Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2010 15:17 - 109. Приказка-поздрав за рожден ден
Автор: razkazvachka Категория: Изкуство   
Прочетен: 9360 Коментари: 20 Гласове:
14

Последна промяна: 30.12.2010 04:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


за
Katan, която днес има рожден ден
и за
Iliada, която си поръча приказка от цикъл 1 от Приказки за приятели


ЗА САМОДИВАТА И НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ Приказката за майката   Самодивата обичала да се разхожда из горите денем. Това е страшно за самодивите, защото тогава те стават обикновени като хората. На дневната светлина магическата им сила бледнее, те забравят своите умения и започват да правят като хората. Само красотата им остава и един неясен копнеж, който в светлите нощи ги изгаря и тегли, но тъй като са забравили – не знаят към какво. Та тази самодива ходела по утринните поляни, натежали от роса, по следобедните сенки, натежали от нега, по вечерните върхове, галени от розовеещото небе на залеза. Ходила, гледала и си загубила ума по младия овчар. Е, нататък се знае – овчарят си мислил, че случайно е попаднал на самотния танц на горската дева, която го изгорила като огън с красотата си и той се престрашил и я хванал за ръката. После я завел у дома и се оженил за нея, а тя започнала да се грижи за него и за дома му. Първо била млада, а домът им не бил кой знае какъв, така че не било много тежко. После се родили децата им, увеличили се стадата, нивите, градините. Построили нова къща с много стаи, чардаци, килери, зимници, обори, кокошарници, плевник, сушилня и там каквото още трябва – все места за чистене, редене, пълнене, вдигане, слагане. Самодивата тичала нагоре-надолу, носела разни тежки работи, готвела и тъкала, копаела и садяла, газела боса из градината. Краката й се напукали и почернели, ръцете й станали големи и яки. Коремът й се отпуснал, косата и зъбите й опадали. От работата се изсипала. Стискала зъби и вършела всичко – работата не била нейната стихия и не разбирала защо на другите това им вървяло по-леко. Децата й били чудно хубави. Непрекъснато им създавала работа но не им давала да вършат тежките работи – вършела ги заради тях. Когато в лятна вечер замръкнели на полето тя вдъхвала аромата на гората и стройната самодива в нея – вечно млада и красива – танцувала и лудувала. Външно нямало нищо – просто една почерняла набита селянка с големи ръце и стъпала – ужасно набраздени и грапави. Обичала бистрите вирове на рекичката, обичала да ходи по росната трева боса, обичала вятъра и листата. Децата си мислели, че отиват там заради тях. Сериозната им заета майка, която винаги работела и им се карала, надали наистина се интересувала от тези неща. Интересното за тази самодива било, че тя помнела всичко. Но тя била сменила своите самодивски дела за човешки и трябвало да продължава така. Тя, обаче, искала децата й да се върнат пак към самодивите. Затова продължавала да се труди, за да могат да бъдат освободени от тежкия труд, който изсушава магията, и да се върнат един ден в гората на нощта, сенките и свободната сила. Но, за да се върнат, те трябвало да разберат кои са, трябвало да се намерят, да отключат знанието, което им било дадено по рождение, да се събудят за самодивската си природа.             Това било трудно. Никое от тях не се събуждало. Минавали години. Те отишли да учат в големия град, започнали работа, създали си семейства, гледали си кариерата, децата и живота. През лятото ходели да видят майка си за по няколко дни. Тя продължавала да върши цялата работа. Остаряла, смалила се, набръчкала се. Имала болести, но не спирала да ходи по полето.             Те й се карали, но после си отивали.             Един ден едната от дъщерите й – вече самата тя прехвърлила младостта и загрубяла, тръгнала сама по полето по великденските празници. Младият месец май бил необичайно топъл и буйствал в тревите и водите. Рекичката била пълноводна и бистра, хвощовете приказно зелени, лютичетата чисто-ново лакирани, дивата мента щедро пръскала аромата си. Жената ходела из плитките вирчета с жълто пясъчно дъно, галела тревичките и не можела да се нагледа на синьото на небето. Ходила, гледала, дишала и внезапно се сетила за майка си. Разбрала.             Отишла да я види. Очите на самодивата били бляскави и знаещи. Само те били останали. Другото не било важно. -          Ще си тръгнеш ли? -          Аз съм си тук. -          Няма ли да се върнеш към самодивите? -          Никога не съм била друга. Само животът ми мина сред хората. Свършена работа. Доволна съм. -          Но, ако се върнеш, ще си пак млада и ще живееш повече. -          Да, но за вас ще бъда мъртва. -          И аз не мога да отида. Не знам как. Страхувам се. -          Ами, като е така, значи ние сме дошли сред хората. А ние сме си ние. Какъв е проблемът? Нямало проблем. -          И сестра ми ли мисли така? -          Така мисли. -          Откога го знаеш? -          А, отдавна. С нея си говорим повече. Тя е светла, ти си тъмна. Децата на дъщерите били хубави и яснооки. Светели като звезди, откроявали се сред другите, но се разбирали с хората и им било добре сред града. Те не били просто светли или тъмни, а сияйни – излъчвали в целия спектър. Дали пък самодивите трябва непременно да живеят сред дървета, дали обикновените хора, струпани на едно място, заедно с къщите и колите си, не са като една дива гора, където самодивите имат специално място?

image
 



Гласувай:
14



1. iliada - Чудесен разказ!:)
19.03.2010 15:45
Прочетох го на един дъх и те признавам за ненамината разказвачка ,но както е хубав разказа така и въпросът и е хубав и труден ,дано някога се намери верния му отговор!:)))
Прегръдки за добрата работа и сияйна усмивка ....!:)
цитирай
2. katan - Не само благодарности, но и поздрави за прекрасния разказ!
19.03.2010 16:00
Не само благодарности, но и поздрави за прекрасния разказ!
На моменти като да виждах себе си ...
Но краят много ми хареса!
Дали пък ...?
Ами кой знае...
цитирай
3. valben - Много обичам приказки,
19.03.2010 16:20
а тази приказка е написана красиво. Поздрави за разказвачката!
цитирай
4. chinaware - Вълшебна приказка ,
19.03.2010 16:29
И убеждението , че всеки има мисия . . .
Поздрави !
цитирай
5. razkazvachka - За тебе има още от "поръчката", но сега поводът е такъв:)))
19.03.2010 18:19
iliada написа:
Прочетох го на един дъх и те признавам за ненамината разказвачка ,но както е хубав разказа така и въпросът и е хубав и труден ,дано някога се намери верния му отговор!:)))
Прегръдки за добрата работа и сияйна усмивка ....!:)


знаеш за отговора - винаги е трудно да останеш, но е непосилно да си тръгнеш...
цитирай
6. razkazvachka - katan - ти си знаеш най-добре!
19.03.2010 18:20
радвам се, че ти хареса...
цитирай
7. razkazvachka - а, благодаря, че се отби и ме подсети:
19.03.2010 18:23
chinaware написа:
И убеждението , че всеки има мисия . . .
Поздрави !


това за "мисията" си е специална приказка - беше на един стар комп и временно е във виртуално небитие, но някой ден може пак да я разкажа...
цитирай
8. razkazvachka - Поздрави и на тебе!
19.03.2010 18:46
valben написа:
а тази приказка е написана красиво. Поздрави за разказвачката!


за мама винаги е красиво...
цитирай
9. gkowachew - За Катан-
19.03.2010 19:04
наздраве!
цитирай
10. iliada - Понеже разбрах ,че съм и твоя 1222- ти глас ,си позволявам да сумирам аз!:)))
19.03.2010 19:08
ЧИСЛОТО СЕДЕМ МАЙ СЕ ПОЛУЧАВА ........................

Посланието на числото 7...

Значителен брой знакови предмети и събития се асоциират с това иначе толкова обикновено число 7.

Седем е едно от най-удивителните числа. Свещено число, число от духовен порядък.

Според Свещеното писание седем е съвършеното число. То управлява времето и пространството.
В Египет седем е символ на вечния живот, числото на бог Озирис.

В Християнството седем е символ на сътворението.
На седмия ден от раждането се кръщава новороденото.

В древна Гърция седем е символ на Аполон. Аполон се родил в седмия ден на месеца, а неговата лира имала седем струни.

С числото седем са свързани и най-известните паметници от античността, наричани Седемте чудеса на света.

Седем са дните от седмицата, а седмият от тях, неделята е отреден за почивка на Господ.

Седем са континентите на нашата планета, Седем са основните цветове на дъгата, Седем са музикалните тонове, Седем денонощия продължава лунната фаза.

В Библията - Стария и Новия завет числото седем се споменава 770 пъти.

В християнството се говори за Седем смъртни гряха: Гняв, Алчност, Завист, Лакомия, Похот, Високомерие, Леност.

В ислямската традиция съществуват седем невести и седем земи, седем врати на рая и седем стъпала на ада, седем пророци —- Адам, Ной, Авраам, Моисей, Давид, Иисус, Мохамед.

Седем е най-тайнственото и свръхестествено число. Седем е числото на завършения цикъл. Използвано в магическите ритуали, то изразява овладяването на природните стихии, на видимия и невидим свят, символизира акта на съзиданието, еволюцията, видоизменянето, съзряването.

В известната българска пословица се казва: „Седем пъти мери, а един път режи". Всички сме чели приказката за Снежанка и седемте джуджета.

Трите 777 в казината и игралните домове, носят най-големите парични печалби.

Много вероятно е "Хари Потър 7" да излезе на 07/07/07. Досега авторката Роулинг много пъти е намеквала за значението на числото 7 в магьосническия свят. Седем хоркрукса, всеки куидичен отбор се състои от седем играча, кулата на Грифиндор е на 7-я етаж, седем ученически години в Хогуортс.

На седем хълма е основан Древен Рим.

В езотериката седем е космическо число.

Седем, седем, седем...
цитирай
11. razkazvachka - за katan
19.03.2010 19:29
gkowachew написа:
наздраве!


и за всичките й приятели!
цитирай
12. razkazvachka - iliada - 7
19.03.2010 19:32
седмицата - радвам се, че ти се падна на магийката:))))
цитирай
13. pegas08 - Майстор си разказче!
19.03.2010 20:42
И мен да поздравиш!
За коне и магарета нещо!
цитирай
14. divna8 - Чудесен разказ, razkazvachka, имаш талант - приказен... Поздравления от мен :):):)
19.03.2010 21:01
Чудесен разказ,
четох го с удоволствие и наслада...
Самодивите - като совите - вече не са това, което са...
Еволюират, защото само при хората
могат да се научат на важните житейски истини.
Лека вечер!!!
цитирай
15. miaa - Хубаво разказваш, въздействащо! ...
19.03.2010 21:12
Хубаво разказваш, въздействащо! Поздрави и усмивки:)
цитирай
16. razkazvachka - имам едно нещо за магарета
20.03.2010 00:38
pegas08 написа:
И мен да поздравиш!
За коне и магарета нещо!

ама не му е дошло времето:)))))
цитирай
17. razkazvachka - divna8
20.03.2010 00:40
Привет! Дивна, радва ме твоята оценка.
цитирай
18. razkazvachka - miaa
20.03.2010 00:43
Благодаря, че се отби - харесва ми, че ти харесва:))))
цитирай
19. karambol5 - На седмия ден :))) -Неделята -де...
20.03.2010 10:03
На седмия ден :))) -Неделята -денят ,отреден на Бога
Съкровищнико в еловия лес
от векове живееш и до днес
Могъщ си ти в леса си безпределен
и щедър към родените в Неделя :)))
Честит рожден ден на онзи ,който ще се роди в неделя:)))
Прекрасен приказен подарък :)))
цитирай
20. razkazvachka - Хей, това ми е любимата приказка, и аз съм родена в неделя
20.03.2010 14:54
karambol5 написа:
На седмия ден :))) -Неделята -денят ,отреден на Бога
Съкровищнико в еловия лес
от векове живееш и до днес
Могъщ си ти в леса си безпределен
и щедър към родените в Неделя :)))
Честит рожден ден на онзи ,който ще се роди в неделя:)))
Прекрасен приказен подарък :)))


Честита пролет!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 1836666
Постинги: 291
Коментари: 7478
Гласове: 22445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031