Мечтата на паяка   На полянката неокосена Там до сметището градско Имаше купчина стари книги С листи разпиляни по тревата. На един от тях се виждаше картинка С октопод огромен, сграбчил кораб - Кракена от дълбините тъмни – Древен бог на ужаса подмолен. Покрай него паяжинка се протегна Мрежичка заформи се набързо.   Паячето мъничко тъчеше неуморно Мрежата заплиташе изкусно. Сутрин в нея перли от росата - Бисерно-сребристи се редяха: Разни буболечици, мушици дребни Хващаше и ловко ги отнасяше. В тъмна доба паячето си мечтае: Ще порасна силен и голям, Ще обхвана в мрежа цялата земя И ще бъда властелинът-кракен.

Да бе да! Казала една конска муха и отнесла цялата паяжинка. Нещо изпълзяло от камарата и хапнало паячето за закуска.

Из сребристата ливада
рано сутрин в лятно утро
паячета пак се трудят
и плетат пак неуморно.
А когато дойде зима,
паяжинката не топли,
сгъва я прилежно Пайчето
и се сгъва надълбоко
в своето пашкулче меко -
зъзне, мръзне и надява се
пак да мине между зимите.

"Приказки в рима"
ГеА

на паячета! Ако не възразяваш...Но с най-лошите неща не се разминаваме...някои!

но още се чудя дали исках да напиша "зими" или "змии"
абе, не мога да измисля - отивам да си правя нова паяжинка... Ако я пуснат из Голямата мрежа - ще ти пусна линка - другия понеделник някъде