила петица за срока на това забележително дете. И мога ли да я помоля да го изпита още веднъж.
- За коя учителка става въпрос? - питам съвсем уместно според мене си.
- Абеее... ти я познаваш - беше ти на гости веднъж, когато и ние бяхме - приятелка ти е...
- Как се казва? - продължавам да питам, защото сумати народ по онова време ми идваше на гости и от къде да знам коя от всичките е била...
- Ей, Тони, как се казва учителката ти по английски - чувам как майката разпитва моя приятел-тийнейджър, който измучава нещо, което започва с "незнам" и "тя е нова" и гласът на майката продължава с щракане на пръсти - знаеш я, как-и-беше-името - абе онази, любезната, с късата коса...
Вече съм се сетила, но се правя на тъпа, и искам да дадат слушалката на Тони:
- Хей, младежо, какви си ги оплескал - с Тони си думаме по тийнейджърски, но той не забравя, че аз мога и да не се правя на тийнейджърка - я ми кажи как се казва учителката ти по български език...
Няма отговор...
- А по математика? - продължавам нагло разпита...
Няма отговор...
Вече се чувствам като леля Поли, която търси Том Сойер и не получава никакви отговори на настойчивите си призиви.

И започвам да си мисля:
Моята първа учителка се казваше Иванка Терзиева - спокойна красива жена с дълга черна коса - като русалка. Трудно се ядосваше - всъщност, не се ядосваше - търпеше ни  36 бъбриви, палави, непохватни, с дефекти в говора, с пренесени от другаде злобичка, клюка, посредственост и нежелание за сътрудничество хлапета.
Учителите по математика - как да ги забравя, като хранеха безкрайна вяра в мен - и ме измъчваше манията да взема пък да не ги разочаровам - Мария Попова, Димитър Нешев
Учителите по български - София Батаклиева, Петър Петров, Стефан Памуков
и другите - повече или по-малко любими, но никога безименни.

И започвам една своя анкета: питам всичките си познати ученици как се казват учителите им - и получавам непрекъснато отговори с многоточия, "амииии"-та и "не знам" - става популярна смешка.

И се питам: защо децата не знаят имената на своите учители?
И си отговарям: учителите, както и така наречените у нас випове, както и разни депутати, пък и всякакви други видове "публични лица" или там каквото публично представят - пропускат урока по представянето. Не си казват името, когато влизат за първи път в клас - пропускат го по подразбиране. И остават безименни. И иде 24-ти май. Някоя майка настоятелно връчва на детето си букет за учителката или учителя, който е някой от 3-те процента присъствие на мъже в професията. И детето го носи на учителя с любов - на кой учител?

Притеснени, с ограничени права, контролирани от невежи, санкционирани от родители, пренебрегвани, безименни - и искаме от тях да направят децата ни личности - след като на тях им отказваме дори да научим имената им? 

Помните ли как се пазарят общинските настоятели от Възрожденските ни години, когато назначават новия учител:

"Ний на гуйдаря, дет ни пасье туйедътъ му даами 900 гроша гудишна плата, а ти искаш 700 само дьето шъ учиш дицатъ ни?"

Хайде сега да видим на кого ще подарим букет за 24 май  -  я избройте имената поне на трима учители:

 

 

Браво, уцелила си в десетката.... Аз отдавна завърших училище, но имената на всичките ми учители звучат с пълна сима в моята памет.
Прекрасно си представила този нерадостен случай, който ясно показва на какво ниво е нашата култура , нашето възпитание и найвече нашето образование от които ще излязат следващите поколения строители на съвременна България ?!!
Нерядко давам за пример някоя случка от моите ученически години...
Да си призная честно, не си спомням да съм подарявал цветя на учител досега, просто ми се е изгубило от съзнанието, но най-важното си е оставало моето внимание, уважение и, че съм имал респект от учителите. За мене те са били едно стъпало нагоре в стълбичката, защото на две стъпала стои единствено Бог.
Мога да кажа още много по тази прекрасна тема, а ти ми даде много добра идея за да сторя и това нещо в постинг.
Преди една година имах неволна среща с моята курсова учителка Маринка Дочева, за което написах разтърсващ постинг - среща, която се запечата дълбоко в моето съзнание..
Ето и линк към този постинг:
http://mrazekoff.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/05/26/sylza-za-uchitelkata.340004

Желая ти прекрасен пролетен ден!!!

Цонка Мукова, Катерина Кънчева, Димитър Млячков...
Това са само класните ми ръководители в начално, основно и средно образование :)
Помня имената на всички, по каквито и предмети да са ми преподавали. И няма да забравя сълзите на радост и... болка едновременно на последната ми учителка по математика - Керана Фолева:"Дима, само ти не ме отминаваш и винаги ме поздравяваш с усмивка! А като си спомня колко съм те тормозила по математика...и пак ти писах три... А тези, за които направих компромис и им зкръглих високите оценки - сега не ме познават!"
Отговорих й,че така става с компромисите в живота! Не съм и мислела да кандидатсвам с математика някъде, защото не ми е силната страна. Тройката си ми е заслужена: събиране, изваждане, умножение, деление и проценти смятам без грешка и ми вършат достатъчно работа в живота. И не дължа на никого нищо за никакъв компромис. Уважавам, защото така чувствам - не защото нещо ме задължава!!!
С усмивка към всички учители пожелавам: не губете себе си по пътя към сърцата на учениците си!!! Отстоявайте себе си, за да ви уважават като личности! Първият компромис води към верига от безкрайни компромиси; малкият компромис - към големите компромиси, които обезличават - и професията, и личността, и човека...
Впрочем: така е не само с учителите, а и с родителите, и с всички професии! Общество със ясно съзнание се създава от личности, които уважават себе си! И го заявяват ясно във всяка посока - и към подчинените си, и към управляващите ги!!! Среден път... няма! И слава Богу!!!

o, razbira se - другарката Тодорова, класна ми беше в първи клас, после другарката Сиромахова - втори, трети и четвърти, на нея комай дължа живия интерес към литературата, последван от желание за писане - безкомпромисно ми скъса и хвърли от катедрата тетрадката със съчинение за есента, в което всяко изречение бях написала на нов ред - това във втори клас
и другаря Георгиев, класен р-л и учител по география в основното, който имаше свои си възпитателни методи, свързани със стаичката за картите и дългата показалка, и тези методи даваха безотказен ефект

Прекрасен изгря петък и отивам да се кефя навън:))))

Хубаво да ти е цял ден, година и повече:))))

нямаше как да се измъкнеш от тях:))))))

но понеже си писала за днешния ден: съжалявам ги днешните учители или по -точно-жал ми е за тях...Препоръчвам на родителите да си помислят по този въпрос...И спирам дотук, защото някой ще си рече: тоя дъртак пак почна да чете морал..:)))

Но имаме все още страхотен контингент учители...
Отивам да си говоря с една от тях на кафе:))))
Весел ден на тебе.

Учителката ми в началното училище - Надежда Дойнова.
Класната в основното - Динка Кънева. И още до осми клас: Стефанка Балчева, Иванка Тодорова, Бозукова, Кралев, Бъчварова, Тодоров, Вратакиева...
От музикалното училище в Бургас още ги чувствам като приятели, макар че минаха вече 33 години откакто съм го завършила...
Надявам се, че има и такива, които няма да забравят моето име (поне от предишните ми випуски).

О! Аз моите си ги помня до един. Като се почне от учителката в детската градина-Джонева, мине се през любимата ми учителка в 1-3 клас Узунова и после учителите по предметите от 4 до 7 (няма да изброявам имена, че са много, но класна ми беше Анна Тодорова по български и литература), после учителите в гимназията-първо ми беше класна Анна Шелудко по латински, после моя любимец Миро Коев по история. Но си помня всичките учители-от учителките по спорт, рисуване и музика, през химичката, физичката, биоложката, класния, философа, разбира се учителката по БЕЛ- че може ли човек да забрави Ваня Димитрова с прякор МЗ (малкото зло). През Карамихов и Поли (добре, де Паулина Мичева, но понеже беше доста млада за нас си беше Поли), през Андрей Филипов (Андрю) по английски... та чак до Цветана Кардашева (директорката). И не само имената им помня, помня как изглеждат, помня разни смешни случки и истории с тях... а са минали 10 години откак съм завършила! Но тези 12 години в училище са оставили в съзнанието ми доста ярка следа.
Обаче, явно остарявам и вече съм минала в графата "предишното поколение", защото като гледам сегашните хлапета, не само, че не си знаят имената на учителите, ами май в скоро време ще започнат да забравят и в кой клас са и в кое училище. Защото толкова често се появават в клас...
Ама това е друга тема. И то тъжна! За това няма да я подхващам сега.

Никой не споменава моите учители - Лилия Игнатиевна, класна в началния курс, другаря Жилов, класен в 4 клас, Людмила Борисовна, която пое щафетата, учителките ми по география - Денева и биология - Христова, по математика - Елена Ешкенази. Помня почти до един и учителите си от Бастилията - класната Кушлева, историка Деведжиев, математичката Димитрова, биоложката Неделчева (Маркизата), химика Колев (Шерлок Холмс) и ..... хайде, стига имена. Май само от УПК-то не ги помня. Срам!
За всички тях, сигурна съм, ще има огромни букети за 24-ти, защото са учители не по професия, а по призвание.

Да си осигуриш превоз за букетите за 24ти!

Да - за забравата - ами има значение и кой ги води на училище и как в къщи се споменават "даскалите"...

Дааа - и ние ги кръщавахме с разни имена - те се и сърдеха, но и си знаеха, че това е белег за приемане...

Помня имената на повечето :) Учил съм и по 20 предмета на година :)))
Никой не ми е правил компромис и съм щаслив от това ;))))

Тъжен, но толкова реалистичен.....За съжаление всичко написано е така....
Поклон пред теб от един учител!

От тъжен можем да го направим - боен - децата са деца, знаеш, обичат да си говорят с учителите, пък и даже се поддават на обучение:))))

Преди една година имах неволна среща с моята курсова учителка Маринка Дочева, за което написах разтърсващ постинг - среща, която се запечата дълбоко в моето съзнание..
Ето и линк към този постинг:
http://mrazekoff.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/05/26/sylza-za-uchitelkata.340004

Не разбираме колко време е минало от живота ни, докато не срещнем някой престарял човек и това се окаже учителя от детските ни години...

Покрай подадения линк разгледах повечко от блога ти - много прецизно изпипан - имаш си талантите - красиво е при тебе:))))