Може би "всичко е реторика",
но не всичко е лъжа -
и не е светът само в думите,
а в човешките истини прости,
в "емпирията", презряна от снобите,
забравили, че ни е дарена от бога.

Не искам да бъда част от лъжа
широк е светът и прекрасна - вселената
звездите над нас са,
хора има наоколо:
щастливи, нещастни, безлични и лични,
болни и здрави, стари и млади,
богати и бедни, дребнави и гладни,
лъжливи, крадливи, объркани, странни,
но също - добри, обичливи и искрени.
Нима чрез реторика ще им помогнеш
да бъдат човеци и стигнат звездите?

Отказвам да бъда част от заблуда
светът има нужда от думи добри -
от приказки светли - не от лъжи,
и няма значение как се държи
световно невзрачен оратор-боратор,
добре е, когато някой държи
на думата дадена - даже сам да остане
във време на болка.

Нима съм загубила от истинни думи -
добри - за добрите, за лошите - други.
Нима е хуманно  да нижем похвали,
където е празно или пък посредствено,
и да превръщаме себе си в кухи,
безглави роботи за някакви ценности
без стойност за хората.

И ако не можеш да видиш света
какъвто е - истински, груб, недодялан,
а предпочиташ да бъде лъжа
тогава - къде е духът ти свободен?

Пак е дъждовно, ти си в депресия,
излез под дъжда, послушай дърветата -
разпукват зелени - не сънища, истини,
и струва си да се намокриш дори
не в сълзи - а в истински капки дъждовни.

Ако пък някога стигнеш до тук
и трябва ти някой, на който да вярваш -
просто кажи си - аз съм си тук,
можеш отново на мен да разчиташ.

Йерархията е за машините -
за хората е - обичта
и равни сме, когато сме
свободни!


"Приказки в рима"
ГеА

Това е дълбокомислено и звучи философски, razkazvachka!
" светът има нужда от думи добри -
от приказки светли - не от лъжи, "
Поздрави и усмивки :-))

Слънце навън
се усмихва
пролетнозелено
и пие бавно
последните
сълзици
на дъжда...
Надежда има
емпатията
да е жива...

звънки в дъжда
да ти е весел до края деня:))))

Привет и на тебе, слънчево момиче.
Дъжд-недъжд - свестявам се вече
и се заформя пак приказка нова
надявам се скоро да е готова.

с тъкан от думи
в различни шарки
намятаме голата истината...
докато не измие дъждът цветовете
и не стопи слънцето нишките,
за да я хвърли - брилянтна и истинска,
отново в очите ни...

Следователно - не си хуманна с мен?!:)))Аз няма да те хваля...Поздравявам те за размислите, за финала... и за всичко!

не си спомням някога да си искал да ти се подмазвам:)))))
или да се подмазвам на някой....абе, знам много мръсни думи на три езика, без да броим сръбски... Тя си знае - има защо да я плюя - ако сведеш горното до четири реда - кво ми се праиш на велика, ма - я си глей работата, не моиш да ми казваш ко да прая, макар че си велика, аз ще си щъкам където ми е кеф под дъжда - Ама нали съм се набутала из изкуството...

- стига да не гледаме през пръсти и да викаме - бре, колко неприлично:))))

хората са измислили приказка по въпроса - вижте Братя Грим, например -
Оная приказка за изгонената принцеса, която казала на баща си, че го обича колкото солта.

готина, момиче.. смей се..
прочетох се..

и си мисля за още щуротии:)))

много си добра в обиколките - подозирам, че драконовите пътечки имат пръст в тази работа

сама-сама - ама още не съм си написала приказката за петък:)))))

Трябва и да се мъдрува!Иначе ще ни вземат за прости...Стихотворението ти наистина ми харесва-нищо, че се опитваш да даваш отговори....Получило се е!Това за отговорите не го брой... Има една източна поговорка:"Не задавай въпроси, за да не бъдеш излъган!" Това пък е камък в моята приказка(градина)...:)))

хареса ми
...и този финал:
"Йерархията е за машините -
за хората е - обичта
и равни сме, когато сме
свободни!"

поздрави, разказвачка :)

Каква приказка е животът?

starbuck69 ми е посветил стихотворение!И е прекрасно стихотворение! Значи-не само ме ругаят за работното ми време съвестните граждани...

Камъните в твоята градина - тъкмо ще си направиш калдъръмче и ще си посадиш здравец - ама си мисля - въпросите се задават по различни начини - човек сам се лъже като задава неправилните въпроси:)))))

И на теб поздрави!

Прекрасно разказваш, мъдро! Поздрави и усмивки:)

Дядо ми - оня от магарешката ми приказка - викаше - ако няма лошо, няма да разбираме, че е хубаво
ама що ме питаш като си знаеш:)))

преди това се сетих как изпитвахме на един държавен изпит едни студенти от международни отношения - и питам един от тях с по-мизерен инглиш от трезва тараба - какви са ти плановете като завършиш, пък той ми отговаря - мечтая си да стана посланик на България в щатите - а аз продължавам с разпита: и колко време, според тебе, е необходимо да работи върху себе си оня, който ще ме представлява като посланик там - а човечето вика: ОСЕМ ЧАСА - чудя се защо още не е станал посланик:)))) И чудя се - какво става с онези мозъци, дето работят по осем часа - в останалото време консервират ли ги?

пък аз се притесних, че занимавам навалицата със скучно разказани гневни сезони:))))
ама ти си майсторче по философската рима - вдигна ми температурата на усмивката..

Благодаря за посвещението!
Време ти беше!

нали си момченце, бре, къде се набутваш между приятелките - това не е за тебе, отивай в предните - ей там в четвъртата част на морската приказка...

Каприз
------------

Кога ли пак да те потърся?
Час не ми остави...
Стрелката бавно се завърта.
За мястото забрави.


Едничко само ми остана-
Твойто обещание.
Някога, за миг да зърна.
Лицето ти сияйно!


Пътища пребродих.
Плачех безутешно.
С мъки се преборих.
Сега е толкоз смешно...


Мойта мила, сладка.
В горската дъбрава.
Уж навън, за кратко.
Скита до забрава!


Пролет омагьоса
Моето момиче.
Сутрин се прибира...
А аз не спрях да тичам!

Приятна събота и неделя :)

където Пегас се намеси - става... двусмислено -
хем поезия пише, хем за... тройка се гласи.
Ти да не гледаш телевизя! Я мирувай, щото ще те вържа на дълъг косъм...

да ти е весело и мъдро - ще намина по-късно за някоя от твоите приказки:)))

не мога да се добера да коментирам ,та ето ме сега
нали си разказвачка слушам те унесено
хванах се в куплетче ,дъждовно пренесено
и хванах се за него с радост за това
че днес узнах как красиво е под дъжда
сега някъде там капки барабанят
и те гневът ни скоро ще преспят
за да литнат феи нейде над града
и да носят радост и много красота
защото те са нежни и ефирни
като капките дъждовни
събрали светлина!:)

Но пък за сметка на това -
ще имаш приказчица-казус
след час или пък - два:)))

"...излез под дъжда, послушай дърветата -
разпукват зелени - не сънища, истини,
и струва си да се намокриш дори
не в сълзи - а в истински капки дъждовни..."
Харесва ми!:)

Поздрави под дъжда - утре ще ти пусна специално цялото дъждовно-зелено стихче, дето си го пеех цял ден вчера, за да не ми е тъжно поради горното.