Дякон Игнатий - кой е той!

Преди 12 години ме помолиха да придружавам Джудит - професор по реторика и литература от един канадски университет.  Ходихме на рожден ден и играхме хоро,  ходихме из мелнишките пещери и пихме и червено и бяло вино, снимахме магарета и училища, седяхме под един кавак на сладки приказки с един местен и древен учител-просветител, дадохме й да отключи Хрельовата кула и ходихме по оловния й покрив и какво ли не още - и така две седмици, през които тя си стана фен на всичко българско.

Някъде на края на купона - отидохме в Богословския факултет на СУ и там ни показаха разни чудеса - икони от 12 и 13 век и всякакви реликви, на които ние не знаехме названията на нито един език - поради комсомолското си минало, загърбило класиката и традициите.
Е, тя ги знаеше. За наш срам. 

По едно време, свещеникът, който ни развеждаше, каза, че ще ни покаже най-святата реликва на музея. В една стаичка, в едно чекмедже имаше сгънати принадлежности на Дякон Игнатий.

И започнах да обяснявам на Джудит за Апостола на Свободата и какво означава той за нашата история, а свещеникът ни гледаше възмутено - защото си мислеше, че целият свят го знае. Там нямаше картини или снимки, затова накрая й казах - това е оня красив човек от хилядолевката - и Джудит си го представи.

Излязохме навън и аз започнах да питам всички мои познати и даже - не толкова познати - "Кой е дякон Игнатий?"
И само едно второлаче знаеше, защото го бяха учили по Родинознание.
Когато ги питах, обаче, за Апостола на Свободата - всички знаеха. И никой не се сети за хилядолевката. За наша слава.

А професора от Канада седеше после в Яйцето на кафе и гледаше тогавашните банкноти от сто и хиляда лева, а коментарът й беше - "Ами те приличат на детски пари от семейна игра на "Монопол"". Но поне портретът на Левски беше хубав.

Парите - по-малко от тридесет сребърника - отдавна си отидоха, пак няма много българчета, които да знаят за Дякон Игнатий, но създателят на Мрежа на Мрежите - от хора, готови да отстояват свободата на България - Апостолът на Свободата - продължава да е познат дори на иначе невежите из е-мрежата.
Васил Иванов Кунчев - Лъвски - Дякон Игнатий -
Апостолът на Свободата:

какъв ли щеше да бъде, ако бе жив днес - каква ли щеше да бъде неговата свободна мрежа от хора и организации, които биха искали да ни има с българско самосъзнание и милост към хората на Земята?
 

да отговоря на този въпрос!Може би защото на най-важните въпроси никога не намирам отговор!

пак щяхме да го пре/продадем...
и да си направим знаме, и да си учим децата, и да си разправяме легенди, и да свири духовата музика -
за да има памет...

Какво имаш предвид!?

Щеше да е такъв, какъвто е бил и щеше да се бори за чистата и свята република.

Затова е непрекъснато оплют. От червената пропаганда.
Няма разлика от онова време голяма. И българите тогава са имали комитите за хаирсъзи. Повечето българи.

Ами професорката си хареса магаретата и се опитваше даже да храни едно магаре със стрък коприва,
а нашенските провинциални училища също й бяха интересно - особено, когато имаше кой да разказва нещо за историята им...

Просто си разказвах набързо текста - и после, като го погледнах - спрямо днешния ден - ами то има супер контексти:))))

което стига пак до твоята идея за истинните гласове - когато си го разказваш, както си е било - излизат наяве разни неща...

и е бил много готин тип - освен че е пеел, бил е умен, също и атлет и хубавец и е бил харесван от момите и младежта, докато разни урунгели са му завиждали...

Ще взема да напиша една проекция на Левски в 22 век - май не е бил толкова далече от днес-утрето

Иначе - с коментара принципно съм съгласна - пропагандата е най-добрият пазач на онези, които не могат повече да се развиват...

която пишеше тогава книга за Левски и се изненадах ,че света се интересува от този наш национален герой така сериозно .Той отдавна беше преминал всички условни граници -останал верен на идеите си ,посветен на народа си ,който
обаче не успя да достигне духа му ...........

аз бях подготве, когато книгата излезе и тя бе преподавателка в Софийската АЕГ, а ни бе дошла на гости в Пловдивската АЕГ - ами беше си влюбена в него - и не съм чела по-красив текст на инглиш от нейния.
Но Мерсия Макдермот си беше наша...
сетих се за едно друго писание - ей сега ще го постна....

и всички са го обичали!
Всички е обръщал !
Ако има сега такъв човек , който да не мисли за себе си и да не милее за живота си ! Ех, много съм любопитна да го видя!
Не е невъзможно!

и прекалено малки сме - но може и да има

радвайте се на М.М., но отваряйте понякога и български "драскачи" за Левски...Сладурани такива!

Винаги се радвам, когато сме успели да накараме някой изключително чужд на нашата култура пришълец да я види в истинската й светлина.
Знайно е, че сме най-големите мрънкачи на света - велики мрънкала, велики наивници, тормозещи се едни други където и когато се срещнем - и носители на някой и друг смъртен грях - като например гордостта. Но това се спихва за отрицателно време, когато оставаме сами и нямаме мостове към другите.

Забравете ме!

Винаги си добре дошъл!

..добре че не е жив днес Левски, щеше да е огорчен, щеше да е разочарован, щеше отново да се почувства предаден...от нас , българите, от тези, които имат днес онази свобода, за която той се бореше и виждаше....щеше да е огорчен от нас, българите, които продължаваме да имаме свобода и да не сме свободни. Защото свобадата е и състояние на духа..свободата е и отговорност за действията на всеки един от нас...и докато продължаваме да търпим безобразията на управлението ни, докато продължаваме да гласуваме за харизматични палячовци, докато търпим да ни управляват чужденци, които се наричат българи, докато все се надяваме на.."чуждестранни инвеститори"....все ще сме несвободни.....
Поздравления за постинга!

Отговорност!