Казус На приятелите ми юристи – след като изтрезнеят от празника

и на цялата навалица, която се стреми да ми измъкне статистиката от 13сетката: 12:15 - ka4ak 13900
11:54 - scarlety;11:30 - palisandar; 11:13 - lagrima; 10:40 - tanyarisemova; 10:34 - evchet0; 10:24 - eien; 10:19 - hikari; 08:54 - martiniki; 08:44 - universalnite000; 08:43 - pegas08; 08:42 - iliada; 08:41 - krivoshapkova; 08:15 - darkenedangel; 08:03 - martito; 06:19 - veninski; 05:40 - bapha; 04:50 - zabavnata; 01:59 - hel; 01:25 - esen

- Хайде да ходим да наберем шума за козата, - каза баба ми и взе голямата мушамена торба.
- И аз искам торба – каза Лазо и тутакси бе награден с малката вълнена тъкана торба на меденокафяви и бежови ивици, в която обикновено се слагаше хляб, като ходехме по къра.
- Аз не искам торба – дръпнах се, но на баба ми не й минаваха такива и освен че бе абсолютната власт, знаеше, че винаги може да разчита на здравия ми разум и … е… бях си нейно куче, който каквото ще да разправя. И така, тримата със съответните торби през рамо и козата на въженце се запътихме към акациевата горичка оттатък реката и през дерето на Черньовец, където имаше кладенче. Над него бяха старите овощни градини – сега разградени, а после – акациевата гора – по онова време гъста и прохладна с високи, стройни дървета, които образуваха плътен зелен покрив, под който бе тъмно.
Баба ми отсече два-големи клона и ни връчи по един да му окъсаме шумата и да я сложим в торбите си, а после рече, че ще скокне да види черешите дали са узрели и да мируваме, да не ни усети селския пъдар – Медара – един мургав, мазен тип, който вечно я следеше да не краде от текезесарските череши и круши. Бяхме на края на гората, където тъмната сянка не бе толкова страшна, а из листата растяха глухарчета, щърков клюн и великденчета. Обрах си клона, а после набрах цял куп глухарчета. Щърковият клюн е едно растение с дребни розови цветчета, които като прецъфтят, образуват дълга тясна клюнообразна шушулчица. Великденчетата не ми миришеха на хубаво – чудех се защо ли е трябвало да нарекат с това име тези цветенца – като ги късах, пръстите ми поемаха миризмата им, а тя не бе приятна. Та, оставих другите да си растат наоколо, обрах само глухарчетата – едри, пухкави, жълти като слънчица, тучни сред младото лято, измъкнати изпод пчелички и калинки разни, които пък после полазваха по ръцете ми и понякога ме жилеха. Седнах на границата между тъмната, ухаеща на акациеви листа сянка и обляната от слънце стръмна поляна с дива мащерка и изтравничета. Сложих пухкавия букет в полата на роклята си и се заех да сплитам венче, но от сянката или от задалия се облак – глухарчетата взеха да затварят цвят. Не исках да губя усещането - как се чувстват пръстите ти като  погалиш глухарче – затова измъкнах жълтите, затворени цветове от местата им сред зелените защитни външни венчелистчета, а оголените като гумички вътрешности и дръжките – изхвърлих на тревата до мене. В роклята ми се образува пухкава маса от цвят на глухарче, а Лазо ми се смееше, че носът ми е пожълтял, задето го завирам в цвета да го мириша. Роклята ми също бе станала жълторозовеникава и се притесних, че баба ми ще се ядосва, защото й създавам работа да я пере. Но нещо трябваше да правя, докато я чакаме. Притеснявах се, че може Медара да я е срещнал, защото долу, в началото на дерето бях мернала дебелото дъно на зелените му войнишки панталони и кожената бригадирска чанта отстрани. Притеснявах се, та чак стомахът ме заболя. Мразех козата, която се навираше в мен, не можех да трая Лазо, който се мушеше из храстите за птичи гнезда и тероризираше всички пилета, буболечки и гущери наоколо, та дори и двата лалугера, които живееха по-нагоре – и често се показваха покрай една дупка в сухата поляна. В тоя момент баба ми се появи изневиделица, понесла голямата мушамена торба – вече издута. Вътре имаше малко акациева шума и много черешки, които тя разпредели и по нашите торби, а след това ги затрупахме с още шума, така, че да не си личат.
- От нашите са – каза баба ми като свали изтупа и отново върза кърпата на главата си – ако срещнем някой – ще казвате, че сме били за шума.
- Медара мина надолу – казах.
- Видях го – каза тя, после се изправи, нарами торбата, която бе почти колкото нея и ми нареди – дай ми повода на козата и тръгвайте бързо, докато няма никой по пътя.
- Нали черешите са на текезесето – все пак зададох въпрос – защо казваш, че са „наши”?
- Айде – подкани ме пак тя – и не приказвайте.
                Лазо блуждаеше и се лигавеше, но тя криеше погледа си от мен. Млъкнах и гледах да я следвам по петите. Тя се успокои. Аз – не. Тя четеше библията – знаеше цели глави наизуст, имаше една песнопойка и я чувах как пее под нос църковни песни докато плеви или полива градината. Тя непрекъснато повтаряше, че не трябва да се лъже и краде. Сега, обаче, тя бе едновременно и лъжла и крадла. А успяваше да запази обичайното си поведение на единствения за мен авторитет, на който безусловно се подчинявах. Даже дядо ми ходеше по гайдата, но тя – не. Та, вървях и се притеснявах. Прибрахме се, изсипахме шумата на козите, а черешите в голямата тава за баница и ги нападнахме – крадени-некрадени, ранни майски череши – чисти и лъскави, запазени сред нежната опаковка на листата – абе, изядохме ги. Дядо ми само тихо попита: „Нали не ви видяха?” На другия ден пак набрахме. И на следващия. Веднъж срещнахме Медара, който гледаше лошо, но не каза нищо. Баба ми беше корава, с балтия в ръка и кафявите й очи гледаха каменно. И някъде после – когато погледът й бе омекнал, а денят бе празничен – тя разказа как – докато дядо ми е бил на война, тя е садила черешовите градини – как са копали дълбоки дупки в твърдата средногорска леска – варовитата каменлива чиста почва, как са слагали слама и тор около корените, как е карала с каруцата каци с вода и ги е поливала през сухото лято. Как са набрали първите тон череши.
- А сега всичките са на текезесето – нали сте ги дали, както и всички други? – погледът й стана като кремък.
                   Спрях да задавам въпроси.
- Не е кражба – каза тихо тя – от нашите са. – Искаше да каже: „от моите” – но тогава не я разбрах. А после отвори една от църковните книги и ни нареди да млъкваме или да ходим навън. А аз си мислех за онези божи заповеди – не лъжи и не кради.  И тогава, авторитетът на свещените книги, които тя почиташе, ми се стори недостатъчен – къде бе грешката – в бог или в нея. Бе първи май, радиоточката гърмеше на двора някакви маршове – безусловно авторитетни: „комунистите родината изграждат”… А тя говореше за Великден, крадеше череши и смяташе дърветата за свои. „Седмо: Не Кради!”

         И никой не ми се скара за праха от глухарчета по роклята ми.

Много увлекателно пишеш:)

Само каква изненада си ни подготвила на нас юристите .Не съм чела по изащно написан казус:))
Ти си една невероятна разказвачка и затова седя край огъня и те гледам с възхита ,като попивам всяко твоя дума:))))

Аз съм на пъдаря кончето и се чудех толкоз време кой обрал на комунистите черешите!
Всъщност , след кротък политически анализ, заключавам , че си бутнала и комунизма.
А ти СЕДЕСЕ нямаш ли си? Защо си грабела тогава ТЕКЕЗЕСЕ?

И сега...нов казус!
Питаш , както виждам българските, известни по цял свят кривораздаватели,
нашите адвокати-Гуньовци, в блога наличните са свястни, говоря за ВСС,
та питаш ги значи кой прав, кой крив?
Нека ти кажа.... ти си готино разказче!

на Николай Милчев е, и все повече се убеждавам, че ти е по мярка - браво ти

РАЗКАЗВАЧКА
Каквато книга и да прочетеш,
ти винаги от края я разказваш.
И винаги в такъв водовъртеж,
че преобръщаш устни, пъп и пазва.

Аз бях пресъхнал... Но написа ти
история от мед и от коприва*.
И вятърът в сюжета ми шепти,
че като лъжеш, ставаш по-красива.

С метафори едва ли ще сломиш
усилието да съм ловно куче,
което ближе твоите следи
в един изящен, но хартиен случай.

Като писател аз съм повреден,
разглезен съм от синкави поанти.
И в неримуван със кръвта ти плен
не бих заключил капка от таланта.

Не бих остригал думите с бръснач,
за да ги видя искрени и голи.
Разказвай ми, додето чуя плач
от котараци със бради наболи.

Тогава като котка завържи
влакната на измислената прежда.
Ръцете ти са с нокти от лъжи
и колко светлина от тях се сцежда.

(*твоите са от мед и от коприва:)

Не е казус, истина е. Това не е за юристите.
Това трябва да се разказва и да се помни!
Хубав ден!

Ми така си беши! Нищо не съм измислила - то едно хлапе какво да помни!

радвам се, че ти хареса - цял ден мъдрих как да сглобя нещо от приказка и нещо от "престъпление и наказание", пък после му пуснах края и го оставих само да си се пише...

Поздрав: ТеКеЗеСеДеСеВеМеРе-ООООО-фе-Бере-Ка-пе-ес-ЕС-! - а-ма-деде! - Ооооо-Ооооо-Нееееее!

БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ!

Благодаря, че намина!

Облакът вулкански ни подмина - има слънце - весел ден!

Ще се оплача на одерацията!
От твоите глухарчета, не мога да си класирам товара на първа!
Задръстили са сточна гара и няма къде да се кон...ферирам!

Елате бе, хора, ударете един камшик да мръдна малко!

не знам за камшик, аз си мисля по заглавието - това, което наричаш "прах" вероятно е прашец ;)
лиричната ми натура претендира за "Прашец от глухарчета"...и никой да не ми се кара за прашеца от глухарчета по усмивката;)

за ценностите и за изгубеното - Ashes to ashes....
няма нищо от горното вече - Баба ми, козата, Гората, Лалугерите, Черешите - всичко е прах и пепел...

и правилно

само дето си мисля че при баба ти не е ашес то ашес, а астера то астера ;)

ама да знаеш - даже идеологиите са преходни - а глухарчета и днес цъфтят на двора - пак ми е жълт носа:))))) от тичинков прашец...

бабата е Бог в детската вселена, голям късмет е да имаш истинска баба, такава, каквато си описала
моите съм канонизирала за светици и съм сигурна, че са при звездите

звезди са си - и на тоя фон не можем да се излагаме:))))

Опитвам се да сглобя приказката за Божия войн - вече мръкна, а още мозъкът ми спи и сънува двойно...

бандата на жълтите носове:))))

утре смятам все пак да сготвя листата на салатка с киселец - радиката била от семейството на руколата според една друга дружка, с която ядохме невероятни салатки по солунското крайбрежие преди няколко години...

Бандатата на жълтите носове в дейсдтвие-аз вече приготвих супа от коприва и радика!:)Получи се !:)))

аз днеска се кефя с едни тарикати от 4ти курс - по американска литература - и карам на кафе и клюки за Хенри Джеймс главно. Глухарчетата оцеляха и днес:))))

но ставам фенка и на приказките ти, пък ще ги чета когато мога :)))

Ох, и при мен времето съвсем се забърза, а отгоре на всичко ме хвана сънната болест и тая неделя си проспах приказката:))))