с гласа на плачещото бебе -
новороденият човек от земна майка.

С гласа си носим  силата на утрото -
денят настава, светлината носи свобода
нараства в малкото човече мощта на бога.
Гласът е, който дава знак, че живи сме.
Гласът е ритъм, песен, светлина, движение -
любов и власт.
Човекът става бог, когато озарен е от майчина любов
тогава той научен да обича, гласа владее.
Ако гласът потъне надълбоко в тъмното,
страхът затваря го, не пуска светлината 
и вместо слава - нямо отчаяние 
затваря го в небитие.

И нечовешко е, с шум - който не е глас,
да заглушаваш разума човешки,
да се присмиваш на гласа, да го убиваш;
на питащия - отговор да не се дава,
на искащия - да не се помага,
и да затваряш светлината в тъмните пространства
на самотата и съмнението
докато се превърне в огнен ад.

И ако някога човеците грешат -
божествено е да се дава отговор
и прошка
с песента на светлината
която е любов и разум.
Но туй по силите е само на онези,
които са родени в светлина
и носят в себе си гласа на истината.
 
 
"Приказки в рима"
ГеА

и пак... браво!

някак ми се щеше да изразя впечатленията си от постингите днес - а и да съм в тон с празника - нека е поздрав към всички гласове в този блог