ДИВА ПРИКАЗКА

Моя си версия на легендата за извора на Света Яна,
чиито води лекували болни очи.    

Като вълшебншца от приказките си и с пръчицата каквото докоснеш....оживява. Поздравления, страхотно се е получило !

на разказа ти...

Аз съм водата


Водата помни. Като всеки дъжд.
През осевата линия в сърцето
дели пространствата - от "цъфналата ръж"
до гаснещите угари на светлото.

Водата... аз съм. Ти си вечността,
която в спомени течението носи:
хляб и звезди, бодлива тел, трева, … ;
ръждясва сърпът край предишните откоси.

Ще заваля над билото на хълм,
по който скитат ласкави хиени,
пречистващи плътта до кост. Отвън.
Отвътре ще сме с ручей пременени.

Станка Бонева

трябва да я напиша тепърва, макар че ми е спомен от една приятелка - карах я да разказва няколко пъти легендата за Света Яна и изпадах в захлас, ама добавките са си мои:)))))

[quote=martiniki]на разказа ти...

Водата помни...

но всъщност - тия дни преработих, а също и слънчасах, та ми горят очите - и се сетих за легендата за Света Яна - както ми я разказаха - дива приказка...

да е след последната част? С уважение!

съм готова за приказки и мохабети... та дори и за коментари:))))

Аз пък докато четох освен течащата вода чувах и птичи песни:)

az ne pravq analogiq, po vodata na dumite prosto;)

а и соколи имаше до скоро, та по времето на легендата сигурно си е имало всякакви пернати...

Имам един запис на пилета край Струма - чуруликат, та пушек се вдига, а кукувицата се чува като музикална точка...

Благодарности!

-колко болка носи тя и колко мъка........
Хубав разказ-ще чакам с интерес продължението:)
Умееш да разказваш -спор няма!:))

[quote=iliada]-колко болка носи тя и колко мъка........
Хубав разказ-ще чакам с интерес продължението:)
Умееш да разказваш -спор няма!:))[/quote

на самоунищожението на човека, има още стъпала на жестокостта...
ще се опитам...

в устата ти...
уста

сюжет се измисля лесно...По-важното е как ще бъде написана историята...А ти си я написала добре, чете се леко, не злоупотребяваш със сантимента(много лесно е да се подхлъзнеш и да отидеш в Латинска Америка...).Завиждам на скмелостта и таланта ти да напишеш тази история!Поздрави!:)

къде си видял жена да пие вода, защото й пресъхнала устата от приказки:)))))

ама не съм я измислила аз - една приятелка ми я разказва 3 пъти, защото все забравях сюжета - - тя я разказваше цветно и се заплесвах по думите - ама си добавих външната рамка - нали е парче от една цяла книжица - трябва да се връзва някак си...

но се освободих от нея - сега ще видя какво мога да направя по извора на белоногата - и тя не е по-малко зловеща - но по-леко се разказва от тая дивотия... а имам още няколко такива диви...

(много лесно е да се подхлъзнеш и да отидеш в Латинска Америка...)

това ми навява хубав спомен - във веселия щат Масачусетс се бях побратимила с едни момичета и щом ме видеха отдалече да влизам в института, пускаха еспресо добле на кафе машината и разтягахме по някоя сапунка, докато се готвеше...

или в Цариград... ама той си е у нашенско...

Шехерезада! Разказваш увлекателно и интересно! Не отивай в Масачусетс-разказвай тук:)))

от посвета, сега съм си унас и се кефя сред лалета и марули - най-много да отскоча до Варна през Пловдивтърновостаразагораблагоевград - ама нали мрежата е вездесъща - ще стигне и до Варна:)))))

Аз чакам поетичните души на пост #676!
Там ще римуваме разказа!

но приказките са ми по душа:))))