Нека да е поздрав за днешните ми читатели, които докараха статистиката до 11000: 16:48 - valiordanov 
а днес вече 11111 - frustrated!


  - Разкажи ми приказка. Ама да е нова. - Приказките са стари. - Не може всички да са разказани. Хайде, намисли една нова. - Добре, представи си всички приказки заедно. Нека да отидем в тяхната вълшебна страна и да потърсим другите приказки. Онези, дето не са разказани. - И онези, дето ги няма в книжките. - И тях. - И сънищата. - Да, и сънищата… Имало едно време… - Не, разкажи приказка за сега. - Добре, но трябва да започнем от това, което са разказвали всички. - Хайде, започвай.     ПРЕДЕЛИТЕ НА МАГЬОСНИЧЕСТВОТО   Там, където играели самодивите, тревата полягала в кръг. Ако минеш през кръга, се разболяваш. Между габърите пък безшумно се движели малки сиви човечета, обърнеш се – няма нищо – просто стари обли камъни – гранит с лишеи. В дупките се шмугвали някакви животинки с блеснали очета. Понякога излизала една престаряла змия с кърпа и предлагала на минувачите да й вземат кърпата, да я разтворят в шишенце и да лекуват всички болести с нея. Никой не посмял – дали защото змията била толкова страшна, или защото е страшно да имаш лекарство, което лекува всичко? Имало и джуджета с дълги бради и шарени шапки – те отговаряли за билките. Това били земите, където ходели магьосниците по техни си работи, вълците по вълчите си пътеки и козите – на паша. Имало сови, бухали и яребици с безброй малки жълти пухкави пиленца, които изчезват за отрицателно време между нападалите листа, ако тръгнеш да си хванеш някое. Имало и къпинови храсти, отрупани с ароматни едри черни и сладки плодове. Там някъде живеел и големият жълтозелен смок, дето го мързяло да се прибира от пътеката и плашел децата. Това били местата, където всички били ходили, но никога не се срещали. Когато някой тръгнел за натам, пътеките го водели между зелените дъхави гърбини на хълмовете, които се извивали, пречкали, разтваряли към неочаквани дерета – и по този начин разделяли хората и не им позволявали да нарушават с обикновени разговори магическото измерение. Защото знае се, че хората са магически същества, но не когато си говорят за хорски работи. Тези места също могат да се посещават и на сън. Тогава те се представят в истинския си блясък: реката вече не е онази плитка баричка с хилава растителност по каменливата поляна, която се шири на мястото на коритото й, а бързоструйна и пълноводна – прозрачна и прохладна, пълна с водни коси с бели цветчета. По двата бряга буйно растат дива мента, хвощ, от онези високи растения с жълтите и тъмнорозовите цветове, сребристи гъвкави върби. Дърветата са високи. От края на гората нагоре хълмът се пъчи, разни храсталаци стърчат тук-таме, вятърът разрошва високите колкото човек диви метли, тревата е висока до коленете, дъхава и сивозелена от росата, а мъглата хвърля и раздига воали от студ и влага: Броселиандовата гора на Мерлин магьосника, която пътува и се появява по различно време на различни места. Някои могат да намерят пътя към нея по-често, други – колкото и да го търсят, не могат да го намерят. Но понякога се случва да се огледат и да се видят застанали насред нея. Има и такива, които, дори когато са стъпили на магьосната поляна – не могат да я видят. Не ги лови магия, защото са от друг свят – пришълци. Водите и тревите не им говорят нищо. Те искат да вземат определени неща от земята. Докато ги вземат, рушат и заместват тукашните неща с чужди. Понякога страшни.
 Има приказки. Те са като сънищата: редят образи, но не могат да ги свържат. Връзката лежи извън границите на обикновения свят. Хората, които са магически същества, я носят дълбоко в себе си, но малко знаят за това. Пък и да знаят, не могат да я достигнат.
Приказките се движат, пътуват из света. Някои части от тях остават неизменни, помнят се, предават се, записват се. Други части се появяват като небивалици и истории, разказвани от невежите. Тях ги повтарят, но не ги записват и малко хора ги помнят. А трета група елементи идват в цветните летни сънища. Така, без да се натрапват, нещата изплуват наяве. Понякога различните части странно си пасват и образуват цели полета от пъзела на света.   Събираме частите, редим мозайката. Излизат образи – познати и непознати, свързани в неподозирани картини. Идват ни наум невероятни връзки за нещата от живота, който като в стерео-картичка, намига и се крие и дърпа любопитните навътре в дълбините на собственото им съзнание – врата към незнайните пространства на безкрайната вселена. Има всякакви приказки. Най-безопасни са написаните. Те са вързани с букви, думи и редове – не могат да се изплъзват и да будят нови реалности. Онези, които не са написани, а само се разказват, и никога не се разказват до края, са истинските приказки – диви и изменчиви. Те никога не остават същите, а винаги създават реалности за онези, които ги разказват и за онези, които ги слушат. Някои хора мислят, че приказките са лоши, защото се отклоняват от видимите пътища на разума, полезните практически неща и предписанията на мъдрите книги. Други хора мислят, че приказките са непотребни и човек си губи времето с тях вместо да върши работа или да прави наука. Тези хора са ограничени – и двата вида. Те не могат или се страхуват да се вслушат в себе си, да изрекат недоказаното и недоказуемото, което ще им извади очите. Оставете ги, те са комплексари, които се крият зад скучни поредици от думи. Когато думите им се изчерпят, а това става скоро, защото повърхността на видимия свят не е толкова голяма, те ги повтарят и ги наричат термини. А истинският живот се вихри и тече около тях, като река около тромавите камъни, които стърчат из нея. Когато ходиш из магьосните предели, приказките скачат: първо е приказката за самите приказни земи, а после идват и други. Сега ще започна някои от тях, но те не са еднакви за всички, ще видите, че вие ги знаете другояче.

 
ПРИКАЗКАТА ЗА СТРАННОСТИТЕ НА СВЕТА   - Искам да ми разкажеш за фантастични светове. За най-странната планета и за най-страшните чудовища. - А, добре. Дадено. Тази приказка я знам.   Когато за първи път стъпи на планетата, монтьорът от поддръжката на космическата магистрала, се почувства на края на света. Толкова затънтено място не бе виждал. Повърхността бе банално хълмиста. С трева и гори. Имаше някакви животинки. Имаше някакви полуразумни форми на живот – тролове, таласъми, дракони, феи, джуджета, великани. Имаше и плахи хуманоиди – неподправени и наивни – повече от средностатистическото галактическо малолетно, което още вярва в човека, който пали слънцата и раздава подаръци. Монтьорът скучаеше и чакаше да дойдат останалите от групата, за да се изнесат колективно към завоя на осмата мъглявина, където се строеше мегаполис на изкуствата и купонът вече течеше. В първоначалното училище той бе мечтал да стане Демиург. Тогава се бе записал на допълнителни часове по сътворителство и беше показал истински талант. По-късно, обаче, бе срещнал Мейма и бе избягал с нея, а баща му бе отказал повече издръжка. Наложи се да започне работа. Изкарваше добре. Децата му вече показваха талант. Мейма си беше Мейма – страховита и привлекателна, малко поостаряла, но зловещо веща в някои неща. Но понякога го налягаше носталгия по миналото, по бъдещето, по онова, което щеше да стане, ако беше... И тогава правеше скришом разни неща – когато бе сам на някое усамотено място в галактиката. Понякога ги носеше като играчки за децата – страшно им допадаха. Мейма понякога ги разглеждаше втренчено, но никога не казваше нищо, макар съмнението да пълнеше очите и; махваше с ръка и ги изхвърляше от съзнанието си. Е, сега имаше много време. Планетата бе като табла за игра, като свободна карта, която чакаше постановката на една голяма стратегическа игра. Какво би станало, ако затрудни малко живота на туземците. Първо – вулканите. После една дълга планинска верига, която да разделя севера от юга – доколкото е възможно. Сега да видим моретата – имаше едни прекрасни главоноги – какво би станало, ако направи някои от тях гиганти. Освен това, трябва да има страшилище на морето – аеродинамични форми, цепка със зъби отпред и отдолу – големи. Обичаше големите неща. Трябва да пипне и горите – горските страшилища, които направи, бяха карикатури на разни негови познати. Освен това, климатът ужасно им подхождаше – размножаваха се адски бързо. Особено му допадна едно място – формите, които създаде там,  образуваха една симфония на ужаса: отровните дървета, тигъра, чакала, кобрата, боата и крокодила, и няколко по-банални ужасии. Но тези бяха превъзходни – страшни, могъщи, безмилостни. Защото нямаше в тях нищо етическо, красотата им бе кошмарна. И понеже хората панически се изнесоха от джунглата, а стратегията изискваше сблъсък – той я обгради с непристъпни планини, враждебни племена и дълбоки морета, после изпъстри страшните блата с прекрасни скъпоценни камъни, а страшната гора – с полянки, където растеше коренът на вечната младост. И хората жертваха живота си за да постигнат вечна младост или поне богатство. Почвата бе богата. Плодовете на гората – изобилни. Климатът – мек и влажен. Струваше си да се воюва за мястото. По-късно им даде слонове – за равновесие на силите. Защото на други места джунглата бе победила. След това им даде ориза. Част от магията се просмукваше в земята – по-бързите я събираха. Някои развиха странни качества: едни можеха да се концентрират и да отварят ментален прозорец към големия свят. Някои от тях умееха да дърпат енергиите, да неутрализират времето и пространството и да превръщат космическата сила в страшно бойно изкуство. Те се изнесоха на спокойствие нагоре по планината, избраха непристъпни места и си направиха крепости. По-миролюбивите, които в по-голямата си част останаха в равнините, се задоволяваха с конкретна трансформация на енергиите: едни се научиха да левитират, други излъчваха електрически заряд, трети просто горяха. Имаше и такива, които можеха да препредават аромати. Някои четяха мисли. По-наблюдателните разчитаха конфигурацията на знаците и станаха гадатели. И всякакви други.  Но хората са си хора: те се интересуват от ограничените неща в своя малък свят и насочват всичката енергия, която съумеят да извлекат, към смешната конкретика на своите амбиции в едно мимолетно измерение на живота. Рядко успяват да се измъкнат от биоформата и да видят истинския свят. Затова и не се опитват да проникнат в него: усещат го, но не могат да го вместят в ограниченията си. Те го наричат магия и това е достатъчно. Те са като чаша, която може да загребе малко морска вода, но не може да побере морето в себе си. От друга страна, едно по-оптимистично гледище би заявило, че макар и да не може да побере цялото море, една чаша може да загребе част от него. Е, не може да видиш какво съдържа морето в една чаша морска вода, но можеш да видиш самата субстанция на морето. И да съчиняваш дедукции и фантазии, уравнения и небивалици за останалото. Та, нашият човек създал разни неща, излезли от лошите му сънища, и населил с тях света на обикновената земя. С вековете баналните човешки неща надвили над кошмара. Хората започнали да си мечтаят за други планети. Те ги населявали с невиждани животни и растения, с фантазиите си за невъзможни проявления на живота. И малко от тези хора се сетили да се огледат около себе си, където всичко било взето от фантазиите на онзи, който бил вече виждал десетки кипящи от живот планети. Тези неща, които са около нас, са едни от най-странните неща във вселената. А ние ги мислим за ежедневие!

 

"Онези, които не са написани, а само се разказват, и никога не се разказват до края, са истинските приказки – диви и изменчиви. Те никога не остават същите, а винаги създават реалности за онези, които ги разказват и за онези, които ги слушат."
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Много си права тук, приказно истинска - създаваща реалности, дори и когато вече са написани...
Имаш Дарбата - не я спирай! Усмивки от мен и котешката сговорна дружина :):):)

Сигурно сте имали интересен празник:)))))

Пренесох се на прекрасно място с разказа ти. Увлекателно, вълшебно и разказано с любов.:) Чудесно, благодаря ти много!:)

ми погостува - хубава нова седмица!

така прекосяваш вълшебно светове и планети ,разхождаш се удобно и в космоса и между лишаите и тревичките и ги виждаш ш.и описваш героите си със финес ,че аз така се увлякох в разказите ти ,че ми се стори ,че сънувам-нещо ново и нещо различно ,но от твоята приказка!
Благодаря ти !:)

Браво! Защо не напишеш поредица "Тракийски приказки", "Тракийски магии"..имаш дар слово и талант...и любов в сърцето си.

който вече е голям:)))))

която условно съм нарекла "Отвъд легендите" - най-красивото отдавна се кипри в литернет, а по друг начин разказани - другите ги има на друго място - но тези са първичните - опитвам се да ги досъбера, за да ги има на цяло ...

.....прекрасно!....

Welcome!:))))

Чудно разказваш, нестандартно!
На ти си с езотериката! ;)

Весел ден!

са едни от най-странните неща във вселената.А ние ги мислим за ежедневие!"Това е философия на поезията...Сигурно звучи идиотски...Но това е моето мнение!Поздравления и пак поздравления!

Обичам приказки
И разказвачки.
Принц не съм - животът кратък.
Търсиш лек да си безсмъртен.
Но сам разбираш, че е е суетно..

Затова вечер, най-самотен.
Затворен в замъка, сиротен.
Отваряш книжката вълшебна.
Хляб насъщен... но и тя - потребна.

Ха сега да те видя как ще ме спасяваш :))))

ами да и да - или, по-скоро, "както ви се харесва" - почти по Шекспир...

и там кончетата крилати и летящите змееве се хранят с приказки...

тежък махмурлук се лекува с яка пиячка - имам още от същото... ама и ти го можеш.
Поздрави на малката магьосница - следващото може да се отнася и до нея:))))

големият френски актьор и певец на шансони Ив Монтан беше посъветвал начинаещия в киното италиански певец Адриано Челентано никога да не пее във филмите, в които участва, защото публиката винаги ще го чака да запее!Челентано не го послуша и загуби в киното...Това, което разказваш е достатъчно увлекателно и добре разказано, за да се нуждае от каквото и да е музикално оформление!Поздрави!:)))

А АББА кое е?

значи, щом е "увлекателно"....

от гимназията - бях ужасно влюбена в един съученик - никога не си признах, естествено, но пък учителката ни по стенография и машинопис - изключително мила жена, усещаше какво му трябва на човек и ни пускаше АББА, за да пишем в такт, пък мен ме беше хванала спортната злоба и станах шампионката на групата -
а тази сутрин ми се слушаше нещо познато - изобщо това с песничките не е към историята, а към автора...

към мой пост на compassion и беше права!Погледни сегашният й коментар-нещо може би не разбирам и, ако искаш, вземи отношение...Без ангажименти!

не са добри или лоши сами по себе си - нашето мислене ги прави такива - и пак нашето мислене ги прави важни или маловажни...

и на мен абба си ми харесват - няма пък да си ги изтрия!

с много слънце, вътре и вън...

da ne izleze chovek za 1-2 chasa - kompa si zabravil kirilicata!

Pak izlizam znachi - stoto tuka iz grada e veselo i s nadejdata da se sdobiya s Endeferentni ochila za hora sus samochuvstvie i entelegentni...
posle ste si napisha vsichko podrobno - do skoro!

Кой ли не обича приказките ..особено твоите :P
много замислят..такова :)))


..весели да са весели..

dovechera

Most powerful&cost effective SEO and website traffic service in world get up to 100’000 forum backlinks now! Get large online web traffic using amazing backlink blast today. We can post your custom message up to 100’000 forums around the web, get insane amount of backlinks and incredible targeted web traffic in very short time. Most affordable and most powerful service for web traffic and backlinks in the world!!!! Your post will be published up to 100000 forums worldwide your website or blog will get instant traffic and massive increase in seo rankings just after few days or weeks so your site will get targeted long term traffic from search engines. Order now: <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a>