С дребни остри зъби
студено мартенско утро
прогризва пердето,
люти в очите ми,
отнема енергия,
измества деня - уж е същият
а не мога да хвана момента.
  Паралелното утро изтича
Сред облаци прах; Хвърля остри кинжали Паралелното слънце... И всичко е там, Където си беше. И - няма го.
 
Пишем писма, есемеси,
чатим нощем до късно,
а денем - ходим сами
с телефони в ръце:
здрасти, как си, къде си
усмивка
а къде си сега
обади се
кога
някога-никога!

Виртуалните хора, Лишени от битие,
откачени от мрежата, Самотно се реят в студения ден;
като Рип Ван Уинкъл
проспали света
в стогодишна омая... После, внезапно събудени, Се оглеждат учудени:
Колко много години са минали, Колко много животи.
И  пак имаме спомени: За себе си, За  приятели стари, Стари вражди И мечти, вече назрели За сбъдване.
Събуждам се.

Паралелното време-пространство Шляпва със смях И възвръща живота, Свободен от Мрежата,
Пораснал за
Присъствие.       


"Приказки в рима"
ГеА

пак ми яде текста - много важно - тя губи!

ХУБАВ ДЕН!:)))

Виртуалния.......и все пак хубаво е ,че го има....

благодаря, че намина.

да му мислят онези от дир.бг

Поздравление, стихчето е идеално.

всеки ден да ти гостувам?

не е идеално, защото двата предпоследни реда - Освободени от Мрежата - мрежата ги отряза и това си е - пробвах 4 редакции - не ще - не пуска, мрежата ревнива...

как беше - един ден е половин час, а може и по-малко:)))
пък и не болят краката от ходене -

майтапа на страна - винаги си добре дошъл,
когато имаш време...
ще си върна гостито, обаче:))))) като ми мине тежката глава от понеделнишката настинка.

Е вий сте по-добре. Нашто пропаднало поколение зомбясва по 24 часа в Интернет.
Съвсем нормална гледка сме ..някви човечета с изцъклени очи, тракащи нервно и шумно по клавиатурата, в чиито междуклавишни пространства се намират закуската обядът и вечерята ;d Слънчев ден загадъчна разказвачке :P

(забравих да спомена) Много е готино.. Кийп ит рийл мен 8)

В търбухът си всичко поглъща
И прави го неосъзнато така ,
И тъпче се с още и пак преглъща,
с подобно на блогер глада . . .

Lidis

Поздрави за стихът ти !
Хареса ми ! Свежо е и истина !))))))

Мрежата си е намерила персонално стадо, май-май.

данти разпрааам как съм циклила по три денонощия Age of Empires докато я превъртя...

there weR!

But it's a space where new galaxies are born
and starkids find their playground spread
Time's got no limit - neither has space
our tales come true; Ekind's got no age...

Nice 2 have U around!