Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2010 17:15 - 122. Великденските яйца и Магарешката принцеса
Автор: razkazvachka Категория: Изкуство   
Прочетен: 3632 Коментари: 20 Гласове:
19

Последна промяна: 24.04.2011 23:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Великденските яйца и Магарешката принцеса

-         От какво се получава боята за яйца? – питам дядо ми, който е спец по всичко, а в момента е сложил един мрежест шлем и се е навел с пушливата съдинка в ръка над отхлупения кошер, за да види как пчелите са изкарали зимата. Беше ги напухал с нещо, което ми приличаше на запалени сухи кравешки лайна – не миришеше лошо, нали кравите бяха пасли билки по гората…

-         Ако искаш да са ярки оранжево-червени, трябва да наберем мечо зеле – казва дядо ми тутакси, без да се замисли даже… нали ги знаеш онези тъмнозелени листа по Чонгара (това е баира отсреща – между градината и него е рекичката и къщата на Драган с цялата й градина) – казва и едновременно повдига мрежата от лицето си дядо ми, обръща се и вижда как братовчед ми е хванал една пчела и я държи за коремчето.

-         Не, за коремчето, бре, ще те ужили!

-         Ама, ако я хвана отпред, нали ще ме ухапе? – и понеже тя вече го ужили, той надава боен рев.

-         Сложи малко кал от вадата – казва дядо ми.

Аз също слагам на ужилената си вече ръка – вярно, минава. Дядо ми се прави, че не е забелязал – принцесите не плачат и не си губят времето за дребни приказки – а аз си имам тема и не ща да я изместваме.

-         Ами зелените? – дядо ми започва да разправя за друга билка – жабешко-нещо-си – забравила съм я вече, макар че и днес в градината ми с глухарчетата всяка пролет израства по една.

-         Ами червените? – мислех, че вече съм го хванала в крачка, но дядо ми се измъква, като казва нещо си за обелки от червен лук.

После пак ме поглежда проницателно – тогава очите му стават сиво-зелени и остри, а около тях има дребни бръчици смях от едно вътрешно „ХАХАХА! Не вярваш, а! Я да те видим тогава как ще реагираш на истината!” – и заявява:

-         Стара ти майка взима боя за вълна от Дудо - (това е селският шивач, при който дядо ми си шие вълнените костюми, с които ходи непрекъснато – защото старите му кокали не обичат вятъра и студените сутрини) – затова нейните са такива гладки-мазни и с плътен цвят.

Това вече си е приказка като за големи хора. Оценявам жеста, но вече съм захапала темата и не може да ме откаже:

-         Дедко, хайде да си наберем мечо зеле и да видим как ще боядиса яйцата!

Дядо ми, който си умира да се измъкне по къра от съботната суетня преди Великден, решава важно да закараме магарето на Чонгара да пасе, а ние ще видим какво има из Усойната.


 





image

И така, магарето е закарано „всреща”, както се изразява той, а на братовчед ми са връчени железните букаи, с които го спъваме, за да върви бавно по гърбицата-поляна и да не пропусне някоя мащерка или диво карамфилче, да не говорим за магарешките тръни – онези дребните, светлозелени, които растат тук-таме по поляната. А ние продължаваме през боровата горичка, през старите черешови градини до кладенчето на Черньовец, където са ми разяснени навиците на стърчиопашките, косетата и разни други пилета – виждаме едно-две гнезда с по няколко шарени яйчица вътре, но не ни дават да ги докосваме, защото пилетата няма да се върнат, ако сме ги пипали.

Мечото зеле си расте необезпокоявано, но за сметка на това стигаме до голямата и гъста борова гора, а там има двойка яребици с безброй малки яребичета – дребни пухчета, които мигновено изчезват, когато ние се втурваме да ги хванем.

После се прибираме за обяд, а след това ни се възлага отговорната задача да наблюдаваме магарето и ако забележим, че се е устремило на някъде, да ходим да го върнем в правия път или да го докараме.

Естествено, пропускаме момента и следващият път, когато поглеждам насреща, Чонгърът се кипри зелено, без следа от магарета. Баба ми издава заповед, защото тя е мениджъра на домашните задачи и братовчед ми тръгва да търси магарето, защото това е мъжка работа, а аз отивам да наглеждам братовчед ми, защото не може да се разчита на един мъж да свърши работата без надзор.

Хукваме първо надолу, преджапваме реката, а после хукваме нагоре – Чонгърът се гърби и издува дипли, но ние му знаем номерата и след малко сме чак горе, където започват старите череши – магарето си е там, придремва на шарена сянка и гледа лукаво, защото там има и една дърта кафява магарица с гръб като лодка, а до нея е Дана – приятелката на братовчед ми.

Дана е хулиганка – по цял ден скита сама по къра, знае кое къде е, играе с момчетата, може да се бие и изобщо не е плачла. Не ни дават да играем с нея – затова никога не си признаваме. Тя язди магарето като принцеса, нищо че лицето й е немито, а рокличката – прокъсана от тръните.

-         Хайде да се състезаваме – вика Дана – горе до дълбокия кладенец и да напоим магаретата. Там не ни пускат сами и аз веднага съм навита.

Братовчед ми е готов да си даде живота, та даже и да жертва  страхливата кожица заради Дана и веднага се метва на гърба на сивобялото яко мъжко магаре, а ние с Дана се качваме на гърба на магарицата. И се започва лудо препускане право нагоре, докато по едно време магарицата решава, че не й се търчи по магарета, спира рязко и навежда глава към някакъв едър трън с малки зелени листенца, а Дана и аз се хързулваме по тая пързалка. Дана пада направо в тръна, а аз върху нея. След това започваме да вадим тръни, да бършем сополи, сълзи и кръв, като ги размазваме кално по ръцете, краката и лицата си, докато всъщност се кикотим като луди.

После отиваме на кладенеца, чакаме магаретата да пият, а после лягаме и пием направо от големия бистър извор, измиваме се, гоним жабетата, пак се мием, подпираме ръце на пясъчния бряг, нагазваме във вадата, където има червена вода – веднъж бях докопала един кафез със забранени книги и там бях прочела за наказанието, което накарало Мойсей да поведе хората си към нови земи – червената вода, която течала от изворите – тоя кладенец явно имаше древни извори…

След това Дана си тръгна, братовчед ми отиде да я изпрати, магарето остана да си ходи само – беше му дошло време за вечерната торба стар хляб, нарязан на кубчета и посолен с каменна сол. Заваля.

Аз тръгнах към синьо-черната борова гора и така попаднах сред вълшебната поляна, където светът беше изтънял и се виждаха едни великани – гранитено-сиви с черен лишей, които не пускаха някакви черни грамадни котки да минат и да навлязат сред черешите.

Дъждът образуваше завеса от ресни, а капките се редяха на опашки, за да наръсят високата трева с бисери. Билките, смачкани от котешките лапи, започнаха да крещят с мирис, който замайваше, а аз стоях пред стената от великолепните борове – с червената си лятна рокля на бели точки – като център на магически вихър и слушах бойната песен на вятъра в тъмните клони. Великанът-предводител ме короняса с борови игли и ме обяви за Пазителка на Звездната врата – Воин.


        От дъжда си изплетох сребърна броня,

От мълниите си направих мечове,

От вятъра извиках тъмни криле,

От омаята на билките израснах колкото високите борове.

И тогава видях как сред звездите се вие път чак до земята,

А полянката беше преддверие.

Хайде, затвори вратата – пееше земната гора, -

Защото космическият вятър ще ме изсуши,

А сенките, които чакат да преминат, са враждебни

Когато Земята премине опасните пътища,

Тогава ела пак, ще видиш Звездните градове…

 

Затворих вратата, събрах електрическите мечове и ги сгънах на малко ключе, отместих завесата от дъжд, накарах вятъра да отнесе облаците, набрах гъби и ги нанизах на стрък дива мента, преминах през вече нарасналата рекичка и навлязох сред уханието на Великден, който не беше празник тогава, а Дана, братовчед ми и магарето ме чакаха под долния плет на нашата градина, за да не стане инфекция.

И се прибрахме навреме. Да де – още не беше мръкнало.

  image
 

-         Намерихте ли магарето – каза дядо ми – браво! – А зад сивозеления поглед се кискаше весело.

-         Къде е старамайка? - попита братовчед ми страхливо.

-         А, тя отиде по вас да види дали не сте се уплашили от дъжда и от придошлата река.

Погледнах накъм Чонгара – там, където поляната навлизаше в предната ниска борова горичка, имаше силует – една позната фигура с огромни ръце, напъждаше звездните коне да си ходят и заключваше портите на дъжда. А после излезе и тръгна прегърбено към долния мост, защото реката вече ревеше и бе отнесла малкото дървено мостче под градината.

image


        И после баба ми се появи с цяла престилка мечо зеле.

И сварихме оранжева боя.

И направихме яйца като слънца.

А въздухът ухаеше на агнешко с диви треви – и нощта не беше гладна, а на утрото светът си беше на мястото и беше Великден, който не беше празник, затова всички бяхме много заети да се правим, че не празнуваме.


   

image  
   



Гласувай:
20
1



1. gkowachew - Отлично!
04.04.2010 18:44
Макар че Великден си е праникк...
цитирай
2. naina - Приказно!
04.04.2010 18:53
Приказно!
цитирай
3. razkazvachka - :)))) си е!
04.04.2010 18:56
gkowachew написа:
Макар че Великден си е праникк...

и продължава даже!
цитирай
4. razkazvachka - Такава беше поръчката, макар че се наложи преди малко да я съчинявам
04.04.2010 18:57
naina написа:
Приказно!

на пияна глава:)))))
цитирай
5. karambol5 - Благодаря за приказното удовол...
04.04.2010 20:03
Благодаря за приказното удоволствие :)))
Христос воскресе :)
цитирай
6. razkazvachka - Честит празник!
04.04.2010 20:12
karambol5 написа:
Благодаря за приказното удоволствие :)))
Христос воскресе :)

и весел да е!
цитирай
7. iliada - Честит празник ,сладкодумке!:)
04.04.2010 22:12
Христос Во истина воскресе!:)
цитирай
8. razkazvachka - весело да ти е
05.04.2010 00:24
iliada написа:
Христос Во истина воскресе!:)

и леко да ти идват хубавите неща!
цитирай
9. mileidi46 - XRISTOS VOSKRESE! 4ESTIT PRA...
05.04.2010 00:24
XRISTOS VOSKRESE!
4ESTIT PRAZNIK!!
цитирай
10. razkazvachka - Празничен привет
05.04.2010 00:49
mileidi46 написа:
XRISTOS VOSKRESE!
4ESTIT PRAZNIK!!

благодаря за гостито:))))
цитирай
11. amenda - Прекрасно беше!!! Как само пишеш, ...
05.04.2010 01:46
Прекрасно беше!!! Как само пишеш, вълшебно. Поздравления и много усмивки от мен :-)
цитирай
12. miaa - Щастливи празнични дни! Пожелавам ...
05.04.2010 02:59
Щастливи празнични дни! Пожелавам ти много любов и светлина,Razkazvachka!
цитирай
13. razkazvachka - Поласкана съм - но това беше лесно: има 4 фази -
05.04.2010 03:33
amenda написа:
Прекрасно беше!!! Как само пишеш, вълшебно. Поздравления и много усмивки от мен :-)

първо - обещаваш приказки наоколо
второ - приятелите се връзват и започват да си поръчват
трето - имаш друга работа и съвестта те гризе
четвърто - пиеш една голяма бира, зарязваш работата и докато започнеш, приказката се е навързала:)))))
цитирай
14. razkazvachka - Благодаря Миа! ще се възползвам от всичките пожелания,
05.04.2010 03:34
miaa написа:
Щастливи празнични дни! Пожелавам ти много любов и светлина,Razkazvachka!

за да имам достатъчно за приказките:)))))
цитирай
15. bapha - фиууууууу
05.04.2010 11:19
и омаята ...
Като слънце яйца с помощта на мечо зеле...
без думи съм, разказвачке... И мечовете са си мечове, свистят...
И магаре ми се доязди ;)
Пазителка си, на повече...
цитирай
16. razkazvachka - шъ знайш...
05.04.2010 11:39
от години не съм виждала магаре на живо
а и не знам Дана как е напоследък
а веднъж като ходихме към Пловдив,
един оплешивяващ чичка шокира народонаселението като взе да ми вика "како" - братовчеда сиреч
ма на приказка не си личи...
ооопс - сетих се за още една простотия - ама ще я оставя за утре-вдругиден, да не замайвам главите на хората...
цитирай
17. bapha - знаеш ли го това?
05.04.2010 17:37
"Един път отивам на зъболекар и гледам името на доктора е същото като на един мой бивш съученик... Сядам си в чакалнята и по едно време се итваря вратата и мервам вътре доктора, но не може да е този за който си мисля... Този е стар, сбръчкан, оплешивял, малкото му коса е бяла... Не, не може да е съученика ми...
Както и да е, идва ми редът, сядам аз на стола и го гледам, гледам, абе прилича малко... Питам го за всеки случай там и там ли е учил, тази и тази година... Той ме гледа учудено и ме пита от къде знам. Казвам му аз, че е бил в моя клас, а той ме пита:
- Така ли? По какво преподавахте?" ...
Та толкова за възраста, при другите винаги се отразява по-осезаемо :))))
цитирай
18. razkazvachka - хахаха!
05.04.2010 17:48
Така си е! Ама на човек никога не му идва акълът!
Пък аз съм обявила, че съм на 200 години и всички викат, че младея:))))
цитирай
19. hel - Голямо удоволствие си, сладкод...
06.04.2010 01:18
Голямо удоволствие си, сладкодумна!
Празникът си е хубав, дори когато е таен, даже има особено очарование!
цитирай
20. razkazvachka - ей hel1
06.04.2010 08:53
привет и хубава седмица!

не знам за другите, ама си мисля, че когато празникът е таен, никой не може да ти го развали...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1482902
Постинги: 291
Коментари: 7478
Гласове: 22428
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930