Отглеждам си нов аватар.
В саксия. Седя и го чакам да цъфне. Червен амарилис. Четворен
Вчера  с него пихме кафе със захар. След туй го водих на слънце навън, разчистих най-светлото място за него между жички, модеми и книги, за да хване първия слънчев лъч. Стоя и мирува, издува се гордо, не цъфна.
А после се стъмни, преваля нощта.  Поглеждам и виждам огромен разцъфнал букет.
Аватарът сияе в полутъмната стая: явно иска да бъде свободен.
Расте с минути.
Знам, че щом го оставя на тъмно, ще прекрачи от саксията и ще влезе в съня ми.
Или аз в неговия. 

 


Вече наближава статистическия посетител 6666, а пък tili, amenda, starbuck69, lidis, mia, begetron, solitudine, veninski и цялата тазсутрешна навалица - допринесоха за ключовия номер и за израстването на Аватара - скоро ще се появи.
 

Излизам от съня на аватара - и си оставам аз. 

вдъхновява и откъсва от реалният свят, а насочва към сънищата в които намираме спокойствие и утеха ^^

абе какво става из тоя блог - след 1 часа всичко живо се оживи и настава голям мохабет - а аз мислех да спя...

Обожавам цветята, но точно сега не се сещам как точно изглежда амарилиса... Но щом е червен, значи е на обич. Усмивки и спорен ден утре! :-)))))

с луковиците. Много бързо и стават за Аватар. Пази го от студа. Одеве изхвърлих една орхидея

Ти си ми 365 ия глас и 6650 посетител!

Показва мускули и иска да стане по-голям от компа:)))

а иначе е като японската роза, която сега ме представлява, но е ярко кадифено ален и с четири огромни цвята на една зелена дръжка с две къси листенца и луковица колкото саксията - и аз не знаех че е амарилис, но има етикет, който обещаваше два цвята, а излязоха 4 - сигурно ще да е от кафето - става навалица като черпиш кафе сутрин...

снимала съм го вече как се перчи колко е по-голям от компа - хехе!
и е тръгнал да излиза вече от саксията.

кво му се плашиш, хихихихи
Нали трябва да е достоен за голяма разказвачка голям аватар :)))
Нацъфтял да е денят ти :))))))))

и му гледай сеира!На зла круша- зъл прът...

Сега не се получи, но някой друг път...

ще го очакваме, наближава пролетта, а и аз обичам много цветята:)
Поздрав!

и ходих из столицата по разни мои си работи.
Горкото ми цветенце - доскучало му без мен - държало се добре - пораснало е още и се кипри пак в мърчавото осветление от единствената ни АЕЦ - чак не диша, за да не се счупи - утре пак ще му сипя кафе със захар.

сега, обаче трябва да пиша конспект за студенцията за утре - или може би - да спя, а утре да ги черпя по едно чайче?

а това растение май е нощно - навирило е гребенче и се кефи а аз имам вкус на морска вълна в носа...

особено човекоядни и бодливи:)))) Защото по-трудно мутират и са диви и издръжливи.

И аз си гледам амарилиси ,ама съм многооооооооооооооо по-назад!Сега го събуждам , а твоя си го представям преди да съм го видяла и съм сигурна ,че е чудесен!:)

беше просто една зелена дръжка с удебеление в горния край - и изведнъж невероятен разкош посред зимата - и продължава да расте.
в събота ще му търся саксия и боички - ще се опитам да го нарисувам - с масло, плътни, неразредени червени нюанси и старо злато за тичинките...

Китайски рози имам 20- на, ама японски ще да са нещо друго ли? Пък аз се имах за цветарка... боже, слез си прибери вересиите! :-))))))))

може да е китайска - беше ми представена като японска - цяло дръвче в ъгъла на една лаборатория
и аз си снимах едно розово цветче - после го направихме импресионистично та и майка му да не може да го познае:)))))
иначе не гледам такива специални неща - сега работя по проект "Домат":))))

успешното раждане на новия ти аватар!:) Не можем без аватари - те са нещо като личната ни карта...:))

Така си е и скоро ще го сменя - на 3 март ще навърши 4 месеца и трябва да е четворен.

Нещо като тетрата? :D

обаче едно прецъфтя и вече е терца:))))

Бели небесни мечти,
червени блестящи лъчи,
утринно слънце изгрява –
ново начало ти дава.

Попитах, кокичето бяло,
Любопитно излязло навън.
Дали е щастливо живяло,
Потулено в снежния сън.


Разтвори се снежната капка.
Погледна ме и се засмя:
"Очаквах целувката сладка.
На Слънцето, което ме сгря!"


Попитах и птицата бяла,
Пърхаща с нови крила.
Дали е щастливо живяла,
В далечната топла страна.


Усмихната, небесно красива.
Погледна ме, после запя:
"Сладкопойна съм аз чучулига.
Обичам ухайни цветя!"


Попитах накрая,момиче.
Волна птица с криле.
Невинно, бяло кокиче;
"Щастливо ли си, мое дете"?


Мило, то ме погледна:
"Щастлива съм и още как?
Нищо, че навън е студено.
Ще дойде лятото пак!"

блясък сред сиво небе
мартенски дъжд
сълзи усмихнати
да е щастлива
и спорна към теб
Марта, да бъдеш любима
и силна!

Декември - кокичета весели
Сечко - снежен капчук
Марта - е жълт минзухар
Някой е влюбен и пее
за летните песенни сутрини
чучулигата - дребното птиче
с качулчица, бежово, сивокафяво
сияние в песен изгрява -
и озарява деня на Пегас.