Някъде много далече от нас, някога, много нататък из времето, на една забутана планета на дъното на някаква галактика, се развила цивилизация, която си решавала проблемите в темпо, без да се самоунищожава и да започва всичко от начало на всеки 4 светлинни години.

И минали няколкостотин светлинни години. Галактиката, обаче, както и всяко друго нещо из космоса, се въртяла и развивала, а планетката, която се въртяла около някакво слънце, попаднала в могъщото привличане на друго - и тъй като била в периферията - се завъртяла около новото слънце.
И тук точно се появил проблемът. В предишната слънчева система денят бил дълъг и топъл - имало време за всичко. И тъй като хората си лягали рано, те имали хубав сън и ставали рано за работа, а денят минавал на почивки.

И в новата система планетарното правителство, което било съставено от истински ранобудници, запазило работното време, но това уморявало хората и предизвикало недоволства и бунтове. Младите искали да започват работа  някъде в ранния следобед и да продължават до тъмно, докато старите недоумявали как това може да бъде причина за бунт. И понеже тъкмо това била причината, настанала вълна от престъпност, която планетарните аналитици отказали да анализират и включат в аналите, а приписали на вредните влияния на новото слънце.

И минали известен брой светлинни години, а Галактиката си се виела и развивала, докато не пресякла някаква друга Галактика.

И нашата позната планетка пак попаднала в периферията на Слънце с различен блясък и привличане от другите две. 

И понеже планетката в това време си била усъвършенствала техниките за водене на войни и била натрупала достатъчно високо-енергийни оръжия - този път ги използвали за двигател, който побутнал лекичко планетата и тя влязла в орбитата на новото слънце. То било, обаче, по-далечно,  а също и по-могъщо, затова увлякло и предишните слънца в орбитите си.

И нашата планетка се оказала в пресичащите се орбити на 3 слънца, а дните се объркали и се наложило да променят часовете в денонощието по два пъти на година.

И довело всичко това до пълно изнервяне на населението - едни работели денонощно, други - управлявали денонощно, трети работели само нощем, а повечето - спяли през деня и ставали нощем да гледат звездното небе и да умуват дали да не изберат ново Слънце.

И в междувремието - трите слънца изтощили екосистемата и планетата ту се задъхвала в непоносим студ, ту горяла в пещта на  тройно-лято, ту - в периоди на затъмнение - населението изпадало в звездна лудост.

И се взело решение тогава да се построи система, която да създаде вътрешна Галактика от микро-светове.

И направили си хората циклотрон, който симулирал серия от Големи взривове и напроизвели мириади от Микро-Звездни галактики: въпросът бил как да  мушнат планетата си там.

И накрая се намерил и изход: обърнали пространство-времето наопаки с помощта на черна дупка и - без да се местят изобщо - планетката се оказала в субпространството, а в предишния свят - това била част от лабораторията, където инженерите на черни дупки провели експеримента.

И така се случило, че дупката се разкрила на работното място на младшия техник, който в изненадата си преобърнал чашата с мляко, което било отнесено, заедно с всичко останало в бездната на минисвета. 

И, както се случва в света на парадоксалното време-пространство - планетата се оказала дълбоко в миналото на собствената си Галактика, когато се налагало да се върти само около едно малко Слънчице.

И се започнало отначало, а хората били отвикнали да работят и били свикнали на повече енергии. 

И това ги направило нещастни и конфликтни.

И така започнали войните, които довели до залеза на цивилизацията. 

И населението загубило уменията си да контролира енергиите.

И всяка следваща черна дупка можела да влияе върху  пътя на планетата, а всяко следващо - по-ярко слънце - да кара населението да се качва на изостаналите от цивилизацията звездни яхти и корабчета и да се изнася скоропостижно в търсене на нови орбити около нови Слънца.

И останалите върху планетата затънали в кал и тъма - за неопределено време. 

 

колко ще е това неопределено време?Знам, че за хора от моята възрас няма надежда...но всичко зависи от автора!Дай надежда, авторе!

Е това е приказка за добро утро!!!
Ама така е - и циклотрон ще измислим, и вселената с опакото навън ще обърнем, само и само да не си развалим режима на съня... Макар че те всъщност слънцата са виновни, де... :))))
Добро утро, ранобуднице :)

Каква възраст - да не би да си навъртял първите двеста - ама-ха, я се стегни:)))
Има-няма - една-две светлинни години.
После ще минем на по-скоростни модели метли за прехвърчане)))
Ама съм го написала на чуждоземски тоя проект и сега го проверяват там-си...

ма, аз сега ставам - онва беше за миналото слънце

онез от китайските сайтове усетили кво търсех и нощес поръсили малко снежец - колкото да се слегне прахоляка, ма да не каля, щот целият град е вече без асфалт, а требе да се прави канализацията бързо, преди да свършат парите

и се минава през черни дупки и други дивотии космически - човечеството започва да среща себе си как се връща назад във времето, т.е. - подмладява се и се нахъсва...
Пак ще си говорим след 488 светлинни години...

Интересна космогония...

Той и дядо ми вика, че не е на 80, ами на 8, ама де, де... към края му е песента и на него, нищо, че е нахъсен...
Дан` забрайш да са обадиш... след светлинните, де... :)

пътуването из космоса подмладява.
Май е време да помисля за закуска...
До скоро.

:))))
поздрави от орбита - преди да ме е сгазил някой аероплан...