Когато пишеш с песен върху песен Добива плътност песента И влива се като река В света напролет: Тя пробужда Живота С ритъма Сърдечен: Изпяваш нота: И светът В сърцето затуптяло Започва да танцува.   Когато пишеш с рима върху рима Тогава иде младо лято – Слънце златно, Жажда-повик, Плод-копнеж. А после – есен, Мъдро-натежала Събира И грижовно трупа, Запазва и гради, Защото после Идва зима Настава време За почивка.
Не заспивай,
слушай времето:
Не допускай в своя сън
да откраднат твойта същност. Приказка ми напиши Върху тази приказка За да има сънища-мечти Планове, копнежи и кроежи За да идем надълбоко В космоса, затворен в зрънцето И да извлечем енергия За да се родим отново Още в следващата пролет.


"Приказки в рима"
ГеА